Ужас. Това по пътя за Кръстова гора през деня ли се случи или?
Би трябвало да има обяснение всичко в този ден, но не знам какво е. И може би по-добре да не знам.
- Публикувана: 27 май 2022, 17:45 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2023, 11:49 ч.
Случи ми се нещо странно XXVI
Да, през деня беше. Не беше страшно. Просто празен лек автомобил, както караше насреща леко зави и влезе в скалата, сякаш от там му е пътя. После говорихме за цвят, вид на автомобила. Всичко съвпадна, и двамата го видяхме.
Би трябвало да има обяснение всичко в този ден, но не знам какво е. И може би по-добре да не знам.
Сега видях, че денят на Свети Илия е 2 август. Не помня дали беше горещо навън, но по всяка вероятност - да, защото 2 август няма да е бил прохладен ден 
Но съм уверена, че не беше привидение. Съвсем истинска кола, не някаква като призрачно - прозрачна. Пътят там е един. Колата няма къде другаде да отиде. Тесен път, който преди години беше още по-тесен и ако се срещнат две коли, единият шофьор трябва да кара малко на заден до първото възможно по-широко място, за да даде път на насрещния. Много пъти съм минавала по този път, а на Кръстова гора са ми се случвали и други неща. Но не ми е моментът сега да ги разказвам сякаш. Общото между такива случки е, че все си мисля, че са знак за нещо, очаквам, размишлявам, но нищо различно не се случва след тях. Защо се случват, не зная.
Но съм уверена, че не беше привидение. Съвсем истинска кола, не някаква като призрачно - прозрачна. Пътят там е един. Колата няма къде другаде да отиде. Тесен път, който преди години беше още по-тесен и ако се срещнат две коли, единият шофьор трябва да кара малко на заден до първото възможно по-широко място, за да даде път на насрещния. Много пъти съм минавала по този път, а на Кръстова гора са ми се случвали и други неща. Но не ми е моментът сега да ги разказвам сякаш. Общото между такива случки е, че все си мисля, че са знак за нещо, очаквам, размишлявам, но нищо различно не се случва след тях. Защо се случват, не зная.
Аз мисля, че и ти търсиш и гледаш за съвпаденията. Може и нищо да не значат. Най-съществено странното е колата, която сте видели да влиза в скалата. Това, че е Св. Илия е някакво тълкувание на някой, но в никакъв случай не е меродавно мнение. Черкви на този светец вероятно има доста, за павето нищо не мога да ти кажа. Ако се беше появил някой Илия в живота ти, можеше и да са знаци, но повече ми приличат на нищо не значещи съвпадения.
Ако колата не е "влязла" в скалата, значи просто е изчезнала. Все е странно. Кола е "имало", двамата са я видели, но не е била материална. Ако е бил реален автомобил, от нашата реалност, е трябвало да си правят път един на друг. Пътя там наистина е тесен и два автомобила не могат да се разминат без единия да направи път на другия. Не знам какво е било. Не искам и да знам. Страшничко е. Може да е бъг в матрицата. Преплитане на паралелности.
Не е задължително да е знак за нещо, освен за това, че нищо не знаем за живота около нас и че сетивата ни са максимално затъпени и ограничени, за да видят и усетят нещо извън заобикалящото ни. А може би така и трябва. За наше добро.
Може пък св. Илия да ви е пазител или да ви е предпазил от нещо, знам ли.
Аз хем вярвам в прераждания, живот след смъртта, паралелни реалности, хем ми е страшничко.
Не е задължително да е знак за нещо, освен за това, че нищо не знаем за живота около нас и че сетивата ни са максимално затъпени и ограничени, за да видят и усетят нещо извън заобикалящото ни. А може би така и трябва. За наше добро.
Може пък св. Илия да ви е пазител или да ви е предпазил от нещо, знам ли.
Аз хем вярвам в прераждания, живот след смъртта, паралелни реалности, хем ми е страшничко.
Снощи към 12 часа отивам до тоалетна, ще си лягам след това. Имаме котарак, който беше в спалнята с мъжа ми. Оставих вратата отворена (някои може да са възмутени, но вечер като ходя до тоалетна не я затварям, лош навик). Та сядам да си върша работата и виждам как зад вратата наднича една муцунка. Аз инстинктивно казвам името на котарака. В същото време обаче чувам в спалнята мъжът ми как си играе с него и му казва името. Образът зад вратата изчезна просто пред очите ми. За части от секундата сякаш с лед ме обляха, сърцето ми сигурно спря за миг, изпитах ужасно усещане, чак ми стана лошо за момент. Така се изплаших, че не знам как намерих сили да изляза в коридора. Какво беше това чудо не знам, халюцинация ли беше, полудявам ли, но беше абсолютно истинско за мен.
Ако котарака го прави често, може и просто да ти се е сторило, че е там. Аз така бях говорила цял ден на една блуза и се чудех какво му става на кучето, че не идва при мен. После се сетих, че е при свекърва ми и отидох да проверя на какво говоря. Ами черна блуза, хвърлена на топка на леглото.
И аз като Деската понякога решавам, че я котката, я детето са в стаята или отвън и се канят да влезнат. Дори докато бяхме на морето тази година в стаята пердето се раздвижи от течение, а аз бях сигурна, че виждам котката да се промушва зад него и , преди да се сетя, че тя не е тук , се чух да изричам "коте , какви ги вършиш отново?". Детето се попика от смях. С дни ме подиграва, че котката няма как да ме чуе чак в София.
