Октомврийско мъничко дете се подготвя вече за море- тема 4

Моят син е толкова кротък и спокоен, и послушен, ако ми беше само той, щях да се прехваля.

Обаче кака му не е така, признавам си, че си изпускам нервите, има дни с много викане. Не я бия, не удрям шамари, това ми е границата. Просто се чудя тия майки дето не крещят никога, как успяват, защото някои деца определено са по-трудни.

На майката, за която говорите, че крещяла, най-вероятно хич не ѝ е лесно и най-вероятно е обяснявала милион пъти как трябва и не трябва.

Подала съм за ясла и чакам с нетърпение класирането. Има места в една до нас и ако ги приемат ги пуснам веднага и двамата.
Не издържам с двамата у нас, честно.

Това и болната ми тема.
 Когато се приберем в България ВИНАГИ се сблъсквам с това.
Ще кажа че имам наблюдения от това как се държат децата и родителште туг в Дания и в България-коренна разлика. Тук постоянно говорят с тях , рядко виждам някой да се кара на детето си камо ли да крещи , съответно тяхните деца са доста внимателни , изчакват се , не се премазват само и само да достигнат до пързалката първи , камо ли някой на дойде и да удари детето ти . Това би било ужас
В България обаче мили дами , нещото не стоят така .  Майките и бащите са със семки и бира на площадката. Цъкат телефони и дълпат цигари .
Децата им сш правят каквото си решат включително бият който си поускат,обиждат , ругаят и се държат просто........
Разбира се има много хубави семейства , добри и мили деца които умеят да дават на другите, да се изчакват, но със сегурност ще има поне 2 от лошото семейство на площадката. Големият ми син системно беше обиждан , бутан ,блъскан  удрян с пръчки и шамари . На родителите не им е пукало и даже не сме получавали извинение. А ако те видят по кротък и мълчелив просто ти се качват на главата.  В общи линии не мога търпя  някой да ми налита на детето вече,въпреки доброто ми възпитание и отглеждането ми на децата по други стандарти и възпитание , в България много ги шамаросват ,и то вижда как се държат у дома и мисли че ш навън т другите ще е така..... ох много мога да говоря по темата , с риск да загегна някого ,но пък мисля че това е проблем в обществото който е сериозен и не трябва да се толерира , защото сега е на 5 и удря шамари а като стане на 15??????
Момичета търпението се учи . И на мин ми идело да викам но простоо се сдържаш ии говориш до припадък. Тук не мога да си позволя да крещя , викам, удрям наказвам и тн , просто го лишавам от негово нещо много любимои обяснявам. Децата в Дания са доста глезени , знаят си правата  но нещото което ми харесва е че няма агресия . Синът ми тръгна на училище и на 2рия учебен ден ми каза че едно дете го е обиждало и го е заплашвало , познайте -българче е било . Не че имам против нашите деца- Не ! Просто наистина е грешката някъде в родителите

Не трябва да се толерира агресията и да се подминават подигравките с лека ръка.
Аз също съм от хората, които много, страшно много говорят на детето си, НО има ситуации, в които дете на година и половина, за да разбере, че това, което прави е опасно /не просто нередно или лошо/, трябва да се повиши тон /не да крещиш и да се излива от устата ти змии и гущери/, така поне в моя случай тя осъзнава някакъв процент от емоцията ми. Когато се правя на луда или не й обръщам внимание, решението е временно, а щом има реакция от моя страна тя запомня, че там или това НЕ трябва и НЕ е за нея.
Мисълта ми е, че има тънка разлика и не до българските деца. И аз бих си взела кафе в парка и да си гледам детето, това не значи, че нехайствам, аз пак мога да пийна глътка кафе и да търча след дете.
Просто средата на детето ако е агресивна или детето просто е по-буйно, трябва да се работи с него, никой не му помага ако му лепи етикети. Лошото е когато родителя е глуповат и не обръща внимание на постъпките на детето си, защото то само за жалост не може да си помогне, а семейството му трябва да бъде разумно.

Разбира се че си взимам чашата с кафе в парка или на площадката. Но ако си взема бирата и цигарата със сигурност ще бъде ... а в БГ до колкото съм виждала със собствените си очи юли и юни на площадките навсякъде е пълно със сайдери и бири ,цигари и тн. Датчаните също пият , но никога не съм виждала датчанин с бира в ръка на детска площадка . А от 2 -3 години има табели които молят родителите да не пушат гласейки " Тук си играя аз.  Моля те не пуши тук"
Аз пушех до преди 2 години , пушеше ми се  но знаете ли тази държава  и тези правила ме промениха . Няма такова нещо "маме поиграй Си аз ще изпуша една цигара през това време..." на площадките не съм виждала да пушат и естествено ми беше неудобно да пуша ....
 с течение на времето ме беше срам пред детето ми да пуша и пушех само вечер като си легнеше да спи. Откакто забременях с октомврийчето спрях и много се радвам.  Пуши ми се все още , готино е да се запалиш ... но като се сетя за всичко с което трябва да се съобразявам и забравям.
 Но агресията , обидите и тормоза в Дания не се толерира НИКЪДЕ нито в къщи нито в училище. В учшлище също наблягат страшно над това и ако детето го тормозят независимо по какъв начин никой няма да каже "айде айде .... случва се" просто нещаща ще се вземат в ръце , ще се викнат родителите , ако те не реагират адекватно ще съзират психолози , педагози дори може да се стигне и до по сершозни случаи зависи от казуса ..... мислите ли че на родителите им стиска като знаят какво гш чака.??? Просто има.правила

