За лошия подход на родителите

  • 8 619
  • 201
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 3 193
Ами ако имате деца би трябвало да знаете каква заслуга може да има едно дете. Например добро поведение, свършени задачи - подреждане и почистване на стаята си, успех в училище. Това да бе са амеби? Или трябва да е на принципа мама меси, тати носи?
Моят въпрос е продиктуван от масовите мнения, че детето не трябва да бъде спирано (в случая с грима), защото това му се отразявало психически. Днес ще е гримчето, утре ще е друго. Моите наблюдения са, че постоянно толерирани деца, които получават каквото искат без никаква заслуга за това, израстват лигави и неблагодарни, защото не могат да оценят колко труд и време се хвърля в една тяхна прищявка.
Каква заслуга трябва да има едно дете 😀
Ай сикана, както казваме в Пловдив 😂

# 121
  • Мнения: 2 579
Сега е "модно" залитането в другата крайност. Прекалено делегиране на право на избор, като например 4-годишно дете да диктува къде ще се вечеря. Или пък крайности във здравословното хранене с изключване на цели групи храни, понякога под предлога, че било имало непоносимост някаква, която е по-скоро непоносимост на майката. Днес слушах за едно такова дете. Ами чак се зачудих при всички тези ограничения, ако не си е вкъщи, какво изобщо ще яде това дете.

# 122
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Джинкс, смърдяло ти е на цигари вероятно? Но когато си сред връстници и искаш да се впишеш, е по-трудно да кажеш на 15 човека, че това смърди и има гаден вкус.

Друга теория имам аз. Това с дима не помня да ми е пречило, израстнала съм сред приятели пушачи, когато и в заведенията беше позволено и не ме е спирало.
Според мен пак опираме до добрия пример. Моите родители пушеха, но постоянно съм чувала диалози между тях колко е вредно за здравето им, как искат да спрат, как не искат да харчат пари за такива неща (не сме били заможни) и т.н. Постоянно се опитваха да ги спират и пак ги почваха (особено майка ми). В крайна сметка и двамата ги спряха в някакъв момент, но аз бях свидетел на цялата битка. Ключът е в това, че никога не са ми казвали "недей да пушиш" и в същото време да пафкат и да се кефят. Просто съм слушала какво си говорят помежду си и съм си правила свои изводи.
Не знам дали това е причина да не стана пушач и наркоман, но ми се иска да вярвам, че да.

# 123
  • Мнения: 22 821
У нас чистенето и подреждането не се възнаграждават с нещо извънредно. Ако почна да "плащам" за ежедневни дейности, не му виждам края.

# 124
  • София
  • Мнения: 36 147
Ще използвам темата да попитам няколко неща.
Ще говоря за дъщеря ми,която е на почти 9г.
Травма ли ще е,ако я науча,че има разочарования и не всичко става както тя очаква? Някой път нарочно изиграни ситуации..Примерно играем на някаква игра.Мога да я оставя да победи,но не го правя.Печеля аз,след това оставям тя да го направи.Направих това,когато беше на 5г.Защото забелязах,че когато си играе с децата и победи друго дете,тя се сърдеше и не искаше да играе повече.Сега вече го приема и знае,че не става само тя да побеждава.
Не смятам, че е травма, а е необходим урок. И аз почти не съм оставяла синът ми да бие, само когато беше съвсем малък го оставях. Вече е съвсем наясно, че не може винаги да бие и да става на неговото.

Не знам по какъв начин да и обясня,да не се води по другите деца.Това ме влудява.
Оставям я да си играе на улицата с други деца.
Някое от тях каже: Хайде да направим това и онова и тя веднага се съгласява.Някой път наистина такива простотии измислят,че после аз се карам на нея заради тях.
И при сина ми го имаше. Оставях го да "падне" и да си научи уроците. Сега (на 11 е) гледам, че се е научил да казва "не".
Казвала съм и да идва и да ме попита дали може или не.Но приятелите и казвали майка ти пак няма да даде,ние ще се върнем бързо! И са отишли с колелетата до някаква поляна,която е на главното шосе.
Тя не крие нищо от мен и не лъже.Винаги ми казва нещата,такива каквито са били.
Но какво да направя и как да и кажа вече не знам.
Казах и също,че и имам доверие за това я пускам да си играе,но ако продължава да слуша другите без да мисли за последствията ще изгубя доверието си към нея и няма да и позволявам да си играе с тях.

