В момента чета ... 78

  • 43 029
  • 740
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 2 170
Rayna13, обичам те и имам подозрения, че Бакман се развежда!
Не бих се изненадала особено, като се има предвид в какви времена живеем, но наистина ще се натъжа ако е така - такава красива, неподправена и предана любов от мъж към жена рядко се среща и загубата й е равна на загуба на надеждата, че е възможно все още да има любов като на Уве и Соня.
Развитието на историята на Мира и Петер ли те наведе към това подозрение или някакви новини около живота на Бакман са се появили?

# 421
  • Мнения: 6 639
имам подозрения, че Бакман се развежда!
Ми хайде, аз го чакам. Ако каже и една негова книга ще прочета, само да не е Бьорнстад, че не можах.

# 422
  • Мнения: 4 840
evencee, обожавам чувството ти за хумор!

Rayna13,
Сигурна съм, че би се обесил, но не и развел…

# 423
  • София
  • Мнения: 7 344
Вие си се бийте за Бакман, аз си чакам Несбьо (че чичо Стиви ми е дъртичък). Simple Smile
И мен книгите сами ме намират. Имам една висока куличка на нощното шкафче, която а-ха да се катурне. Отдлено ходя и в библиотеката. Обикновено там отивам с набелязани заглавия или даже с готови заявки, но наскоро отидох без никакъв план (учудващо имах 1 свободен час) и просто обикалях и дърпах от рафтовете, ако нещо ми привлече внимание. Е, засега 2/3 прочетени книги са греда, но не се отказвам. Simple Smile

# 424
  • Мнения: 1 525
Аз лично имам екселски файл, в който си пиша някоя книга, която ми хареса и искам да прочета. Списъкът в момента е от над 100 книги. Освен това съм ги подредил с номерца от 1 до 100 примерно и така знам, че следващата книга, която ще чета е номер 1 в списъка. Когато някоя нова книга ми привлече вниманието, отварям ексела и почвам да я сравнявам (общо взето знам горе долу всяка книга в тоя списък за кво е - на 2 на 3) и я поставям под някой номер в списъка.

# 425
  • София
  • Мнения: 9 539
Завърших "Силата на кучето" на Томас Савидж. Очаквах повече от книгата. На мен ми липсва дълбочина. Извън Фил и евентуално Джордж, другите са ми съвсем като щрихи.
Самият сюжет за двама братя, които се грижат за ферма с животни, различни по характер, темперамент и визия и развитието след това в хода на книгата ми е интересен, но би ми допаднал много повече, ако беше задълбочен. Така и не разбрах примерно индианците защо се появиха, освен да обслужат основната сюжетна линия. Липсваше ми погледът отвътре на героите.
Продължавам с Бакман "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг".
Опитах да чета "Победителите", но я оставих бързо. Началото изобщо не ми допадна. Стори ми се много изсмукано от пръстите. Дано се подобрява нататък, защото ще е разочароващо. За мен Бьорнстад си остава най-добрата книга на Бакман до момента. В някаква степен споделям, че може би беше добре да спре до нея (без продълженията).

# 426
  • Мнения: 4 681
При избор, какво да чета, се интересувам само от автор и тема. Няма шанс обаче книгите сами да ме намерят, а и с тези все по-агресивни бизнес трикове, по-скоро бих избягала от някои много настоятелни заглавия, които изскачат непрекъснато и навсякъде  Simple Smile

Ползвам ГР, където си отбелязвам книгите, които бих прочела, но не ги избирам по този списък. Той, по-скоро, ми дава някакво спокойствие да не забравя за заглавия, на които съм попаднала мимоходом. С файлове не ми се занимава, още повече и че в ГР имам пълна информация. В момента книгите са над 2 хиляди, доста изтрих, но реално искам да прочета в пъти повече.

С Бакман не ни се получиха “отношенията”, но не страдам от това, виждам, че няма да остане сам в никакъв случай Simple Smile

Започнах: “Не-нещата. Как спряхме да живеем в реалното” (свободен мой превод) на корейския философ Byung-Chul Han, който пише за доста съвременни проблеми. Препоръчвам го на всички, които имат критичен поглед към случващото се с нас, той въвежда определения като “обществото на умората”, изказва се за проблеми, свързани с бърнаут, неолибералното общество, агонията на ероса и т.н.  Живее в Германия от десетилетия, където и преподава.

# 427
  • Мнения: 2 628
И аз зациклих с “Победителите”-много препратки има към предишните две книги,един вид ми е преговор първите 200 стр.,явно е с умисъл написано и за читатели,които са пропуснали книга 1 и 2,но дано се промени вече сюжетната линия,все пак Бакман досега не ме е разочаровал….и ви го преотстъпвам,че сега ми попадна снимка Фредерик Бегдебе и май по-ми Аресва:)😂
Zazu,наистина липсва дълбочина на дейстеието в Силата на кучето,интересна книга,хареса ми и бих препоръчала,но не бих препоръчала филма-за мен беше загуба на време и по средата се отказах.
За купчините с книги-какво да кажа?Те се увеличават всеки ден или седмица,много ме води в това отношение дъщеря ми.На почивка половината багаж са нейни и мои книги,и тя все едни тухли носи..😂

Последна редакция: чт, 28 юли 2022, 10:44 от Calabria

# 428
  • Мнения: 10 986
И аз имам купчини книги. За късмет започнаха моите ученици ваканцийка вчера и сега съм по-свободна.

