Последно беше преди около месец. Дъщеря ми ще има концерт. Всичко върви нормално. Фризьор, обяд, водя я в залата. Прибрах се, боядисах се, всички бяхме нагласени, нищо необичайно. Отидохме пред залата, а моето сърце беше буца. Посрещнах всичките ни познати, които бяха дошли да гледат, те ми говореха, а аз просто не ги чувах. ММ три пъти ме попита какво има. 5 Мин преди началото разбрах, че тя е с изкълчен крак. Справи се детето, успя да танцува, но аз нищо не можах да гледам от притеснение. После само я попитах към колко часа стана. Беше около времето, когато ми се разтуптя сърцето.
Постоянно имам такива случки. А когато вътрешния глас казва да не правя нещо, просто не го правя. ММ дори вече не се опитва да ми променя решенията, когато кажа, че просто така усещам нещата.