Трудно проговаряне - тема 26

Здравейте, аз ще помоля за съвет, ако някой се е сблъсквал с подобно нещо. Дъщеря ми е на 4г., говорим си предимно с "да" и "не",  защото тотално отказва да правим нещо, което тя не иска. Ходихме в Александровска на обследване, до месец чакам заключението им. Невролог и унг изключиха физиологична причина, по-скоро да наблегнем на работа с психолог. На логопед и ерготерапия я водя от близо година (от тази година и в градината работят допълнителнос нея), с нея съм там и понякога работи прилично, понякога е тръшкане до небето. Като цяло на всичкое контра, ако нещо й се откаже също се разстройва, в градината не иска да играе с останалите. Сестра й (близначки са) също има проблем с проговарянето, но е много изпълнителна и работи в градината и логопеда. В Александровска казаха чака ви много работа, трябва да си намерите читави специалисти. Общо взето питането ми е дали и аз не допринасям за това поведение, на знам и аз вече какво да правя...в градината им е  взела страха и я оставят да си реди пъзели или нещо друго. Опитвам да не се отчайвам, но не знам и аз вече.

Вижте дали ще изскочи някакъв друг проблем в развитието от епикризата в Александровска. Ако не - изглежда проблем за психолог.

Re ge, много внимателно изчетох всичко и ще работя. Успокоявам се, че ти мислиш като мен, че децата трябва да тръгнат полуограмотени поне на училище. Дъщеря ми тръгна направо четяща, но и една буква или упражнение или занимание не съм направила с нея. И досега се развива от само себе си. Със синът ми съм в шок сякаш , вероятно сравнявам, но и логопед каза, че има леко изоставане, което щяло да се навакса без проблем. Ще работим.

_re_ge, направих теста с кон, кит и лъв. Първо и показах думичките и ги прочетох - написани с еднакъв цят на еднакъв размер картончета. След това поставих пред нея кон и лъв. Казах ѝ "дай ми лъв". Даде ми го без да се замисли. След това сложих другото картонче - кит до кон и казах "дай ми кон" - деде го веднага. И накрая я питах "какво пише тук" (на останалото картонче). Погледна го и каза "кит".

След това тя измисли следната игра. Накара ме да нарисувам фризьорка, шофьор, магьосник и пощальон. Отделно поиска да ги напиша. Всичко изрязах - надписите отделно от картинките и написани с еднакъв цвят. След това тя поставяше на всяка рисунка наименованието, като я разделяше (гласно) на срички. След това ме накара да нарисувам десетина животни и по същия начин да ги напиша и изрежа. Всичко си подреди без грешка. Изглежда това много ѝ харесва. Явно по този начин най-лесно ще учим.

_re_ge, а има ли начин да се стимулира детето да задава въпроси? Помниш ли твоят син кога започна да задава въпроса
,,защо"?

Аз помня за моето дете, няколко месеца преди 4 започна. Направо такава викторина ни прави , едно и също +нови неща се пита всеки ден, въпрос след въпрос. И неща на които знае отговорът пак се питат. Знае, защото като кажа "Ти кажѝ" отговаря и после пак задава някакъв въпрос. За стимулиране се сещам вие да задавате въпроси и сами да отговаряте след кратка пауза. Или ако представите артистично и с учудване любопитни факти детето да се провокира и да попита защо е така.

Дъщеря ми много късно започна да задава въпроси - малко преди да навърши 6г. Преди това пак "питаше", но ми носеше това, което я интересува и ме поглеждаше в очакване да ѝ кажа "какво е това". Като бяхме навън също искаше да ме пита и просто ми посочваше обекта и ме поглеждаше. Много бях притеснена защо не идват тези въпроси и мислех, че никога няма да ги задава. Но ето че когато беше готова, започна да ги изстрелва по 50 пъти на ден. Тези въпроси "какво е това" и "къде е" са ѝ зададени като формулировка, но ги използва винаги на място.

Кое я накара да задава въпроси...ами ЛЮБОПИТСТВОТО. Ако го нямаше, няма сила, която да я накара да търси отговори. Сигурна съм, че иска още неща  да ме пита, но не може да си ги намести в главата все още въпросите. И търси други методи, като например да ни кара да рисуваме.

За разкази, абстрактни въпроси и разсъждения, ще почакаме още. Но важното е, че вървим напред. Аз съм оптимист. Понякога ме смайва това дете. Тъжно ми е само, че е подценена от хора, които не я познават достатъчно, както и от нискокомпетентни уж специалисти. Имам чувството, че в детската градина я приемат като умствено изостанало дете (въпреки че много я обичат), но толкова са им познанията. Един ден може да останат силно изненадани...

