Трудно проговаряне - тема 26

А да, и аз отдавна исках да напиша, че 70% от линковете на първата страница не се отварят, или не са активни

Понеже съм автор на последното мнение и мога само да допълвам. слагам нещо интересно от едно помагало по СИД

КАКВО Е СЕНЗОРНА ИНТЕГРАЦИЯ
Невидимо, трудно за разбиране и диагностиране нарушение

Източник О.И. Ефимов  , ШКОЛЬНЫЕ ПРОБЛЕМЫ ГЛАЗАМИ ВРАЧА.
http://www.twirpx.com/file/254761/


Джейн Айрес, логопед и психолог от Оклахома САЩ, преди около 40 години, въз основа на наблюденията по време на практиката си, създава Tеорията за Нарушението на работата на сензорните системи. Това нарушение бива наречено Сензорно-Интегративна Дисфункция и привлича вниманието на огромен брой специалисти, занимаващи се с проблемите в детското развитие.
Айрес забелязва проблемите, препятстващи детското развитие и стига до извода, че тези трудности се наблюдават при минимум всяко десето дете. Преди нея, аспектите на сензорната дезинтеграция са неразбирани или подценявани. Оказва се, че повече от 70% от децата с проблеми и отклонения във вербалното развитие, в двигателната и емоционалната сфера, с Образователни проблеми, с дефицити в комуникацията и поведението -  задължително имат някакви нарушения в работата на сензориката.
Никоя част на Централната нервна система не работи самостоятелно. Информацията бива предавана от един негов сектор към друг. Докосванията помагат нещата да бъдат „видени“ по-добре, зрението спомага равновесието, равновесието - дава усещане за тялото в пространството и съответно подпомага движението, а движението способства ученето. Мозъкът има нужда от стимулация, тя го възбужда и го кара да бъде функционално активен. Така ние дишаме, храним се, движим се, четем. При достатъчна стимулация, лавинообразно се увеличава броят връзки между мозъчните клетки и сектори.

От самото си раждане децата се развиват единствено и само ако имат постоянна стимулация на усещания от собственото си тяло и околната среда.

Огромно количество информация ежесекундно бива изпращано от сензорните органи към мозъка. Той я организира и избира най-важните сигнали за обработка. Ненужните такива биват игнорирани. Потокът от нервни импулси от сензорните органи и вътрешните органи дефинира развитието на нервната система на детето. Ако детето е здраво, с нормална сензорна стимулация, то няма да има развитийни проблеми (двигателни, вербални, поведенчески).

За деца, с наличие на някакви проблеми в сензорното възприятие (заради увреда по време на бременност, раждане, генетично на сензорните органи, по мозъчния ствол, малкия мозък, нервните пътища и др.), процесът на сензорна стимулация става недостатъчно ефективен. При тези деца се развиват различни нарушения, водещи до дисфункция на сензорната интеграция. Неефективността на обработка на сигналите от околната среда и от организма оказва влияние върху процеса на развитие на детето като цяло (чувства, мисли, дейности). Дори леки отклонения в мозъчната дейност могат да повлияят процеса на усвояване на елементарни битови навици, обучение или социализация и комуникация.

С възрастта при такива деца проблемите се увеличават и те демонстрират обучителни, поведенчески, комуникативни дефицити.

Всички ние знаем кои са нашите основни сетива : зрение, слух, вкус, обоняние. Това са т.н. „външни сетива“, които отговарят за получаване на стимули от обкръжаващата среда.

Ние имаме и „вътрешни сетива / рецептори“ : интроцептивно, тактилно, проприоцептивно, вестибуларно възприятие. Тези сетива са ориентирани към тялото и действат извън съзнателността ни. Ние не сме в състояние да ги контролираме.

Интроцептивност: това са усещания, постъпващи от вътрешните органи ( честота на дишане, на сърдечна дейност, глад, възбуда, смяна на настроенията и т.н.).

