Трудно проговаряне - тема 26

Тя няма диагноза към този момент. Значи, ако реша да я отлагам, трябва непременно да я диагностицират официално? Ако тръгне 1 клас 1 година по-късно, трябва да е със СОП, така ли?
Ако е така, склонна съм да я пусна в 1 клас с наборите ѝ, до обяд, а да си продължим да работим упорито със специалисти на частно. Както казах, тя има знания, има добро поведение, остава да се научи да слуша с разбиране. Което предполагам става и със съзряването на мозъка, освен терапиите...

Здравейте, записвам се и аз в групата. Моето момче е на 4,4г и все още не говори. Казва само "да,не, там и мама" общуваме главно с негови си измислени жестове и срички, на които аз съм разбрала значението. Ходи в логопедична градина. С диагнози Умерена умстена изотаналост и разтройство в експресивната реч е. Отделно е с поведенчески проблеми, агресия, хиперактивност и дефицит на вниманието. Опитах се да му намеря логопед с който да работи, но всички ми отказват заради проблемите с поведението. Посъветваха ни да започнем ABA терапия от градината, прозвънях всички налични в София, но нямат свободни места. Реално сме в задънена улица. Не знам вече на къде или поне някой да ми обясни как да работя с него вкъщи. Извинявам се за дългият пост.

Здравейте, синът ми ходеше при Ралица около 3 месеца. Доволни сме. Тя е АВА терапевт, сесиите се провеждат в Драгалевци. Оставям номера й, ако решите:
+359 88 6225323

Здравейте и благодаря за контактите, но писах и на Ралица и тя каза, също че няма свободни часове.

За съжаление повечето родители не знаят или не осъзнават че отлагането от тръгване на градина или на училище е много сериозна стъпка и тя не става по желание. Сблъсквала съм се хора, които си мисля че като не пуснат детето на градина и може да тръгне примерно чак следващата година но първа група. Не става така, дали на градина дали на училище детето трябва да тръгне с връстниците си и ако ще има отлагане, то това става с осезаемо причина, след обследване, официална документация. Затова нека родителите знаят, че ако примерно не пуснат на градина детето си първа или втора група, когато възрастта му стане за трета ще дойда от ДГ по район да го търсят за да тръгне направо трета група, което не просто не спестява нищо, а даже го усложнява. Отлагането и от ДГ и от училище е възможно, но както казах с причина и то не такава виждана само от родителя.

Да разширя малко темата. Тръгването в първи клас изисква едно цялостно съзряване - физическо, психическо, социално, което много родители не осъзнават. Виждаме такива, които пускат детето на училище на 6 г защото то чудесно чете и пише. Е да ама това е недостатъчно. Наскоро гледах едни материали примерно дори как се променя китката на едно дете в тази възраст което опира в добрия захват на химикал, дължината на ръката - някакъв корейски тест гледах как по дължината на ръката може да се прецени зрелостта на детето за училище. Социалното узряване също е от голямо значение, има много други важни неща освен четене и писането като нещо усвоено от дадено дете. Сега, много е широка тази тема - кой е узрял дали е узрял, дали само академичните знания са достатъчен показател за училищна готовност, но искам да кажа че тръгването в първи клас ( не говоря за образователните 3 и4 група градина) е важна стъпка и към нея трябва да се подхожда отговорно - отлагане и избързване, всичко трябва да бъдат много внимателно преценени.
От там. Понеже ми се наложи да наваксам с информация по този повод последната година, отлагането от първи клас става със становище и диагноза налагаща отлагане. Съответно няма как детето да бъде отложено без някаква диагноза която показва образователни дефицити. И съответно като тръгне отложено да не бъде обхванато от ресурсно подпомагане. Затова виждам как родители с които комуникирам и които в началото са - е какво толкова ще тръгне една година по-късно и без това е да кажем декември родено, като чуят как стоят нещата почват съвсем по друг начин да мислят, доста по-задълбочено - какво искат да постигнат с отлагането, има ли смисъл или е само презастраховане. И да има родители които наситина си отлагат децата защото да кажем имат късно проговаряне, говорни затруднения, дис- каквото и е там, съчетано да кажем с поведенчски, сензорни проблеми. Но има и други, които решават, че ще се справят с нещата в режим на наваксване, с повечко занимания, индивидуално внимание и прочие ( ако възможностите на детето позволяват) . След като написах всичко това, е разбираемо защо я има и широко се практикува идеята дете да тръгне ограмотено на училище.  И да - разбирам че не е справедливо да тръгнат в един клас дете, родено на 01.01 и на 31.12, но по този начин работи системата, уви.

