Здравейте момичета
Аз ще изгледам серията най-вероятно другата седмица, макар пък там да съм плътно на работа и то с много часове.
- Публикувана: 3 юни 2022, 16:05 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2022, 23:07 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 420
! 
Добро утро!
Аз още не съм гледала, но сега видях някаква реклама ли, игра ли с нашите артисти
https://twitter.com/DisneyPlusTR/status/1538062389685411840
Аз още не съм гледала, но сега видях някаква реклама ли, игра ли с нашите артисти
https://twitter.com/DisneyPlusTR/status/1538062389685411840
Привет!
Започнах да гледам,може би 35 мин. ,изгледах!Тежък ,много тежък до тук!Като започна тъмна ,мрачна картина,и с обезглавяване, направо настръхнах.Много радикален!Иначе картината,качеството на заснемането е супер!В езидското село порутените къщи,мизерията ,всичко е много добре заснето и представено!Малко ми дойде страшното в повече,когато се представи на мъртъв Мехмед,и оня като видя,че има жив,и вика "Вече няма",заби му железния кол,кръвта започна да капе по лицето на Мехмед от мъртвия и спрях да гледам!
Следобед може пак да погледам!
Малко страшен,и не е точно моя тип филм!
Но ще я изгледам,и дано няма толкова насилие !
Не съм очаквала да е толкова реално предадено!Знам,че историята е негова,но също знам ,че там някъде има такива крайни радикалисти и филма е отражение на действителността!
Но като си разгърне таланта,нашия момък!
Струва си всяка минута прекарана с него!
Очаквам и трансформацията му!
Започнах да гледам,може би 35 мин. ,изгледах!Тежък ,много тежък до тук!Като започна тъмна ,мрачна картина,и с обезглавяване, направо настръхнах.Много радикален!Иначе картината,качеството на заснемането е супер!В езидското село порутените къщи,мизерията ,всичко е много добре заснето и представено!Малко ми дойде страшното в повече,когато се представи на мъртъв Мехмед,и оня като видя,че има жив,и вика "Вече няма",заби му железния кол,кръвта започна да капе по лицето на Мехмед от мъртвия и спрях да гледам!
Следобед може пак да погледам!
Малко страшен,и не е точно моя тип филм!
Но ще я изгледам,и дано няма толкова насилие !
Не съм очаквала да е толкова реално предадено!Знам,че историята е негова,но също знам ,че там някъде има такива крайни радикалисти и филма е отражение на действителността!
Но като си разгърне таланта,нашия момък!
Струва си всяка минута прекарана с него!
Очаквам и трансформацията му!
https://www.gazeteduvar.com.tr/gerceklik-masal-imkani-ve-yuzlesm … is-makale-1569770
Написано от Zehra Çelenk(писател, сценарист, водеща на редовни коментарни рубрики) – 18.06.2022 г.
Реалност, възможност за приказка и възможност за конфронтация: Бягство
Историите могат да говорят за всичко, стига да могат да говорят свободно. Започвайки от комплект чаши, можете да се докоснете до най-фундаменталните проблеми на света. Как разказва историята е по-важно от това, което разказва. Но това, което си струва да се каже в средата, в която живеем, също е важно. Намираме се в такъв период, защото човек усеща, че това, което не може да се обясни днес, може изобщо да не се обясни утре.
Disney+ Turkey влезе на пазара с великолепно, забавно, Tarkan и сърдечно стартиране. Вчера успях да гледам първия телевизионен сериал на платформата "Бягство" с оригинално домашно съдържание. Яъз Алп Акайдън, режисьор на сериала, чиято история и дизайн са написани от Енгин Акюрек, който е и главният актьор в сериала, и който е написан от Али Доанчай и продуциран от O3 Medya и Same Film.
Резюмето на сериала, честно казано, събуди в мен приблизително същата доза тревога и подозрение. В Disney+ поредицата е описана по следния начин:
„Мехмет е талантлив фотограф; заедно с група журналисти (Ирем Хелваджиолу, Онур Бей, Адем Йълмаз) решава да премине турската граница и да снима от другата страна на границата. Малко след пристигането си в язидското село радикалната организация, която е превзела граничната зона, нахлува в селото и взема всички с изключение на Мехмет. Мехмет остана сам в селото. Той се опитва да измисли как да се измъкне оттук и да се върне в Турция.
