Октомврийско мъничко дете се подготвя вече за море- тема 4

Момичета, от къде да купя боксерки/гащи за момче там 86-92.
Че моето момче много ме изненада на морето, седеше с мен на кърпата и стана и отиде на брега да пишка, без да сваля банските разбира се, ма се усеща добре явно. На гърне не седи изобщо, аз да го слагам, нещо 10 секунди и е станал, но пък може да се окаже, че сам ще иде като трябва.

Одри, на малката една голяяяяма част са от H&M и Sinsay. Имат и за момчета.

Аз купих от кварталния детски магазин на Венера слипове и са много добра кройка, много мекички. Другите, които купих са на пакет по 10 на George също много хубави.

Аз взех от пепкото,но размер 92-98 малее на нашето дупе. Та сега сме на 98-104.
Моето момче още се изпуска понякога и то главно вкъщи. Излизаме от скоро навън без памперс и няма проблем. Даже си е харесал едно място в парка и сам си отива там. Ама бяхме на почивка за уикенда и през 5 мин казваше, че му се пишка и влизахме и препишкваше. Чак се притеснох, че нещо му има, а то се оказа че му е било интересно новото място. До плажа и на разходка държи.
Предния месец, когато ходихме насам натам и слагах и памперс или нямаше как да го държа без много върна назад с приучаването. През ноща ако е с памперс не пишка, ама като го свалих и беше се напишкал(слагах от болничните постелки, а той опишкал горния чершаф).

CardyR Кога минаха 9 месеца?! Как се справяш с детето и корема? Вдигаш ли го? Иска ли да спи върху теб понякога? Имаш ли сили и енергия за разходки и игри?

Ние сме без дневен памперс, но за нощния нямам надежди, защото й давам вода през нощта. Денем въобще не пие. Ако имате съвети как да започне да пие повече вода, моля пишете.

Ако не е вкъщи, не иска да прави нищо. Два дена подред сме по цял ден навън и стиска. Въобще не ми харесва това. Не знам какво да правя. Приемам всякакви съвети.

Някой беше поискал съвет за гърнето по-горе. При нас стикерите свършиха добра работа и все още ги ползваме, както и прошепванета на кукла, тати или дядо по телефона за добре свършената работа. Също постоянно й казвах за каките на които сме фенки , че само в гърнето правят всичко и имат сухи гащички. При успех беше започнала сама да си казва "кака", а при пропуск "бебе"

При нас точно на морето за една седмица спряха пропуските. Та който се чуди, според мен не си правете пауза за почивката, а вземете няколко броя бански и давайте смело. Слагах пампи само в колата и веднага го свалях като слезем.

Katelyn, и аз това се чудя - кога минаха 🤷🏻♀😁

Не съм спирала да я вдигам, за съжаление. С времето по-малко, но е неизбежно. Дори имах кървене и забрана, но да чукна на дърво, всичко е наред.
Вече много трудно се справям. Тежи ми, а тя си иска вниманието. Понякога просто я оставям да си играе, а аз да полежа, чувствам се ужасно в такива моменти, но просто не издържам.
Напоследък, когато стана сутрин едва гледаща, защото ми се спи още и почива, се хващам, че ми минават много черни мисли в главата.

Цялото това приключение с новородено може да е колкото вълнуващо, толкова и безпощадно изтощаващо. Кърменето също - ние нямахме проблем със самото кърмене, но това цедене и теч от гърдите и спане със сутиени и тампони ме побъркваше.

И все си мисля и си задавам въпроса - аз кога ще спя? Нощта да я изкараш през 2-3 часа - ок, но малката през деня ще си иска нейното внимание. 🤷🏻♀ Не знам, не знам, отнесох се в мисли….. притеснено ми е. Планирани бяха и двете бременности и все пак в тази съм супер несигурна. А за раждането няма да ви говоря за какъв страх си говорим 🫣

Та, отплеснах се, но имах нужда да си споделя, благодаря.
Иначе и аз махнах дневния памперс тези дни, супер е така. Няколко сутрини даже също е сух, а гърнето прелива. Супер напредък и съм много доволна. Поне ще сменям само едното дете, живот и здраве 😅

За водата не мога да дам съвет. Даная винаги е пиела многооооо вода, даже не ми се налага да я предлагам. Тя си я търси просто.


П.С. Да, напоследък на обед си ляга малко трудно и заспива само отгоре ми - върху корема. Но пък го целува, милва. Знае, че там има бебе и казва - “кака” 😁 Доколко го осъзнава не знам, скоро ще разберем.

