Трудно проговаряне - тема 26

И как говорят почти 3 годишните?
Има деца на 3, които тепърва проговарят и казват по някоя думичка само, камо ли пък да разказват как им е минал деня.

Може ли да препоръчате книжки за деца от 2 до 3 годиниБ

При нас много се харесват на издателство фют с отварящи се капачета. Също и приказки в рими.

Здравейте!
Скоро не съм писала, дъщеря ми вече е на 6г. и 4 м. Напредваме, бавно. Все повече изречения чувам от 2-3-4 думи. От няколко месеца (най-после!) започна да задава прости въпроси: "какво е това?" и "къде е?". Вече мислех, че никога няма да се случи... Разкази няма още. Виждат ми се далечна цел.

Вашите деца кога започнаха да питат по-абстрактни неща и да разказват? Колко време след като започнаха да свързват изречения?

В градината все още отказва да работи по тетрадките. Ако някой седне до нея и я напътства доста неща прави, но няма кой да ѝ обръща такова внимание в групичката. Ходим си на терапии на частно.
И въпреки това учителките са категорични, че и дума не може да става за отлагане от 1 клас. Аз не, че се натискам, напротив, искам да си тръгне нормално, макар и ненавършила 7г. Знам, че няма да е лесно.

Имам няколко въпроса към родители на вече по-големи деца, които са проговорили късно и са тръгнали с връстниците си в 1 клас:

Какви бяха трудностите, които срещнаха децата в училище?
Пишеха ли в тетрадките по инструкция на учителя?
Седяха ли на чина - мирно и тихо?
Как се отнасяха другите деца с тях?
Кога започнаха да наваксват, ако са изоставали с материала?

Ще съм благодарна на всякаква информация. Искам да взема правилното решение. Разбира се ще направим и съответните тестове за училищна готовност. Трябва ли да покрие всичко, за да тръгне с връстниците си? Виждат ми се сложни някои въпроси и мисля, че дори деца в норма може да се затруднят.

Да тръгне в първи клас и то преди 7 е тотална грешка! Казвам го от опит с две деца, които имаха дефицити с наваксването, само защото са осиновени. Трябваше им само време да понаваксат и въпреки това и до сега училището е мъка и страшен труд от моя страна. Не препоръчвам дори на дете което знае всичко, чете и пише прекрасно да тръгва по - рано, защото програмата е изключително претоварена, учебниците безумно написани и дете, което изостане още в началото е неглижирано и изтласкано от системата да се занимава само с ресурсните и то изостава още повече. Да не говорим, че нервната система на всяко дете се претоварва и разликата дори между деца родени в началото и края на годината е очевидна. Всеки месец в който детето тръгне по - късно ще му помогне да се справя по - добре. Ако знаех всичко това щях да ги отложа дори на 7 и половина и повече да тръгне. Още на края на първия срок правят вече диктовки, а по математика са на логически редици през определена стъпка още втори клас.

d@indi, виждам, че детето ви е на възрастта на моята дъщеря. Тя ще си тръгне с наборите наесен, но не ми се вижда много готова за първи клас, въпреки че няма трудности с проговарянето. Мисълта й скача от едно към друго бързо, страшно е подвижна и не й се стои мирно. От година и половина ходи на курс по рисуване и това много й помогна да бъде в екип, да слуша, да седи на чин и да си изпълнява задачите.

Ще дам пример с батко й, който също нямаше принципно обучителни проблеми, но в първи клас му беше много трудно. Направо казано, не се справяше добре детето и ако го бяхме оставили само на училището и неговата занималня, изобщо не знам как щеше да върви впоследствие. Не ми се и мисли. Наложи се да ползваме от 1 до 4 клас частна занималня, където с много внимание от страна на учителките нещата се наваксаха добре.

