Публикувана: 7 юли 2022, 09:27 ч.
Последно мнение: 19 авг. 2022, 10:06 ч.

В момента чета ... 78

42 664
740
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са впечатленията ви от романа "Глина" на Мариан Кийс?
Какви са впечатленията от романа "Секс по спешност и други отчаяни мерки" на Мариан Кийс?
Какъв стил на писане очаква читателят в романа „Понякога лъжа“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са впечатленията ви от романа "Глина" на Мариан Кийс?
  
  Читателят очаква с нетърпение да сподели впечатленията си от романа "Глина" на Мариан Кийс. Въпреки противоречивите мнения, той е заинтригуван да разбере какво ще му хареса в тази книга.
- Какви са впечатленията от романа "Секс по спешност и други отчаяни мерки" на Мариан Кийс?
  
  Романът "Секс по спешност и други отчаяни мерки" на Мариан Кийс получава оценка 3,5/5. Читателят смята, че романът се доближава до чиклита и включва сериозни теми като болести и загуба на близки хора, както и темата за абортите. Въпреки това, читателят не е доволен от заглавието на романа и смята, че може да бъде по-подходящо. Освен това те изразяват интерес към романа "Глина" и очакват с нетърпение да споделят впечатленията си от него.
- Какъв стил на писане очаква читателят в романа „Понякога лъжа“?
  
  Читателят предпочита художествена литература с повече диалози и пряка реч. В романа "Понякога лъжа" те смятат, че стилът на автора може да не отговаря на техните предпочитания, тъй като предишният им опит с КМХ показва липса на диалози и пряка реч.
- Какви са впечатленията ви от романа „Хипи“ на П. Коелю?
- Какви са впечатленията ви от романа „Сделката на живота“ на Бакман?

# 90 9 юли 2022, 20:00 ч.

Мнения: 7

Прочетох първите две книги на Чарлс Шефилд от цикъла "Наследената вселена" - "Летен прилив" и "Отклонение". Невероятна, изумително малоумна боза!

Скрит текст:

Извънземна раса от безсмъртни същества, живели стотици милиони години, през които мислели упорито, накрая достигнали до извода, че не могат да намерят отговора на въпроса за живота, вселената и всичко останало Wink

Но решили, че някоя по-млада раса може да им помогне в това начинание. Затова създали няколко хиляди високотехнологични артефакта из цялата ни галактика и легнали да си подремнат в стазис няколко милиона години, докато възникне и се развие въпросната раса. Обаче взели, че възникнали три такива раси - хората, някакви насекоми и едни главоноги. И великите и мъдри извънземни решили да изберат коя от трите раси може да им помогне, като събрали по няколко индивида от всяка раса, затворили ги в изолирано помещение накрай галактиката и ги оставили да се бият помежду си, докато оцелеят само представител на една от расите. Без да се интересуват от разни подробности като това от различните раси да има еднакъв брой участници, дали някой от индивидите е въоръжен с нещо и прочие дребни и незначителни подробности...

И този автор е лауреат на "Хюго" и "Небюла"!
Реших, че каквито и грехове да съм направил в тоя живот, вече съм ги изкупил с мъките и страданията, изпитани от четенето на въпросните идиотизми и изтрих с чиста съвест всички свалени произведения на автора.

Продължих с "Пътувам сама" - първата книга от цикъла на Самюел Бьорк за Холгер Мунк и Миа Крюгер. В момента съм до средата и се оказа удивително приятно норвежко криминале. За съжаление в електронен вид са достъпни само първите два романа. Третият е издаден на български, но още не е сканиран и обработен. Миналата година авторът е написал и четвърта книга, явяваща се предистория на трите, която обаче още не е преведена.

# 91 9 юли 2022, 22:15 ч.

Мнения: 2 114

Изслушах Казусът Кукоцки на Людмила Улицкая . Едва едва и давам 2/5. Честно, не разбрах какъв беше смисъла на книгата. Разказ за един обикновен живот, без нищо допълнително. Все чаках да се случи нещо,ама то никакво действие нямаше.

Сега слушам Четвъртата маймуна на Джонатан Баркър. За момента нищо по-различно от типичната криминална история с елементи на извратеност.

Имам чувството, че съм в някаква книжна дупка. Никоя книга не ми е супер интересна, не мога да се развълнувам. Може би и не попадам на подходящата книга.