Има и активистката Зейнеп (Ирем Хелваджъолу), която винаги е на мястото и формата, които не трябва да се споменават тук, и не действа в съответствие с реалността на средата, което също заслужава внимание. Подозирам, че е така, защото военният кореспондент, другата страна на границата, радикалната организация, язидското село и историята за бягството от капана предизвикаха някакво чувство за „натискане на всички бутони“. Любопитството и вълнението бяха свързани с факта, че все още нямаше сериали на тема война и Близкия изток, освен военните сериали, които отнеха известно време у нас. Умението да избягвам агитацията и да виждам себе си от запада, докато описвам страданията на язидите и трагедията, която е много близка до нас, и да не превръщам войната в „туристически разказ“ беше основното ми очакване. Разбира се, как продължава е толкова важно, колкото и как е започнало, може би дори повече. Но да кажа предварително, че с първия епизод на сериала, въпреки някои важни клопки, той премина теста според мен по отношение на подхода си към материала.
Щом се „потопим“ в телевизионен сериал, заобикалящата ни реалност неизбежно също оказва известно влияние върху нашите възприятия. 16 журналисти бяха арестувани в Диарбекир веднага след излъчването на сериала, а журналистката Инджи Хекимолу беше задържана от дома си в Измир призори. Въпреки че се определя като „закон за дезинформация“, законът за цензурата на социалните медии, който не е погрешен, мина комисията, защото очертава много неясна граница, която е много възможно да злоупотребява със съдържание в социалните медии. Въпреки че изглеждат независими един от друг, усещането, което създават, е много често срещано и това все пак е важното: усещането, че си ключ към думите, задъхана тапа, че свободите все повече се отнемат. И „скърцанията“, които просто не излизат или не излизат достатъчно силно…
Историите могат да говорят за всичко, стига да могат да говорят свободно. Започвайки от комплект чаши, можете да се докоснете до най-фундаменталните проблеми на света. С други думи, как разказва историята е по-важно от това, което разказва. Но в средата, в която живеем (трябва да кажа, за съжаление), това, което се разказва или смята, че си струва да се каже, също е важно. Намираме се в такъв период, защото човек усеща, че това, което не може да се обясни днес, може изобщо да не се обясни утре. Истории, които не се поддържат от силните и не са подходящи за „забавление“ на деня по една или друга причина, могат да се изгубят в празнотата. Тъй като автоцензурата не е страничен ефект от цензурата, тя е нейният най-мощен инструмент. Ако събудите силно усещането, че изреченията, които изричат или пишат у хората, могат да накарат сутрин да бъдат изведени набързо от домовете си, ще сте ударили здраво изреченията на мнозинството отпред. Това може да се случи и когато създавате усещането, че това, което казвате, няма да достигне до никого, освен до много малка група хора. В първия историята става неразказана, а във втората се превръща в негодуващо сумтене, сигурно, че няма да си почине. Всичко това важи както за художествената литература, така и за реалния живот. Популярният разказ е пълен с примери за това. Границите, чиито истории могат да се разказват, се определят предимно отпред и кои са публикувани. Няма нужда от цензура след известно време, тъй като навикът ни да поставяме реалността в гигантска скоба и да тълкуваме реалността, както ни е удобно, вече е много силен в линията от разказване на истории до лични взаимоотношения. Тези истории дори не се пишат, те започват да стават невъобразими. Защото историята иска да бъде видяна, прочетена и оживена.