Какво се опитвам да кажа. Че наистина, както писа по-горе и katri, понякога дори за деца без забавяне в проговарянето, нещата в 1 калс са доста трудни. В класа задължително ще има деца, които вече пишат и четат и които ще са много напред сравнено с вашето (както и с моето) дете наесен. Вие си познавате детето. Ако то не се отчайва лесно, ако е последователно и търпеливо, запишете го смело! С допълнителна помощ, уроци и и писане на домашни е много вероятно да се справите съвсем добре. Ако обаче детето е нетърпеливо по характер, бързо зарязва поставените му задачи, не иска да стои по 30 минути спокойно, помислете добре как ще се отрази на самото него първи клас. Всичко това знаете най-добре вие и таткото. Успех от мен!

Ще си позволя и още един съвет. Много частни занимални организират летни курсове за подготовка за 1 клас. Ние ще запишем нашето дете на такъв от 1 Юни. Много е полезно и може да пробвате и вие, това би било доста полезно за придобиване на първоначална представа и навици на детето.

daindi, с каква диагноза е детето? Много зависи от когнитивните процеси доколко са развити, за да има зрялост за четене и писане.

katri, нямам предвид да тръгне по-рано, а да тръгне с набора си. На 6г. и 11м.

B2022, да знам, че ще е трудно. Със сигурност няма да посещава занималня в училище, ще я вземам на обяд и след това ще ходи в логопедичния център, поне 3 пъти седмично, както и аз ще работя с нея. Или пък ще идва учителка вкъщи, понеже аз не съм педагог и не знам дали подходът ми е правилен. Ние много учим двете, но основно неща, които са ѝ интересни. Почти всичко се обръща в рисунки - тя казва какво иска, аз или баща ѝ рисуваме. По този начин научи азбуки, думи, срички, действия, емоции и цял куп други неща. Тя самата не е фен на писането и трудно успявам да я накарам да направи нещо. От време на време рисува и пише някои букви.
Лятото обмислям интензивно посещение (всеки ден) в логопедичния център, където с нея и сега работят логопед, специален педагог и психомоторен терапевт.

Yan25 , няма официална диагноза. Има дефицити в слуховата обработка на информацията, които вече са значително по-малко. Особено след като навърши 6г нещата видимо се подобряват.  Социална е, ходи при децата, танцува с тях, гушкат се...но все още не може да комуникира свободно като тях. И сякаш осъзнава това и не започва разговор. Но като я питат нещо винаги отговаря. И да има напредък, е много бавен процес. От специалисти знам, че около седмата-осмата година се очаква "видим прогрес" при деца с такива дефицити. Затова не искам да ѝ слагам ограничения. Тя по всичко показва, че се развива и напредва. Ерготерапевтът силно вярва, че трябва да тръгне с връстниците си. Едно отлагане (което евентуално може да бъде избегнато) може да я дърпа назад години наред. Дори да е трудно в 1 и 2 клас, с повече зор, дай, Боже, да навакса.... Но, ако не може да бъде избегнато (и пак кой може да ми даде най-точен такъв съвет?), ще я отложим.

Благодаря Ви за това, което споделяте!

Ще напиша само и единствено за труднопроговарящи с обучителни затруднения нещата които пиша не с еотнасят за всичко но се надявам да ме разбереш правилно.

Първо И много важно- за отлагане ви трябва диагноза, нозологична единица с код по мкб. т.е. не става отлагане просто защото детето не е готово. това  като го кажа на някой родител и почва да гледа по много по-различен начин на нещата защото отлагане и последващо тръгване на училище с диагноза е съвсем друга работа. Детето не че епросто късно проговорило вече нямам такава мъглива диагноза или оправдание.

Второ - много деца в норма не покриват критериите за първи клас, особено като сега, когато вече няма задължително ниво на готовност , в Дг нещата са пуснати на самотек. Преди имаше някакви показатели с коото трябваше да завършат ДГ - познаване на букви писане на печатни, елементи на ръкописни, боравене с цифри до 5 познаване на цифри до 10 и т.н. НО сега много децата тръгват като бяла дъска. Проблемът е че те могат да наваксват защото неподготвеността им не е следствие то някакви обучителни  затруднения, докато при децата с обучителни проблеми именно това е на дневен ред.

