Писала съм назад за "синьото дете", с което дъщеря ми играеше като малка. Изчезна така внезапно както се появи и само 1-2 седмици след това не знаеше за какво става въпрос
- Публикувана: 27 май 2022, 17:45 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2023, 11:49 ч.
Случи ми се нещо странно XXVI
И аз щях да се включа по темата с децата и бебетата.
Имам момиченце на 3 месеца, когато сме в хола или кухнята нямам проблеми, обаче сложа ли я в детската на спалнята и се почва едно хилене и гукане към лампата.
Не всеки път , но доста често , най вече вечер.Не е заради лампата , защото вече я познавам кога гука на някой предмет или играчка и кога на човек.
Едната вечер докато я хранех там, така се смееше на някой или нещо, че чак спря да яде.
Може да ви се струва смешно, но мен ме побиха тръпки направо.
Апартамента , в който живеем , е разделен на 2 по- малки отделни апартамента.
Ние сме в едната част, другата е купена от друг човек, от майка ми знам , че са го купили от хора , които са имали момченце с психологически проблеми , което се е хвърлило от единия прозорец и е починало , и затова са решили да не живеят там повече.
Попитах я на скоро дали знае от коя стая точно се е хвърлило момчето, каза ми че е от другата част на апартамента.
И въпреки всичко , не преставам да мисля , дали малката не вижда точно него...
Имам момиченце на 3 месеца, когато сме в хола или кухнята нямам проблеми, обаче сложа ли я в детската на спалнята и се почва едно хилене и гукане към лампата.
Не всеки път , но доста често , най вече вечер.Не е заради лампата , защото вече я познавам кога гука на някой предмет или играчка и кога на човек.
Едната вечер докато я хранех там, така се смееше на някой или нещо, че чак спря да яде.
Може да ви се струва смешно, но мен ме побиха тръпки направо.
Апартамента , в който живеем , е разделен на 2 по- малки отделни апартамента.
Ние сме в едната част, другата е купена от друг човек, от майка ми знам , че са го купили от хора , които са имали момченце с психологически проблеми , което се е хвърлило от единия прозорец и е починало , и затова са решили да не живеят там повече.
Попитах я на скоро дали знае от коя стая точно се е хвърлило момчето, каза ми че е от другата част на апартамента.
И въпреки всичко , не преставам да мисля , дали малката не вижда точно него...
Диди Б, дори да вижда момченцето, навярно енергията му е добра, след като бебето в позитивно....
И аз щях да се включа по темата с децата и бебетата.
Имам момиченце на 3 месеца, когато сме в хола или кухнята нямам проблеми, обаче сложа ли я в детската на спалнята и се почва едно хилене и гукане към лампата.
Не всеки път , но доста често , най вече вечер.Не е заради лампата , защото вече я познавам кога гука на някой предмет или играчка и кога на човек.
Едната вечер докато я хранех там, така се смееше на някой или нещо, че чак спря да яде.
Може да ви се струва смешно, но мен ме побиха тръпки направо.
Апартамента , в който живеем , е разделен на 2 по- малки отделни апартамента.
Ние сме в едната част, другата е купена от друг човек, от майка ми знам , че са го купили от хора , които са имали момченце с психологически проблеми , което се е хвърлило от единия прозорец и е починало , и затова са решили да не живеят там повече.
Попитах я на скоро дали знае от коя стая точно се е хвърлило момчето, каза ми че е от другата част на апартамента.
И въпреки всичко , не преставам да мисля , дали малката не вижда точно него...
Имам момиченце на 3 месеца, когато сме в хола или кухнята нямам проблеми, обаче сложа ли я в детската на спалнята и се почва едно хилене и гукане към лампата.
Не всеки път , но доста често , най вече вечер.Не е заради лампата , защото вече я познавам кога гука на някой предмет или играчка и кога на човек.
Едната вечер докато я хранех там, така се смееше на някой или нещо, че чак спря да яде.
Може да ви се струва смешно, но мен ме побиха тръпки направо.
Апартамента , в който живеем , е разделен на 2 по- малки отделни апартамента.
Ние сме в едната част, другата е купена от друг човек, от майка ми знам , че са го купили от хора , които са имали момченце с психологически проблеми , което се е хвърлило от единия прозорец и е починало , и затова са решили да не живеят там повече.
