Работа, CV-та, HR-и, съвети - 79

Има редица неписани правила в поведението на даден служител или инвеститор ако щеш, за да минимизира рисковете и да увеличи шанса си да оцелее в случай на съкращения / сътресения. Но носенето по течението или пък необмисленото хвърляне в бездната на неизвестното не са от тях. Относно съкращенията обикновенно се започва от контрактори и подизпълнители, ветровити и скъпоплатени позиции, чужденци, конфликтни и служители с ниска производителност, жени и възрастни хора. Справедливо ли е това?!? Ми не - дискриминационно е. Аз бих заложил на начини за увеличаване на производителността си на работното място (ако се налага и овъртайм), подобряване на тона с началници и колеги, поемане на повече работа и инициативност, повишаване на квалификацията, търсене на нова или допълнителна работа (като резервен вариант), събиране на авариен фонд и минимизиране на личния бюджет / необмислените разходи. Преди години съкратиха жена ми малко преди Коледа, а по-късно и на мен се случи нещо подобно - освободиха ме на нова работа в изпитателен срок.. Не е приятно, но когато човек е малко по-подготвен за удара, наясно е с рисковете и има план Б: по-бързо ще си стъпи на краката. Да, стабилността е относително понятие, но кризата ще удари първо определени сектори, по-малки компании и определени длъжности, а в по-големите определени отдели. Междувременно човек има време да предприеме нещо с премерен риск, но не на всяка цена и в лош момент. И да слуша себе си - когато стомахът му казва, че нещо не е наред, значи не е наред.

„Животът е като карането на колело. За да запазите равновесие, трябва да се движите.”
"Не е важно колко дълго вървиш, а дали си избрал правилната посока."
"Трябва да вярваш в нещо – в интуицията си, в живота, в кармата,..."

За скъпоплатените не съм много сигурна. Ако са скъпоплатени на някаква синекурна длъжност, назначени с връзки - ОК. Но по-често скъпоплатените специалисти са дефицитни такива с висока квалификация и после не могат да бъдат заместени лесно. Ако изгубиш такъв после може и да не подкараш пак работата, когато се оправи пазарът, а уволнение ще ти се усмихва от офиса на някой конкурент.

Мили съфорумки, ще изкажа предположението, че тук повечето не сме били в работоспособна възраст по време на масовата приватизация и последвалата хиперинфлация. Аз също бях дете, но ситуацията в семейството ми беше специфична - родителите ми отглеждаха освен мен и брат ми, още три деца. По това въпросното време всички бяхме ученици, а най-голямото дете завърши и правихме бал 98-ма.
Но да се върна на основното - по същото онова време фалитите бяха ежедневие. Това относно "сигурната" работа. Няма такава. Нито тогава, нито сега. Всеки бизнес може да фалира, всяка институция може да бъде свита и все някой ще изтегли късата клечка да бъде освободен. Преките ми наблюдения в онези времена са точно от огромен и проспериращ завод, в който работеше майка ми. Десетки хиляди работници в производствената база и администрацията! Само за администрацията имаха 20 автобуса да ги извозват от града до базата. В момента, в който завода беше приватизиран, производството спря. Не след дълго обявиха фалит. На улицата останаха семейства, които всички работят там, дори по няколко поколения наведнъж... Правеха живи вериги, правиха гладни стачки, хора се палиха живи... За десетина годишното ми аз това беше по-страшно от война. Но ме научи на нещо, което смятам за важно и ценно - работата не е нищо повече от процес за печелене на пари. Момента, в който някой се опита да ми вмени чувство на вина защо бизнеса му не върви както иска, се сещам за онзи човек, който видях да гори, полят с нафта, защото жена му, сина му, снаха му и техните деца работят на това място и гладуват! Защото някой е изпрал някакви пари и не му пука за съдбата на тези хора.
Лирическото отклонение е нужно за да спрем да се чудим коя работа е стабилна, сигурна и спокойна. Всичко това може да е така днес, но дали ще е така и утре? Настръхвам пред мисълта дъщеря ми, която сега е на годините, на които бях аз тогава, да има същите спомени... Обаче виждам как сме се отправили с бодра крачка точно в тази посока и не виждам как ще спре.

Не мисля, че може да се сравнява 97ма с 2022, но съм съгласна, че няма нищо сигурно. Затова човек трябва да разчита на умения, компетенции, адаптивност и постоянно да учи нови неща.

И да не си мислим,че някой е длъжен да ни осигури работа.Като затворят една фирма,отиваш в друга,а не да правиш циркове да се палиш, живи вериги и т.н.Като не затворят един завод и ходиш на работа и не работиш нищо и не ти плащат, каква е ползата?

Буболина, тогава беше друго. След сигурността на държавните предприятия това е огромен шок. Никой не се пали защото си няма друга работа... Те и в Щатите по време на Голямата депресия са се мятали от прозорците, пък не е като да са били соц държава. Дано никога не разбираме какво се случва в главата на човек, стигнал до там, че да отнеме живота си заради работата...

У нас липсва държавническо мислене, конкурентна икономика и еволюционно адаптиране. Нещата са оставени на произвол, грабеж и безхаберие. На запад все повече машините и софтуера заместват човека. Има области, в които машините немогат да заменят човека, но все повече намаляват. Гледам по NatGeo тв., колко много хора се занимават с контрабанда на оръжия, наркотици и други престъпления. Изобщо тръпки ме побиват, като се замисля какво ще работят децата ми. Ученето в даден момент ще е безполезно. Май пак ще хващаме мотиките и живеем по пещерите, за да оцеляваме..

