Горещо лято бърза и напира, бременните от 'Искам бебе' тука се събират. /тема 36/

Вчера от към 17:30 почнаха леки контракции без определена сила, времетраене или регулярност. И към 23:40 спряха. Легнах си да спя. В 1.20 се събудих от силна пронизваща болка. Отмина но аз станах. Постоях седнала и нещо се подмокрих. Викам си сигурно изтече хапчето цикатридина. Реших да отида да се изпикая седнах и като тръгнаха едни води не моиш ги спре. Викам си мамка му - по-лошия вариант. Скочих към банята изплакнах се от водите и отидох да будя ММ, който си хъркаше в блаженството на съня. Чакаха ни минимум час и половина път до болницата. Светнах лампата и викам "Мъж! Тръгваме!" Нашия реши, че ще ходи до ноалетна. Мятам лятна рокля, подложка за родилки и гащи. Взимам си чантата, мъжо още в клозета... Сещам се, че каката си играеше с ключовете на колата. Ами сега! Няма ги! Малей като се разциврих, отидох събудих бабата да става да помага в търсенето. Тук ровим там ровим... ММ още не е излязъл. Няма и няма... Накрая надигнах завивката в леглото ни и се оказа, че ММ е спал върху тях...пффф
Хващам единия сак - бабата вика! Как ще съм го вдигала при изтекли води! Той верно си тежи де. Мотаем се като мухи без глави. ММ още не е излязъл...
Още мотане. Ейй най-после излезе. 🙆
Зарядното взе ли си? - го питам
Не. Скачам в стаята измъквам го от контакта и хайде към обувките.
Обувки, отивам отключвам колата, отварям багажника, търча за втория сак. В далечината бабата не спира да нарежда. С изтекли води не се движи. Не отивайте в тая болница, а в по-близката. Не вдигай върви седни в колата... Ох
Събрахме се и тръгваме. Най-после!
След 2 завоя ММ вижда вединг автомат. -Жена, аз да си взема едно кафенце.
В първия момент протестирам. Но в следващия си викам наум - нямам контракции, посреднощ е, по-добре да е буден докато шофира, че е доста път.
Докато излезем от града беше станало почти 2 часа през нощта. Викам си до 3.30 да стигнем ще е супер. Нали още нямам кой знае какви контракции. Бяха започнали докато излезем от града, но все още съвсем поносими. По пътя започнаха да стават по-силни. Извадих телефона да ги отбелязвам и О! Гадост! Под 3 минути са 😬. В този момент ММ се сеща, че телефона му останал вкъщи. Писах на бабата да го търси пък аз звъня с надеждата да се чуе от сака. Това малко ме разсея от контракциите. На около 45 км от вкъщи сме на разклон. Единия път е към един град, другия към желаната болница. Мъжо дава газ към нея, а аз викам Не! Спря насред пътя, пусна авариики и ме чака да реша, а аз измервам контракции през 1.53 минути. Не мога да реша. Колебая се. Нова контракция пак под 2 мин.Тръгвай към близкия град. Добре, че знам там къде е болницата. Спираме пред спешното. Вънка двама възрасти цигани шкембелии си приказват. Аз докато стигна до входа изкарах 2 контракции. Звъним. Излиза охраната. Напих се само от изпаренията, а бях на повече от метър разстояние. Дано не е бил на маса с докторята. Как да е. Влезе пита, а там не ни щяха. Ся ще карате тука на дясно, после нагоре. До входа с бариерите. То там има охрана. Добре, че единия циганин хукна и вика аз ще ви покажа, че то се оказаха повече порталите. Да е жив и здрав даже звънеца на отделението натисна. Излезе санитарка.
-Добър вечер. Приемате ли родилки? 😄 Сякаш не съм пред родилно.
-Ако ще раждат... - отговаря тя.
Появи се акушерка, после още една. Опитват се да ме накарат да пристъпя към някакво действие, ама мен все ме хваща контрокция. Тука вече яко си болеше. Докато ме караха да сваля гащите пристигна и доктора. Айде на стола. Позаболя ме. Но така и не чух сантиметри. В тая болница само санитарката говореше с мен. Другите някак ми бяха сърдити. 🤷
Правете ѝ клизма - нареди доктора. Акушерката отговаря, че няма време. Но не ми се размина. За съжаление на санитарката също, защото получих поредната контракция и разтвора взе да хвърчи в обратната посока. Акушерката я спря въпреки нареждането на доктора. Айде тоалетна и поредната контракция помогна. Айде баня и залегнах на мивката от нова контракция. Акушерката все ме привиква, че имало много неща да се свършат. Има ама бебето е на друго мнение. Как да е стигнах до кушетката на която се предполагаше, че ще мерят тонове и успях да хвърля роклята и да намъкна нощницата. Е да ама в опит да се кача направо ме почна напън. Нищо не можаха да измерят. Подкараха ме към родилната маса. Супер неудобна беше. И ръчките за ръцете не можаха да ми регулират. Наложи се сама да си ги развивам и завивам. И беше толкова равна... Добре, че санитарката ме подпираше по време на напъна. Първи същински - не напъваш... Ма и аз усещах, че е неефективно. Втори. Тук усещам, че е по-добре, ама въздуха не ми стигна и изпихнах. Трети. Е тука вече усетих как главата си проправя път. Четвърти почти нямаше почивка от трети и направо го усетих как стигна до изхода. Чух коментар -  Късно е вече. И последва давай давай давай. Петия се сля с четвъртия. Сгънах се колкото можах щото всички настояват да напъвам яко. Последва усещане как рязко се освободи място да мине главата. Така извиках, че сигурно са ме чули и в съседната сграда. Е тогава си направих разкъсването. Ама това не стигаше. Карат ме да продължавам. По стара традиция 6-тия напън се сля с предходния и успяха да я издърпат. Последва коментар, че е омотана в пъпната връв. Не се чуваше рев. Бяха ми взели цайсите и не виждах какви ги вършат но се суетяха. Еле проплака! Сякаш мина цяла вечност. Някъде имало отворен прозорец и ММ я е чул. Сега като го пиша се замислих, че и мен трябва да е чул. Горкия.
Та докато продължаваха да манипулират бебка, акушерката ми изроди плацентата, огледаха за разкъсвания и беше ред на доктора за шев и кройка. Отношението му беше гадничко да си кажа. Караше ми се че мърдам и се дърпам докато се мъчи да ме шие. Ама то боли. Как да седиш мирно. Уж съм имала месна упойка. Най-гадното беше, че ме изимитира как викнах при едно от поредните забождания на иглата. За щастие такива лекари не са чак толкова често срещани. Оставиха ме на тази маса следващите 2 часа. През това време използваха аспиратор за малката и я сложиха на кислород защото се била нагълтала с водите. И споменаха, че имало малко сгъване на едното краче. След аспиратора ми позволиха да ѝ направя снимка. Докато бях още на масата използваха да оправят бумащината и идваха една по една за подписи. На 3 места ме бодоха докато успеят да ми източат кръв. 2 пъти ми бъркаха в носа и устата за тест за ковид. След 2 часа ни прехвърлиха двете в стая. По-късно през деня дойде и служителката, която записва имената и ги предава в ГРАО. Ако нямах декларацията дето я правихме при нотариус щяха да я пишат с моите имена и акта за раждане щеше да се издаде с тях пък после таткото да я припознава.