Попитах я на скоро дали знае от коя стая точно се е хвърлило момчето, каза ми че е от другата част на апартамента.
И въпреки всичко , не преставам да мисля , дали малката не вижда точно него...
Ако ви успокоява,моето бебе е на 4м и прави абсолютно същите неща-не го свързвам с нищо странно-бебешка му работа .Гукане и зяпане в лампата ,чак спира да яде и се хили маймуната:grinn:
Радвайте й се и не се притеснявайте
На мен не ми се случват странни неща, но откакто приятелка ми разказа за нейните преживявания, ми се случи нещо подобно. Работя само нощна смяна и пътувам по един и същ маршрут-магистрала Люлин към София. Снощи и онази вечер на едно и също място над отбивката за Мало Бучино, където на завоя има плоча с каска отгоре на загинал моторист, стрелката на скоростомера рязко се спусна надолу до 40 км/ч и след това се върна пак на скоростта от 100, с която карах. Онази вечер по същия начин на същото място, само до 90, и после се върна пак на 100.
Приятелката ми също е казвала,че стрелките на таблото й полудели веднъж като спряла до едно място в планината Осогово, където е било Оброчище и има два кръста. На това място си е правила снимки с приятелката си с телефона и след това вкъщи като погледнали снимките, видели, че на кадрите има сенки зад тях.
Приятелката ми също е казвала,че стрелките на таблото й полудели веднъж като спряла до едно място в планината Осогово, където е било Оброчище и има два кръста. На това място си е правила снимки с приятелката си с телефона и след това вкъщи като погледнали снимките, видели, че на кадрите има сенки зад тях.
Случи се само веднъж. Засега.
Звъннала съм на майка по месенджера, според нея, на нея й е отразено. Но аз не съм звъняла. При мен няма отразено, дори да съм го направила в просъница, я аз работех в тоя момент. И обратно, звъни ми тя, аз й затварям, щото мразя да звъня и да говоря по месенджера. Пиша й, никой. Питам я що звъни пък не отговаря после вкъщи, не била звъняла. Нищо не беше и отразено при нея. Спала, въобще не е била до телефона.
И нещо подобно съвсем скоро: пиша на един приятел. Писах му няколко изречения в отделни съобщения. И точно най-важното, която му написах, гледам после го няма. Нещо което той няма смисъл да трие, ако въобще е възможно. Чудно.
Звъннала съм на майка по месенджера, според нея, на нея й е отразено. Но аз не съм звъняла. При мен няма отразено, дори да съм го направила в просъница, я аз работех в тоя момент. И обратно, звъни ми тя, аз й затварям, щото мразя да звъня и да говоря по месенджера. Пиша й, никой. Питам я що звъни пък не отговаря после вкъщи, не била звъняла. Нищо не беше и отразено при нея. Спала, въобще не е била до телефона.
И нещо подобно съвсем скоро: пиша на един приятел. Писах му няколко изречения в отделни съобщения. И точно най-важното, която му написах, гледам после го няма. Нещо което той няма смисъл да трие, ако въобще е възможно. Чудно.
Нищо свързано с техника не ми е странно 😊 преди години имах един телефон, който пращаше СМС-и сам на произволни номера от указателя, като му преинсталираха софтуера престана 😊
Относно роклята в музея и улавянето на чужди преживявания и на мен ми се е случвало/ аз се самоопределям като скептик, но обичам да размишлявам и аз над необяснимите казуси на живота
Бях в Рим, на римския форум вътре и се изкачвах към място наречено “домът на Лидия” (по груб спомен), когато ме превзе такова нечие преживяване, почувствах се като жена от семейство, изпаднало от високи места в немилост, отбягвано от всички, но аз съм си останала същата, просто вече outcast. Изпитвах силна екзистенциална умора (умора от живота, предсказуемостта на хората, философско примирение с превратностите и предателствата човешки) и почти можех да се видя, светла жена със светла коса, някога хубава, сега с бръчки и обезверена.
Мислех го доста след това, какво и защо се случи, защото преживях цяла палитра емоции като че бяха мои (а не бяха) и преживяването бе като от първо лице, а аз нямам лична опитност с такава житейска ситуация, да не кажа и че с нищо от изпитаното не се асоциирам.