Тактилност: усещания от докосване, натиск и т.н. Децата с тактилна дисфункция често се затрудняват с хранене, мимика, артикулация заради липсата на съответна информация от рецепторите, разположени в областта на лицето и устата.

Проприоцептивност: усещания, свързани с положението на тялото в пространството, получавани от мускули, сухожилия, стави. Често срещани признаци на проприоцептивна дисфункция са : невъзможност адекватно да се оцени положението на тялото в пространството, трудности при усвояване на нови моторни умения, тромавост. Затрудненията в моторните умения пък водят след себе си речеви дефицити.

Вестибуларна чувствителност: усещания за движение, сила на тежестта и равновесие.

Мозъкът подбира, сортира, подрежда получените сензорни сигнали, подобно на регулировчик, който контролира движението на дадено кръстовище. Основният елемент на нервната система е нейната клетка, наречена НЕВРОН. Тя се състои от тяло, дендрити, аксон и аксонни терминали. В човешката нервна система има милиони неврони, свързани един с друг. Дендритите получават нервни импулси или от други нервни клетки или от сетивни органи / рецептори ( очи, уши, език и т.н.) Импулсите преминават през ядрото към аксона, който ги провежда по своите терминали или към дендритите на други нервни клетки или към някакъв изпълнителен орган, примерно мускул.

Процесът на развитие на децата е свързан с нарастването на дендритите, аксоните и аксонните терминали. Растежът започва от мозъчния ствол и се разпространява към „горните“ етажи на нервната система. Сензорната стимулация, натрупаният опит способства този растеж. Жан Пиаже – швейцарски детски психолог твърди, че основата на детския интелект е сензомоториката. Едногодишно дете е готово да хваща всичко около себе си. Освен това то пъха всичко в устата си. То е „велик изследовател“, който по този начин активно опознава света. Пиаже изследва движенията на ръцете на много малки бебета, като смята, че тези хващания са от изключително голямо значение за развитието на детския интелект. Детето не се учи само да хваща, то паралелно усвоява сръчност, точност на движенията, гъвкавост на пръстите, развива координация „ръка-око“, формира представа за пространство и всичко това, за да се научи да държи лъжица или чаша, да изяде ябълка или да изпие чаша сок.
Хиляди пъти на ден детето повтаря тези движения, ден след ден, за да ги автоматизира. Паралелно с това, в мозъкът му протичат процеси, който автоматизират и облекчават движенията, усещанията, чувствата. Сензомотрният интелект се формира зрънце по зрънце, от тези „зрънца“ се оформят тухли, които изграждат невербалния детски  интелект.

В Медицинския Центъра на Глен Доман – американски учен, е разработена система от физически упражнения за бебета. Конструирани са креватчета с различни приспособления за хващане и „пътечки тип улеи“ с ширина точно 36,5 см, за стимулация и подкрепяне на пълзенето! Тези „улеи“ могат да бъдат накланяни, за да подпомагат пълзенето на деца с различни неврологични проблеми. Облицовани са  с различни тъкани за облекчаване или наопаки- затрудняване на пълзенето.

Глен Доман базира Системата си върху теорията на Ж.Пиаже и твърденията на Б. Клосовски ( руски физиолог, доказал че мозъчните структури се развиват нормално само при наличие на сензорна стимулация).

Ако искате интелектът на детето ви да се развива нормално, постоянно се занимавайте с него. Глен Доман съветва родителите да тренират както грубата ( пълзене, ходене), така и фината моторика ( движение на пръстите). Съветва и да бъде трениран вестибуларния апарат чрез люлеене, подхвърляне, въртене. Тренировки трябва да се провеждат ежедневно, по няколко пъти на ден ( по 5-10 минути)  и трябва да бъдат усложнявани постепенно.

Мозъкът има уникалната способност да приспособява сензорната информация и към потребностите на човека и към изискванията на околната среда. Той може да включва или изключва различни нервни вериги, за да регулира собствената си активност и по този начин да контролира нивото на обща активност. Ако се налага мозъкът ще изключи нервните вериги обслужващи „игра на топка“ и го превключва към „четене на книга“ ако дейността бива сменена.

Мозъкът забавя обработката на  сензорна информация, която получава,, ако тя не му е необходима за изпълнение на текущата задача.

Когато детето е в класната стая, неговият мозък тушира шумът на вентилаторите и така те не му пречат да слуша учителя. Ако мозъкът не блокира ненужната сензорна информация, той може да се претовари заради прекалена стимулация. Веднага, след като привикнем към някакви сензорни усещания, мозъкът ни ги игнорира. Примерно, ако раницата тежи и ви убива на раменете, след някакво време ще престанете да забелязвате това неудобство. Мозъкът облекчава възприемането и на приятни усещания, примерно люлеещото кресло  ни кара да се чувстваме добре и стартира усещането за „удоволствие“!

За съжаление, има случи в които при децата, нормалната работа на системата, възприемаща информацията от околния свят, е нарушена. Така, детето се оказва неспособно да реагира правилно при получаване на някаква сензорна информация. Когато тази информация е прекалено много и претоварва мозъка, тя кара детето да започне да избягва нови впечатления. Когато обаче тази информация е твърде малко - мозъкът търси допълнителни сензорни стимули.

От време на време всеки човек има затруднения с преработка на сензорната информация. Представете си, че не сте спали дълго време. Дългото безсъние ще наруши добрата ви координация и способността за концентрация.


Нека класифицираме симптомите на нарушение при възприемане на информация от различните сетива ( СИД) :

СЛУХ: детето се страхува от различни силни шумове, запушва си ушите, не желае да е на шумни места. Когато е шумно изглежда много разсеяно.

ЗРЕНИЕ: детето предпочита неярка светлина. Трудно се качва и слиза по стълби, избягва слънце, предпочита сянка, когато гледа хора или предмети е силно напрегнато, избягва очен контакт.

ОБОНЯНИЕ: детето се опитва да помирише абсолютно всичко наоколо, дори премети които не са ядливи. Мрази силни миризми.

ПОЛОЖЕНИЕ НА ТЯЛОТО: Детето постоянно иска различни двигателни активности, хваща се за хора, предмети, мебели, има слаба мускулатура, лесно се изморява, ходи на пръсти.

ДВИЖЕНИЕ: детето е неуверено и тревожно, не стъпва сигурно, избягва изкачване, лазене, скокове, детските площадки като цяло, или обратното - може да рискува несъзнателно и неоправдано в различни игри, не осъзнава опасности.

ДОКОСВАНЕ / тактилност : детето не обича да бъде пипано, докосвано, страхува се да се цапа с боя, пясък, не обича да има мръсни ръце, чувствително е към различни тъкани на дрехите, постелното бельо, завивките. Не обича да пипа предмети или хора, не иска да ходи босо, има понижена температурна чувствителност, нисък или обратното прекалено висок праг на чувствителност към болка.

ВНИМАНИЕ, ПОВЕДЕНИЕ, ОБЩУВАНЕ : детето обича бързо да прескача от една дейност към друга, което му пречи да играе адекватно. Има лоша концентрация, лесно губи внимание, лесно се афектира, изглежда тревожно, склонно е към инциденти, трудно завързва приятелства и изразява емоции.

ОБОБЩЕНИЕ:
    • Способността за концентрация върху определена задача зависи от способността на мозъка да забавя обработката на несъществената сензорна информация, получавана от сетивата – шум, образи и др. Много деца нямат развита способност за забавяне на обработка на сензорните сигнали от нервната система и това ги подлага на претоварване със сензорна информация, което може да изрази в хиперактивност, импулсивност, разсеяност ( т.н. „дете без спирачки“).
    • Детето изглежда напълно дезорганизирано. Липсва му целеустременост. Съответно, то не е в състояние да „изследва“ заобикалящия го свят и пълноценно да играе. То може да изглежда тромаво, лошо да пази равновесие, трудно да се успокоява след активна физическа игра.
    • Негативното поведение в случай на сензорна дезинтеграция има винаги скрита причина. Детето в тази ситуация е импулсивно, избухливо, раздразнително,  ядосва се от дребни неща.
 
