Трудно проговаряне - тема 26

Ре-ге, съгласна съм с теб. Аз ги виждам нещата по същия начин, но не знам как да обърна "палачинката". От части /не че е оправдание де/ проблема се подклажда и от ММ. Веднъж той заведе детето при ерготерапевта и после последния ми каза, че ММ е слабо звено. Аз вече до някаква степен съм претръпнала на рев, но ММ не е. Аз предпочитам да обяснявам на детето защо дадено поведение не е ОК, а при ММ прилага тактика с разсейване. Не можеш да правиш това, затова прави нещо друго. Определено има разлика в поведението на детето, когато ММ е наоколо. Накрая на деня излиза, че аз съм лоша и строга или че трябва да се боря срещу двамата.
Доста често си поставям за цел да настоявам за повече самостоятелност на детето, но това не винаги се получава и понякога просто се пускам по течението. Хем виждам, че нещата не са ОК, хем не знам какво да променя и как за да се получи по добре.
Събота и неделя ходя на работа и тогава дори се налага да давам инструкции на ММ и свеки /добре, че тя поне е изпълнителна/ да спазват часовете за следобеден сън. Ако зависи от ММ ще спят когато и колкото си искат. Същото е и с всичко останало.

Re_ge може ли да обясниш по-подробно каква според теб е най-добрата стимулация за да започне детето да говори? Питам, точно за такива случаи, в които иска нещо.
Моето е на 18 месеца, има забавяне с проговарянето. Мама не използва често, въпреки че започна преди 6+ месеца. Не го отчитам като регрес, защото в началото му беше интересно и ново, но след това казва мама много рядко, без да губи знанието.
В повечето случай чувам мама, когато иска да сподели че съм там/идвам, но не и да ме извика. Смятам, че и аз имам вина за това, защото буквално да ме погледне, хване за ръка и изпълнявам. Не се налага и да ми казва какво иска, защото разбирам какво иска, ако не разбирам отгатвам. Като прочетох това, за стъпването на полата все едно за нас чета, плюс посочване с пръст.

В едноезична среда ли расте?

мис Чичи прочетох те трябва да помисля какво да ти отговоря защото не е лесно...

Не и няма как да се избегне. Знам, че и за това се получава забавяне, подготвила се бях психически за което. Отделно заради ушни инфекции за момента слуха е леко намален.

Просто освен другите два фактора виждам и наблюдавам, че като че ли няма стимулация да говори. До сега всички мои усилия са били насочени да му създам пасивен речник, с четене на книжки, игри, постоянни монолози какво и защо правя. В един момент се усетих, че ми липсват усилия за стимулиране на активния речник. Единственото, което съм правила е при казване на дума да му казвам "Браво"  и пляскам. Но не му е стимул явно, той получава аплодисменти за какво ли не

Същата работа и при нас. Има и натрупан пасивен речник - разпознава много неща по картинки, носи определена книжка, знае мебелите из вкъщи, сочи активно, но най често от устата му излиза ъъъ, както и много други нечленоразделни звуци и думи. Днес каза "баба" като видя баба си, но е рядкост, не е дори всеки ден. Разпознава форми, цветове, по голямо, по малко и т.н. Пие от сламка, дъвче, дори духа с уста. Ерготерапевта е доволен, изпълнява, обръща внимание на децата и другите лелки там, добре е с моториките. Използва жестове. Има и някаква престорена игра, макар и да не е много. Също и друго ме притеснява - кара си колите или лети със самолета, но не издава бръмчащи звуци, макар ние да бръмчим редовно.
Остава просто да не иска да се напъва да говори, няма необходимост, но не знам как да я създам.
Имало е периоди - появят се 1-2-3 думи, после всичко спре и пак се появят и пак спрат като кръговрат.

Аз не мисля, че моето разпознава до там всичко, но аз и друго не очаквам, той не е в едноезична среда и му трябва повече време за преработка.
Това, което ме притеснява е, че надграждането и употребата на езика не се случват естествено. За това започнах да анализирам защо е така.

Не намерих назад дали слуха на твоето дете е проверяван.

Мис Чичи така като те чета все си мисля,че твоето дете ще проговори след някой и друг месец.Разбира те,което е много важно,а и вие работите с него и в един момент нещата потръгват.Докато дойде момента,обаче е много тегаво и затова продължавайте да се занимавате с детето,а после нещата започват да се избистрят и да се случват сякаш една идея по-лесно.Кураж!

Ще се дописвам по въпрос като си редактирам мнението защото имам много неща да коментирам.
извинявам се за чаршафа

така де, но това е нещо което пак попада в графата на алтернативните предположения около разстройствата от аутистичния спектър ( подобно на дръги недоказани причини за проява на РАС - чупеща хромозома, биохимичен подход и много други) . Ако беше сериозно откритие пробив и предположение че PAD може да бъде отделено като отделни състояние, заболяване или сериозен дефиниран  симптом от някакво заболяване на децата със СОП, вече щеше да има повече гласност около него, повече изследвания и съответно  отражение в DISM пък в ММБ като симптом който присъства постоянно. Освен това навсякъде където пише за него състоянието/заболяване,  се свързва с аспергери, което е тясна високофункционираща група без всякакви вербални затруднения. Така че ако и да съществува такъв официален симптом ( аз съм скептична,) няма как да е в групата за труднопроговарящи деца. Патологичното Избягването на инструкции на по-голама възраст от естесвената такава   (през подобно преминава всяко дете в етапа на Не-тата ) е съпътсващ симптом на деца от спектъра според пручванията


Много ми е трудно да коментирам двуезични деца, понеже аз самата съм билингва и имам опит с това да растеш в двуезична среда. Колкото и да разказват как детето на Пенчо говори 3 езика на 4 години, това сигурно е така , но не е за всеки, то е до нервна система. Първо според мен за деца с такива затруднения трябва да се въведе единият език после втория, но така мисля аз. Чета в наредба за приобщаващо образование  2017 за деца с различен матерен език, те са отделени в отделна група при децата със специални образователни потребности, с нужда от подпомагане и внимателност при опеделяне дали наистина са с изоставащо развитие или просто не разборат какво ги питат... Щом е така значи това, че детето расте в двуезична среда, може да НЕ Е проблем при един деца но при други Е и то доста сериозен. Аз и до сега като се притесня и заеквам . Представете си че мозъкът на детето формира за всеки образ дума и така се създава представата ни за света и така се гради вербалитета. Сега си представете че за една ябълка има две думи които я описват. Кое да вербализира детето като види ябълка. На някои деца мозъкът "блокира" стига се до плач, заекване. Често при двуезичните има забавяне и всичко да му е наред на детето, обаче ако някакви обучителни проблеми- става манджа с грозде.  Трудно ми е дам съвет обективен, защото се водя от субективно.

От там продължавам и това е и към останалите.
Аз съм си извела мое си виждане за групиране на децата - имаме два типа деца
а) такива които искат социални комуникации
б) такива които нямат нужда от тях и ако може не се хабят.
______________________________________________________

а) тези които имат желание, също мога да разделя на две групи : тези, които имат средствата да я осъществят ( невротипичните деца) и тези които имат желание но нямат средства. Ами те прибягват до знаци, имитации , сочене , всякакви начини да осъществят тази комуникация ( комуникация на глухите, немите  примерно - начин на комуникация без налични средства -  нали децата с затруднен слух или незвъзможен вербалитет искат да си комуникират нормално, за тях социалното е важно, социумът е от значение) .

б) остават другата група деца дето нямат по една или друга причина особена нужда от комуникация. Те също са две групи според мен - едни от тях имат средствата но нямат нуждата - типичен пример за аспергерите, високофункциониращите или вербални среднофункционални деца с РАС. И втора група са дето нито имат нужда ( въобще или за момента (!) ) ,нито имат особено средства.

И тъй...  къде попадаме ние от тази тема. Ами или сме от тези дето искат но не могат или от тези дето хем не искат хем не могат. Важното е да се подълбае малко по-нататък за да се разбере през опита -  защо не искат да комуникират. Ако са спектрални - ясно защо не искат. Ако обаче не са - Тогава трябва да събудим у тях нужда за комуникация а вече като почнат да комуникират ( ако почнат ) И ако не са спектрални   разбира се  - ще им се събуди и интерес към нея. 
И така какво прави майката - ами тя става лява дясна ръка на детето което трудно проговаря. То само да преглътне и тя вече знае че то иска червената играчка на най-горния рафт и един сок моля. Как да поиска това дете да комуникира. то не може не знае как, има си затрудненията речник конструкции - на всички ни е  ясно че има ли забавяне има причина. каква е тя оставяме настрана. И тъй що детето да се хаби да комуникира - всичките му нужди са задоволени.
Какво трябва да направят майките/семействата в този случай -  аз дори не е нужно да ви казвам то се вижда от каквото описах - ами дайте малко и дистанция, направете се на глупави, всички знаем че вие сте разбрали какво иска детето още преди да го е поискало  ... накарайте ги тези деца да имат нужда да сочат, да молят, да обясняват с знаци, картинки, срички, звуци само. Пък после с думи пък после с конструкции. Имате пасивен речник-пуснете го в оборот. накарайте детето да почне да го ползва, ако няма причина да го ползва защото мама е винаги насреща защо да го прави?  Те не са чупливи, да поплачат малко че мама не разбира какво искат само по погледа им. Малко да се понапънат, да с еопитат да посочат, да кажат, да изимитират - труд трябва труд. Нека има степенуване. В началото може да е с нещо малко, аз не познавам възможностите на децата ви. Когато ние имахме вече пасивен речник аз не давах желаното докато не осуществи очен контакт за 2-3 секунди и не ми каже- аз искам топка да кажем. знам че иска топка, солета но не я давам докато не каже. ако се затруднява подсказвам - Аз... чакам дали ще продължи, после ИС... чакам дали ще подхване и така. Като не става естествено трябва да се помогне. Помогнете им като не им помагате толкова много.