Нашата история е история на непълните болезнени разкази, които са оцелели и до днес с кланета, разрушения и делириум на баби и дядовци, въпреки че това се е случило с техния съсед. Толкова сме свикнали да го прескачаме и да игнорираме змията, която не ни докосва. Знанието ни, че можем да направим връзка между страданието и че всеки, който докосне „другия“ днес, със сигурност ще ни докосне утре, също е осакатено. Докато идеалът е да надигнем гласа си срещу болката, несправедливостта, независимо дали това ни се случва или не, ние се борим в мозайка, която е затворена в неправилно конфигуриран сляп егоизъм. Познание за болката, което е едновременно егоистично и нечувствително към други болки и обезпокоително дори само по себе си. Да не виждате опасността, ако натискът е насочен към някой друг, и всъщност изобщо да не я виждате, докато тъпият предмет не кацне върху собствената ви глава. И тогава, късмет.
Следователно "да бъдеш глас на тези, които не могат да говорят" е толкова ценно за разказвача, колкото и за журналист или писател. Историите са неща, които са ни поверени, чакат да бъдат разказани, да бъдат разказани възможно най-точно, многостранно и справедливо. Но поради потисническите и цензуриращи режими, съпътстващи тези социални навици, популярният разказ в линията от филми на Yeşilçam до телевизионни сериали се основава на изключването на важна част от реалността у нас. Историята тече пред нас, ние непрекъснато разказваме приказки и гледаме приказки. И приказките са красиви, понякога човек има силна нужда да се откъсне от реалността, да се изгуби в приказка. Но всички жанрове, от мелодрама до драма, комедия до детектив, не трябва просто да ни разказват приказки. Дори и да ни притеснява много, някои трябва да ни спуснат в нашите собствени кладенци и да ни поддържат във връзка с истината.
Границите на това, което може да се разказва по масовата телевизия, вече бяха начертани. Поради тази причина едно от очакванията, създадени от отворените една след друга дигитални платформи, неизбежно беше в тази посока. Възможността да се каже какво е останало извън обхвата на "официалната история" досега... Важна част от социалните събития, най-новата история, различните езици и култури, които са били изключени от историята, са само ( не) позиционирани в най-клишираната си форма и като страничен елемент., малцинствата, неразказаните истории на „другите“... Цифровите платформи неизбежно са имали такава мисия. Да можете да разказвате истории, които не могат да бъдат разказани в масовия поток и във време, което отговаря на универсалните правила, което кара хората да казват „хората ще гледат това“. Според мен все още има много малко сериали, които могат да извикат от тази възможност, създадена от платформите, и която блести, въпреки че не може да съществува в масовия поток. В съвсем различни жанрове, първите, които ми идват на ум са още един, Club, Like, Fatma и Personality.
Може би не сме очаквали това от забавна вселена на Marvel като Disney. Но „Бягство” заслужава внимание като един от сериалите, който смело използва тази свобода, предоставена от дигиталните платформи, поне с първия си епизод. „Фентъзи“ вселена, богата като Дисни, със своето стартиране интересно ни приканва да погледнем към една доста горчива и тъмна точка от нашата собствена реалност. След като изгледах епизода, бързо прегледах коментарите. Феновете на Енгин Акюрек сякаш се разделиха на две, на тези, които се присмиват, и тези, които мълчат до момента. Докато четях коментарите към сериала, видях много коментари от рода на „Отново сириец, черни вежди, мустаци, терористични/дигитални платформи ни заключват в образа на източния на планината или склона“. Това може да има много значения, от „Нима обществото не обича себе си толкова много и странно ли се вкопчва в своята реалност“ до „какво друго бихме видели във военен сериал?“ От първия епизод на сериала, разбира се, също има проблеми. Например, нямаше нужда името на лидера на злата радикална организация (Азиз Чапкурт) да бъде „Абу Залим“. Вече знаем, че мъжът, когото видяхме да убива деца преди няколко сцени, е жесток.
Фактът, че Мехмет започва да говори с кукла в епизода, в който е сам и без изход в селото след клането, също е непълен и понякога преувеличен, тъй като не можахме да видим как героят е стигнал до това, луд кадър в бързане на първия епизод. (По същия начин, както се сблъскахме в скорошния филм „Срещу леда“ (Най-студеният враг), сцени на сънища и халюцинации, които не съответстват на изживяването при гледане, могат да бъдат отчуждаващи.) Все пак има усещане за реалност, което може да бъде постигнато. като цяло и удивлява продължението на поредицата. Усещането за реалност отчасти е свързано с традицията, с приемствеността на самия жанр. Затова вярвам, че пропуските в сериалите в този смисъл постепенно ще се запълват с увеличаването на все повече драматично ориентирани сериали от оста на мелодрамата и приказката.
