В момента чета ... 77

Аз имах предвид как може чрез образованието да се насади определено отношение към друг народ. Както ние мразим всички турци, заради събития, случили се преди век/ове, защото така са ни учили в училище, така са учили и тях да мразят нас, така учат и македонците да ни мразят и още и още Което е много жалко

Да, различен контекст, но просто се сетих за това дразнещо с това, поне за мен , произведение на Волтер.

Току що завърших "Победителите" на Бакман и съм много впечатлена, за пореден път. За мен той е един от най- добрите автори, които съм чела. Глътнах 700 страници за нула време, като нито за миг не ми доскуча. Отново много емоция, текста се чете на един дъх, добре оплетени линии на всичките животи, описани в книгата. Последните страници през сълзи ги четях, много ме развълнува. Дадох 5 звезди. И трите книги от поредицата много ми харесаха!

Продължавам със В дивата пустош на Джейн Харпър.

Понеже в Последният печели коментираха Вилхелм Хауф, се сетих, че неговите приказки са пример за четиво, което мразех като малка, но прочетох отново преди няколко години и ми харесаха (не страшно много, но достатъчно - бяха ми интересни).

Започнах и минах средата и отново ще ударя греда с книга на издателство Колибри. Уж трябва да е книга, която да е насочена към остров Голи Оток, където е имало затвор по времето на Тито,а то до средата на книгата боза - дъщеря, майка и баба и трите заедно отиват на острова заедно с Бащата на дъщерята, който е доведен син на бабата ,а майката е зарязала дъщерята да я гледа бащата на три годишна възраст и е тръгнала безразборно да спи с мъже .... И това до средата на книгата и после изведнъж се връщаме към миналото на острова (и спомените на бабата, която е била затворничка там).... Да видим как ще е в оставащите финални страници. А имах надежда за тази книга и като четох за какво става дума ,а отново мъка и на инат не оставям книгата, не защото се надявам на нещо, което да промени отрицателното ми мнение.

lorito,
Приеми го като саможертва и героизъм. Признавам си, че последните две заглавия на Colibri ги бях планирала, но вече преосмислих намеренията си, така че много ти благодаря!

От Колибри си харесах "Семейните фантоми" от Бруно Клавие, анотацията звучи много интересно. Не съм си я купила, но може би ще. Така че ако някой я прочете, много ще се радвам да сподели мнение.
Vessito, много емоционално беше и за мен да прочета "Победителите", само че аз ревах в началото, защото Бакман безпощадно ти казва още с първото изречение какво ще стане. А новите герои са страхотни ❤

"Смола " Ане Рил.
Една невинна история разказана от баща на син довела до зловещо осъществяване на идеята с цел съхранение на ценните неща в живота. Да загубиш човека , който смяташ за най-близък в детството си неимоверно се отразява на психиката особено ако си вярвал във всяка дума,всеки жест,всяко негово действие .. мрачна и тъжна история за изолацията, страха от загубата на вещи и хора.Остава едно тягостно чувство. Края определено ме изненада. Дори последното изречение го прочетох два пъти.. и ми трябваше минутка да се отърся от историята.

Имаше едно изречение, което ме разсмя с глас на фона на цялата обстановка ..

Отново избрах да чета Олга Токарчук и се спрях на “Правек и други времена”. Удивителен е начинът по който пише полската авторка, сложен замисъл, интересни разсъждения, красив език и изказ. Не мога да преразкажа сюжет, това е книга, която трябва да се прочете, а не да се сведе до няколко абзаца. И да се почувства, но само ако читателят е готов за това - дори и за себе си смятам, че ако това не беше в този момент, а в някой предходен, трудно (вероятно) бих възприела прочетеното, може би като един неносещ нищо конкретно и повече някакъв текст. В това отношение много е прав Калвино- не мога в момента точно да го цитирам, но казва, че книгите четем в оформените рамки от другите, вече прочетени книги, и да, това без съмнение влияе и на предстоящия прочит и среща с новите за нас творби.

Някой чел ли е Мата Хари на Ан Браганс

Да, чела съм я.
Прилична книга за жанра си, мисля, че й дадох две звезди.

"Невидимите фурии на сърцето"
Първо искам да кажа, че нямам себе си за хомофоб, но не съм и супер толерантен, широкоскроен човек. Нещо по средата, а и малко на принципа "пу, пу, да не ти е в къщата". Затова исках да предизвикам сама себе си с тази книга. Но, ооо, каква книга!
Прочетох много хубави книги напоследък, но тази е най-човечната, най-откритата, най-голата. С право казват, че е най-личния роман на автора.
Ирландия през 40те, 50те години на миналия век - строг католицизъм и абсолютно неприемане на различните, онеправданите, хората в нужда, абортите са забранени, момичетата, забременели без съпруг, биват гонени и анатемосани.
Главният герой Сирил е точно такъв  - незаконно роден, осиновен от двама шантавели и още от малък осъзнаващ, че нещо не му е наред. Безкрайно много симпатизирах на Сирил, в опитите му да се отрече от сексуалността си, да я излекува, да измоли от Бог да се промени, да я прикрие с връзките си с жени и най-накрая да я приеме и да й се отдаде. Нараняван, нараняващ, обичан, обичащ... цяла палитра от емоции преминаха през него.
Честно казано, за книгите, които най-много са ме развълнували, най ми е трудно да пиша. Ще бъде част от номинациите ми тази книга, защото може би е най-доброто, което съм прочела... от доста време насам. Рядко книга успява да ме насълзи, но тази затворих с влажни очи, защото оставих любимия си герой "най-сетне щастлив".
И всъщност, приемам предизвикателството си към мен самата за успешно, защото не знам до колко тази книга ще промени светогледа ми, но след няколкото дни, прекарани със Сирил, мога да кажа, че разбирам и приемам една... или няколко идеи повече.

Вили, мнението ти ме накара да поискам да прочета тази книга. Благодаря ти, че сподели!😘

Приключих Победителите, просто отново разкошен Бакман ❤, любимите герои по-пълнокръвни от всякога. Успех да не ви разчувства тази книга! Успех! ❤.
И нещо много силно:

"Непознатата от Сена" е точно това, което очаквах от Мюсо - в никакъв случай не ме разочарова, но и не ме изненада. Добра, стегната и логична детективска история, три линии на действие - в днешни дни, в близкото и далечното минало. Случаят не е престъпление, а супер странно несъответствие, мистерия, която обаче в течение на романа намира лигичното си обяснение. Интересна е много, динамична, разказва се от името на неутрален разказвач и от двама от участниците.
Това, което много ме подразни, е груба грешка от недоглеждане - главите в днешни дни са озаглавени "21 септември", "22 декември", "23 декември", но от текста става ясно, че всичко се случва в последователни дни и първата глава е трябвало да се казва "21 декември". Неприятно е да се чудиш защо има 3 месеца разстояние, докато всъщност текстът сочи, че няма.
Книгата е просто супер - от тези кримки, с които човек си почива, идеална е за морето.