Моето почти не говори, и има проблем с demand avoidance. Никой до сега не е дал индикация че това е необичайно.

_re_ge Благодаря за мнението и отделеното време!
За това и попитах, защото от предишните коментари се усетих, че правя грешка. Полезно ми беше да прочета как точно мога да помогна в случая, значи наистина трябва да съм по настоятелна за вербална комуникация и да не се задоволявам с показване, погледи и тн.
Моето спада към група а, коя точно още не знам.
Ясно ми е, че след като не е в едноезична среда му е трудно. Но това няма как да се избегне, при мен не е въпрос на избор. Още преди да се роди детето, започнах да търся материали как се справят децата с такава среда. За това започнах да чета темата отдавна и дори преди да регистрирам забавяне да полагам усилия. Допълнителното внимание не ме притеснява, притеснявам се да не неглижирам нещо друго, докато си мисля, че езиците са проблема.

Да ви кажа честно,когато стана ясно,че нашето дете се затруднява в проговарянето съм го оставяла да реве поне час и е заспивал от умора,докато не ми каже дай(не друго,а само дай).Няколко месеца се борих да изкопча дума от него,после разбра,че трябва да каже за да получи желаното.Нататък вече е по-лесно,но се иска инат и от наша страна и да се учат на самостоятелност,защото това също помага за самочувствието и да се отпускат пред хората да говорят.

извинявам се че не съм ви разбрала правилно. Нямате PDA (както казах няма такава диагноза в световен мащаб света, няма нозологична единица , опитах се да го обясня в предишния си пост ) , проявявате просто отказ да изпълнявате инструкции и сътрудничате. Ако е така то този отказ го има при всички деца до определена възраст - ранна за невротипичните. За децата с забавяне на развитието това отнема по-дълго време заради различни фактори , плюс родителски модел който затвърждава неволно с поведението си това отклонение, плюс понякога характеропатия.  Корекцията на такова поведение е предмет на Приложния поведенчески анализ, който успешно се справя с тази задача при деца от спектъра пък какво остава за деца само с забавено проговаряне.



процесът се облекчава когато го мотивирате да иска да ви каже каквото искате. Ако ви каже - дай сок ще му дадете освен сок и нещо силно желано от него, така че следващия път да ви каже дай сок очаквайки да получи награда. наградите трябва да съизмерими с постижението. После лека с усвояване на затвърждаване на тзои навик стимулите се разреждат а после изчезват. Всеки материален стимул трябва да е подкрепен с нематериален - браво ти си голям то си батко ти се справи чудесно. Полекса материалните стимули изчезват и остават нематериалните.

Ре_ге той вече говори много,но докато проговори го правех това.Сега говори постоянно,но имаме много звуци за изчистване и продължаваме с работата.

абсолютно тази е насоката на мислене, просто ревът може да бъде съкратен ( но не премахна изцяло ) с мотивация.
Просто исках да обясня какъв е целия механизъм .
 В единият случай "отказът на детето да каже дума" се награждава с невнимание от страна на родителя ( един час реве). В  другия случай :казването на думата" се награждава с желан стимул. За да преодолее първата ситуация  детето трябва да пореве по-дълго време като продължителност и като дни ( явно за него това не е било сериозно наказание. Ако беше щеше да е престанал да реве по-бързо) . В другия случай мотивацията е винаги по-добрия лост да накараш някого да направи нещо.

Много си права,но при нас това работеше, другият вариант ще е валиден за други деца.Изобщо при моето момче работи малко по-строго отношение на моменти,това сме го коментирали и със специалистите,които работят с него.Те са на същото мнение.