Трудно проговаряне - тема 26

Аз не бих експериментирала с такива стимулации с детето си. Ако всичко друго му е наред, мисля че трябва да изчакате. Моето момче се отвори да говори след третата година. Има логопеди, защо трябва да се пипа мозъка.

Оставете детето на мира, дайте му време и спокойствие. След като всичко друго е наред. Има деца, които проговарят и на 4г.

И какви са тия методи с електростимулиране на мозъка...? Ще ми е интересно да споделиш какво ти е обяснил въпросния доктор-невролог.

Едва ли ще му прилагат елекрошок на детето. Консултирайте се с (още един) невролог, ако трябва. Имам позната, чието дете почна да говори смислено след процедури био фийдбек(ако процедурата е същата), при които доколкото разбрах се слагат диоди на главата и се пуска слаб ток, за да стимулират мозъчните полукълба, като цялата процедура е около 15-20 минути. Било абсолютно безболезнено, като нещата се случват под надзора на лекар.

навремето, когато излизахме с други родители и деца, връстници на нашето, имаше едно дете Митко - професора...на 2 години правеше вече изречения, а нашето на 3 г само сочеше с пръст и мъчеше...мислихме, че има проблем, но се оказа, че просто някои деца проговарят по късно. Айнщайн е проговорил чак на 5 или 6 г!

Аз не разбрах за това дете - съвсем ли нищо не казва, казва някакви думички, но малко, говори много, но не му се разбира или нещо друго е. Как комуникира с другите, комуникира ли въобще с деца, как играе с тях, как разбира правилата на игрите? Как е финната моторика? Как се отнасяте вие с детето, как работите за развитието на езика. Всички тези неща трябва да се огледат и да се изяснят преди да се пристъпи към по сериозни лечения. Най вече от гледна точка на това, че проговарянето е процес, който идва с работа и занимания, а не с вълшебно сиропче, хапче, терапия. Консултация /или по скоро няколко/ с детски психолог и ако може и с ерготерапевт, за да ви насочат как да се занимавате в къщи и дали има някъде пропуски.

Точно заради такива мнения съм се нагледал на деца, които са абсолютно безнадеждно изостанали след връстниците си, понеже родителите са чакали детето да проговори на 5 като Айнщайн. Айнщай не може да бъде масов пример за каквото и да е било - той е един. Както и детето на съседката, което е поговорили на 4 и половина. Ние не знаем нищо за него, нито за общото му състояние или проблемите му.

Ето един много добър пост на който попаднах. Моето мнение и опит  се припокрива напълно с този на дамата.






Аз четох за въпросния метод на мозъчна невростимулация , но не за бг, тук не съм намирала споделени  мнения... разбира се като за всеки метод имаше възхвали, но имаше и недоволни, чиито очаквания са останали напразни. Използва се и за възстановяване от инсулт.

Стгласна съм с написаното от мисЧичи. Състоянието на детето трябва да се огледа в цялостност. Аз лично бих пристъпила към такъв метод ако сме изчерпали другите възможни. То при нас така се и получи де. Само че тогава нямаше лазер лечение, невростимулация и хбот. Имаше ноотропил - лекарствено средство което също се използва от възрастни и преживели инсулт. Като стана ясно че нищо друго не сработва решихме че нямаме какво да губим. Но детето беше на 4г и9м, терапевтирано комплексно  преди това година и 9 месеца, абсолютно безрезултатно.

да-да, да видим...

Противопоказания за електромиостимулация

- Онкология;

- Бременност;

- Остри инфекциозни процеси, треска;

- Нарушения на съсирването на кръвта и други съдови патологии

- Варикозни вени, тромбофлебит;

- Жлъчнокаменна болест;

- Каменна болест на пикочните пътища;

- Епилепсия;

И аз съм съгласна с тази логопедка, ще я последвам във ФБ за други теми, да следя.
Мога да кажа от личен опит, че липсата на реч води до изоставане и в социално отношение, и в разбиране на абстрактните неща, и в съвместната работа в детската градина, и....мога да изброявам още много.
Дъщеря ми след 3 години тръгна на логопед и тогава започнаха единични думички, които се трупаха всеки ден. Мислех си: ето детето проговаря, всичко ще се нареди бързо. Да, ама, не. От 3 до 4,5г само единични думи! След 4,5г започна да свързва по 2, а към 5-тата година - изречение от 3 думи. От няколко дни чувам вече и изречение от 4-5 думи, ама с голям зор! Вече има речник, разбирането се подобри, но още не задава въпроси и не разказва. Тя е доста чувствителна и ѝ трябва повече увереност, защото ме "пита", но не под формата на въпрос, а посочва обекта и ме гледа въпросително.
Исках да кажа, че ако до 3 години не личеше изоставането, на 5 вече личи, че е по-назад от връстниците, които отдавна разказват и разбират абстрактните понятия. Надеждата ми е, че поведението ѝ много се подобри, вече се държи като едно добро и възпитано дете. И комуникира вербално. За жалост нещата се случват мноооооого бавно!
Обаче вече детето ми е променено, личи си, че вървим по правилния път. Единствено с класическа хомеопатия, логопед, ерго/кинезитерапевт, детска градина и не на последно място - гледам я като дете в норма. Нито диагнози търся, нито се жалвам за трудностите. Приемам всичко като един голям урок, с обич и благодарност и...продължаваме напред!
P. S.  Много често родителите си мислим, че децата разбират всичко (като ги виждаме, че в ежедневието ни разбират), но по-късно лъсват проблемите, когато трябва да почнат да разбират по-сложната реч. Затова е хубаво да се започне работа с читав логопед и да не се  чака много. След 2-3 години, ако няма реч - консултация.