По принцип за деца като нашите ходенето на предучилищна е много по-полезно от пребиванане в 4 група в Дг но за вас вече е късно за такова решение. Защо е по-полезно- именно заради ткаива организационни стереотипи- урок, домашно, задачи, тетрадки, попълваш, искат решение, отговор, стоиш мирно, а в междучасието излизаш и т.н. Докато в Дг има една стихийност и незаитересованност защото ги избутват от главата си на главата на учителя в първи клас и готово. Той да се занимава.

Щом е имало затруднения преди училище, няма как да изчезнат след. Ще ги има и ще има нужда от няколко пъти повече работа за да вървят в крак с връстниците. Тук не говорим за интелектуални затруднения,  дори когнитивно нещата да са ок щом има затруднения при обработка на информация ще я има и след това този проблем няма как да изчезне.

Ще дам пример  за да е по- ясно какво казвам. в годината в която трябва моето дете на училище  то чете и пише вече,  доколко с разбиране чете е друг въпрос. За да чете и пише с него е работено 2 г. и половина преди това. толкова време е отнело за да започне да чете ( явно за 1 г в първи клас не съм сигурна че щеше да стане) според специалистите трябва да тръгне ограмотен. А audio processing disorder e. Понеже и аз не знаех какво да правя когато трябваше да тръгва на училище  решихме да му направим тест векслер коефициент за интелигентност, прилага се са трудно вербални деца. Ако има интелектуално изоставане да го отложим. На теста той има 80 - на вербално ниво ( гранично) и 130 когнитивно ( при норма 100-110. Компонсаторно с него е постигнато да замества слуха със зрение и логика. В смисъл той чува нормално но мозъкът му не обработва правилно и цялостно постъпила по слухов канал информация) . Нещо там усредняват коефициента IQ и се получава 105. Напълно в норма. което ни дава знак да не го отлагаме. В училище нещата не бяха лесни. Седешев час , беше внимателен, пишеше ако трябва ( обучаван е две години преди това как да се държи в клас като малък ученик ) , но се връщаше тотално не "чул" и не разбрал какво е казвала госпожата. От там с мен минаване на целия материал отново и домашните. Едва трети клас почна да показва че е чул неща които е казвала госпожата а не аз. До 7 вкл  клас подпомагах при затруднения, неразбирания  преглед на домашни, подготовка за класни тестове и т.н. Аз бях ресурсен и специален педагог за него. Същата работа би могъл да свърши един начален педагог начет учителка. Не предлагам баба дядо не съм сигурна че тази схема ще сработи. В смисъл имате шансове но трябва наистина да се работи много , защото на фона на другите деца се влагат многопъти  повече усилия , докато децата в норма прочели един път и вече са ок, за да се движиш в тяхнтото темпо. Просто родителя трябва да си прецени възможностите си,  както и тези на детето .

За въпросите -  дали са сложни и как са формулирани. когато бяхме на Векслер помолихме клиничния психолог да присъстваме за да видя как са нещата за детето. Разреши ни с условие че няма да се месим или подсказваме. Направи ми впечатление че някои въпроси бяха формулирани сложно ,ако формулировката беше различна , понятна - детето щеше да отговори. психолога каза че формулировката е част от теста и трябва да се отговори на точно така зададен въпрос а не да търсиш по-лесна интерпретация. На голяма част от вербалните въпроси детето щеше да отговори при друга формулировка но явно И този фактор е от значение.

Накрая. Децата в норма са си деца в норма и ти не се стравняваш с тях, нито сравняваш детето си тях, ти гледаш нормативи, гледаш изискванията и предполагаш дали детето може да се справи в училище и да се движи нормално по материала без глобални пропуски и изоставане. Защото ако стане ясно че детето ти е със соп и е било д акажем на ресурсно няма да те оставят на мира и каквото и да не прави детето ще им е трън в очите. Докато на едно дете в норма с изоставане просто няма да обръщат внимание. Нечестно е но е факт.

Не мисля че някой може да ти даде точен съвет в случая, всяко нещо носи риск и отлагане и пускане. решението не е лесно...

П.С, чета и си мисля че имате и дислектични проблеми освен слуховите...

ПС.С.
дописвам се - различавай социалното и интелектуалното. никой не държи детето да е социално адекватно в училище. Там няма такива норми. Може да си седи на стола и да си чете. На това никой няма да обърне внимание- дали детето комуникира с желание или без, дали е с интровертно или екстровертно поведение...но ако не може да чете да смята да пише домашпни да отговаря на въпроси - това прави впечатление.

_re_ge, благодаря за изчерпателния отговор. Отдавна те чета и намирам страшно много прилики при моето и твоето дете. Знам, че слуховата обработка е нещо много важно в училище. Надявам се и учителката да прояви разбиране (имам основание да смятам, че ще е така, тъй като я познавам). И да, работата ще е усилена. Ние работим усилено, от 3-годишна е по терапевти. На нея дори ѝ харесва. Тя е жадна да учи. Направо ѝ се възхищавам, въпреки че не ме оставя да си изпия спокойно кафето. Жадна е и да общува. Винаги търси помощ, за да разбере нещо по-добре. Затова ни кара да рисуваме и да обясняваме с думи всяко нещо. Но ѝ е трудно да разбере всичко свързано с по-сложната реч - факт. Също като твоя син, логиката и визуалната памет до някаква степен компенсират слуховата обработка.

Относно отлагането и това, че трябва да бъде освидетелствана, за да се случи, е едно от притесненията ми, да не би да сгрешим. Знам колко лесно се слагат диагнози! Въпросът е дали е необходимо. Ако Е - Ок!

За дислектични проблеми не знам. От 3-годишна разпознава и назовава букви, цифри, пише ги. Вече срича по малко, наум разделя думата на срички. Като държи книжка я държи правилно и се опитва да чете, макар и все още плахо. Не мога да разбера и аз точно доколко разбира, ако е само дума без картинка.
Кое те кара да мислиш така?

Заради ето това. Дислектиците са с особен вид работа на мозъка. възприемат нещата малко като картинки, образно визуално, и сричките също, научават се да четат  малко по- трудно, макар да познават отлично всички букви ( имат добра памет) .   най-грубо казано мозъкът им обръща букви, накланя ги, върти ги около оста им, разменя  позицията им и много други - трикове. При всяко дете тази нетипична визуалност е уникална. Затова, за да почнат да четат трябва да се намери подхода. А той може да бъде намерен лесно ако има заинтересован родител или учител. проблем е че дислексията се опразява и математиката - менят местата на цифрите... Но като поотраснат сами почват да се следят. Примерно дъщеря ми казва- като дойде автобуса се карам да съм внимателна за да съм сигурна че дошъл 14 а не 41. Нещо такова.

подчертаното в черно пък е изключително важно. има деца с образователни потребности които никога няма да преминат от картинно/глобално ( картинка с котка и отдолу написано котка ) в нормално четене. Вие вече трябва да сте почнали с концепцията за нормалното четене без картинки защото това ще ви даде начин да разберете как ще се движи по материала в първи клас. Края на първи клас вече има четене с разбиране. Във втори вече ги хвърлят в джаза с това четенето с разбиране- отделни часове, помагала, списъци с книги .

упражнение за да разбереш като се чете картинно ли е или пълноценно.
Имаш три картончета с  три буквени думи но без картинка с тях. Само думи .  Да кажем кон, кит, лъв. Първо даваш кон и лъв - две картончета. Ако чете различава букви ако различава букви то няма д аима затруднения - трябва да различава К и Л не е необходимо даже да чете в случая. Искаш й Лъв ако различава л-то ще ти го даде.
втора стъпка- даваш й кит и кон. И искаш кит , ако не чете картинно ще се справи. Концепцията е че и двете думи почват с К но се различават по втората буква - кит има И значи е това картонче а не другото. При нас правеха такива упражнения преди да преминем към същинското четете. моят не е с дислексия. при него проблем с четенето имаше понеже му беше трудно да запомни всички букви. Започна да чете преди да навърши 6 г. но с него е работено за четене. Дъщеря ми която е с дислексия започна да чете около шестата си година, в момента в който схвана как да трансформира картинките в срички.

