Случи ми се нещо странно XXVI

С нейния образ рисували картини, разказвали легенди, а след смъртта ѝ разпространявали грозни слухове и я наричали вещица. Най-красивата жена за своето време, Барбара Радживил става жена на полския крал Зигмунд Август Втори, въпреки протестите на велможите и особено на майка му - италианката Бона Сфорца, а година след официалния брак умира в ръцете на безутешния си мъж.
С бъдещия крал на Полша Барбара се запознава в 1543г. Когато  я вижда за първи път, той  е толкова очарован, че веднага решава да се ожени за нея. Майка му изпада в ярост.
Въпреки това в 1547г е сключен техният таен брак. А след година умира баща му  Зигмунд Първи Стари и Зигмунд Август е подготвен вече за коронация.
Сеймът иска бъдещият крал да се отрече от брака си, но той остава непреклонен и в 1550г церемонията е призната за легитимна.
На 1декември 1550г Барбара Радживил също е коронована и провъзгласена за кралица на полското кралство.
Но щастието им траяло кратко, тя заболява и дори най-добрите тогавашни лекари не могат да ѝ помогнат.
Шест месеца след коронацията,  на тридесет и една години на 8 май 1551г, младата кралица умира в тежки мъки. До последния ѝ дъх кралят стои до постелята ѝ, грижейки се за нея.
Започват да се носят слухове за смъртта на Барбара, че тя е отровена от майката на съпруга си Бона Сфорца. В средните векове италианските знатни фамилии са били прочути с  този метод за отстраняване на неудобни хора.

Традицията е полските крале винаги са да  погребвани в Краков. Но преди да умре Барбара казва - *Не ме приеха  жива, няма да остана  тук  и след смъртта си*.
Зигмунд  II Август организира погребението да бъде в тогавашно Вильно/ Вилнюс/ в родината ѝ Литва.
Описват в хрониките, че голяма част от пътя кралят върви пеш след ковчега на любимата си.
Погребват Барбара Радживил в Катедрален храм в саркофаг, където и досега се намират тленните ѝ останки.

Но след смъртта на жена си, кралят  тъгува силно. Започва да търси начини да види отново Барбара  посредством нечисти сили.
Според легендата той влиза във връзка с най-прочутия магьосник по това време  - пан Твардовски. Ако не може да му я върне, поне да я види още веднъж.
Магьосникът обещава да извика духа ѝ в Несвижкия замък/ тогава Полша, сега Белорусия/, където истински са обичали и почитали кралицата.
Имало обаче едно категорично условие - да не се докосва до призрака.
Но когато Зигмунд Август вижда образа на любимата си жена, той се втурва с вик към него *Басенка моя!*, опитвайки да прегърне духа ѝ.....и разваляйки заклинанието.
Духът е повикан, но не може да бъде върнат обратно в другия свят и той остава да броди по земята.
По една от версиите, мъртвата кралица би намерила покой, ако нейният любим , почувствайки близката си кончина би, дошъл да посрещне края си именно в Несвижския замък, което той ѝ обещава, за да се възсъединят във вечността.
Но смъртта на Зигмунд Втори е неочаквана и той не спазва обета си.

И така до ден днешен, в залите на Несвижския замък е принуден да броди самотният дух на Барбара, а също толкова самотният  и нещастен мъртъв крал обикаля залите на Краковския замък.

Приживе той увековечава  младата си жена в свещен образ. Поръчва да нарисуват икона на Богородица Остробрамска във Вилнюс, която е изпълнена с лика на Барбара. В полза на тази версия говори фактът, че това е едва ли не единствената икона на Божията майка без младенеца Спасител.
Барбара Радживил не успява да се сдобие с дете.
Тъжната история за любовта на двама влюбени, която продължава и след смъртта им.