Оооо толкова е мило! Ще се справиш! Имаш си и кака да помага

Ще спиш, когато пораснат децата. Аз още не съм спала цяла нощ без да се будя. Ирина пие много вода, заради зъбите. Останаха само кучешките, преди последните кътници. Голяма мъка е с тия зъби. Аз не съм махала пелената, макар че я слагам на гърне. След ставане знае, че се пушка в гърнето. Поне като ги слагат в яслата на гърне по часово, няма да има проблем да седи.
Нашето море свърши, за сега. Ирина нямаше проблем нито с пясъка, не го изяде, нито с водата. Даже започна да плува с пояс и не я беше страх от дълбокото. Слагах и плувни гащи или си беше гола. Бански само накрая, защото ми свършиха гащите, но само за бесейните. Надявам се и двамата да са насъбрали вит. Д и да не боледуват със започването на градината.
Иначе, малката е разрушителка голяма. Каквото не е счупил баткото, тя му е видяла сметката. И започна да яде избирателно. Голяма мъка е това ядене и на двамата. Тя не обича картофи, ориз, хляб. Поне и двамата ядат макарони.

Мен като почнат да ме налягат мисли като Карди просто мозъка ми минава в защитен режим и изключва 😃
Малкия се държи безобразно.Тръшкане по цял ден, реване, все едно постоянно е прекалил с енергийни напитки.Аз  абдикирах от грижите по него.Гледат го основно баба му и баща му последната седмица.И да искам няма как да се справям с него.Едвам вървя от болки в кръста и реших, че все пак някой трябва да мисли и за другото дете .Като се роди и се възстановя от секциото ще си вляза в ролята отново.Идея нямам как ще съчетавам грижата за двете бебета, защото откровено и "голямото" си е бебе и  доброволно не бих се вкарала в този филм.Да беше малко по-голяма разликата между тях да, а то хвани единия удари другия 🤣

Привет, мамчета.
Първо - черпя ви виртуално, станах горда майка на второ момиченце - Анна - 2850 гр, 48 см.
Тя се появи с гръм и трясък на 15.08.2023 със спешно секцио. Бях на тонове и когато станах започнах да кървя безспирно. Отначало си помислих, че са водите, толкова беше зле. Вкараха ме на секундата в операционна - оказа се отлепена плацента. Буквално ни спасиха живота и на двете. Всички ни казваха, че е чист късмет, че сме били в болницата и някой ни е закрилял.
Много плаках от страшния сценарий, който се разви. Плаках, че излязох, без да си целуна детето и не очаквах, че няма да я видя 6 дни. Плаках всеки ден за нея. Плачех, че съм секцио, след като съм с едно нормално раждане. Плачех всеки ден от щастие, че сме живи и здрави. Отделно бях в пети ден от девети месец, а мерките ѝ са прекрасни. Здрава и развита, за щастие ❤ Таткото беше в колата, докато ме чакаше. Звъннах му да му кажа да не ме, той беше в шок. След няма и 30 мин му честитих.
Та, стига съм ви занимавала с раждането.

До всички мами, които са с две и повече деца и особено с малка разлика, как се справяхте в началото? Първо от ден 1, каката толкова много се тръшкаше и ревеше за мен, че се изплаших какво следва. После се успокоиха нещата. Дали е ревност или съм ѝ липсвала толкова време, не знам. Нещата са по-добре, но когато съм с бебето, а иска да ѝ дам вниманието си следва тръшкане и безспирен рев. Ама до толкова, че иска да тръшка, да се удря, да бяга… Моят мъж сега си е вкъщи и страшно ми помага. Бабите са в отпуск и удрят по някое рамо да изведат каката и т.н. Но изпитвам тотален ужас да остана сама с двете. Малкото го кърмя поне 1 час, ако оусна гърда, разбира се, реве. Голямата през това време или може да се тръшка или да я свърши някаква. Тя буквално си отключва дори вратите. Отделно е безумно дива, пребива се, пада, катери се, удря се….
А когато трябва в 12 ч примерно да ядат и двете? Бебето реве гладно, каката да кажем ѝ се спи и е крива и трябва и тя? 

Другият месец ще я пускам на ясла. Притеснена съм, с бебе на 1 месец и кака, която по всяка вероятност ще носи вируси.

Презнощта спя х 3,4 часа. Бебето яде на 2-3, но докато заспи, докато се изцедя. Отделно понякога се будят взаимно с каката. Тя иска в бебешкото легло и се тръшка. Или вижда, че кърмя и се тръшка и иска да я гушна. Последните вечери уж нещата са по-добре. Май започва да свиква и с плача на бебето, отделно я гушка и милва..

Абе, свиква ли се? Каката ще свикне ли? Ние с таткото ще се нагодим ли или вечно ще е напрежение и следене кой кога е спал, ял, пил, акал. Кой кого, как и кога ще изкъпе? Или ми отворете очите за истината или ме успокойте, моля.

Иначе на каката говоря много, отделно гледам да ѝ давам максимално внимание. Целувам я, прегръщам я, поздравявам я, говоря за това как е кака, как си имаме бебенце; че това е нейното бебенце, нейната сестричка и тн и тн. Правех го и бременна.

