Къванч Татлъту 💙- Yakamoz S-245/ минали и бъдещи проекти, партньори-102

Всичко каквото съм написала до сега за Къванч е било безвъзмездно.
Правила съм го с удоволствие, за да зарадвам феновете му,
и най-вече от уважение към таланта и личността на Къванч!!!

и аз се възхитих на момента, когато Арман изхлипа, когато разбра за Дефне. Направи го толкова естествено, че е трудно да се повярва, че е просто актьорска игра.

Този упрек към нея го имаше още в първи епизод, а и след това т.е тя по начало винаги е имала някакви тайни или по точно никога не се е разкривала докрай, което евентуално може да е и причината за тяхната раздяла.

наистина много силна сцена и Къванч отново показа, че никой не може да изиграе по такъв невероятен начин загубата на много любим човек, поне за мен. И никога не се повтаря в тези сцени, но винаги ти къса сърцето еднакво силно.

Всички сме така тук

И за напред никога не е късно да се пише за Yakamoz. Все има някой, който не го е изгледал.

Гледа ли ги човек първата мисъл след края е, кога ще видя продължението на историята.

Най- хубавото беше, че имахме и толкова бързо превод, въпреки че времето съвпадна и с доста празници.

Едже Йоренч: Плаках, когато написах финала на сериала „Забранена любов“. Интервю 2015г.

Ж: Да преминем веднага към най-важното. Може ли да има друг край за Бихтер?

Е. Й.: Финалът на адаптацията на романа на Халид Зия Ушаклигъл „Забранена любов“ не може да бъде различен.

Ж.: Как изграждате конфликтите на характерите? Те са много силни и много проницателни в отношенията си един към друг. Не се случва винаги само едната страна да е права. Но те играят добре. Каква е тайната?

Е. Й.: Няма никаква тайна. Тайната е зад огледалото... Отвъд видимото. В това, което се случва в умовете, в психологията. В старите филми всичко беше разделено само на добро и лошо. В реалния живот няма абсолютно лоши или добри хора. Това също не е реалистично.
За мен е важно променянето на психологията в лицето на ситуации и събития. Всъщност героите никога не се променят, но психологията на хората се променя. Харесвам изненадите. Многопластовите образи обогатяват сюжета.

Ж.: Винаги съм смятал, че възгледите на г-жа Фирдевс за живота принадлежат на вас. Има ли герои в сценария, за които давате своя глас ?

Е. Й.: Ха ха ха.. Вярно е, че много обичам Фирдевс. Гюлтен и в „Кузей Гюней”... Тези две жени са напълно различни една от друга, но ако се вслушате в гласовете им, те казаха на дъщерите си едно и също по различни начини.

Ж.: Смятате ли, че Аднан, Нихал, Бешир и Фирдевс-ханъм са виновни? Допринесоха ли по някакъв начин за случилото се?

Е. Й.: В нашата версия на историята, мисля, че само Аднан беше невинен, защото той наистина обичаше Бихтер, обичаше я, беше горд, че жена като нея го предпочиташе. Той беше толкова уверен в любовните си инвестиции и собствените си сили, че дори не очакваше, че най-близките хора ще му забият нож в гърба.
Ако си спомняте, след като научи цялата истина (благодаря, Kaнал D, че ни предпазихте от забравяне, като непрекъснато излъчвате сериала), той не каза нито дума на Бихтер, когато влезе в стаята. Само обръщайки се към Бехлюл, сякаш пое последния си дъх, той каза с цялото си разочарование: "Ти беше мой син!“... Той повтори това... два пъти.
В този момент Бихтер разбра, че няма път назад. Аднан не иска нищо от Бихтер, тя просто стана " дъщерята на г-жа Фирдевс от екипа на Мелих бей“, той само говореше, гледайки Бехлюл с болка от раната, която получи от него. Така, че Бихтер всъщност дръпна спусъка, защото смяташе, че няма къде другаде да отиде, Аднан я заряза. Тогава тя наистина реши да умре ...
В оригинала Бихтер е сама в стаята, когато истината излиза наяве. Тя среща Бехлюл, докато се изкачва по стълбите, за да се приюти в стаята си, а Бехлюл е на път да опакова нещата си и да избяга. Бихтер е съсипана ... Тя се заключва в стаята, Аднан разбива вратата, за да я спре, защото разбира, че тя ще се самоубие. Той я моли, защото все още обича и е готов да и прости независимо от всичко, а Бихтер се самоубива като извинение, за да спаси честта на този мъж.
Финалът ни беше малко по-провокативен, Аднан също отмъсти на Бихтер с последната си дума в този момент. И Бихтер избра смъртта.

