За лошия подход на родителите

Аз не съм наказвала дъщеря ми.И май май заради това получавам упреци.
Действам по следния начин.
Скарвам и се,тя се сърди.Казвам и да си отиде в стаята и да помисли"защо,какво ,еди какво си в държанието и "е предизвикало моето поведение.И тя много често осъзнава причината и идва с ясни и точни отговори за случилото се.
Не знам дали и това е правилно.
Както казах,получавам упреци,че е непослушна и съм я изпуснала.Дават ми съвети да я наказвам или "по старо му" с шамари да я оправя.Обясненията не помагали.Трябвало да се страхува от мен и от баща и.Но "аз от опит знам" до какво води страха и не искам да я е страх от нас.А да ни има "уважение" и да не крие нищо от нас.

Ама че глупости. Толкова са им мозъчните гънки на тези.

milenaka хора от старото поколение.
Родителите ми и тези на ММ ни правят забележки..Най-вече баща ми..!
Мама винаги ми казва,че аз си знам най-добре.Не е тя тази,която да ме учи как да си възпитавам децата.

Относно разглезването.
Децата не се разглезват с любов и нормално човешко отношение. Разглезено дете е онова, което е останало с впечатлението, че винаги трябва да получи това, което иска на момента.

HENA, никога не съм отстъпвала при игра, в която победата следва да се извоюва или е въпрос на шанс - конкретни примери са картите, Не се сърди ..., Черен Петър и подобни. Децата трябва да имат реална преценка, че в живота не всичко е наготово. Нашите спортуват от яслена възраст всичките и знаят разликата между реалната победа и "подарената".

Домакинските задължения, успехът в училище и подобни неща не следва да се възнаграждават. Те са полезни за самите деца и цялото семейство. Това са задължения. Когато порасне детето, няма да дойде мама да му даде 5 лв., че си е измило чиниите или да му купи нова блуза, защото се справя успешно в работата си.

Jinx съгласна съм! Ще добавя и още нещо от това,което съм виждала относно разглезването.Когато получава повече материални неща,вместо внимание,разбиране, комуникация..

За домакинската работа не мога да преценя..
Защото там в вятърничава и непостоянна..
Стаята си оправя сама,(разхвърляно легло,играчки,дрехи) аз само минавам да изчистя пода и да забърша праха.Сама си прави нещо за хапване,сервира,от сервира.
Когато " аз" имам нужда от помощ я питам дали иска да ми помогне или не? Ако изяви желание,мие чинии,бърши врати..Ако ли не,не я закачам.
Тука сме на контра с ММ...Той ми казва да и давам зор да ми помага винаги,за да се научи и един ден да не и тежи,да и е по-лесно.
Аз от друга му казвам как мога да накарам някой да върши нещо,когато не иска??Когато иска помага,когато не иска какво мога да направя аз?

Аз никога не съм губила нарочно в игра, за да зарадвам някого. Играя честно и се забавлявам честно.
Децата виждат това и разбират.

Според мен, когато дадеш на едно дете да те победи в играта, това, което то разбира е, че е негово право да побеждава

А не, че е много добър играч.

Може да разиграе с теб този театър, но децата имат интуиция и знаят, че си ги оставил да победят. Но за тях и това е игра.
Не виждам смисъл от такива трикове. По- добре да бъдем честни и да ги учим на правилата на играта

Подражанието е начин на учене, на адаптация и социализация, но те така или иначе се стремят към това...аз доста ги отрязвам- искам такова, като на еди кой си, ами НЕ, искам да ходя с анцунг на училище- само през трупа ми

Аз честно казано си мисля, че човек трябва да е напълно наясно, че не е възможно да не допуска грешки с децата си и че даже грешките са си о.к, само да не са злонамерени, нарочни вреди и такива свързани с насилие

Особено когато човек е много зает

Много е трудно да се намери баланса, дори невъзможно по това въже възпитанието и аз като един мек човек, все се люшкам, дори като по- млада майка изпадах в крайности, от престараване

Децата не спят, изпозлват всеки момент на невнимание и си взимат своето, но поне знаят как мисля аз и какво одобрявам и какво не

И според мен, най- лесния и най- добрия подход е честността. Без игрички, увъртания и премълчаванки.
Децата трябва да си берат последствията- добри или лоши, от своите действия. Ей това е възпитание- да го научиш, че 1+1 прави 2, нещата са закономерни и няма да му се размине, само защото е сладък и мига като малко коте

Ти сериозно ли ПРАВИШ ЗАБЕЛЕЖКА?!?!?! на сестра си как да си гледа детето? Нещо много си си повярвала.

Янтра да...Какво толкова смущаващо има??!! Сестри сме все пак,не непознати, комшии..
Както тя ми казва някои неща,така и аз..Много сме си близки и си позволяваме това.И двете не виждаме нищо лошо..При вас какъв е проблема.??!

Я да видим сега. Вие учите ли децата си да отвръщат на агресията с агресия? На физическото посегателство с такова?
Поредната яростна твма във ФБ- 3- годишен агресор и 4- годишен потърпевш. И 100 призива майакта да научи детвто си да отвръща.

Да не удрят първи в никакъв случай, но да се защитават когато ги нападнат. Как да се защитят- съразмерно с тва, което ги е предизвикало.
Ще го напиша така- училищния побойник не разбира от молби, обяснения, пазарлъци или отстъпки, това за него е признак на слабост и продължава с тормоза като иска все повече. Разбира обаче много добре като му счупиш зъбките. За три годишното, като отнесе малко бой от друго по голямо или по силно дете, ще се научи да не посяга повече.

Леле.

Пиши ги 101. Да се оплачеш на майка си не върши работа, да търпиш и мълчиш също.

Абсолютно съгласна.
Агресията е част от човешката природа, част от реалността, не се случва само по новините и на другите.

Големия ми син дълго време тормозен от съученик и не ми споделял за това
докато един ден, не му прикипяло свръх, не вдигнал адреналина до бога и не му плеснал един шамар
Онзи така се стреснал, че повече не понечва. И изведнъж вече всичко е наред

Но никога не съм го учила да напада или да се държи агресивно с други
Да отвръща, за да се защити- да
Обратното не е нормално и дори не е възпитателно към насилника