В епизода има сцена, в която Мехмет оставя колегите си от групата, за да гледа молитвения ритуал на жените езиди по време на изгрева и става свидетел на клането в селото. Мисля, че е доста добре обмислено. Изображението на "куршума", съответстващо на обектива тук, е твърде директно, но все пак поразително. В география, където думата постоянно се нарушава в полза на потиснатите и гласовитите, а онези, които следват истината, могат да бъдат убити в девет села, тя несъмнено попада на подходящо място.
Енгин Акюрек, който също е проектирал историята на сериала, е странен актьор в много отношения. Той има истинска екранна харизма, нещо, което може да предизвика много вълнение с много малко усилия. Когато на екрана се появи актьор, когото следя от началото на кариерата му, обикновено това ме задържа за известно време. Обикновено се запълва, дори и с обикновената достоверност на смеещите се черни очи. Човек с това, което наричаме звездно платно. Той е и от тук твърде много, и от всички звезди. Виждах го да се повтаря от време на време, но доколкото можех да гледам, винаги го виждам да се опитва да направи нещо извън възхищението, което изпитвам към него. Мисля, че е забележително, когато един актьор пише истории, „опитва“ се да проектира сериал, ако има нещо, което наистина иска да разкаже, и този импулс надхвърля възхищението и похвалата, които лесно може да достигне от първа ръка. Докато оценявах материала му в първата част на „Бягство“, като изпадаше на моменти в най-клишираните и очаквани капани, той все пак ми се стори забележителен, в опит да подчертая искрено опита да се каже това, което все още не е казано. Когато знаем, че ни разказват приказка, логическите грешки в началото са по-склонни да погълнат всякакви грешки и ставаме по-скептични, когато се споменават факти. Ще гледам сериала, който намирам за отправна точка за искрена и силна, с надеждата да намеря резултата от сериала също толкова положителен, колкото и намерението му. Нека видим докъде ще доведе това бягство, което започна толкова амбициозно по отношение както на приключението на дигиталните платформи в Турция, така и на съдбата на героя...
Изгледах първа серия и искам втора. Много благодаря отново за превода!Много ми е интересно какво ще се случва. Признавам си, ако не беше Енгин , не бих дала шанс на сериал от такъв вид, НО добре че е той.
Всичко ми хареса,да ,има тежки сцени , но не е прекалено . Заснемането е на високо ниво , музиката е върха - сега разбрах защо много хора я хвалят, дори и тези които друго не им е харесало. За музиката всички са единодушни-страхотна.
Само не разбрах - какъв беше падналия в дупката
Защо го оставиха там радикалистите,нали е бил от тях.
Края беше много неочакван. И затова и сега е трудно чакането цяла седмица.
Много красиви кадри имаше - няколко мои стоп-кадри ,които много ме впечатлиха - когато Мехмед беше на върха, на фона на облаците
Стана ми интересно това село и реших да се осведомя за язидите:
От август 2014 г. езидите са мишена на Ислямска държава в кампанията ѝ да „прочисти“ Ирак и съседните държави от неислямски влияния.
Ами браво на Енгин - от нещо конкретно регионално към общочовешките ценности и силата да ги отстояваш.
Стана много дълго, но пак ще пиша,защото сериала ме развълнува .
Когато Мехмед се скри под труповете , асоциирах с една история от моето село преди близо150г, описана и в уикипедия https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE
Всичко ми хареса,да ,има тежки сцени , но не е прекалено . Заснемането е на високо ниво , музиката е върха - сега разбрах защо много хора я хвалят, дори и тези които друго не им е харесало. За музиката всички са единодушни-страхотна.
Само не разбрах - какъв беше падналия в дупката
Защо го оставиха там радикалистите,нали е бил от тях.Края беше много неочакван. И затова и сега е трудно чакането цяла седмица.