Та мисля, че това са нечии преживявания, които ни сполетяват; не съм склонна да приемам, че може да е било някакво преживяване на душата ми в миналото, защото сигурно и други хора са чувствали същото. И също защото хората сме склонни да улавяме комплексността на непосредствено заобикалящата ни среда и фантазията и инстинктите ни здраво работят и аха-аха да преживеем нещо “от минал живот”
Бях в Рим, на римския форум вътре и се изкачвах към място наречено “домът на Лидия” (по груб спомен), когато ме превзе такова нечие преживяване, почувствах се като жена от семейство, изпаднало от високи места в немилост, отбягвано от всички, но аз съм си останала същата, просто вече outcast. Изпитвах силна екзистенциална умора (умора от живота, предсказуемостта на хората, философско примирение с превратностите и предателствата човешки) и почти можех да се видя, светла жена със светла коса, някога хубава, сега с бръчки и обезверена.
Мислех го доста след това, какво и защо се случи, защото преживях цяла палитра емоции като че бяха мои (а не бяха) и преживяването бе като от първо лице, а аз нямам лична опитност с такава житейска ситуация, да не кажа и че с нищо от изпитаното не се асоциирам.
Та мисля, че това са нечии преживявания, които ни сполетяват; не съм склонна да приемам, че може да е било някакво преживяване на душата ми в миналото, защото сигурно и други хора са чувствали същото. И също защото хората сме склонни да улавяме комплексността на непосредствено заобикалящата ни среда и фантазията и инстинктите ни здраво работят и аха-аха да преживеем нещо “от минал живот”
Нищо свързано с техника не ми е странно 😊 преди години имах един телефон, който пращаше СМС-и сам на произволни номера от указателя, като му преинсталираха софтуера престана 😊
Особено с Фейсбук нищо не е странно. Изпраща и приема покани сам също
По повод твоя телефон с изпратените СМС-и, аз имах един стар Алкател пък, който при изключен нет даваше известия. Живееше си собствен живот
Дааа, това с поканите и на мен ми се случи 😁
Получих около десет приятелства за една вечер. Беше ме присъединил и към няколко групи. Претърсих в защитите и се оказа, че в профила ми е влизано от настолен компютър, дори модела беше написан. И от кой град. Аз влизам само от телефона и таблета. Техните модели също бяха изписани. Та, като ви се случи пак, излизате от всички устройства, в които сте, то ще ви попита, и правите нова парола. Иначе може да се окажете без акаунт.
Получих около десет приятелства за една вечер. Беше ме присъединил и към няколко групи. Претърсих в защитите и се оказа, че в профила ми е влизано от настолен компютър, дори модела беше написан. И от кой град. Аз влизам само от телефона и таблета. Техните модели също бяха изписани. Та, като ви се случи пак, излизате от всички устройства, в които сте, то ще ви попита, и правите нова парола. Иначе може да се окажете без акаунт.
Случи се само веднъж. Засега.
Звъннала съм на майка по месенджера, според нея, на нея й е отразено. Но аз не съм звъняла. При мен няма отразено, дори да съм го направила в просъница, я аз работех в тоя момент. И обратно, звъни ми тя, аз й затварям, щото мразя да звъня и да говоря по месенджера. Пиша й, никой. Питам я що звъни пък не отговаря после вкъщи, не била звъняла. Нищо не беше и отразено при нея. Спала, въобще не е била до телефона.
И нещо подобно съвсем скоро: пиша на един приятел. Писах му няколко изречения в отделни съобщения. И точно най-важното, която му написах, гледам после го няма. Нещо което той няма смисъл да трие, ако въобще е възможно. Чудно.
Звъннала съм на майка по месенджера, според нея, на нея й е отразено. Но аз не съм звъняла. При мен няма отразено, дори да съм го направила в просъница, я аз работех в тоя момент. И обратно, звъни ми тя, аз й затварям, щото мразя да звъня и да говоря по месенджера. Пиша й, никой. Питам я що звъни пък не отговаря после вкъщи, не била звъняла. Нищо не беше и отразено при нея. Спала, въобще не е била до телефона.
И нещо подобно съвсем скоро: пиша на един приятел. Писах му няколко изречения в отделни съобщения. И точно най-важното, която му написах, гледам после го няма. Нещо което той няма смисъл да трие, ако въобще е възможно. Чудно.
Здравейте, много ми е приятно да ви чета сега ще разкажа какво разбрах наскоро. Говорих си с моята баба по майчина линия, тя разказва нещо за починалите ни роднини, аз слушам с едното ухо. Разказът стига до нейната майка и моя прабаба, баба ми споменава, че тя сама си отнема живота, когато е на 70 години, отнема си живота на същата дата на която аз съм родена 10 години по-късно.