# 429
  • Мнения: 4 681
Тази година се навършиха 200 години от смъртта на Пърси Биш Шели.
По случайност, точно на този ден, 08.07., посетих музея, посветен на Шели и Кийтс, в Рим, който е точно до “Испанските стълби” и се ръководи основно от английската общност в Италия.
(Отново по случайност, точно по същото време се провеждаха репетиции на ревюто-сензация на Валентино, които бяха отворени и за публика. Така че съчетах двете неща.)
Шели, струва ми се, е по-малко известен тук от жена си Мери Шели, която е авторка на “Франкенщайн”. Има спекулации, че идеята е всъщност на Байрон и се е появила в една от вечерите в Швейцария, когато и двамата са били в изгнание и са се събирали да си разказват страшни истории. Живеели са в съседни вили и са продължавали да водят скандален за времето си живот.
Шели се е удавил близо до Ливорно и тялото му е било изгорено на брега в присъствието на приятелите му. В музея се пази стаята, в която е починал от туберкулоза Кийтс.
Препоъчвам всяка литература, свързана или написана от тези личности, умрели млади, но живели интензивно, като са ни оставили своите шедьоври!
Добавям снимки:

Скрит текст:





Последна редакция: чт, 28 юли 2022, 17:59 от Tsugumi_

# 430
  • Berlin
  • Мнения: 12 990
Къщата на духовете е 1вата книга от трилогията на Алиенде.

Започнах Мексиканска готика, малка книжка, днес ще я свърша. Не е нещо уау, по-скоро средна работа, чак след средата започна да става по-интересно, но не съм удовлетворена от
Скрит текст:
тия гъби, дето живеят в симбиоза с човека. Идеята е Ок,  ама че Хауард е някакво божество (според другите) и е изменил стария обичай (само за да не умре), за който само разбираме, че са ядяли хора (ама защо!?), нещо не успя да ме грабне. И тая мумия, дето се появи в гробницата, тя ли е основната инстанция на гъбеното “съзнание”, нищо не разбрах от този момент. Аз харесвам, когато е обяснено.
Дано краят да ме изненада, де.

Георги Милков във ФБ има един интересен пост за Байрон, Мери Шели и другите, които са били в тази вила в Швейцария и вечерите, когато са се родили техните интересни творби. Вилата още си стои и може да се посети.

# 431
  • Мнения: 2 628
Сега погледнах,че Г.Милков по принцип има интересни постове,благодаря,ще се зачета.

# 432
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Аз открих трима много добри автори през последните две години, които ще следя в бъдеще.

Дейв Егърс
Колсън Уайтхед
и Санджив Сахота

В моента чета "Шедьовър покъртителен на гений изумителен"



Уникален!

# 433
  • Мнения: X
Ох! На един дъх прочетох "Татуировчикът от Аушвиц". Започнах я и не свалих очи от нея, докато не я завърших. Хареса ми! Четох, че на някои читатели не им е харесал финалът, но на мен и той ми хареса. През цялото време ми беше интересна историята и сюжетът постоянно ме държеше в напрежение какво ще стане след това.

Колебая се към коя да премина - "Приспивна песен в Аушвиц" или "Глина".

P.S. И трите книги, както и други, ги намерих онлайн във формат за четец в сайта 4eti.me 🙂

# 434
  • София
  • Мнения: 4 106
Да напиша и моето усещане за Победителите. Очаквах книгата с огромно нетърпение след като видях, че ще излиза на български, на Панаира си я купих веднага. Два пъти я започвах и зарязвах в началото, поради независещи от мен причини. И най-накрая я хванах, очаквайки да я 'глътна' за 3 дни. Не мога да кажа, че съм разочарована, защото героите са ми любими и не съм забравила историите на Мая, Бени, Ана, Амат, родителите им. Може би нямах нужда от чак токлова връщане назад, макар че то съществуваше и във втората книга. Като цяло я четох цели две седмици, почти измъчено беше, дали защото още анотацията и първата страница издават финала, дали заради тези безброй въпросителни изречения, някак вялата история на всичките нови герои, лошия контраст на текста на тази хартия и необходимостта да чета с очила, или пък всичко това накуп. Но определено мога да кажа, че ако това беше първата книга от трилогията, не бих прочела следващите. Това, което много ми хареса, бяха всички сцени с Бени, там някакси усетих магията на "Бьорнстад". В останалата част от книгата тя ми се губеше. И разбира се, финалът, Бакман го бива да пише сърцераздирателни финали, от които ми подпухват очите.
По останалите коментари - замислих се, че не зная как изглеждат повечето автори, дори и тези, на които съм прочела по няколко книги. Поправих тази 'грешка' Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт