За лошия подход на родителите

  • 8 602
  • 201
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 3 965
Олеле, ужас, те са и две, моите съболезнования!😂
 Добре де, как така става още по-страшно, ако ѝ се скараш? Моят син е на 25 и пак му е кофти с дни, ако му се скарам нещо (който навик ми изигра кофти шега в пубертета, де, доста неща се опитваше да крие от мен.) :/

# 181
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Ами, така. Започват още по- бурни реакции, а аз още повече се нервирам. Затова си ом- кам наум и нещата бързо утихват.

# 182
  • София
  • Мнения: 2 613
До характер и на детето е. Сега е на 4… иска всичко сега… Еми няма как да стане и почва едно тръшкане… Освен да ида в друга стая, защото ако кажа защо не може, започва да вади логики защо може… За депутат ще е перфектен някой ден… С каране, игнор, разсейване според зависи ситуацията сме…

# 183
  • Мнения: 2 579
И при нас става по-страшно, ако се карам. Защото точно това му харесва - че реагирам на писъците и тръшкането и те стават още по-силни и силни. Понякога успявам да го разсеям с нещо, но в случаите, в които си е наумил да ми пили нервите, го оставям да се набеснее сам и като види, че не му включвам, се укротява.
Само дето това работи когато сме вкъщи. Навън циркът е гарантиран. И мен ме е срам.
Сега много хубаво се е научил да казва "Не искам!" и си го упражнява във всеки сгоден случай. Не иска да мие зъбки, не иска да го срешат,  уж иска вода- но все пак не иска вода. Дай тази играчка - ето заповядай. - Не искам!

# 184
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
То, понякога и да искаш да угодиш, то като е криво и като не знае какво иска, пак стават големи панаири.
Навън рядко го прави, обикновено като не иска в количката, не иска и да върви, но иска да я нося, или като не иска да си тръгва.
Обаче мен не ме срам, защото съм претръпнала от брат й. Той беше цар на уличните циркове с всички екстри.

# 185
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Ами то е логично да се влошават нещата като повишаваме и ние тон срещу тръшкането.
Представете си вие да сте супер разстроени, разочаровани, ядосани и някой вместо да ви разбере - да ви се развика насреща? Ще се успокоите ли? Аз не. Grinning

И аз често не издържам и избухвам, но с ясната представа, че ще стане по-зле. Когато имам търпение да проява разбиране, пожара се потушава за 5 мин.

# 186
  • София
  • Мнения: 19 498
Преди много години научих най-добрия подход за справяне с тръшкащи се и истерични деца, който работи и при истерични възрастни.
Започваш да говориш твърдо, спокойно и колкото е възможно по-тихо. Тогава истерикът започва да се напряга да те чуе и самият той си намаля децибелите.

# 187
  • Мнения: 2 579
Много добре си го представям и затова се въздържам да го правя.

# 188
  • София
  • Мнения: 11 153
И при нас става по-страшно, ако се карам. Защото точно това му харесва - че реагирам на писъците и тръшкането и те стават още по-силни и силни. Понякога успявам да го разсеям с нещо, но в случаите, в които си е наумил да ми пили нервите, го оставям да се набеснее сам и като види, че не му включвам, се укротява.
Само дето това работи когато сме вкъщи. Навън циркът е гарантиран. И мен ме е срам.
Сега много хубаво се е научил да казва "Не искам!" и си го упражнява във всеки сгоден случай. Не иска да мие зъбки, не иска да го срешат,  уж иска вода- но все пак не иска вода. Дай тази играчка - ето заповядай. - Не искам!
При мен свърши работа
Дай ми еди какво си.
(Аз протягам ръце във въздуха и се правя, че не го стигам, въздъхвам няколко пъти) Оооо, мноого ми е труднооо, не могааа.
Или Няма! (После обяснявам, че думата няма и аз я знам и мога да я ползвам).
И при по-големи има ефект.

# 189
  • Мнения: 2 579
Почти всичко предложено от вас съм пробвала.
Както и говоренето с тих и сериозен тон - резултат продължаващ рев и тръшкане.
И твърд отказ: Не може! - пак надуване да реве.
Изпадна ли обаче в обяснителен режим - край. Сякаш усеща някакво колебание и възможност да отстъпя.

Пробвала съм и да се правя на ударена, че не намирам нещото, което иска - тогава повтаря до втръсване, че го иска.
Игнорът сякаш най-върши работа засега.
А когато ми се затръшка, че не иска да мие зъби, да мерим температура итн, понякога нямам сили и се отказвам.
Но за миенето на ръцете държа. Там поне се заиграва с чешмата, та ревът спира в един момент.
Иначе пък ми е вежливо овенчето. Винаги казва "Ия" или "Ря" като му даваш нещо.

# 190
  • Мнения: 7 998
Максимално спокойно обясняваш, че няма да стане, и че с рев и истерии няма да получи каквото иска. Огънеш ли се, нали да не се тръшка, очаквай все повече истерии и тръшкане. Важно е да запазиш спокойствие, защото ако успее да те ядоса, това се възприема като слабост, в този случай шамарите изобщо не са добра идея.
Вече като се успокои тогава се обяснява кое може и кое не и защо.
Ужасните две годинки, споко, минават, после други дертове и ядове има.

# 191
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Ох айде моля да се намери някой, който да каже, че след 2-3г става лесно. Grinning

# 192
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Не, не става по- лесно 😃
После започват да хитреят и става все по- трудно забаламосването. И брлите стават по- големи и всичко.
Възрастта до 3г е много сладка, защото са много невинни и първични. Трудно е с крясъците, ама...

# 193
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Все си мисля, че ще ми понася по-лесно 1-2 сериозни бели на месец, срещу 20 по-малки за деня. Grinning Както и ще се намали ежедневното напрежение от това, че ако го оставя сам в някоя стая за 5 мин няма да умре.

# 194
  • София
  • Мнения: 11 153
Има си плюсове и минуси.
По-лесно не става Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт