За лошия подход на родителите

А това тригодишното не е ли с майка си на площадката Моето също е почти на три и постоянно го наблюдавам като играе. То няма и как да е иначе, катерят се, бягат, може някоя люлка да го удари или да падне, няма как да го оставя да се оправя пък аз да си цъкам на тела. Та, ако видя, че удря друго дете, веднага отивам, дръпвам го, обяснявам защо не се прави така. Ако се повтори, го прибирам вкъщи. До сега не е случвало, мисля, че не е агресивен. Веднъж се е случвало друго дете да го блъсне нарочно, моето падна и се разплака. Другата майка не реагира. Аз обясних, че не се прави така, но видях, че другото дете си е агресивно /удари още едно детенце/ и просто казах на моето, че с такива деца не се играе и отидохме на друга площадка. И сега ако видим това дете, не ходим на нея площадка. Просто не го оставям да играе с агресивни деца. Предстои да тръгне на градина, ще видим там как ще е. Но там вече няма да има как да не играе с някое агресивно, ако има такова в групата. Предполагам ще му кажа да се защитава ако го нападне някой или да го избягва ако е възможно. Но подозирам, че само ще се разплаче и ще чака някой възрастен да го защити. Дано няма агресивни в групата, че много проблеми създават.

По тази точка не си права. Имам такова дете. Подобно поведение, и когато е оправдано, детето е предизвиквано многократно и хлопне някой здрав на дразнителя - не се приема добре. Даже в българско училище, където са сравнително толерантни. В някои други държави би бил изключен моментално. Нищо, че е предизвикан.

Много хора бъркат либерално възпитание със никакво. Не знам откъде идва това объркване.
Вкъщи сме либерални. На година и седем месеца е, започва периода на тръшканици и истерии. Редовно в парка тя реве и се тръшка, докато аз седя до нея и обяснявам защо не се скача от половин метър надолу и обяснявам за стълбите. Всеки път, когато по-голямо дете скочи от там. Обяснявам, показвам стълбите, разсейвам. Ако не стане до определен момент я повдигам, за да разбере, че е достигната граница. Не гушвам, а повдигам. Всяка грешка се обяснява, като на голям човек. Какво и защо не трябва да се прави. Всяко добро действие се поощрява. Удряла съм шамар веднъж по голото дупе, когато опита да се метне от повивалника. Дали имаше ефект? Върху детето не, върху мен да- научих къде е моята граница и кога да изляза за момент от ситуацията, за да не повторя същото.
Това не значи, че няма граници, които знае, че не се минават, че има неща, които не се правят. Строг глас, отстраняване от ситуацията, отвличане на вниманието. Шамарите не помагат, няма как да помогнат.
По въпроса със защитаването. Онзи ден на площадката се скарал ММ с някаква майка. Нашето дзвере носи камък, друго дете я хваща и дърпа за косата, малката се обръща и тръгва да удря с камъка. Баща ѝ е реагирал, хванал е ръката ѝ и е обяснил, че не трябва да удря други деца. Питали го така ли я възпитава, да удря с камъни. Като го питах защо не е казал нейното къде се е научило да скубе, ми отговори че няма да ѝ пада на нивото. Аз ако бях едва ли щях да съм толкова спокойна. Моето дете се е защитило. Прекалено е малка да осъзнае, че държи нещо в ръката си, когато замахва.

Имаше въпрос какво се прави с две годишно, което бие малкото братче. Сяда се с него и се показва как да се отнася, чрез личен пример и с говорене. Имаме котки. От както пълзи е запозната отблизо със тях. В началото, като всяко дете ги дърпаше, скубеше. Естествено котките търпят, не я драскат. Но от самото начало говоря и показвам как се гали коте, ще ти е приятно ли да те дърпат така, не прави това. В момента положението, едната котка се гушка за сън. Другата отива понякога да се гали. Третата не иска нищо общо с малката и го показва. Малката гали котките, когато дойдат, ако види че бягат ги оставя на мира. Навън се учим по същият начин с кучетата. Ако то дойде, може да го погалим, ако не дойде не отиваме да го галим, защото нали и на теб няма да ти е приятно всеки да те пипа. Разбира, дотолкова че вече не се спуска към всяко куче, което види.