Аз абсолютно подкрепям горното мнение. Имам поглед само върху ходенето на градина и то от супер малко време (предвид разболявания на малкия). До тази година изобщо не се бях замисляла как е устроена системата - аз самата съм родена през Ноември, но имам година по-голяма сестра и като че ли все с нея учех и по-лесно ми се получаваха нещата. Синът ми е роден през Октомври и сега забелязвам колко грандиозна е разликата между него и дечицата в групата, родени в началото на годината. Някои от момиченцата вече мислят за целувки и влюбвания по детски, а моя дори не знае още къде се намира, изпуска се, тепърва проговори и тн, и тн. В началото ми беше доста криво, понеже реално децата така нямат еднакъв старт, сега единствено ми се иска той и по-мъничките в групата да се стимулират и да учат от по-големките. Но да.. идеята ми беше, че дори на снимките, които ежедневно публикуват госпожите, дечицата родени по в края на годината дори визуално са доста по-малки. Но няма какво да направим по въпроса, явно и в училище ще си е така..

Трудно и травмиращо е в България отлагането. Моето дете е родено ноември, много недоносено, реално за следващата година. Емоционално не беше готово за първи клас, знаеше цифри и букви, имаше проблеми с говора. За визуалното изглеждаме също. Тя беше 110 см висока. От детската градина ми показаха тестовете му и ги беше направила. Но, все още смятаме с баща й, че трябваше да бъде отложена. Мъката, униженията, които и се стовариха в първи
и втори клас не заслужаваха. Лошото е, че както пише re-ge, в България е трудно. Лепват етикет. И в двата случая. Имаме познато дете в Нидерландия, родено е там, но е българче. Без никакъв проблем и последствия от училище е минал екип и детето е отложено от първи клас, защото емоционално не било готово, и то родено ноември.  Вече е 3 клас, никой не му е търсил диагнози, сега успява с материала, отличник, чувства се добре.

За съжаление нямам никакви лични препоръки, мога само от наблюдение да кажа, че, когато менталното развитие се забавя, терапевтите работят чрез моториката. Примерно ерготерапевтът вкарва речеви упражнения, докато се играе. Виждала съм деца с други от логопедичните проблеми на сензорна интеграция- пълзят, скачат, научават наизуст някакъв ред на упражнения и докато са активни, учителката ги учи реално на "ляво, дясно, горе, долу" или цветовете. От едно време съм запомнила, че има три спорта, които особено много помагат на мозъчното развитие- езда, плуване и катерене.

За тактилното възприятие например има тежки одеала, в които детето се завива като палачинка, някои деца носят такива жилетки, защото тежестта "ги заземява". Или едни шайби от пластмаса с различна повърхност (грапаво, боцкащо, на вълни итн), по които детето върви. Сетих се и за балансиращ охлюв (една пластмасова повърхност, която се накланя с теглото- детето е изправено - и целта е топчето да отидат в средата. Можеш да видиш и бамбуковата осмица - пак с топче и се управлява с ръце, като обикаля по полегата осмица, докато се следи автоматично и с очи (лява, дясна половина на мозъка).

Слагам снимки на тези помагала в скрит текст.