Аз съм съгласна с happy378. Дъщеря ми е такъв непукист и понякога ако не се скарам, не просто няма да запомни, че нещо не трябва, ами и може и да пострада. Но няма да задълбавам. Не мисля, че е редно да се коментира кое е правилно и кое - не. Всеки родител има различен подход и всяко дете реагира по различен начин. И тук не става въпрос за бой и вечно крещене, но има и моменти и моменти, според мен

Момичета, давайте съвети. Малката е на 1 г и 6 м,  а аз съм бременна в пети месец. Много исках да пратя детето на ясла, но това се очертава да е, когато бебето или ще се е родило съвсем скоро или ще чакаме да излезе всеки момент. И се отказах. Най-вече заради това, че знам, че когато има нов член в семейството не трябва да има резки промени. Тоест не искам дъщеря ми да се чувства изолирана и “изгонена” заради бебето. Много родители казват, че трябва да се “улесня” и да я пусна, а да си гледам само бебето. 🤷🏻♀
Заради моето улеснение не бих коствала чувствата на детето ми. Но не знам дали това е по-доброто решение в случая. Излизанията отначало ще са трудни, с бебе и дете, което ходи, но където си поиска. Не иска да я хвана за ръка и да я вода, тя просто ми блъска ръката и си обикаля сама. Не ми е ясно как ще стане с излизанията.

Надявам се с бебе 2 да съм по-осъзната, че първите месеци с малката бях като в сън, не знаех на кой свят съм. Хем не е била трудно бебе.

Пускай я на ясла сега, ако може. Да свиква постепенно.

Сега със сигурност не може, а и не искам. 😅 За мен е малка още, вкъщи съм си. Отделно не желая да прекъсвам майчинството, става сложно. Дилемата е за септември или на пролет, живот и здраве.

Не съм писала отдавна, но темата на CardyR ми е присърце и се включвам по нея. Моето октомврийче се роди, когато холямото ми дете беше на 2год11мес. И въпреки, че вече беше "голям" и се занимаваше успешно и сам, ми беше изключително тежко в моментите, в които бях сама с двете деца (реално от 16ч натам и уикендите, защото детето ходеше на ясла вече). Недоспиването беше ужасно и бях кълбо от нерви, октомврийчето или ревеше или висеше на мен за кърмене/разнасяне, а в същото време голямото дете чакаше да се гушкаме и играем. Имах и аз надеждата да съм по в час с второто дете, но всичко беше различно - детето беше друго, с други проблеми и нужди. За мен в твоя случай правилното решение би било да се пусне първото дете още сега на ясла (не съм наясно с условията, майчинството и тн, не живеем в бг), най-късно есента. Всичко друго за мен би било сепуко, харакири и всичко подобно накуп.
Моето октомврийче от февруари ходи на ясла, тоест на 1год3мес. Чувства се страхотно, научава всеки ден много нови неща и сутрин сама се приготвя в готовност пред вратата, за да тръгваме.
Каквото и да решиш, ти пожелавам успех и не забравяй, че ти трябва да си човекът, чийто нужди поставяш на първо място. Спокойната и щастлива майка е най-полезна за семейтвото си.

Карди с теб сме сестри по съдба😃
И аз съм бременна в петия месец вече .Случи се неочаквано за нас.Първото дете е плод на 5 години висене в репродуктивни клиники.Цикъла ми е ужасно нередовен и изобщо не сме се пазили защото и преди това не сме се пазили и не забременявах с хапчета и доктори, какво остава за случайно.Но ето и това се случи 😁Разбрах във втори месец защото ми беше адски зле .
Малкия мислех и аз от есента да е на ясла, но в тази ситуация се отказах .Прецени кое е най-доброто според ТЕБ.Без вина, ти си майка ти знаеш силите и възможностите си.Ние можем само да си чешем езиците.
Аз категорично се отказах , защото боледуванията вкъщи са кошмар.Реве като побъркан от доктори .Реве само като ги види, реве един час след като ги е видял .Реве ако му бърша носа, ако се опитам да сложа капки, сироп....Обяснявам , говоря, книжки показвам, духам носове по цял ден на плюшени мечки .Хора нямам сили да се боря с това.Не сме от София докторите са под всякаква критика.Всяко боледуване го водя на частно и ми струва десетки левове за прегледи и лекарства ....И да ми влачи и вируси при новороденото айде не😃
Слава богу мъжа ходи на работа на график, майка ми, свекървата също . Племенницата идва да си играе с него почивните дни.Има и дядо който с каквото може помага човека.Не съм сама.Живеем в къща, имаме двор, куче и това си е плюс и спомага много времето като е хубаво нещата да са по-лесни.Но ако бях сама признавам си абсурд да си помисля само да се справя сама.Прецени нещата и го направи както ти си смяташ за редно .Моят е голям дивак, да е жив и здрав.Тича, беснее по цялата къща, на дупето не си сяда....Никак не е лесен за отглеждане.За капак не яде кухня, категорично отказа всякаква и нонстоп съм му и готвачка ...Като беше малък пак беше страшен филм колики, рефлукс половин година не е оставян , не ни е слязъл от ръцете реване, спане по корем върху нас, единия го хване, даде го на другия няма покой ....Сега поне ходи и не трябва да се носи😃Ама всичко минава ще оцелеем някак да сме живи и здрави всички .Ако имаш нужда от подкрепа, да споделиш насреща съм, разбирам те в един и същи филм сме🥰