Когато детето се тръшка, т.е реве вече, колкото и да говориш и да обясняваш е безсмислено от чисто невробиологична гл.т: амигдалата е активирана и никаква информация не стига до неокортекса, съответно всичко, което минава през възприятията, остава необработено.

Обяснява се преди или след това.

Пример за лош родителски модел на "управление":

Мама и тате бдят над гарджето денонощно, задоволяват всичките му прищевки, правят всички избори вместо него, управляват живота му по всякакъв начин. Мама му избира дрехи, училището, цвета на костюма за бала и дори чорапите.

Резултатът: Несигурен, пасивен, буксуващ младеж, който не може да направи нито една крачка сам в живота.

Резултатът все пак се получава от взаимодействието на родителския подход с материала, върху който се действа. Затова един и същ подход при различни хора дава различни резултати.

Чакай де, детето ти е само на година и 7 месеца. На тия години и аз не съм си била детето.

А аз не съм убедена, че не разбира, че с камъка може да нарани някого. Много добре разбират те. Просто при самоотбрана, си е било удобно оръжие под ръка. А вече за последствията, че могат да са сериозни не осъзнават.
Аз имам спомени от много малка. Помня как замерих кварталния луд с тухла и чак като му потече кръв, се усетих, че това е много лошо. И детска ютия съм забивала в челото на батко си за отмъщение докато спи. Явно с времето са успели да ми внушат, че агресията е лошо нещо, защото сега съм кротка като божикравичка..., е почти де

В градинска възраст при игра пред мен на двора голямото замеря малкото и в буца пръст имало камък, та му сцепи веждата и потече кръв. Тогава получи първия шамар, и конско, че така не се прави ,не се повтори. Вторият път беше вече по-голям, там дълга история, това беше боя.
Ама горкото с 16 месеца по-голям и все големия  и все да е умния  и да пази, явно му е  писнало.

На година и половина подадох на дъщеря ми 2 лева, тя взе дамската ми чанта от стола и тръгна навън. На година и десет месеца дадох на другата ми дъщеря 2 лева, докато се разхождахме навън, тя влезе сама в плод и зеленчука и излезе с торба череши. Изобщо, не бива да подценяваме децата, особено на крехката възраст 1-3 години, осъзнават доста неща, за които си мислим, че са малки.
Период на тръшкане и истерии не съм имала и с трите си деца, просто не одобрявам подобно поведение, удивително бързо разбраха децата, че това няма да се търпи.

Лейди, кажи каква е тайната. И аз не понасям такова поведение, но моите не се разбират. Малкта е във вихъра си. По цял ден са драми и ревове, а такова кротко дете беше. Аз се правя, че нито я чувам, нито я виждам, пълен игнор. Включа ли се, циркът става по- голям. Но към края на деня вече нервите ми са опънати.

Не понасям означава точно това, не го търпя и за минута, реагирам, все едно е тръгнала да пресича на червено. Как така игнор, чувам я и я виждам и едва го търпя и тя отлично го разбира, но след като съм я оставила безнаказано да пищи цял ден, тя вече си е научила урока и знае, че може. Винаги съм приемала малките за равни, никога оправданието Тя е още малка не е било валидно у нас. Баба е имала домашни задължения на три годишна възраст, моето дете да не би да е идиот, та да го жаля, че не разбира.

Не мисля, че й харесва да пищи по цял ден 😃
По- скоро се опитва да получи нещо, което няма как да стане. Аз ако се облещя насреща, става още по- страшно. Затова игнор. Скоро след това приключва, но не след дълго филмът се повтаря за нещо друго.
Знам, че е период и скоро ще премине. Но явно няма общовалидни хватки.

Завиждам ти на търпението! Аз сигурно щях да ѝ дам нещото, само мир да е.😂

Ами, истериите често са за невъзможни и опасни неща, като например да пие сапунена вода, да си пъха предмети в устата или всичко да е само за нея, а не и за брат й, така че няма как да отстъпя. Просто трябва време, за да "улегне", дет се вика.
Малко ме е срам от съседите, но това е положението.