Ж: Как оценявате факта, че такъв професионалист като мадмоазел се влюбва в шефа си?

Е. Й. : Мадмоазел е господарка на тази къща след смъртта на съпругата на Аднан. Тя се нуждаеше от семейството, което си представяше, че е можела да има, а не от леглото на Аднан, и тя имаше това семейство. Когато Бихтер навлезе в живота им, започна ново съперничество. Мадмоазел първо загуби статута си, сега Бихтер сподели самотата на Аднан, тя стана новата майка на децата му. Мадмоазел беше заслепена от младостта и енергията на Бихтер. Във всякакъв смисъл тя имаше характер, който не самата Мадмуазел не притежаваше, тя беше това, което мадмоазел не можеше да стане... Тя й завиждаше. След това, когато опозна Бихтер и научи цялата истина, тя искаше да защити семейството си. Любовта беше платонична, но след като Аднан (и семейството му) претърпяха голяма травма, мадмоазел се превърна в безопасно място за тях.

Ж.: В сериала " Каква е вината на Фатмагюл? " свършихте много добра работа с такава чувствителна тема като изнасилването. Имаше голяма разлика между сцените там и в Забранена любов, но Бихтер също беше изнасилена от Аднан. Как трябва да гледаме на тази сцена? Разбира се, не поставям под въпрос вашата чувствителност по този въпрос. Каква трябва да бъде нашата гледна точка за постъпката на Аднан?

Е.Й.: В този момент мъж, елегантен като Аднан, толкова чувствителен, оценяващ жените и семейството си, премина към тъмната страна. Искам да кажа, все едно бихме прочели новините за ситуация от рода на "той се побърка и изхвърли детето си от петия етаж“.
Това беше отговорът на този въпрос по онова време. Това беше тъмно петно ​​в психологията на този човек, много внимателен, предпазлив във всяка ситуация, беше момент на лудост ... Разбира се, това беше недопустимо. Беше само между двамата, но Бихтер така и не прости на Аднан.

Ж.: Отново работихте с Берен Саат, Къванч Татлъту и Зерин Текиндор. Как вървят отношенията ви?

Е. Й.: И тримата са прекрасни хора, на чиито характери и творчество се възхищавам, уважавам тяхното усърдие, значението, което придават на работата си, и с които съм много щастлива да бъда наоколо при всяка възможност. Ние сме приятели... Обичам Къванч и винаги ще го обичам.

Ж.: Как оценявате прехода на Kъванч Taтлъту от Бехлюл към Kузей и от Kузей към Курт Сеит ?

Е. Й.: Къванч Татлъту - е много специална физика, много специален талант. Освен това, както казах, той е много трудолюбив. Той също така е готов да играе различни герои... и е много успешен в това отношение. Героят Секиз, който той създаде в Езел след Забранена любов, също беше невероятен. Къванч не е човек от един тип. Очаквам с нетърпение новия герой, който ще играе сега. Много съм щастлива и горда да работя с него.

Ж. : Гледали сте първата версия на Забранена любов през 1975 г.? Как трябва да ги разделим?

Е. Й.: Разбира се, че гледах... Гледах го по TRT TV в годината, когато беше излъчен за първи път. И тогава, препрочитайки книгата отново и отново, гледах сериала в стария и запис. Технически разликата е огромна. Това беше сериал, създаден в стриктно съответствие с книгата. Нашата версия беше адаптация към модерните времена и беше изпълнена с второстепенни герои и техните истории. Освен това всеки епизод беше дълъг около 75-80 минути.
Но най - прекрасното бяха милите думи на Халит Рефиг, сценарист и режисьор на първия сериал, след излъчването на нашата версия. Той ни поздрави и аплодира. Това ни накара да се гордеем безумно с работата си.

Ж.: По това време пишехте няколко сериала едновременно. Каква беше интензивността на работното темпо?

E. Й.: Тази година (2015) за първи път пиша сценарий за един сериал  (след сериала "Курт Сеит и Шура“).
Двете пишехме по три сериала седмично, единия ден определяхме контурите, втория ден го довършвахме и предавахме сценария, а в неделя имахме почивен ден. Имахме страхотно темпо. Никой не вярваше, че сме две. Чувала съм много хора да казват: " Няма да признаят, че имат голям екип“. Но в действителност бяхме само двете.
Сега се опитвам да пиша по два епизода седмично, всеки месец се опитвам да си взема десетдневна отпуска. Защото умората се усеща...

Ж.: Имате ли спомени от онези дни?