Много красиви кадри имаше - няколко мои стоп-кадри ,които много ме впечатлиха - когато Мехмед беше на върха, на фона на облаците
Стана ми интересно това село и реших да се осведомя за язидите:
Скрит текст:
Ези́дите, също йезиди или язиди, говорещи на курманджийски език от кюрдската група на арийския клон в индоевропейското семейство, са кюрдска етно-религиозна група. Религията им, езидизъм, е свързана с древните месопотамски религии и комбинира аспекти от зороастризма, исляма, християнството и юдаизма.Езидите, които сключват брак с други етноси, автоматично се считат че са приели религията на партньора си и следователно им е забранено да се наричат езиди. Обитават главно областта Нинава в Ирак. Общности от тази етно-религиозна група има в Армения, Грузия, Турция, Иран и Сирия, но те значително намаляват от 90-те години на 20 век насам в резултат на миграция към Европа, особено Германия.Въпросът дали езидите са кюрди или отделна етническа група е все още обект на дебати.
Езидите са монотеисти,вярвайки, че Бог е създателят на света, като го е поставил под закрилата на седем свещени създания или ангели, чиито вожд е Малак Тавус - Ангелът-паун. Ангелът-паун като господар на света, той причинява и добро, и лошо на хората. Този двойствен характер е отразен в митовете за неговото собствено лишаване от покровителството на Бога, преди неговите сълзи на разкаянието да изгасят огньовете на неговия адски затвор и да бъде помирен с Бог.
Езидите са монотеисти,вярвайки, че Бог е създателят на света, като го е поставил под закрилата на седем свещени създания или ангели, чиито вожд е Малак Тавус - Ангелът-паун. Ангелът-паун като господар на света, той причинява и добро, и лошо на хората. Този двойствен характер е отразен в митовете за неговото собствено лишаване от покровителството на Бога, преди неговите сълзи на разкаянието да изгасят огньовете на неговия адски затвор и да бъде помирен с Бог.
От август 2014 г. езидите са мишена на Ислямска държава в кампанията ѝ да „прочисти“ Ирак и съседните държави от неислямски влияния.
Ами браво на Енгин - от нещо конкретно регионално към общочовешките ценности и силата да ги отстояваш.
Стана много дълго, но пак ще пиша,защото сериала ме развълнува .
Когато Мехмед се скри под труповете , асоциирах с една история от моето село преди близо150г, описана и в уикипедия https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE
Скрит текст:
Мой роднина - дядо Герган ,по подобен начин се е спасил при голямото клане на 100на мъже в корията до с.Биково ,за това и му казвали "сечен Герган"
Момичета,в Ютуб има интервюто на Fox,с актьорите от Бягство!
Да ви кажа и оз догледах серията!
Зорно ми беше в началото,но след това ме завладя и когато свърши в кладенеца, съжалих.Решителността на Мехмед ме удиви!Когато взе да си говори с куклата,направих асоциация с филма Корабокрушенеца с Том Ханкс.Но само дотук!Иначе музиката ми харесва!
Чакам с нетърпение новата серия!
Благодарности за тази:hibiscus:
Araselia,:heart:,някъде по средата на серията,когато бяха изправени и ги разпитваха къде е петия от групата,тогава един младеж от язидите Али с нож в ръка тръгна срещу един от лошите и го наръга.Той отстъпи назад и падна в кладенеца,като стреляше!
Да ви кажа и оз догледах серията!
Зорно ми беше в началото,но след това ме завладя и когато свърши в кладенеца, съжалих.Решителността на Мехмед ме удиви!Когато взе да си говори с куклата,направих асоциация с филма Корабокрушенеца с Том Ханкс.Но само дотук!Иначе музиката ми харесва!
Чакам с нетърпение новата серия!
Благодарности за тази:hibiscus:
Araselia,:heart:,някъде по средата на серията,когато бяха изправени и ги разпитваха къде е петия от групата,тогава един младеж от язидите Али с нож в ръка тръгна срещу един от лошите и го наръга.Той отстъпи назад и падна в кладенеца,като стреляше!
Препоръчани теми