Здравейте, Аз имам материали за АВА имам книга, извадки. Пратете ми на лично мейл и ще ги препратя. Проблем е обаче че не съм сигурна че родител би могъл лесно да го разбере и да го приложи, без да е виждал на практика кое как защо се прави, похвати, причини.  На когото съм го пратила казва - не, това не мога да го направя, не разбирам защо трябва да го правя на детето си. Ако по стечение на обстоятелствата това дете почне да бъде терапевтирано от Аба специалист родителя ми казва - сега разбирам какво е това и защо се прави. До сега не съм виждала родител който самостоятелно да е започнал  с Аба. Повечето са объркани, но когато веднъж видят какво и защо се прави някак разбират основата същността целите на Аба. Моето дете беше Аба терапевтирано, аз бях на сеансите и сега разбирам какво се е случвало, но знам че често родителя не го проумява, а също така трудно би понесъл че примерно детето му може да се тръшка изпада в тантрум пищи реве, а абатерапевта примерно не реагира. Или е малко по-твърд и не лигави детето, което се опитва да му се качи на главата с поведението си. На мен примерно ми бяха казали че ако нещо понеча да кажа или направя ако детето ми реве и се тръшка като изтървано, или заспива ( както правеше моето) игнорирайки тотално терапевтиращия насреща - директно излитам от кабинета. Така че съм видяла от къде се тръгва и къде се стига. Ако мога с по-прости думи да изясня какво цели абата, то това е :
1. Приемане и подчинение на авторитети ( изключително полезно във всякакви аспекти на поведение на детето - учители родители терапевти възрастни. Като му каже една учителка- седни сега тук и да работим, или майка му каже - спираме да играем, отиване да ядем и то да не се тръшка, че не става както то иска ).
2. Готовност за работа с наличие на достатъчно добра лична мотивация. Да научиш дете да иска да работи с терапевт, учител , да приема факта че трябва да изпълнява задача /упражнение /поръчка - не е лесно. Почва се  с материални мотиви и постепенно се преминава към нематериални такива - вътрешни или духовни някакви ( прегръдка целувка, усещането че е справил с нещо, самочувствие, гордост и т. Н. )
3. Справяне с фрустрации/ Разочарование/ тревожност, че нещата не се случват според неговите очаквания, че има нещо което го безпокои, дразни - тези емоции могат да избият в различни прояви - затваряне, мълчание, заспиване, плач, агресия и др. Детето трябва да се научи да се справя с това свое състояние с други начини и да разбере че всички тези прояви няма да накарат терапевтиращия/ родителя  да се откаже от това, което изисква да бъде направено от детето.
4. Други цели

Проблем на родителя е мекостта. Трудно е да го обесня. Не визирам че трябва да е жесток. Визирам взискателност дори през своеобразно пречупване на детето. Това е като двубой в добрия смисъл, в който родителя често се предава и от там нищо като поведение подходящо  не се получава. Ще потърся едно видео което ми попадна наскоро и ще го сложа долу. Искам да кажа че рядко логопеди се наемат да работят с дете което не е повдигнато до ниво - поведение подходящо за провеждане на занятие.  
А те нещата са свързани.  Детето с образователни потребности почва да работи без да има добро разбиране за света, защо се случва всичко това, защо го карта да прави нещо, исискват настояват, толкова плашещи неща наоколо. Трудно му е да работи. То трябва да бъде "дресирано" да почне да работи, да се подчинява и изпълнява без разбиране, за негово добро. В хода на терапия разбирането му света се подобрява, страховете се уталожат, мотивите се засилват и то вече не е "дресирано", то  съдейства на терапевта от съвсем други подбуди.  

Търся видеото. Ето го.
https://m.youtube.com/watch?v=Pde5IHi-MpA

Елена Асенова заповядайте тук, нека не ви плаши името на темата. Отдавна трябва да се смени на Деца от спектъра и такива със СОП
https://m.bg-mamma.com/?topic=1412751.420

А може ли и на мен да пратиш? Моето дете вече говори добре, в училище се справя прилично. Но, има тревожност, притеснява се, че може да сбърка когато я изпитват устно и се въздържа. Когато беше 1,2 клас и още не говореше добре, децата и се смееха много и тя се сви. На писмените тестове се справя по- зле, заради проблеми с вниманието. Устното изпитване и е по- голямата сила, добре разказва, но се срамува. Иска ми се там да помогна.

АВА е поведенчска терапия. В това което пишеш аз не виждам проблеми с поведението в смисъла на Аба. Може никога да сте нямали нужда от Аба защото детето е сговорчиво или  защото ти си родител който добре е спазил баланса за възпитание на детето в приемане на авторитети и кооперация / сътрудничество при терапия.