Благодаря за споделеното, момичета!
Дъщеря ми (2,9 г.) рядко задава въпроси, ,, Какво е това?" първоначално беше ,,ъъъ + сочене", сега се трансформира в ,,този + сочене", от време на време пита ,,Де си?" (Къде си?), ,, Защо" абсурд, скоро не се и надявам да го чуя. На този етап ѝ задавам елементарни въпроси със ,, защо ", поне да схване смисъла на въпроса, напр. Защо лягаме да спим?, отговаря: ,,Ечи нощ, тъно., Защо си миеш ръцете? - ,,Мъсно." и т.н.
Прави ми впечатление, че децата на нейната възраст са много любопитни, непрекъснато питат - какво, защо, къде, моето се сеща от дъжд на вятър.

Здравейте!Моето дете отскоро започна да задава въпросите Къде и Какво,на 4 години е,но допреди година и половина не говореше изобщо.Въпросът Защо е много абстрактен и ще му е трудно още.Аз лично го провокирам,като му задавам въпрос примерно"Знаеш ли какво е това?"и така започна да повтаря след мен "Какво?".Сега вече,когато нещо му привлече вниманието ме пита сам.Правя същото и със "Защо",като веднага след това му давам готов отговор,за да добие представа какво всъщност означава.D@indi,като те чета и много добре те разбирам за притесненията за започване на училище,защото и моят син е роден декември и с тези затруднения,надявам се дотогава да е готов,за да не се налага отлагане.Пожелавам ви до започване на учебната година детето ти да е готово и да се справя с материала,а ти ще ѝ помагаш,където е нужно.

Данди
аз ще ти пиша какво бих направила аз във вашата ситуация. Аз нямаше да я отлагам. Вие нямате поведенчески проблеми, нито социални. Дори и да имате някакви вербални затруднения не са нещо което да ви попречи да сте адекватни първи клас. Ще се учите в движение. Трябва ви някой който ще се занимава с детето втората половина на деня и не просто да се занимава, а да минава каквото е минато в училище и да подпомага при затруднение с домашни. Моят син имаше IQ 80 вербално преди да тръгне на училище , обаче когнитивно беше със 130. Щом той се справи с този граничен вераблитет но с добре заложен компенсаторен  когнитивен механизъм - ще се справите и вие. Не вярвам да сте по- зле от това което беше при моят син. И да разбира какво трябва да каже му беше много сложно да го изкаже. Доста дълго време въобще не "чуваше" какво казва учителката в клас. Връща се и минаваме с него целия материал наново. Чак трети клас почна да се връща чул и разбрал, учителката почна да го забелязва особено понеже имаше и отлични оценки на тестовете. Много работа му е майката.

 
разбирането е корена на защото. Когато има разбиране има и любопитство. С подобряване на  разбирането се подобрява речта а от там и идва любопитството към спецификата на нещата. Моичкият никога не е бил в онази фаза на защотковците. Той проговори с изречения на от 2 думи на почти 5 г а децата точно по това време са  защотковци. Понякога си мисля че сме пренаписали почти цялата детска онтогенеза с него, минавайки през различни етапи на детското развитие с летящ старт заради закъснението му, защото при цялата сага с него все пак на финала сме където са всички други деца...

_Re_ge това е важното,че сте настигнали другите деца,а може и да ги задмине в един момент.Понякога старта е труден,но човек никога не знае как ще се развие потенциала на детето.Аз също мисля,че е добре да си тръгне с набора на училище и вкъщи да се работи.Трудно решение е,но то и без това не ни е лесно.

Има деца, за които тръгването на училище  по -скоро би довело до регрес.  Много са назад и да го пратиш на училище е все едно да ги закопаеш допълнително, понеже дори с допълнителна работа вкъщи наваксването няма как да стане. Детето на Динди не е от тях.

Тъкмо това щях да пиша. При нас си беше егати теста старта на училището. И въпреки отлагането пак регресира.

Да за някои деца със сигурност не е добре,но в случая с деца,като на Динди,които въпреки затрудненията са с интелект в норма мисля,че е по-добре да си тръгне с набора.Сега това,че на другите им изглеждат нашите деца,като неспособни е защото те всъщност нямат увереността да покажат какво могат.Вкъщи и със специалистите става ясно,че детето има качествата да навакса в един момент.Разбира се това ще стане с много работа,но не е невъзможно да се случи.

Според мен решението много зависи какъв ресурс има да отдели семейството - времево и финансово за занимания след училище с детето. Ако много нерви и от двете страни могат да бъдат избегнати с година отлагане не виждам причина да не се направи, както и не мога да се сетя как това може да се отрази отрицателно на детето. Доста са относителни нещата и трябва да се премислят конкретно.