колкото и да е добра госпожата в първи клас не очаквай от нея много, тя ще има още 28 деца на главата си. За вас е важно тя да няма предубедено отношение към детето. Вие ще се борите с материала

Ще го пробваме това с надписаните картончета с думички. Аз си го мислех, но се чудех как точно да подходя, наистина ще започна с трибуквени думи и ще споделя резултата. Иначе аз съм я хващала, че чете донякъде. Например рисувам нещо и тя иска да напиша наименованието на всяка картинка. Тя ми казва какво да напиша. Пример, който се сещам е: Рисувам пате и тя ми казва да напиша "патенце", аз обаче написах "пате" и тя ми бута ръката към думата и пак казва "патенце", дописах го и се усмихна. И още няколко пъти е правила така - хваща ме, че не пиша точно което ми е казала.

А относно числата, тя може да брои и да разпознава числата до 30. (Просто не сме продължили по-нататък, иначе ѝ е ясно как се образуват по-нагоре.) И никога не е бъркала 12 с 21 примерно. Но наистина ще я следя.

Може и да има нещо дислектично в гена ни, защото кака ѝ много трудно и късно се научи да разпознава часовника със стрелки. Като беше малка ѝ се карахме, че не внимава достатъчно, но явно не е вината в нея. Сега учи счетоводство в гимназията и там размества понякога цифри, което е лошо за предмета.
Тя обаче проговори много рано, когнитивно и всякак си беше напълно в норма, никога не е имала други индикации за проблем. Е, малко храненето е капризно, но то всяко второ дете е така.

Казах че за всяко дете е различно. това което важи за едни дислектици не важи за други. липсата на размяна значи че нямате автоматично връщане на очите назад като четете, но може да имате друго. Всеки дислектик е с уникално размесване на цифри или букви. Общото е че може да няма разместване но има определено картинното възприемане на текст или числа. Което забавя четенето и количественото възприемане на математиката


Що касае цифрите важното е да е ясно количественото им значение а не как изглждат. защото това е също картинка ( дума съответства на образ- ) - ако не е ясно какво се крие зад числото три то тогава от разпознаването няма смисъл.. За да я ясно какво се крие зад тази цифра -  ти трябва да й подаваш картонче с цифра три а тя самостоятелно да ти отброява и подава от купчинка камъчета или копчета или някакви еднотипни предмети. КАто може помощно да си брои - подава ти първото и казва Едно, подава ти второто и казва ДВЕ подава ти третото и казва три. Всичко друго е механично визуално запаметяване. Същото е като ми каже някой- той брои до двайсет на англиийски. Еми то е стихотворение това и нищо друго.

Дислектиците нямат обучителни проблеми ако четенето и математиката бъдат подпомагани в самото начало, за усвояване на концепцията. Все едно машината трябва да бъде подкарана. При тях става с повече внимание. Те нямат когнитивни проблеми , имат само ако проблемът им остане неглижиран. като всеки друг проблем де. Късното четене е винаги едно от двете - неглижиращи родители,/лоши учители или дислексия. Иначе децата в норма рядко имат проблем с концепцията четене и дори се научват да четат по-рано.


както казах дислексията не оказва влияние на когницията. Само ако има неглижиращи родители и лоши учители. Това е все едно на един късоглед ученик да смяташ че ще бъде слаб такъв - обаче слагаш му очила и готово. Гпренаписаното -  Все едно за моята щерка говориш. Но тя към дислексията има и ХАДВ.  Тя не си причини оринетация с математиката именно по тази причина . Имаше ок оценки но винаги с повече внимание.

