Мечта за бебе при липса на партньор и любов

Е, нали темата не е за хора в двойка с репродуктивни проблеми?

Просто казвам, че тук всички са мн загрижени да родят преди 30, да заведат мъжа към олтара, задължително подпис и тн, а в живия живот не са точно така нещата. Дори сред близките ни приятели, не съм забелязала толкова мъжете да са отдадени на разгул, а жените да чакат принца на белия кон и да не се задомяват, защото няма мъже…

Претенциите стават много в даден момент. Това е ключовото. Като си млад и срещнеш любовта е по-лесно, факт! Но ако не я срещнеш до един етап, после все са ти криви… тоя такъв, оня онакъв, само аз съм идеална и перфектна с 4 висши, кариера, прокурор, лекар и какво още беше…

Никой не е твърдял, че всички са идеални, нито че всички са щета, да сме честни.
За мен примерът с мениджърката с намколко висши, която внезапно на доста зряла възраст открива щастието у селския тракторист, е доста нереален. Ама подозирам, че за нея е важно, че са я взели и обебили преди кошмарните 40, та може от това да е щастлива, а не че мъжът е някакъв невероятен спътник в живота.

Ако човек не се ожени и не роди преди 30, то кога? Времето минава и няма да става по-млад, нито по-активен. Деца се гледат на млади години, а на 30 може да е млад един човек, но вече минава в не толкова първа младост за женитба. Да, работа, удоволствия, развитие.
Не зная дали е тенденция, но като гледам наоколо млади хора от поколението, родено през 90-те, хората все повече се женят доста преди 30, около 25. Тъкмо е навреме според мен - хем млади, хем имат време за деца и кариера, поизучили са се, взели са една бакалавърска, работят.

Намесването на двойките с репродуктивни проблеми в такива теми е като намесването на хормоналните проблеми в теми за външния вид.  А в повечето случаи няма нито репродуктивни проблеми, нито хормонални с теглото, а е невъзможност за намиране на партньор или неискане на деца, или на хранителните навици.

Няма да повярваш, ама точно такъв пример имам покрай мен. Даже живее в селската къща с родителите на тракториста, имат дете и е доволна от развитие на живота си. В същото време е на висша ръководна длъжност, ако има значение.

Какъв пример? Стара мома, която е хванала първия бегло заинтересован да я забремени?

Анди, мисля, че хората, които се женят/омъжват са 50/50 като статистика с тези, които са в двойка и не се. Това са някакви статистически данни, които съм срещала, не говоря за обкръжение и приятели.

Предполагам, че сватбите до една степен се върнаха на мода, но със сигурност не при всички. Сега ако погледна около мен - сватба преди 35 или около 25... не се сещам, освен за моята позната, която писах в другата тема за брака и тя е на 22, той на 24, не са завършили още бакалавър.

Ние в последно време, макар и пандемично, ходихме на немалко сватби. Едните младоженци бяха на 40 и двамата. А толкова весели, щастливи и красиви. Булката бе чужденка с доста гореща кръв, последното нещо, което ограничава тази жена са годините.

Две от приятелките ми се ожениха за чужденци и там бракът беше неизбежен, за да могат да оправят нещата документално. Бяха на около 25, но не избързаха с децата, чак сега към 30 се активизираха.

Останалите ни приятели не бих казала, че са се завтекли да раждат и преди 30.
Ти казваш, кога да роди човек, ако не преди 30, на 25 вече уж си позавършил... Позавършил си, но ако не си работил, докато студент, тапърва започваш кариера. На мен лично ми е интересно това, с което се занимавам и искам да се развивам в тая област. Исках да си изживея младостта без ангажименти, с работа, да, но знаейки, че тая работа приключва и в края на деня съм свободна да правя каквото искам, а не ме чака домакинстване и бебе.

Едната ми приятелка забременя случайно и реши, че ще запази детето. Беше на около 24. Бащата на 20. Хубава двойка, макар много незрели да бяха тогава. Като беше отишла да ражда (в държавна клиника, че нямаше пари за частна) каза, че тя е била най-младата в отделението. Другите са си били с доста годинки отгоре също за първо бебе, само една жена е била на 40 с второ.

Може би преди известен брой години е било ок да се ражда по-рано, сега има толкова други неща, които ти се иска също да правиш - пътувания, кариера, интереси - различни и всякакви.