Другото нещо за додялкане е: Да не подражава на други деца! След 7262728 обяснения от моя страна "защо не трябва да го прави" продължава..

# 125
  • Мнения: 592
Cruella ти да не отглеждаш кучета и да им даваш награди? За мен е важно да отгледам добър, състрадетелен и адекватен на нуждите си, щастлив човек.
Добри маниери се възпитават, не се налагат като заслуги.

В темата виждам мрънкащи възрастни хора и търсещи проблеми в буквално глупости.

Последна редакция: пт, 10 юни 2022, 12:47 от ConnieS

# 126
  • София
  • Мнения: 3 193
Ако това, че на дъщеря ми не й купуват материални или нематериални неща, без нейното старание, да, ако искаш разбирай, че отглеждам и куче. Не виждам само добрите маниери какво общо имат в случая? За мен всяко нещо в живота се заслужава по един или друг начин и това е реалността и като порастнат. В училище, работа, навсякъде получаш оценка, похвала или каквото и да било срещу заслуга, даром нищо не става.

# 127
  • Мнения: 47 228
Моят въпрос е продиктуван от масовите мнения, че детето не трябва да бъде спирано (в случая с грима), защото това му се отразявало психически. Днес ще е гримчето, утре ще е друго.
Къде са тези мнения? Защото тук в темата не виждам такива, освен ироничните.

Разминаването идва от това, че всеки родител е склонен да позволи различни неща. Не защото се е предал и оставил детето си да прави, каквото иска, а защото смята, че това е нещо, което е ок за него.
Пример: с мъжа ми позволяваме да яде сладолед целогодишно, включително когато е болна. За друг родител, който смята, че това е вредна храна заради съставките или води до настинки, би изглеждало, че го правим, за да не се тръшка детето или "да не се увреди психически", но не е така. Просто ние смятаме, че е безопасно, детето ни е с достатъчно добра хранителна култура, за да не прекалява и т.н.

И обратното, ние пък не позволяваме неща, които са разрешени на други неща. Правила няма. За всеки случай подходът е различен. Но без наказания, удряне и психически тормоз.

# 128
  • Мнения: 1 292
milenaka Благодаря ти за отговора 🌹
Надявам се и тя да се научи да отказва,когато види,че "нещото" ще навреди на нея не на тях.Тези деца с които си играе са рускинчета.Родителите им са на работа, и те по цял ден са сами вкъщи и правят каквото си пожелаят.Едното е наборче на дъщеря ми,другото на 5г.Има и още две дечица на 10г.и 11г.И тези деца си позволяват повече обикаляне и на нея и се иска разбирам,но те някой път търсят опасното..

Не давам на дъщеря ми да се гримира.Само по поводи,изправям косата,една лента за коса и толкова.Ако изяви желание за грим (като види,че се гримирам) слагам малко безцветен гланц и това е.И тя вече си знае,че не давам сенки,спирали и т.н.и не си прави труда..Аз съм на това мнение "всичко с времето си"За сега не мисля,че и време за грим и даже последващите 4г.
Племенничката ми е на 6г.и сестра ми и позволява да се гримира вкъщи.Направих и забележка да не и дава.Днес вкъщи,утре като излизат на разходка.Миналия ден тръгнали да излизат и тя си влезнала в стаята да се гримира,сестра ми и се скарала..Ама май е късно..

Последна редакция: пт, 10 юни 2022, 12:54 от *ĤĚŇĂ*

# 129
  • София
  • Мнения: 3 193
Не се сърди, на 7ма страница има неиронични мнения, че не трябва да се забранява, а подрепя и напътства.
Точно, за едни нормално е едно, за други друго.