Много е хубаво човек да мисли за план Б в случай, че ненадейно остане без работа. Проблема е, че много от българските работещи (получавайки трицифрени заплати) живеят постоянно на минимизиран бюджет и затегнат колан. Поради това и е много трудно събиранено на авариен фонд. Казано накратко много хора работят от заплата до заплата.

Добре познавам и това. Но да разчиташ на ниска заплата и погасяване на един кредит с друг не е дългосрочно решение. Когато парите не ти стигат - спираш цигарите, алкохола, телевизията, излизаш навън и си търсиш работа. Когато нещата не вървят на едно място се местиш на друго. Фалираш с един бизнес и започваш друг. Ако пък дадена професия като цяло е в залеза си, то човек се преквалифицира и така. С риск да се обиди някой, много хора предпочитат на баницата мекото и на работата лекото. Има помощи от трудовата борса при съкращение на щат и др. Но има некоректни работодатели и в България служителя общо взето има само задължения и почти никакви права. Не на последно място нито комунизма нито съвременната демокрация успя да реши проблема с бедността у нас, а дори имам усещането, че като цяло държавата ни е не по-малко ограбвана от корпорации и маргинали. На запад също работят от заплата до заплата, но това не винаги означава, че са бедни. Уви, тенденцията за работещи бедни е световна. Предстоят ни още по-тежки времена след навлизането на еврото и др. За мен аварийния фонд/план си е задължителен.

"Над 30% от американците с високи доходи живеят от заплата до заплата"

https://www.actualno.com/business-world/nad-30-ot-amerikancite-s … news_1769707.html

Философия на Мърфи
    „Усмихвайте се… Утре ще бъде по-зле.“

пп: Да не правя реклама, но гледам, че в София доста се търсят брокери на недвижими имоти, сервитьори, монтажисти, готвачи, шофьори, механици и др. на съвсем прилични заплати.

То това е традиционно при тях. Някак не е прието да печелиш добре, а да живееш скромно. Американският начин на живот повелява да демонстрираш благополучие и просперитет и затова харчат на макс и живетя луксозно, но на кредит. В колко филми сме гледали мениджъри, дилъри и прочее на високи позиции, с големи заплати и бонуси, с луксозни апартаменти и коли, като ги уволнят и изпадат във фалит. А биха могли да живеят скромно и да имат тлъсти сметки. Но някак не е по американски.

М, да, щото София е България. Как го виждаш един монтажист, готвач, механик или шофьор да се вдигне от Сусурлево да живее в София? Първо му трябват доста пари, за да си намери квартира и да се премести. Ако има и семейство, нещата стават в пъти по-сложни. Със заплатата си на монтажист, готвач, механик или шофьор от Сусурлево, надали ще има тези възможности, а, ако ги има, то пък няма да има причина да се премести.

В съседна тема една съфорумка се тръшка, че няма да може да си намери квартира с котка, а и явно ѝ се струва скъпо в София.
А, ако въпросният монтажист, готвач, механик или шофьор има съпруга, дете/ца, куче/котка и т.н. .....?!?

Въпросът е, че често, когато доходите ти са ниски, реално няма от какво да спестиш. И също така, невинаги описаните действия за план Б са приложими, защото:

- преквалификацията изисква средства
- втора работа трудно се намира и съчетава с основна - в България бизнесите нямат практика да предлагат почасова работа. В случай че си намериш нещо допълнително, често можеш да срещнеш неодобрение от основния ти работодател.
- при обезщетенията от трудовата борса също има ограничения - три години да не си взимал такова

То основна работа човек трудно си намира, а какво остава за допълнителна. Говорим за Сусурлево де, иначе знаем, че в София е рай.

Да, комунизма умря, а с това и развитието на българското село и цели региони. Уви икономиката на България е съсредоточена в столицата, по-големите градове и няколко курорта. Има уж някакви "програми за регионално развитие", но на практика е едно голямо нищо и половина. В Сусурлево може да гледаш само земя и животни, да произвеждаш мебели и ръкоделия или да работиш дистанционно от компютър. София е клоака, но много хора нямат избор и се местят тук, заради по-високото заплащане (отчасти затова и цените на апартаментите непрекъснато растат). Отделно се напълни с Украинци, Руснаци и други чужденци, та и конкуренцията расте.

Навремето, като дойдох в София стажант за 200 лв. заплата при наем 300 лв. несъм се оплаквал по форумите. При това ме и обраха, но след години си стъпих на краката. Алтернативата беше да работя като сервитьор, куриер или гумаджия, макар и с висше образование в областен град. В интернет има безплатни курсове и видеа за всичко. Един намира начини, друг търси оправдания. Не може да очакваш нещо сериозно, без да инвестираш време, нерви и пари в подготовка. Та според мен всичко е въпрос на гледна точка, мотивация и може би малко късмет.

https://openbulgaria.org/post/find-a-job-sofia/

Когато човек има финансова подкрепа от родители е много лесно да плаща наем, по-голям от приходите му. Много хора не разполагат с години за да си стъпят на краката, защото ежемесечните разходи си вървят през това време, а фонансова подкрепа няма отникъде.