Това което описваш има нужда от терапия именно от психолог. Тревожността, несигурността са сфера на дейност на психолозите. Това което описвш не е свързано с поведението ( в смисъла на Аба) а с вътрешния свят на детето - мисли, емоции, усещания, разочарования, така да кажа настроя на детето, самочувствието му, приемането  на своето различие и др. Да, съгласна съм, че тези проблеми афектират в поведението, но те са следствие от вътрешния свят на детето. Аба терапията е терапия на поведението касаещи съвсем друго. Ако прочетеш какво е написала елена Асенова внимателно, ще разбереш че разликата в проблемите ви са съвсем различни. Фрустрацията на нейното дете( която се изразява в агресивни всплясъци) е Фрустрацията на дете на година две три което се ядосва че не става на неговата.  Вашето поведение се дължи на нещо съвсем друго. Между другото моичкия го консултираше ежеседмично психолог до 5 клас. Аз го намирах като много голяма помощ. Другите родители вероятно подскачат - ау вау психолог - грозна срамна дума, обаче някак виждането на българина по този повод е изкривена,от неразбиране ли , от внушение по филмите ли, не знам.
Прати ми мейл на лично ако все пак искаш материалите.

Много ти благодаря! Да, моето дете не се е тръшкало, нито е било агресивно. Но в града ни не можах да намеря психолог. Работеше рядко с психолога в училище, докато беше на ресурсно, но сега вече не е. Ще ти пратя имейл все пак. Аз като Мечо Пух, нека прочета.

Благодаря, re_ge, съгласна съм с това. Доколкото знам 30 юни е датата, когато трябва да се вземе окончателно решение, дали детето ще бъде отложено. Има още месеци дотогава, дъщеря ми тогава ще е на 6г. и 7м., а до септември пък има и още 2-3 месеца време.
В такъв случай, трябва ли да си кандидатстваме нормално за 1 клас, мисля, че беше в началото на месец май. Тоест, ако все още се колебаем дали да я отлагаме...

laurentin, аз мисля, че не сте направили грешка, като е тръгнала с връстниците си. Да, трудно ви е било, но ето че детето вече си е наваксало. Много се радвам, за мен това е огромна глътка оптимизъм, понеже съм ви чела историята назад. А относно това, че е по-свита, това до голяма степен е и характер. Моята голяма дъщеря също е по-скромна и свита, а си е съвсем в норма. Тя на писмено изпитване изкарва високи оценки, но ако е устно се стресира, блокира и не показва напълно знанията си. Помня, че и аз бях така като ученичка (и двете сме зодия Риби ).

Благодаря за отговорите и помощта. Надявам се скоро да намерим някой да работи с него а дотогава ще се пробвам аз да работя по някакъв начин с него.