Разбрахте ме. 😅
Извинявам се за дългия пост, може би за някои ненужен, но имам нужда да си споделя. Благодаря 💓

Честито, Cardy! Да ви е жива и здрава Анна, прекрасно име. Богородица ви закриля, невероятен сценарий.
Ние сме с едно дете, но мисля, че с течение на времето нещата ще се нагласят. Като гледам сестричките около мен с малка разлика са все заедно, играят си, каките учат малките на разни неща. Ще ви е забавно, въпреки че сега сигурно ви е адски трудно. С времето нещата ще стават по-синхронизирани и лесни. Зорът ще е първата година, докато им се понагласят режимите да са приблизително еднакви.
Прегръдки и поздравления за смелостта да отгледате две дечица с малка разлика.

Честито и от мен, явно си имате ангел-пазител! Да са живи и здрави дечицата Ви и вие, за да си ги отгледате. Аз имам две деца, но с много голяма разлика - баткото в момента е на 19, а малката октомври ще навърши 2, тъй че не мога да съм полезна. Знам само, че ще се справите. Вие сте майка, а това е най-добрият и силен супер герой на света. Няма да Ви е лесно, но ще премине, всичко в крайна сметка минава и остава само спомен. Нека той да е много хубав за Вас и семейството Ви! Поздравления, възхищавам се на майки с породени деца. Аз самата съм израсла с брат и сестра - тримата родени за 4 г. Майка, от позицията на времето казва, че вероятно е била луда ( на шега, разбира се), но в такъв момент човек се стяга и мобилизира и нещата се напасват. Аз вероятно няма да имам повече деца, но за момента се замислям за София - дали няма да ѝ е по-добре да расте с още едно братче или сестричка?
Поздравления още веднъж, кураж и много прегръдки и целувки! Ще се справите!
П.С. Както писах и горе, и моята госпожица е октомврийче. Четях темата ви, момичета, но нямах кураж да пиша. Надявам се не е проблем, че от време на време се включвам при вас

CardyR, честито и бъдете здрави! Съжалявам, че ти се е случило това, звучи много страшно, но се радвам, че поне се е случило в точния момент и всичко е завършило без проблеми! Късмет в малшанса!
Относно другия въпрос не мога да ти помогна с мнение, само ще ти кажа, че ти се възхищавам и че колкото и трудно да ти е в момента, после ще стане тооолкова прекрасно и хубаво!

CardyR, Честито!
Да сте живи и здрави!

Настръхнах, докато четях.

Аз съм с породени с 1г2м разлика. И няма да те лъжа, че е лесно. Не е . Но се въоръжи с търпение и се опитай по всякакъв начин да си опростяваш нещата и да не се впрягаш за глупости.

Аз спрях кърменето.
Бебето спеше отделно от баткото. Той тогава беше в период на нощни терори. Будеше се нощем и ревеше по час, два.
Като цяло грижите за бебето бяха сведени до минимум- хранене, преобличане и спане. През другото време бях заета с големия.

Сестра ми помагаше през нощта за храненето и тя ставаше да храни малкия, за да мога аз да поспя. После майка ми започна да помага с малкия. Направо тя го отгледа. Без нея щях да съм за никъде. За съжаление не е сред живите вече Почина преди 3 месеца. )

Мъгла ми е 1вата година, честно.

Един съвет наспи се, колкото можеш. Викай баби, лели, стринки, братовчедки на помощ. Не се опитвай да си супер мама.

Малкия другия месец ще стане на 2г и вече се вижда светлина в тунела. Толкова ми е хубаво да ги гледам как си играят( когато не се бият )
При теб разликата е по-голяма, така че за няколко месеца ще видиш как ще ти олекне. При мен се усети разликата баткото като стана на две и половина.

CardyR, честито и тук! Страхотен късмет сте имали! 🥰

Моите са с по-голяма разлика- 2год и 3мес, и също първата година ми е мъгла и беше Сървайвър ден за ден. 😃 Но нещата ще се нареждат постепенно. Октомврийчето някак само се отгледа в тая лудница и е супер самостоятелна вече. 😃



А колко са неразделни! Постоянно се търсят и не могат една без друга, макар и да се джафкат за дреболии. Даже не знам как ще пусна каката сега на градина септември, че малката ще пощурее без нея.

И аз имам “мъничка” новина 😃 Живот и здраве, март 2024 очакваме бебе номер 3.. 😃 Беше изненада и за нас. 😃 Та, тогава вече съвсем ще полудея сигурно, нооо ще се оправим някак.

Тук се включвам именно със съвет да занижиш всичките си очаквания- без разходка днес? Майната му! Мивката е пълна? Майната му! Играчки навсякъде? Майната му!
Докато кърмиш бебето- чети книжки на каката или просто си говорете. То все още спи много и остава достатъчно време и за нея.

Мога да ти препоръчам книжка- “Братя и сестри без вражди”. Много е важно да приемаш всички чувства на каката. За нея това е огромна промяна.
“Искаш да изхвърлим бебето в боклука? Мразиш го? Добре, разбирам те, много е трудно да си кака понякога.”

Та, ще се наредят нещата! 😍