Детето е воденона лекари, не е оставено на произвола на съдбата. Обаче е напълно вероятно от толкова водене по лекари и настояване, да се получи обратния ефект. Както възрастните при стрес отключваме заболявания, така и децата от стрес могат да имат забавяне в развитието.
Нека детето малко да си почине от посещения при лекари, да не се говори вкъщи постоянно за това, че не проговаря. 3-4 месеца да опитат да оставят детето, тогава да започнат работа с логопед. Ама на 2г и 7м след толкова поесещия при лекари и да се тръгва направо с невростимулации ми се се струва абсурдно. Не е чак толкова закъсняло детето с проговарянето. И пак има разлика дали майката очаква богат речник или все пак казва няколко думички.

Аз пък от личен опит ще ви кажа, че  е безумие това, което прочетох от тази логопедка (извинявам се, не съм сигурна дали думата има мн.ч.). Не може толкова категорично! Излиза, че съм богопомазана с такова дете, което противоречи на ВСИЧКИ нейни митове.
Не съм ЗА категоричните изказвания, защото има изключения.
Някое дете след проговаряне на 4 години има забавяне в развитието, някое няма. Е, кое от двете е теория? Кое е практика? Кое е истина?
Просто нещата не са само черни и бели.

От разстояние на времето и личния ми опит, както тук постоянно се пише този пуст личен опит, не е притеснително дете на 2 г.6 м. да бълва само някакви еднобуквени 'думи'. Продължавате да го учите, да му говорите, приемате го за събеседник.
Това не означава, че при вас всичко ще се стече както при мен. Но дали ще стане както пише логопедката?!
Темата за проговарянето на децата ми е много болна и ме вълнува. Въпреки че мина време, всичко е наред, ежедневно се сещам и преживявам.
Няма рецепта. Но има предписания - финансови.

Разбирането на написаното от логопед е важно.  Тя пише ясно че има и от едните и от другите. Има правило има и изключения. Вашето дете звучи като изключение и  понеже не познавам детайли на вашата история то тя, за моите уши, звучи точно така като изключение. Аз познавам стотици труднопроговорили и нямам познати такива като вас да са поговорили на късна възраст с цели изречения и дибрри разбиране.  Вие просто  трябва да си давате ясен отчет за вашия случай,   както и че децата на другите родители може да не са от изключенията.  Речта е най-лесното и бързо средство за опознаване на живота. Както каза Данди на 3-3,5 разликите не си личат,  на 4,5- 5 вече са очевадни. Това е и периода за изключително попълване на речника.  И докато едните пълнят речник другите тепърва ще проговорят. 
Понеже никой не знае как ще се стекат нещата с неговото дете,  той винаги трябва да изхожда от най-лошия сценарий.  Защото така се презастрахова. Иначе докато чака дали детето му ще се окаже като вашето или айнщайн губи ценно време,  понеже при неговото дете може да се окаже че е от правилото а не от изключенията.   Ако нещата се развият благоприятно и детето проговори с изящни фрази на 4 и половина  нищо особенно не се е случило,  родителите са се презастраховали. Ако обаче се окаже вариантът правило - поне не е губено време напразно.

За воденето на лекари и стреса -  ако детето нямаше проблем нямаше да бъде водено на лекар.  Понякога лекарите ни правят болно за да ни бъде после добре. Неприемането на проблем за да не си докараш стрес от ходене на лекари,  не решава проблема.  Понякога го и задълбочава.

Понякога е добре на детето да се дава и свежа глътка въздух без воденето при поредния специалист. Никак не е лесно постоянно да се напасва и да се напряга как да отговори на очакванията на новия човек. Това изнервя и накрая става девет баби - хилаво бебе.

Не бих завела детето си на разни електро стимулации. Нещо са ми съмнителни. Предпочитам по-трудоемкия път с работа, отколкото да рискувам с нещо неясно. Но всеки си решава.

Здравейте, момичета,

Прочетох някои от темите и моля за вашето съдействие. Детски невролог изписа на сина ми (на почти 3 г) Есприко, но той отказва да го пие. Видях, че имат и гел на сашета, той по-добре ли се приема от децата? Има ли добавка (например сироп), с подобен състав, от който сте доволни? Разбира се, ще пиша и на лекаря да видя какво ще предложи, но искам да подготвя варианти.

Благодаря!

Сашето е много приятно, така казваше моето дете. Тя обаче и с капсулите е нямала проблем.