Е. Й.: Докато снимахме „Забранената любов“, имението беше като светилище. Балконът на мадмоазел гледаше към улицата и за снимачния екип беше трудно да снима на балкона, тъй като на тротоара от отсрещната страна на улицата винаги имаше голяма тълпа от зрители. Винаги, когато Зерин излизаше на балкона, те викаха „Мадмоазел!... Мадмоазел!“. Разбира се, те приветстваха актьорите, които пристигаха на снимачната площадка, и актьорите, които си отиваха от снимачната площадка. Въпреки това беше много щастлива снимачна среда. Много се забавлявахме в това имение по време на снимките. Седяхме в тази градина, смеехме се и говорехме ...
Когато писах сценария за сериала Листопад, бях на десетата година от професионалния си живот, разбира се, имената ни не бяха толкова известни, колкото имената на актьорите. Един ден отидох да пазарувам в магазин, подавайки кредитната си карта на касата, касиерката прочете името ми на картата ми и каза: „О, вие ли сте сценаристката Едже Йоренч?“ Тя беше развълнувана, започна да цитира нашите цитати и други неща. Колко ме беше срам! Но, и колко бях щастлива! Хората на опашката на касата изведнъж се заинтересуваха, оживиха се и аз се върнах вкъщи с отворена уста и горящи уши.
Наскоро срещнах фен от Дубай на летището и той искаше да си направим снимка, което ме изненада още повече. И аз никога няма да го забравя... хаха...
Освен това на следващия ден, когато сериалът „Забранена любов“ приключи, летях за някъде и седнах на летището. След като гледахме последния епизод, се забавлявахме дълго време, бях в добро настроение и не можах да спя. Прочетох десет вестника, всички новини за Забранена любов и търсех къде да седна. Навсякъде говореха за сериала "Забранена любов". Известно време не можех да седя, обикалях, стоях до тълпата и слушах отзивите и беше невероятно.
Веднъж пътувахме за някъде с Къванч, бяхме на летището. Къванч имаше шапка на главата, но тя не криеше нищо. Сядаме да хапнем, докато чакаме самолета. Арабско семейство бързаше покрай нас, за да хване транзитния си самолет, а две секунди по-късно спряха и се върнаха. Те разбраха, че това е Къванч и искаха да се снимат с него, въпреки че закъсняваха за самолета си. Забранена любов току-що приключи, това е голямо събитие, така че мисля, че бяха изненадани, когато видяха Kъванч няколко минути след като пристигнаха в Истанбул. Приближиха ни, самолетът е на път да излети, но жената плаче, защото снимката не е на фокус и иска да опита отново. И съпругът й направи снимката без предупреждение, те си тръгнаха, но вратите вече бяха затворени. Изпуснаха самолета заради Къванч...

Ж. : Сега дори повторенията горят. Как ви влияят тези повторения?

Е. Й.: Всички го гледат отново и отново с едно и също вълнение, а от време на време някои от приятелите ми ми пишат: „О, дявол да го вземе! Дават го отново." Но, аз не съм го гледала откакто свърши.

Ж. : Как снимахте последния епизод, последната сцена? Какво беше да завършиш работата, която прикова цяла Турция към екрана?

E. Й. : Не бях на снимачната площадка.. Обаче много добре си спомням, че плаках силно, когато написах края. В този ден имаше голяма сладка тъга. И спокойствието, че е направено нещо добро. Изпратих сценария на две части. Не изпратих финала на всички. Сценариите бяха отпечатани за всички, всеки получи само своята част, никой не знаеше какво ще се случи в другите сцени, освен тези, в които той участва. Номиналните скриптове с етикети на всяка страница бяха дадени лично, за да няма проникване в екипа.
Въпреки цялата важност, секретност и педантичност, сценарият се появи в интернет още преди да бъде излъчен последният епизод. Имейлът на режисьора Хилал Сарал също беше хакнат и нейният сценарий беше откраднат. Бяхме толкова депресирани.
По навик в края на всеки сезон пишех писмо до екипа и актьорите и то също влезе във вестниците. Но, въпреки това, въпреки факта, че стана известно какъв ще бъде финалът, сериалът беше гледан с много голям интерес.
Докато вършим работа и се чувстваме стресирани, не можем да живеем, като казваме: " Свършихме страхотна работа“... Толкова сме заети с работата си, че не можем да дадем на зрителя очакваната реакция. Но за нас беше голямо събитие, че дори парламентът спря заседанието по време на обсъждането на законопроекта за магистралата вечерта на предаването на последния епизод на Забранена любов и това беше записано в протокола. Сериалът завърши с дял от 72 процента, с други думи, три четвърти от зрителите гледаха финала на сериала Забранена любов, същата вечер. Това наистина се превърна в събитие.