Ох аз се смея, ама сме същите с духането на носа и капките. Абсурд нещо сама да направя, двамата с ММ един го държи, друг го капе, а съседите сигурно обмислят дали да звънят на социалните
Капем на играчките, аз си капя физиологичен разтвор, гледа с интерес после пак не дава.
Иначе с лекари няма проблем, много е любопитен, там е различно и интересно.

Тони го водя чат пат на КундуРу и два пъти го удариха - не силно, но определено нарочно (като майките милите веднага се намесиха), ма той взима неща от ръцете на децата и дърпа здраво, няма пускане. А аз обяснявам и обяснявам, че не дърпаме и чакаме, но чуваемост 0, та за малките не знам какво да се направи, за по-големите съм съгласна.
За културата тук е ясно, че правила има, но не се спазват и даже си много хитър, ако не ги спазваш, но не обичам да слушам как било другаде, щото другаде не живея - ясно че и по-добре и по-зле има, важно е ние какво да подобрим.

goldfinch, здравей, сис 😍

Същото си помислих и аз за вирусите. Малката реве много от доктори, от капки и т.н, всички неща, които си описала.  Наскоро изкара грипа и беше с почти 40 гр температура, която нямаше смъкване. Изживях кошмар и животът ми се скъси с години. След като оздравя тъкмо това си мислех, ако го изживявам с две малки, ужас. Направи ми се плаче само като се замисля.

Иначе и ние сме в къща с двор. Малката веднъж седмично ходи в нашите цял ден, а веднъж дори спа там.  На ММ техните също са наблизо.

Като цяло през цялото време сме само двете. Не бих казала, че не са ми помагали, но главно, ако имам ангажимент. Не мога и да кажа, че са супер плюс, че и нашите и техните “се редуват от грижи”. Надявам се на малко повече помощ, след появата на бебето, честно казано.

За пускането на ясла аз имам категорично мнение: много по-лесно се гледа бебе и 2-годишно, колкото и да е палаво, отколкото същите тези две деца, но болни! Защото ходенето на ясла е три дни почивка за мама и после 3 седмици страшни мъки и тревоги.

Моето голямо ходи на градина. Ходи е условно казано. Една седмица е там, две в къщи със сополи и кашлица. И малката се заразява съответно. Не е гаранция, че ако си седят в къщи няма пак да се заразят. Я от площадки, я от възрастните, които ходят на работа. Когато е здрав пускам баткото на градина, защото знам че иска да бъде с връстници. Той е много комуникативен, но на площадките са само малки деца. Налага се да си играе сам. Ами, по-щастливи е когато е на градина. В къщи няма как да ги оставям да дивеят, в блок сме. Трудно е с две деца, които имат различни нужди. Но се свиква. Поне като поотраснат се заиграват заедно за около 5 до 10 мин, преди някой да зареве. Аз няма помощ, освен мъжът ми. Но той ходи на работа. Бабите си почиват и само искат да ги гледат, ама буквално.
Аз пък с второто се чувствам по-уверена. Нали едно е оцеляло, въпреки нашите грижи Тя, горката е малко на самотек, особено като и двамата са в къщи. Но пък се оправя много добре - яде сама през повечето време. Взима си шишето от масата, ако й се пие вода. Разглежда си книжки, понякога ги яде.
 Винаги може да се запише голямото на градина и, ако се налага, да се спира. Аз съм спирала големия, за да ваксинирам Ирина.  Така ще прецените как ще ви е по-лесно.

Аз затова казвам, че няма универсално правилно решение😃Всеки според ситуацията и възможностите.Никога не бих тръгнала да упреквам някого, че си е дал детето на градина.Напротив евала правя на всички майки, които се справят сами .Герои сте!
Вкъщи постоянно се шегуваме, че ако сме в блок да са ни изгонили .То е тряскане, тичане, бръмчане с прахосмукачка преди 8.Сигурно на свекърите им иде да се изнесат на моменти понеже са под нас😂Но ако живея в блок никога не бих позволила такива своеволия ....Засега се разминава с боледуванията .Два пъти е бил болен цяла зима.Да ходим навън ама едно е на открито с няколко деца, друго накуп затворени 20...Със сигурност има и своите минуси и плюсове и гледането вкъщи както всичко друго.