За патенцето - възможно е да брои и затова да вижда че пате с по-късо от патенце. Имаше същата концепция при картинното четене. Имаш две картончета Кит и Килим. Детето не може да чете но кит е очевадно по-късо от килим и при молба подава картонче с кит. Но при все пак не може да чете.  Докато не се провери разбира ли концепцията четене , винаги може да има логично обяснение защо прави това или онова. Виждала съм деца които четат цели детски картинни кницки по памет без да могат да четат.

Re ge, толкова ми е увлекателно да те чета. Моят 4 и половина годишен има леки логопедични проблеми. Роден навреме, проговорил и проходил навреме, след 3тата година забелязах, че не говори толкова добре. Искам и да му помогна с писането, рисуването, понеже му е трудно. Знам за фината моторика, реди гривнички с кака си и от най - дребните мъниста, реди лего, тоест не ми се вижда да има проблем там, а няма това финото движение от китката и не може да прецени като трябва да свърже 2 точки как да го направи плавно, все едно движението му е от цялата ръка. Оцветява не перфектно, но все пак го прави. Догодина ще е 3та група в детската градина, кой знае колко е трудна програмата вече и колко ще трябва да пише в тетрадка. Ако трябва да повтаря цифри... ченгели.. Притеснявам се, че няма да може. Много ли искам от него? Понякога казва доста дълги префектни изречения , примерно " Ти помниш ли, мамо, когато вчера играхме с пъзела и ти каза..", а пък да разкаже какво са правили в градината е хъката-мъката с по 2 думи на кръст. Приказка да разкажете също не може, ще е с две изречения откъдето хване. Понякога бърка предлози в речта, но иначе ги разбира като го питам с нагледни примери-кое е над под, зад и тн. Разбира стойността на цифрите, познава буквите, може да напише само 2-3. Но не може да определи първи звук на дума. Много се разсейва с група от останалите деца и блее, при самостоятелни занимания казват че се концентрира перфектно. Как да му помогна за писането.,разказването.. Взела съм дървени букви и цифри за проследяване и криви, принтирани листи за повтаряне по пунктир, свързване предмети, ограждане, групиране, четене по картинки правим също, пъзели, Упражнения за пресичане на средната линия, упражнения с пръстите на ръцете .. Какво още? Навсякъде чета, че на 5 речта трябва да е изчистена, а при него понякога е с толкова грешки.

Извинявам се че стана дълго. който го дразни, моля ви  да прескочите мнението ми. или да го сложа в спойлер но нещо не ми се получава :
[/spoiler]
1. За фината моторика свързана с писането се работи с пишещи материали. Ако нещата са толкова добре че проблем е само в финеса на работа на китката , тогава трябва да се съсредоточите върху различни "писмени" техники (низането, легото са фини, но не чак такова естество. писането е свързано с използване на пишещи средство - захват на това с което пишеш и боравене с този "инструмент" - молив, химикал) . прилагайте повече оцветяване ( без излизане от линиите като преминавате към все по-детайлни и дребни картинки, свързване на линии ( онези дето са с точки а вие ти трасирате с пишещо средство , има много такива в крокотак, свързване на цифри по номера ( примерно до 10 - ще ви помогне да усвоите и последователността им, като работите паралелно и за количественост ) и други действия , които да изискват добър захват на пишещото средство и контрол. Повтарям се за захвата, но той е от голямо значение за по-нататък , да не се уморява ръката. Има тренажори ако нещата с захвата с куцат. ако ви е направило впечатление децата в Дг много рисуват. Това, освен че развива въображението, допринася и за усвояване на пишещите материали и добра подготовка са много писане в първи клас. Отново казвам фината моторика на боравене с помощно средство е по-трудна от фината моторика на самите пръсти и китки.

2. За определяне на звук на дума - там трябва да е ясна концепцията дума, която се състои от звуци, представяни графично с букви. Няма как детето да не разбира че думата Кит се изписва с три букви визуално а вербално се интерпретира с три звука К И Т и в този случай трябва да ви каже -това е първи звук това е втори звук.... Втора група ( нали навършвате 5 тази година) сте и ви рано още за такива дейности. Като станете трета (есента)си е подходящо като време. НАли като вървите по улиците и виждате различни табели, надписи на витерини ,  вие дефакто вижвате съвкупност от букви които се интерпретират от нас в звуци. Тогава почвате - това коя буква е ? А това е О (обувки) и при самото ви произнасяне О ( акцент) бувки
 или кОлелО детето почва да разбира че на буква отговаря звук, което е началото. Така, забелязвайки около нас колко надписи има ( витрини, детски книги и много други) детето почва полека да усвоява азбуката и въобще концепцията за четене. тогава вече можете да почнете да разбивате побуквено думите и да го представяте позвуково. Аз по принцип сим ЗА  децата да тръгнат полуограмотени в училище. А ако могат дори да четат , може и с не толкова голямо разбиране на тескта даже още по-добре , защото първи клас им е трудна цялата тази самостоятелност пък какво остава и да се научат да четат от нула да пишат и да смятат, Това е огромен обем материал и не всеки може да го усвои за една година като паралелно се учи как да си готви чантата и да си затваря добре бутилката с водата. това би трябвало да е предмет на предучилищната но не всички деца ходят на предучилищна а в ДГ както казах че един хаос.

3. За предлозите. Ами трудни са. Но вие сте и малки. Аз бях въвела знакова система. Т.Е като стигне до предлог и почва да се чуди кой да изпозлва показвам с ръцете знак кой еправилния. той ме " имитира" и така визулано си представя кой предлог отговаря на знака с ръце. Примерно за ВЪВ - лявата ръка свита на тръбичка, показалеца на дясната прави движение за вкарване във тръбичка и изкарване. за ПОД лявата длан изобразява повърхността - тясната , дясната премета. Слагам дясната под лявата китка ( Изправена като повърхност ) леко ги притърквам или движа дясната или я залепам и отлепян отдолу на лявата за да покажа къде се намира предмета и казвам ПОД, ПОД - визуално интерпретиране на положението . ИЗмисляте си свои знаци с които детето като си представи кое е под кое над кое във кое между свързва знака с предлога. когато синът ми се запъваше аз показвах знака. после той започна сам да си го представя и да го изобразява с ръце стигайки до предлог който го затруднява и да свързва знака с предлога. Като стане връзката мислено - представа-знак-дума - знакът отпада.

4. За разказването. Това е сложно за някои деца. липсва им речник, липсва им сигурност във вербални умения, смелост или интерес да разказват. За сега на някои им е трудно да интерпретират цели приказки или да разкажат как е минал деня в ДГ. вървете от малко към голямо. Нека първо разказва кратки приказки по картинки ( сутеев примерно) за да се сеща кое след кое следва. не повече от няколко изречения. За как е минал деня в ДГ задавайте подходящите въпроси на които да отговаря. Децата често могат да отговарят но нямат уменията сами да инициират разговор или да разкажат някаква последователност. - отговарят с да или не или с добре. Водете с тях разговор дори и да им е не толкова приятен. Моят син ми казваше- сега съм уморен ще ти разкажа после. КАто разбра че после означава че все пак ще разкаже и аз няма да забравя, почна да не ме литка с това - уморен съм. Както и на какво сте яли в един момент отговаряше - кюфтенца със салата. и таратор. И така няколко ден аподред. Викам си брей защо ги хранят така еднообразно. питах госпожите - ами не, не били кюфтенца всеки ден...
А за това че понякога прави дълги изречения - това е когато изречението не изиксва някакво нова формулировка - а се пресъздават стари неща които са лесни за изказване - не се налага измисляне на нещо ново. примерно затова въпроси ЗАЩО на труднопроогварящите са им много сложни. те изискват креативност и затова идват на дневен ред по-късно отколкото при другите деца.