В някаква степен зависи и от посланието на самите родители. Ако посланието е "рано ти е, още не си си стъпил на краката", ще има да чакат до 40 и пак няма да са си стъпили достатъчно на краката. Ако посланието е "ще се справите, млади сте, ние ще помагаме" по-оптимистично и по-уверено ще гледат. Възрастта около 25 е бих казала идеална и може всичко да им се получи на младите - хем да родят, хем да се развиват.Детето може да позабави малко нещата с развитието, но със сигурност е по-добрата опция пред тази от развитие накрая да се замотаят и да се чудят после как да раждат и от кого да раждат. За мен е доста дълго инфантилното мислене на млади хора как искат да изживеят всичко безгрижно и да пораснат на 30 и тепърва да започнат да се ориентират. Егоизъм, все едно ще изгубят нещо, ако направят семейство и родят, особено раждането. После така си остава такова мислене и на 40 - раждат, ама друг да гледа бебето, защото те не могат да се откажат от волния живот и се чувстват ограбени от детето.

Анди, точно с теб коментирахме в другата тема, че не всеки родител има възможност и желание да помогне. Някои имат, други нямат и това е реалността. Аз нямам на кого да разчитам за помощ, нито финансова, нито морална, нито емоционална. Радвам се, че има много хора, на които има кой да им помага.

Попринцип мнението на възрастните не винаги е толкова значимо, колкото го мислиш. Ти и сега питай майка ми дали иска внуци - ами иска, разбира се. Ама ей го на, ни сина ѝ, ни дъщеря ѝ...

Аз въобще не твърдя, че не е егоистично. Раждането е скъпо удоволствие, съпроводено с разходи за изследвания, следене, покупки за бебе, ремонт (примерно). Ако нямаш подкрепа от родители, трудно ще извадиш пари за това, когато си на 25. Зависи и партньора на колко е, де, моят ми е батко, та е по-напред в кариерата.

Честно казано от 20 до 30 годините са много сладки. Аз се постарах да ги изживея доста на макс и да не съжалявам за пропуснато време. Но не е зор и на 25 да родиш и на 40 да се сетиш, че не си живял младежки преди 15 години. И това го има.

На 25 в общия случай дори не си направила две години на хубава заплата, за да взимаш майчинство. Споменавам само.

Тези, дето не сме вземали майчинство и ние сме си изгледали децата, не са били нито гладни, нито жадни.И в градината не са ни бъркали,че сме баби на децата.

Раждането е основно природен процес. Имането на дете не е някакво луксозно преживяване, за което трябва всичко да е идеално.  Отлагането на имането на дете дори при наличие на връзка го отдавам най вече на смесица от егоизъм и страх - да не пропусна нещо в живота си точно сега и ме е страх, че няма да мога да осигуря всичко на бебето още преди да съм видяла двете чертички на теста за бременност и няма да съм вече безгрижен. Пуберски максимализъм, само че при хора, които вече трябва да са излезли от пубертета (момичетата излизат от пубертета на около 21, а момчетата малко по-късно, на около 22-23). На мен ми е малко странно как поколението на нашите родители са били отговорни и зрели на 23-4-5 да се женят и да раждат и да си организират живота като големи хора, а сега да са на ниво "рано ми е, искам да се наживея и да имам всичко материално".

На 33-4 е била до колкото знам, вече писах за кариерата и. Той земеделец от близко село. Запознават ги, даже не се харесват първоначално. Все пак става заварката, не са си няква голяма тръпка, обаче си карат заедно, имат и дете. Сега след доста години тя е шеф на няква служба, той си гледа земеделието. Живеят в неговата къща с родителите му, не е казвала да имат някви проблеми с което.

Престанете да сравнявате едно поколение с други. Светът в момента е коренно различен от комунистическия преди. Има други ценности, други разбирания, друг морал, други потребности.

Защото не сме се правили на супер оправни, самостоятелни, да не искаме помощ за гледане на децата и още куп претенции.Ще се гърбиш сам да си гледаш детето и после ще се оплакваш- не съм спала, не съм излизала, изморена съм.Тиквен медал не дават.

Хора всякакви. Хората независимо на колко са, трябва да го поискат вътрешно. Андариел въпреки че често е доста директна, често е и права. Истината е, че хората пропускат възможности от прекалените пресмятания „Ама сега ще трябва да се лиша от пътувания и излизания; ама дали заплатата ни ще ни стигне; ама дали съм готов; ама ще се справя ли; ама развил ли съм се кариерно и тнт… Ако и двамата партньори го мислят, пак е ок, може би след време ще се получат нещата, но доста често единия е на вълна, че наистина иска развитие и деца, а другия на противоположното мнение.
Шери, интересна компания и обкръжение около теб. За 2 години бях на около 4 сватби на приятели. Вече почти всички на 30 и малко над са в сериозна връзка, брак и доста от тях с деца.