Общият симптом на СИД е НЕСПОСОБНОСТТА ДА СЕ ПОДДЪРЖАТ ДВА ПАРАЛЕЛНИ ПРОЦЕСА: КОНЦЕНТРАЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЯКОЯ ЗАДАЧА И НЕОБХОДИМОТО ВНИМАНИЕ КЪМ СЛУЧВАЩОТО СЕ В ОБКРЪЖЕНИЕТО. Това особено добре се вижда в ситуация при възприемане на реч, много богата на информация, която нервната система при наличие на сензорна дисфункция не може да преработи.

Джейн Айрес, с наблюденията си,  стига до извода, че  основата за нормална работа на нервната система е състоянието на вестибуларния апарат. Вестибуларната система е главния организатор на усещанията, постъпващи по сетивата. Именно по този начин тя участва и в овладяване на речта. Американката подчертава, че вестибуларната система отговаря за т.н. „език на тялото“ и други форми на невербално общуване, т.е. за  координацията и регулацията на мускулната активност при него.

Джейн Айрес на практика прави оценка за това, как състоянието на сетивната система и особено на вестибуларния апарат оказват влияние върху развитието на детето. Именно по този начин, тя открива решаващото влияние на развитието и нормалното функциониране на малкия мозък върху развитието на речта, поведението и обучението на детето.


________________________________________________________________________________________________________________

според мен гимнастиката с проверката им при пускане на нова тема винаги е много сложна, те са десетки. Затова всеки който прави нова тема копира и после пастира.
Според мен сега има толкова много достъпна информация в интерент пространството, че всеки един сърч в гугъл ще ви даде някаква насока. Иначе специализираната насока, както да кажем за сензорната дисфункция  става с питане.

ето за етапите на първо четене

https://lekaribg.net/%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE- … 0%B4%D0%B8%D0%BD/

Хей , как са учениците и особено първокласниците в темата? Синът ми почна трета група в детската градина и слава богу засега нещата вървят, даже ме учудва какъв скок направи някак изведнъж в развитието си /на 5.5 е/. Сяда да рисува, макар и грозно, пише букви, макар и грозно, определя първи и понякога последен звук на дума. Все още се борим с аграматичният говор без предлог тук там и несъгласуване по род и число понякога. Трябва да задържа повече и вниманието си в група при наличие на разсейващи фактори.

Здравейте,Моля ви за отзиви за Галина Добролевска от Варна работи във Виница но имала и частен кабинет пак във кв,Виница.Моля майки ако сте работили с нея да споделите или ако не препоръчайте ми някой друг.Ще съм ви много благодарна тъй като търся логопед добър в работата си с практика и подход.
Благодаря предварително на всички.

Моята първокласничка бива. Не е всичко супер, но поне отива с усмивка на училище, там е спокойна, не става от чина (доколкото ми е известно), все още учителката е в търсене на правилния подход, да я накара да пише повече в час. Защото пише малко и се отказва. Казах ѝ, да бъде по-строга, но веднъж със строгостта си я е разплакала. Подозирам, че под "строга" разбира да повиши тон, което не е ОК за моето дете. Преди няколко дни я чух как викна на едно дете, за нещо съвсем незначително. Направо му се скара, чак на мен ми стана неудобно. А можеше просто да го помоли.

Дъщеря ми там пише малко, а после довършваме вкъщи и най-вече при логопедите. Тях много ги слуша и се справя прилично, особено по български. По математика ѝ е малко по-трудно. Въпреки че на логическите задачи е безупречна, но това събиране и изваждане, само като го види и не иска да слуша обяснения. Когато има нагледно бройката - справя се, но когато са само цифри - трудно. Научила ги е наизуст повечето. 2+3=5

Иначе лек прогрес виждам вкъщи - разбиране, говор, хранене. Напоследък гледа клипчета за здравословното хранене. Започна да яде супи, готвено, опитва нови неща (ако е видяла, че са здравословни). От седмица поне не е яла шоколад и бонбони. И като я питам дали иска, сърди се! Мисля, че съвсем осъзнато го прави, но ще видим, нека да мине още време.

Искам да публикувам един тест за поведенческа готовност първи клас, с който отново да подчертая, че за да може едно дете да е готово за първи клас, това , уви, не включва само някакви знания ( четене писане смятане). Много често родителите смятат, че като придърпат изоставането в заради късното проговаряне , забавянето на разбирането и познавателната дейност - нещата вече са регулирани и всичко е нормално. Това обаче не е така.

Ако си представим готовността за тръгването на училище, като зависимост от два фактора, разположени на двата края на една пръчка - академичното и поведенческото , в първи клас обикновено се отдава предпочитание на доброто подходящо поведение  повече, отколкото на някакви натрупани екстра знания, поне в началото. По-нататък, особено след 4 клас ,  вече се държи и на двете . Учителките в първи клас  могат да "простят" на детето някакво изоставане по материала ако  то поведенчески и социално е недразнещо. Ако обаче има поведенчески отклонения, дори да чете и пише наравно с връстниците това напряга учителите , това за тях  е НЕготовност за първи клас ,  а в последствие може да доведе и до "разговор с родителите" и някакви постъпки към допълнителна подкрепа ( СОП). По-специфично поведение на дете до 4 клас би било прието без забележки,  ако то е гений в някаква област и примерно представя госпожата в добра светлина на състезания и олимпиади. Много често 1-4 клас ако родителя постигне някакви отношения с класната тя може да толерира и малко по-голяма свобода, но пак казвам зависи от класна договорка, училище, но след 4 клас всичко това вече е почти невъзможно.

СПИСЪК НА УМЕНИЯТА „ГОТОВНОСТ ЗА ПЪРВИ КЛАС“
Източник : книга на Р Шр@м и колектив
ТОЧКИ КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ОЦЕНЯВАНЕ. Ежедневен отчет. Ном /Умения/Точкуване
1 Следва правилата ( в класа или групата)

2 Държи ръцете си по приемлив начин ( не ги размахва и не припърхва)

3 Гледа към учителя, когато това се изисква

4 Следва персоналните инструкции

5 Следва груповите инструкции

6 Следа инструкциите, които имат поставени  условия

7 Изпълнява рутинни действия без да се налага да му се указва или да се моделира поведението му. (примерно изважда и прибира нужните учебници в ученическата чанта)

8 Не се старае да се уединява, стои около другите деца

9 При опити да бъде въвлечено в разговор от връстници реагира адекватно

10 Може да започне игра

11 Може да започне някакво невербално взаимодействие

12 Не бърза прекалено с изпълнението на някакво действие. Изпълнява го съвестно, с разумна скорост.

13 Умее търпеливо да изчаква

14 Умее да спазва ред

15 По време на някакво учебно занятие разбира, че трябва да остава на местото където е трябва да се намира.

16 Има вербална комуникация под формата на ясна реч ( може и да не е богата)

17 Наблюдава какво правят децата около него и им подражава ако не разбора инструкцията.

18 Отговаря в хор когато го правят другите деца

19 Умее да споделя вещи и играчки

20 Може да отстоява ( по правилния начин)  нещо, което притежава,  когато някой връстник иска да му го отнеме

21 Контролира самостимулиращото поведение

22 Контролира стереотипното поведение

23 Играе по предназначение с играчките

24 Запазва концентрация по време на работа над задание

25 Запазва съсредоточеност при игра

25 Запазва съсредоточеност при игра без значение дали я е избрал сам или му  е указано да играе на нея.