Местя се аз където живея в момента.Бременна и с котката.Гардероба в спалнята е с плъзгащи врати,вътре рафтчета и най-отдолу 2 шкафчета,като в долното си държа чорапите.Най-редовно намирам гардероба и долното шкафче отворени и половината ми чорапи пръснати по пода и все се карах на котката за това.Обаче като наближи да раждам я командировах при майка ми и си поживя там повече от година,а моите чорапи поне по 2,3 пъти в месеца се търкаляха по земята.
Това си продължава вече 8,9 години така.Отидохме на почивка преди няколко седмици,писана пак при майка. Мъжа с децата вече пред блока,аз затварям прозорци,гася телевизори и т.н. и излизам последна от нас(гардероба 2 пъти го проверих).Прибираме се след 10 дни,моя влиза пръв и вика "ела,ела" Отивам до вратата на спалнята и ха-ха тоя път гардероба и от двете страни отворен и всичко де що е било из тия шкафчета разпиляно по пода.Да ме е страх-не ме е.Никога,никъде другаде нищо странно не се е случвало.Моя все вика я котката,я децата....тоя път нищо не каза 
Това си продължава вече 8,9 години така.Отидохме на почивка преди няколко седмици,писана пак при майка. Мъжа с децата вече пред блока,аз затварям прозорци,гася телевизори и т.н. и излизам последна от нас(гардероба 2 пъти го проверих).Прибираме се след 10 дни,моя влиза пръв и вика "ела,ела" Отивам до вратата на спалнята и ха-ха тоя път гардероба и от двете страни отворен и всичко де що е било из тия шкафчета разпиляно по пода.Да ме е страх-не ме е.Никога,никъде другаде нищо странно не се е случвало.Моя все вика я котката,я децата....тоя път нищо не каза 
Местя се аз където живея в момента.Бременна и с котката.Гардероба в спалнята е с плъзгащи врати,вътре рафтчета и най-отдолу 2 шкафчета,като в долното си държа чорапите.Най-редовно намирам гардероба и долното шкафче отворени и половината ми чорапи пръснати по пода и все се карах на котката за това.Обаче като наближи да раждам я командировах при майка ми и си поживя там повече от година,а моите чорапи поне по 2,3 пъти в месеца се търкаляха по земята. Това си продължава вече 8,9 години така.Отидохме на почивка преди няколко седмици,писана пак при майка. Мъжа с децата вече пред блока,аз затварям прозорци,гася телевизори и т.н. и излизам последна от нас(гардероба 2 пъти го проверих).Прибираме се след 10 дни,моя влиза пръв и вика "ела,ела" Отивам до вратата на спалнята и ха-ха тоя път гардероба и от двете страни отворен и всичко де що е било из тия шкафчета разпиляно по пода.Да ме е страх-не ме е.Никога,никъде другаде нищо странно не се е случвало.Моя все вика я котката,я децата....тоя път нищо не каза
Това си продължава вече 8,9 години така.Отидохме на почивка преди няколко седмици,писана пак при майка. Мъжа с децата вече пред блока,аз затварям прозорци,гася телевизори и т.н. и излизам последна от нас(гардероба 2 пъти го проверих).Прибираме се след 10 дни,моя влиза пръв и вика "ела,ела" Отивам до вратата на спалнята и ха-ха тоя път гардероба и от двете страни отворен и всичко де що е било из тия шкафчета разпиляно по пода.Да ме е страх-не ме е.Никога,никъде другаде нищо странно не се е случвало.Моя все вика я котката,я децата....тоя път нищо не каза Местя се аз където живея в момента.Бременна и с котката.Гардероба в спалнята е с плъзгащи врати,вътре рафтчета и най-отдолу 2 шкафчета,като в долното си държа чорапите.Най-редовно намирам гардероба и долното шкафче отворени и половината ми чорапи пръснати по пода и все се карах на котката за това.Обаче като наближи да раждам я командировах при майка ми и си поживя там повече от година,а моите чорапи поне по 2,3 пъти в месеца се търкаляха по земята. Това си продължава вече 8,9 години така.Отидохме на почивка преди няколко седмици,писана пак при майка. Мъжа с децата вече пред блока,аз затварям прозорци,гася телевизори и т.н. и излизам последна от нас(гардероба 2 пъти го проверих).Прибираме се след 10 дни,моя влиза пръв и вика "ела,ела" Отивам до вратата на спалнята и ха-ха тоя път гардероба и от двете страни отворен и всичко де що е било из тия шкафчета разпиляно по пода.Да ме е страх-не ме е.Никога,никъде другаде нищо странно не се е случвало.Моя все вика я котката,я децата....тоя път нищо не каза
Това си продължава вече 8,9 години така.Отидохме на почивка преди няколко седмици,писана пак при майка. Мъжа с децата вече пред блока,аз затварям прозорци,гася телевизори и т.н. и излизам последна от нас(гардероба 2 пъти го проверих).Прибираме се след 10 дни,моя влиза пръв и вика "ела,ела" Отивам до вратата на спалнята и ха-ха тоя път гардероба и от двете страни отворен и всичко де що е било из тия шкафчета разпиляно по пода.Да ме е страх-не ме е.Никога,никъде другаде нищо странно не се е случвало.Моя все вика я котката,я децата....тоя път нищо не каза Да,това е блок на над 30 години,ММ купи апартамента(от предишния собственик,който също го е купил от предишен),когато забременях с първото дете.
Това е чорапеното чудовище,а някой вярваме,че живее в пералните.