Случи ми се нещо странно XXVI

Тъй като татко и баба починаха в рамките на 2 години до преди година всяка събота ходехме на гробища и задължително на задушници. Винаги идваше поне по 1 котка. Майка ми се смееше, че идват защото ме надушват, че много обичам котки и винаги им давам големи парчета месо Аз обаче все си мисля, че бяха нещо повече от котки... А и татко много обичаше котките като мен.

Да котката, тъй като всеки път идва и реших ,че може би е някакъв знак . Знам че смешно звучи, но това ми хрумна, това направих и след тия букви не съжалявам

Една случка от вчера с детето..
От онзи ден искам да му купя нова пожарна кола, защото много ги обича и събира всякакви модели ..обаче се разболя и аз в целия калабалък забравих да мина до този магазин ,който бях набелязала. Вчера както се разхождахме ,седнахме на една пейка (не е детска площадка и нямаше деца наоколо) и той изведнъж изпищя от кеф. Гледам - намерил ето това до пейката:

Беше с етикетче с цена дори..Нова.... Направо ме побиха тръпки..

Чудесен синхронизъм.

Снощи със сина ми избираме филм. Разглеждаме предложенията в НВО. И той загледа някакво заглавие..актрисата му заприличала на главната героиня в Убий Бил. И ме пита за името ѝ. Следващия филм който му попадна пред погледа/след секунди/ беше Umma..и той ми казва Ума на корейски е мама. А аз: -Така се казва и актрисата за която ме попита, Ума Търман!

Чудесен, ама не е хвърлено от отвъдното и сигурно някой си го търси.

Това е второто, което си помислих, че все пак е добре да се върне. Има групи на различните градове и там се публикуват такива снимки със изгубени вещи.

Преди много години купих на децата си играчка, която доста време бяхме търсили по магазините и не можехме да намерим. Наистина беше много хубава. Определено не само те, но и аз се радвах че успяхме да я открием.
Е, радостта ни беше кратка, изгубихме играчката по нелеп начин пет-десет минути след закупуването й.
Върнахме се на мястото, където я изгубихме, но я нямаше.
Тогава съпругът ми ми каза "Не се натъжавайте, някое дете сега е много щастливо да играе с нея." ...
🙂

Последните седмици се насъбраха няколко странни за мен случки вкъщи. 2-3 пъти чувам късно вечер нещо да прищраква,потропва и т.н но го отдавах на шум от съседите,защото стените са тънки.
Преди 4 дни пускам пералня(имам перално помещение),на дъното на коша с мръсни дрехи остават кърпи за следващото пране. След час приключва пералнята,влизам отново и в коша виждам стъкления абажур от лампата,която е над касата на вратата. Паднал върху кърпите,цял,но ми прави впечатление,че е доста масивен и тежък,явно развинтен,но не знам как. 1 година живея в този апартамент,даже не мога да стигна лампата без да се кача на стол. Все едно някой го беше развинтил и перфектно поставил върху кърпите. Оставих го настрана и реших да не търся обяснение. Ъглово разположена на пералното помещение е спалнята. Вратата на спалнята е точно срещу входната ми врата. Понеже живея сама,през деня вратата на стаята е винаги отворена. Не обичам никога да затварям врати,освен когато си лягам. Излязох на разходка оня ден,връщам се и с отварянето на вратата на апартамента ми прави впечатление,че в коридора е мрачно. Гледам вратата на стаята плътно затворена. Ще прозвучи странно,но съм абсолютно сигурна,че не съм я затворила аз. Категорично нямам такъв навик,тя винаги е широко отворена през деня,дори когато заминавам за по-дълъг период пак я оставям отворена,защото излизайки от апартамента хвърлям око дали всичко е изключено. Леко се стреснах,когато влязох и я видях плътно затворена,проверих всички прозорци-бяха затворени,не се е тряснала от течение.

При никакви гледачки не съм ходила. Родителите ми и те не вярват в подобни неща. Пък и мисля, ако идеята е била някакви отношения да се оправят в семейството ми, нямаше да се бутне гребенът в някаква торба, ами щяха да ми го връчат с разни указания. Аз не измислих нищо друго, освен да го хвърля в коша, защото ме хвана малко гнус. Пък и определено не изглеждаше като вещ, която се ползва ( че да питам някой забравил ли си го е), а повече като някакъв боклук.

Unknown23, звучи доста страшничко така както си го описала. От колко време живееш в този апартамент и с кой си била преди това?
Пп: прочетох, че е 1 г. Мисля, че понякога правим без да се усещаме и замисляме неща нетипични за нас. Изхождам от личен опит и дано да е това.

А случката с гребена ми напомня на тази с косата, която съфорумка беше намерила в плик пак ненадейно в стаята си.

Сложи камери ако се повтори

1 година,да. Винаги съм живяла сама в този апартамент,даже много си го харесвам. За вратата мога да допусна,че напълно съм изтрила от съзнанието си спомен как я затварям,но пак казвам-няма причина да го правя. Това с лампата повече ме озадачи,защото не мога да изтрия спомен как се качвам на стол да сваля абажура. Крушката продължаваше да си свети,не е за смяна. Първоначално си представих какво щеше да стане ако ми беше паднала на главата,та бях благодарна,че се е озовала в коша,когато не съм била там. Този ъгъл съм го набедила от много време. Месец,след като заживях там забелязах,че има вдлъбнатина/почти дупка в касата на вратата на спалнята. Все едно нещо много остро и тежко се е опряло. Ще кажа,че аз мебели не съм местила,нищо обемисто не съм пренасяла през вратата. Денят на нанасянето ми направих клипче да покажа апартамента на приятели. Когато видях въпросната вдлъбнатина прегледах клипа от първият ми ден там и изглежда като да няма нищо. Как се е появило месец по-късно не знам.

Ако не е проблем, може ли да го снимаш това?

Не е проблем,но съм в чужбина в момента. 
Ще кача две снимки,една до друга. Лявата е от нанасянето ми,когато направих клипа. Дясната е направена на същото място,когато видях дупката. Оградила съм самата дупка на дясната, и мястото,на което би трябвало да е била първият ден. Не знам дали е от светлината,но ако е имало нещо е било в пъти по-дребно.