П.С мога да коментирам която син по кои от точките е отговарял и по кои не ако ви е интересно да направите някакъв паралел с вашите деца.

Още преди да направя теста казвам, че аз знам, че не е готова за 1 клас. Не и толкова, колкото са готови деца без дефицити. НО...допускам, че в някакъв момент (2, 3, 4 клас) тя има потенциал да ги догони. И това не е само мое мнение, а е и мнение на клиничен психолог, както и на ерготерапевта ѝ. Затова не я отложих. Едно отлагане би я натоварило със задължителен официален СОП, който няма да ѝ донесе толкова реални ползи, колкото може да ѝ попречи (при най-добрия развой на нещата). Това, че не се води СОП в училище не означава, че не признавам дефицитите. Не означава и че не работим усилено (извън училище). Класната е абсолютно наясно с всичко. Засега имам нейната подкрепа.

И сега към теста:
1. Когато са ясно дадени инструкциите и тя ги разбере, следва правилата и то съвсем спонтанно.
2. И да, и не. Тя е емоционална, но все по-малко размахва ръце (тази ѝ нужда все повече отпада, колкото повече говори).
3. Гледа към учителя, но не задържа постоянно погледа си, защото не разбира на 100% сложната реч и това я натоварва. Но, когато учителката застане до нея и ѝ говори, тя слуша и изпълнява (частично). Има и очен контакт.  
4. Да.
5. Прекрасно имитира, ако инструкциите са нещо да изпълни, гледайки, но ако учителката нареди 5-6 сложни изречения - не може да се справи без помощ.
6. Трудно, с помощ.
7. Все още няма тези навици, но с помощ се справя. Аз не знам доколко учителката я насочва, не съм там. Може да ѝ ги вади тя и да не я учи да се справя сама.
8. Това не го разбрах много? Стои сама на чин, но в почивката е сред другите деца.
9. Да. Ако разбере въпроса.
10. Нейните си игри ги започва чудесно, кани ни и нас в тях. Предполагам, че ако някое дете я разбере на какво иска да играят, тя ще е много щастлива. Също така, ако я поканят да играят на куцанка, да си подават топка, тя ще откликне. Но няма сама да инициира игра (няма това самочувствие, няма и толкова богат речник).
11. Да.
12. Да.
13. Да.
14. Да.
15. Да.
16. У дома - да. В училище - не толкова, но винаги казва ясно и категорично НЕ, когато не иска нещо.
17. Да.
18. Не. Но ги слуша с интерес.
19. Да.
20. Да.
21. и 22. - все повече - да.
23. Да и винаги е било така.
24. и 25. - донякъде - да.

Момичета, ние сме с трудно проговаряне. Ходи на логопед, ама с немски. Сега го видях, че от няколко дена, от скоро, повтаря последната сричка на думата (но само на български). Например- казва тоалетната, и казва съвсем тихичко "та", като ехо едно такова... трябва ли да се притеснявам от това? На 4 е...

Моето дете така проговори в началото с последните срички от думите.Вече ги изговаря целите думи,но се иска време и много работа.Не се притеснявай за това,но казвай цялата дума всеки път след него,за да я чува и му четете много,помага за натрупването на речник.

Здравейте. Синът ми проговори късно, първи думички на 3г. В момента е на 4г. и 9м. Вече прави изречения, задава постоянно въпроси, но говоренето му е бебешко. Ходим на логопед и се надявам да изчисти говора. Притеснява ме, че не комуникира с децата. Не знае какво да им каже, все едно се усеща, че не може да говори правилно и няма самочувствие. Иначе много обича деца, играе, но трябва другото дете да го "води". Та въпроса ми е някой ако има опит да сподели дали с изчистването на говора се появява и самочувствието в комуникацията.

Точно така е и дъщеря ми. Като я водят е супер щастлива. Но тя да бъде инициативна, абсурд.
Мисля си, ако ме пуснат в Китай...и аз няма да съм много инициативна. Но ако ме водят, ще бъда щастлива.
Иначе вкъщи тя води в комуникацията, защото знае, че я разбираме. Мисля, че с изчистването на говора се появява и самочувствието в комуникацията с децата! Виждам, че има желание. Само че още не сме достигнали този момент, защото говорът не е в норма за възрастта. На 7г. е.

И аз се надявам да е така. Иначе и моето дете има желание, има и малко напредък. Сега като видим познато дете и го поздравява, после му казва и чао. Вчера едно детенце го пита на колко годинки е и той съвсем ясно си каза, че е на 4. След което детето също му отговори, че е на толкова. На следващия въпрос моето вече отговори неразбираемо, другото дете не го разбра и комуникацията приключи.

При моя също го има това с деца,които говорят ясно и са по-големи,с по-малки от него няма проблем да инициира разговор или игра.Вкъщи той води в игрите,разбира се и започва все по- често да се заиграва сам,а преди искаше с някой от нас задължително и ако може ние да му сглобим релсите примерно.Вече сам си ги сглобява или пък сяда да рисува сам,което много ме радва.Предполагам с изчистването на говора ще добие повече самочувствие в отношенията си с децата.

Момичета, а в България колко струва теста за аутизъм? Някой ако е правил може ли да ми даде повече информация? Трябва ли ми направление?

Какво имате предвид под "тест" за аутизъм. Тъй като аутизмът е болестно състояние (невроразвитийно разстройство, ново име Разстройство от аутистичния спектър) диагностиката се извършва от психиатър или екип от психиатър невролог клиничен психолог и
в  болнични условия. Става с направление от педиатър.
Важното е да се знае (подчертавам го дебело) че е развитийно р-во а дете се развива до 18-20 г. Т. Е това не е като да ви кажат че детето ви има някакво медицинско константно страдание ( да кажем е с един бъбрек или единият му крак е два сантиметра по-къс от другия). Диагнозата е констатация на мед. Екип или психиатър как се държи детето в момента на диагностиката и какви са му дефицитите. Примерно езикови развитие като 18 месеца, психично развитие като 12 месеца за дете на три години. От там на родителите им предстои много сериозна работа с цел да използват силно поддаващия се на терапия период до тръгване на училище( пък и след това, но там вече влиянието вече не може да е чак толкова грандиозно) и да преодолеят доколкото детето има възможност различни дефицити като използвайки силните му страни в процеса на обучение ( тук дебело подчертавам че дефицитите за преодоляване са комплексни - поведение, познания, социализация, сензорна интеграция, самооблужване - а не само както повечето родители смятат че като научат детето да сортира и познава цветове да смята и чете и всичко е наред). От там при следваща диагностика (каквато задължително се провежда след година, две, зависи от темпа на наваксване) се вижда какво евентуално е постигнато и какво все още има като изоставане. Така може да се случи година след година и преливане от диагноза в друга в зависимост от това как се случва терапията, доколко е ефективна, какви са конкретните възможности на детето. Има деца, които се подобряват, има деца които запазват изоставането но ти е пропорционално и затова пак е оптимистично, но има и такива които изостават още повече. Изглежда като влошаване, но всъщност се дължи на все по-голямия разкрач на изоставане.

Т. Е в обобщение ако ви поставят РАС (разстройство от аутистичния спектър) може следвия път да ви поставят друга диагноза, по-лека или да се запази същата. И така във времето, заради развитието и терапиите. Има деца които "излизат от спектъра" и такива които остават там. Няма да продължавам че стана сложно. Това е така да се каже обощено.

Извинявам се за дългото писание, но не е лесна тема.