Здравейте,
Влизам в форума само защото преди две години и половина обещах пред себе си (и не само) че ако детето проговори ще вляза отново в бгмама и ще опиша пътя по който минахме - ако помогне на един - ще е добре.
Аз и жена ми сме родители на две породени деца (сега на на 4 и на 5). След като се роди второто дете започнахме да имаме семейни проблеми от битов характер (отдавам го на безсъние и хормони - и при двамата). Сега като пиша това осъзнавам че сме ги търпяли тези проблеми 2 години, защото фокуса ни се премести едва след като ни обърнаха внимание че 3 годишния ни син не говори. Той се развиваше добре - гукаше, после почна да казва "мама", "баба" - чувахме думата "три", но нещо се случи покрай втората годишнина и тези думи започнаха да изчезват. След като се роди втория ни син почна да не ни стига времето и телевизора стана забавачка за големия.
На третия рожден ден роднини ни обърнаха внимание че детето не само не говори, но и не се забавлява както останалите а седи отстрани - имаше балони, музика децата наоколо бягаха и скачаха - играеха на музиката - а то седеше отстрани без видим интерес. До тогава си казвахме "те момчетата по бавно се развиват", "той ще го израсне" .... "Айщайн е проговорил на 4". В този момент започнах да търся решение - след 30-40 мин ровене в телефона разбрах че трябва да се почне с логопед. Почнах да търся къде е най-близкия (все още не бях осъзнал че моето удобство не е най-важното в случая). Натъкнах се на БГ-мама - там прочетох един коментар за най-близкия до мен логопедичен център (от татко) - че центъра бил по-скоро забавачница и само изгубили времето на таткото и детето за години (помня още почудата за времевия период - година ... тогава още си мислех че ще отидем 3-4-5 максимум 10 пъти и детето ще проговори - че ще мине като настинка - водиш го на лекър - дават хапчета и след седмица детето е "здраво").
Записахме си час при логопед Елена Гьошкова (София младост 1) - това беше името което таткото в бгмама писа че детето му е проговорило на 2рата година (аз отказвах да повярвам че толкова време ще отнеме). Отидохме с жената и детето (бебето май точно беше почнало да ходи на ясла). Влязохме в кабинета и Ели (така се обръщахме към нея и така я наричахме пред детето) започна да се опитва да подхожда към детето с игра - цялото и внимание беше обърнато към него. Той беше в чужда обстановка и не му се играеше много въпреки многото играчки. Ели за 45 мин не се умори да го подканя по различен начин да си играе с нея (двамата бяха на земята и тя му предлагаше различни играчки - говореше му). За моя изненада ние не участвахме в този процес и въпросите към нас бяха много малко (даже се чуствах леко пренебрегнат че нямам опцията да обясня колко ни е трудно и колко детето не говори). След като приключи часа Ели ни обясни че - да правилно сме се насочили към логопед и че детето има проблем - да не говори и не прави много очен контакт. Каза ни че не сме толкова "тежък" случай и че нещата са поправими ако се работи с детето и че трябва да се почне сега. Каза ни че тежките случаи ходели по 3 пъти на седмица - но ние за сега само 2. Започнахме да водим детето - в началото беше трудно - жената обесняваше на детето къде отиваме по много пъти с бавен глас (не бяхме сигурни дали ни разбира). Отне 2 седмици докато детето не почна да свиква че там е хубаво и ще има игра. Ели всеки път сядаше на земята с него и почваше да си играе с него. Докато си играеше ни обесняваше тази игра за какво се ползва (едно или две подмятания) - цялото и внимание беше насочено към детето. Тогава разбрахме че всъщност сме в кабинета да видим как да си играем с детето и какво да правим за да може да проговори. Тя не спираше да му говори - задаваше му въпроси и му показваше отговорите. Отне време може би 2-3 седмици докато детето не почна да проявява интерес и да отвръща. Помня имаше една игра с магнитни въдици където се ловяха дървени рибки - тази игра се ползваше да се упражняват времената. Това което разбрах от Ели е че няма кой да свърши нашата работа ( и по-скоро работата на майката) - работата на логопеда е капка в морето - както се изрази Ели няколко пъти. Това което трябва да стане е да се повтарят тези игри в къщи. Да се работи в къщи. Да се играе с детето.
По това време отношенията ни със съпругата ни бяха обтегнати. Тя нямаше време да свърши нищо - аз не и помагах защото всичко което вършех не беше както трябва и се карахме на битови теми. Ползвахме телевизора за забавачка - пепа пиг, разни камиончета със странна музика ... и тн. На Ели и отне 3-4 месеца да ни обясни че трябва да спрем телевизора (или по-добре казано - на нас ни отне 3-4 месеца да осъзнаем че трябва да спрем телевизора). Решихме да го спрем постепенно. Понеже телевизора беше пуснат постоянно (12 часа) решихме първите 2 седмици да го намалим на половина - само 6 часа на ден. Беше трудно. Детето му липсваше телевизора и започна да търси внимание - и рев и тръшкане. 3тата седмица телевизора беше намален на 3 часа. 4тата и 5тата седмица на час и половина. и след това постоянно изключен. По това време детето почна да ходи на децка градина. Обаче явно като не може да каже какво иска и какво го дразни - постигаше нещата със бутане, блускане, тръшкане. Една от майките започна да организира другите майки да го гони от градинката. Беше тежък удар - голям човек да нападне така детето, но това бяха плодовете от 2 години неглежиране на децките нужди. Когато почнахме да вървим по този път с жената си обещахме да не се обвиняваме един друг за това - каквото и да стане, но пропуснахме да си обещаем да не се обвиняваме себе си - което правим и до ден днешен.