Преди време бях ходила на астролог помня, че жената ми беше казала, че имам чиста карма, защото в предишния си живот много съм се мъчила. Прабаба ми е имала тежък живот, много малка я дават на прадядо, който е бил много лош и пролет човек, биел я и много я е тормозил, карал я да работи, дори вече когато е била болна и по-стара, това е причината и тя да сложи сама край на живота си.
Преди време бях ходила на астролог помня, че жената ми беше казала, че имам чиста карма, защото в предишния си живот много съм се мъчила. Прабаба ми е имала тежък живот, много малка я дават на прадядо, който е бил много лош и пролет човек, биел я и много я е тормозил, карал я да работи, дори вече когато е била болна и по-стара, това е причината и тя да сложи сама край на живота си.
Преди време бях ходила на астролог помня, че жената ми беше казала, че имам чиста карма
Може ли да кажеш при кой астролог си била?
Относно роклята в музея и улавянето на чужди преживявания и на мен ми се е случвало/ аз се самоопределям като скептик, но обичам да размишлявам и аз над необяснимите казуси на живота
Та мисля, че това са нечии преживявания, които ни сполетяват; не съм склонна да приемам, че може да е било някакво преживяване на душата ми в миналото, защото сигурно и други хора са чувствали същото. И също защото хората сме склонни да улавяме комплексността на непосредствено заобикалящата ни среда и фантазията и инстинктите ни здраво работят и аха-аха да преживеем нещо “от минал живот”
Та мисля, че това са нечии преживявания, които ни сполетяват; не съм склонна да приемам, че може да е било някакво преживяване на душата ми в миналото, защото сигурно и други хора са чувствали същото. И също защото хората сме склонни да улавяме комплексността на непосредствено заобикалящата ни среда и фантазията и инстинктите ни здраво работят и аха-аха да преживеем нещо “от минал живот”
Аз се закачвам за твоя пост, защото съм съгласна, че всеки предмет и дреха, излъчват от енергиите на предишните си притежатели и човек с по-силна сетивност е в състояние да ги улови.
А още повече булчинските рокли, които са невероятно мощно пропити с цялата палитра от емоции, страсти, надежди и всички въжделения на младите девици от миналото. За тях, според тогавашното възпитание, любовта, женитбата, бялата рокля като събирателен образ на цялата чистота и невинност, са били идеали на живот и смърт.
Пак ще разкажа една малко дълга история, в подкрепа на мнението си какъв силен символ е булчинската рокля. И каква полепнала невидима буря от енергии може да има скрита в нея.
Скрит текст:
В 1861 година Чарлз Дикенс издава романа си *Големите надежди*, като вдъхновение за героинята си мис Хавишам ползва истинската история на Елайза Дониторн.
Тя е родена в Южна Африка в семейството на домакиня и държавен чиновник, който по-късно става съдия. Преди да се роди Елайза, родителите ѝ заедно с по-големите деца - син и още две дъщери, живеят в Калкута. Момичето е на 11 години, когато холерна епидемия отнася сестрите ѝ и майка им. Затваря се в себе си и изключително трудно преживява този период.
Но животът продължава, баща и работи неуморно, за да може да натрупа прилично състояние, с което да доживее дните си в комфорт и уют. И също дъщеря му да има възможността да избере най-добрата партия за брак.
За жалост, от целия списък с достойни кандидати, които баща ѝ одобрява, тя не избира никого, а отдава сърцето си на младежа Джордж Карбетсън - прост служител в морска компания, когото среща в църквата.
Въпреки скандалите вкъщи, заради неравностойния произход на жениха, Джеймс Дониторн се примирява да направят сватба.
Поръчана е рокля при най-прочутата моделиерка, обсъдено е разточително сватбено меню и са изпратени покани за високопоставени гости. Тържеството е щяло да се състои в банкетната зала на семейния дом.
В деня на събитието пристигат всички гости и свещеникът, който трябва да ги бракосъчетае.
Обаче не се появява единственият човек, без който сватбата не може да се състои - Джордж Карбетсън.
По-късно хората в града обсъждат различни версии за това. Първата, че съзнавайки скромния си произход, младежът не се наема да влезе в доживотна семейна битка с Джеймс Дониторн. Втората, че баща ѝ е дал крупна сума на Карбетсън, който да изчезне, а Елайза да потъгува, да се успокои и след време да се омъжи за по-подходящ човек.
Но Елайза нито има намерение да се успокои, нито да се откаже от любовта си. Въпреки проваленото тържество.
До полунощ очаква любимия, като не позволява празничната трапеза да бъде отнесена. Не сваля бялата рокля и се заключва в стаята си.
Баща и умира една година след несъстоялата се сватба.
А Елайза се обрича се на пълна самота, като кара прислугата да заковат прозорците и само пътната врата да се отваря при нужда на няколко инча, ако случайно Джордж Карбетсън се появи някога.
Трийсет и пет години тя не сваля роклята и воала, не загубвайки надежда, че любимият все пак ще се ожени за нея, докато не я покосява сърдечен пристъп.
Хората, дошли да подготвят погребението, са изумени да открият жената в сватбената и премяна в дом, потънал в прах и мръсотия, а в огромната трапезария намират покрито сватбено угощение, превърнало се с времето в прах.
За огромната любов на Елайза Емили Дониторн, светът научава чрез романа на Дикенс и последвалите екранизации.
А зад бялата рокля, трийсет и пет години е туптяло в очакване едно сърце.
Елайза Дониторн
Тя е родена в Южна Африка в семейството на домакиня и държавен чиновник, който по-късно става съдия. Преди да се роди Елайза, родителите ѝ заедно с по-големите деца - син и още две дъщери, живеят в Калкута. Момичето е на 11 години, когато холерна епидемия отнася сестрите ѝ и майка им. Затваря се в себе си и изключително трудно преживява този период.
Но животът продължава, баща и работи неуморно, за да може да натрупа прилично състояние, с което да доживее дните си в комфорт и уют. И също дъщеря му да има възможността да избере най-добрата партия за брак.
За жалост, от целия списък с достойни кандидати, които баща ѝ одобрява, тя не избира никого, а отдава сърцето си на младежа Джордж Карбетсън - прост служител в морска компания, когото среща в църквата.
Въпреки скандалите вкъщи, заради неравностойния произход на жениха, Джеймс Дониторн се примирява да направят сватба.
Поръчана е рокля при най-прочутата моделиерка, обсъдено е разточително сватбено меню и са изпратени покани за високопоставени гости. Тържеството е щяло да се състои в банкетната зала на семейния дом.
В деня на събитието пристигат всички гости и свещеникът, който трябва да ги бракосъчетае.
Обаче не се появява единственият човек, без който сватбата не може да се състои - Джордж Карбетсън.
По-късно хората в града обсъждат различни версии за това. Първата, че съзнавайки скромния си произход, младежът не се наема да влезе в доживотна семейна битка с Джеймс Дониторн. Втората, че баща ѝ е дал крупна сума на Карбетсън, който да изчезне, а Елайза да потъгува, да се успокои и след време да се омъжи за по-подходящ човек.
Но Елайза нито има намерение да се успокои, нито да се откаже от любовта си. Въпреки проваленото тържество.
До полунощ очаква любимия, като не позволява празничната трапеза да бъде отнесена. Не сваля бялата рокля и се заключва в стаята си.
Баща и умира една година след несъстоялата се сватба.
А Елайза се обрича се на пълна самота, като кара прислугата да заковат прозорците и само пътната врата да се отваря при нужда на няколко инча, ако случайно Джордж Карбетсън се появи някога.
Трийсет и пет години тя не сваля роклята и воала, не загубвайки надежда, че любимият все пак ще се ожени за нея, докато не я покосява сърдечен пристъп.
Хората, дошли да подготвят погребението, са изумени да открият жената в сватбената и премяна в дом, потънал в прах и мръсотия, а в огромната трапезария намират покрито сватбено угощение, превърнало се с времето в прах.
За огромната любов на Елайза Емили Дониторн, светът научава чрез романа на Дикенс и последвалите екранизации.
А зад бялата рокля, трийсет и пет години е туптяло в очакване едно сърце.
Елайза Дониторн
Преди време бях ходила на астролог помня, че жената ми беше казала, че имам чиста карма
Може ли да кажеш при кой астролог си била?
Здравей, помня че се казва Анелия, все още и пазя номера, ако искаш ми пиши да ти го пратя