# 130
  • Мнения: 24 676
Правиш нормалното за теб. Защо трябва да гледаш другите?

# 131
  • София
  • Мнения: 36 147
milenaka Благодаря ти за отговора 🌹
Надявам се и тя да се научи да отказва,когато види,че "нещото" ще навреди на нея не на тях.Тези деца с които си играе са рускинчета.Родителите им са на работа, и те по цял ден са сами вкъщи и правят каквото си пожелаят.Едното е наборче на дъщеря ми,другото на 5г.Има и още две дечица на 10г.и 11г.И тези деца си позволяват повече обикаляне и на нея и се иска разбирам,но те някой път търсят опасното..
Скрит текст:
Не давам на дъщеря ми да се гримира.Само по поводи,изправям косата,една лента за коса и толкова.Ако изяви желание за грим (като види,че се гримирам) слагам малко безцветен гланц и това е.И тя вече си знае,че не давам сенки,спирали и т.н.и не си прави труда..Аз съм на това мнение "всичко с времето си"За сега не мисля,че и време за грим и даже последващите 4г.
Племенничката ми е на 6г.и сестра ми и позволява да се гримира вкъщи.Направих и забележка да не и дава.Днес вкъщи,утре като излизат на разходка.Миналия ден тръгнали да излизат и тя си влезнала в стаята да се гримира,сестра ми и се скарала..Ама май е късно..
Според мен се научават. Още помня една случка в ДГ, не помня в първа или във втора група ли стана, много рев и драма имаше тогава.
Играели с топка на двора и няколко деца го накарали да хвърли топката в съседен двор (наколо са къщи с дворове). Той ги послушал, обаче в къщата нямало никого и учителката ме могла да вземе топката и му се карала на него. Съвсем логично – той я е хвърлил. Вечерта рев, рев, не бил виновен, те го накарали... Още тогава му казах "Ти си я хвърлил, да не си се съгласявал". И в училище имаше подобни случки. Накрая, може би в трети клас, вече се научи, че не може да се крие зад другите и започна да казва "не". Разбира се и вкъщи се съобразявам с неговото "не", иначе би било лицемерно.

# 132
  • Мнения: 47 228
Не се сърди, на 7ма страница има неиронични мнения, че не трябва да се забранява, а подрепя и напътства.
Именно. С подкрепа и напътствия да убедиш детето, че въпросното нещо не е допустимо (ако считаш, че не е). Не да сложиш наказание, защото това не е ефективно. След наказанията децата не спират да правят нещото, защото не са разбрали защо не трябва. Правят си го, но тайно, за да избегнат друго наказание. Или свикват с наказанията и не им правят впечатление.

# 133
  • Мнения: 8 001
Естествено, че наказанията не са за такива случаи, тук просто трябва да си понесат последствията и да не се водят друг път по чужд акъл. Работата на родителя е просто да го обясни на детето разбираемо за него. И да не отива да оправя работите след него, в случаите когато тва е възможно.
Наказанията са в други случаи, когато целенасочено се правят глупости и нарушават правила. Тогава вече според зависи.

# 134
  • Мнения: 2 579
Забелязала съм, че когато се говори по принцип, мнозинството родители са либерални, та чак започваш да се питаш дали не си твърде рестриктивен в методите си на възпитание. Но когато се стигне до конкретен случай, в който детето върши някакви магарии, изведнъж се оказва, че прекалено си го разглезил и твърде много го оставяш да дивее.
Имах наскоро един случай с един баща в пясъчника. Каквото и да направи детето: "Да, миличко." "Недей, миличко", "Моля те, миличко", та чак се засрамих и си казах: "Боже, колко търпелив човек!", докато накрая малкия нещо не се запъна за някаква чужда играчка и бащата не изрева като разярен лъв: "Пусни играчкатааааа!"

Общи условия

Активация на акаунт