Дойде пандемията в този момент и фокуса на майката искаща да махне детето ни от градинката се премести другаде (реално пандемията ни слоти и ни даде повече време да работим с детето). 2 месеца след като окончателно спряхме всики екрани (телевизори, телефони и тн), ходене при Ели 2 пъти в седмицата и работа в къщи - запонахме да виждаме първите видими резултати. Детето почна да комуникира - с жестове, полу думички .... почнаха лека полека да се случват нещата. Обнадеждени от прогреса - решихме да пробваме да "натиснем газта" и да ускорим процеса. Мислехме че като работи това с логопеда - ако увеличим посещенията ще стане по-бързо. При Ели нямаше свободни часове - освен това щом тя е казала че са 2 пъти в седмицата - това е. Почнахме да търсим допълнителен логопед (3ти - в градинката ходи на логопед - но там нямаме много обратна връзка) за събота и неделя. Намерихме един на лъвов мост (не помня името) - оказа се едно младо девойче което искаше да ни разпита първо. Ние отидохме с две малки момчета на 2 и половина и 3 и половина (нямаше на кой да оставим малкия). Оказа се че това е часна децка градина която има логопедична занималня - събира децата и почват да си рисуват и творят разни неща. Девойката беше скръстила крака седнала на стола и не каза нищо докато ние търчахме след децата опитвайки се да опазим разни гипсови фигурки наредени на стилажчета и закачени картинки оцветени от децата. Момичето искаше да седнем и да ни разпира за какво сме отишли. Видяхме че няма да почне да говори та пуснахме децата свободно да щуреят и седнахме на столовете. След 5 мин децата бяха овършали много - разхвърляли играчки и по лицето на девойката логопедка се четеше раздразненост (защото нашите деца пипат и разхвърят играчки на другите деца които ще дойдат след час). Бързо разбрахме че това не е нашето място.
Аз пробвах баро камера - не от истинските а от чувалите - не си представих как ще затворя детето в подобно нещо без телефон - та барокамерата не се осъществи като лечение.
В един момент Ели ни препоръча слушане на спецялна музика - TLP (The Listening Program). Пробва детето дали ще слуша и каза че ако искаме може да го пробваме. Разгледах програмата и в началото бях малк скептичен, - спецялни слушалки .. спецялни честоти ... звучеше ми като поредната продажба на "надежда". После обаче се замислих как на мен ми влияе музиката - как едно парче от 2-3 мин може да ми промени настроението и нагласата, как се чуствам когато свири "Енигма" ... или когато слушам "хеви метъл" или какво ще се случи ако си на площада на протест и звучи "боя настана". Решихме да го пробваме с идеята - ако има 5% подобрение ще е супер. Втория скок в развитието беше когато махнаме 3тата сливица. Детето беше почнало да се опитва да произнася думите и да прави вече изречения от 2-3 думи ... но говореше като човек който не чува (глух или проблеми с слуха). Заведохме го на лекър и там му правиха разни иследвания - оказа се че третата сливица притиска другите - които запушват едни евстахиеви тръби и едно налягане в ухото не се изравнява ... и детето не чува добре. Махнахме 3тата сливица (оправяло се от самосебеси след 9тата година .... но ние не можехме да си позволим детето да не може да чува - респективно да говори добре и да разбира  до 9тата година). След като почна да чува добре се появи и втория значим и много забележим прогрес - почна да говори по-добре. По някое време Ели ни каза че вече не може да  влизаме в кабинета с детето и трябва да чакаме някъде и след 30 мин да отидем да го вземем. Беше малко стресова стъпка - наложи се да има подкупи с киндер шоколадче (щото тати няма да влезе).
Ели беше препоръчала плуване за деца - развивало моториката и тялото и помагало на децата. Обиколихме доста места - "Малките Рибки" се оказа добро място - хората работят с деца с проблеми с говорене, от спектър-а, с физически проблеми и тн. След 6 месеца го преместихме на друго място в друга среда - защото той вече не беше за там.
Та в заключение мога да кажа че
Притежавам най-скъпия телевизор - платихме огромна цена телевизора да работи.
Няма кой да замени Мама и вниманието което детето има нужда
Ако имате породени деца или близнаци (малки) - потърсете помощ навреме (ние се усетихме късно - намерихме бавачака която да помага чак когато беше късно)
ПС - сега детето е на 5 и половина. От 3 месеца позволяваме телевизор 1 път в месеца - домашно кино. Детето говори (има още за изчистване - но е малко.), рецитира стихотворения, смята (ходи на ментална математика от скоро и се справя добре).
Поздравления за хората които изчетоха всико въпреки правописните ми грешки