# 92 10 юли 2022, 01:20 ч.

Мнения: 2 138

Цитат на: Calibre в сб, 09 юли 2022, 20:00

Продължих с "Пътувам сама" - първата книга от цикъла на Самюел Бьорк за Холгер Мунк и Миа Крюгер. В момента съм до средата и се оказа удивително приятно норвежко криминале.

Четох неотдавна "Момчето в снега", без да знам, че е някое продълженията на "Пътувам сама" и ми се видя много зле - клиширани образи, скучно престъпление, досадни и празни диалози, абсолютно загубено време. Може първата книга да е по-интересна, но за мен Самюел Бьорк вече е в списъка с писатели, към чиито книги няма да посегна никога повече. Бях харесала "Снежна слепота" от Рагнар Йонасон в криминалния жанр.

# 93 10 юли 2022, 12:34 ч.

Мнения: 10 995

Лиз Бурбо -“любов, любов ,любов”.

# 94 10 юли 2022, 14:25 ч.

Мнения: 7

Цитат на: Rayna13 в нд, 10 юли 2022, 01:20

Давам си сметка, че понякога и аз съм малко краен в оценките си. Защото аз пък точно Рагнар Йонасон изключих от списъка си за четене, след като научих, че е едновременно адвокат, банкер, писател, университетски преподавател и преводач от английски. Защото просто няма как един човек да се занимава с всичко това едновременно и да поддържа ниво, по-високо от посредственото.

Довърших "Пътувам сама" - действително се оказа чудесено, реалистично написано крими. Авторът има нужните познания както относно медикаментите, които използват героите му, така за употребяваните от тях наркотици, затова описваните сцени изглеждат достоверни. И не прекалява с драматичните обрати, целящи да държат през цялото време читателя в напрежение и объркване, както правят много от младите писатели. Един пасаж от книгата ми даде поредното доказателство, че всичко, написано за Норвегия от тази рускиня относно норвежката образователна и социална система е истина. Ставаше въпрос за 15-годишно момче, съвсем нормално, не страдащо от никаква форма на забавено умствено развитие, което по препоръка на учителката си се опитва да прочете "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси. Книгата му се сторила много сложна, въпреки че в нея се разказвало нещо интересно - за един индиански вожд, който мълчал, но четящото момче не можело да схване защо?!

Сега започвам втората част - "Совата" на същия автор. След това ще прочета и "Момчето в снега" (имам я в електронен вид на руски) и ще споделя пак впечатления.

Последна редакция: нд, 10 юли 2022, 14:32 от Calibre

# 95 10 юли 2022, 14:42 ч.

Мнения: 793

Аз след ”Совата” приключих с автора и дарих и двете книги на Читалнята.

Тия “Победители” са голяма мъка. 350 страници и още нищо съществено не е станало. Не е като да не съм свикнала със стила на Бакман (всичко негово съм чела), но този път обемът ме натоварва.

# 96 10 юли 2022, 14:49 ч.

Мнения: 9 201

В момента слушам, почти накрая съм на "Останалото е мълчание " на Алекс Майкълидс. Хареса ми, интересно написана е, малко психологическа.
Преди това слушах няколко на Джоджо Мойс, абсолютен фаворит ми е "Момичето, което бях". Скоро не бях попадала на такава книга.

# 97 10 юли 2022, 16:56 ч.

София
Мнения: 1 864

Уикенда бях на почивка и опатках Последните оцелели. Живота, какъвто го познавахме. Това е част 1 от трилогия, по заглавието става ясна тематиката, астероид се удря в Луната, измества орбитата и, и на Земята започват да се случват всички възможни природни бедствия, които са били “контролирани” от нея. Обичам такива сюжети, но самата книга не е нищо особено, което не значи, че е лоша. Историята е описана в дневник на дъщерята в семейството, и този начин на разказване е малко странен за мен. Но бързо се чете, държи интереса плюс това, че харесвам жанра мисля, че е ОК. Заминавам на седмична ваканция, и ще продължа с другите две книги от трилогията.

# 98 10 юли 2022, 17:41 ч.

Мнения: 7

Цитат на: Мишчица в нд, 10 юли 2022, 16:56

Уикенда бях на почивка и опатках Последните оцелели. Живота, какъвто го познавахме...

И моите впечатления от първата част бяха същите - не е нещо особено, но става. За съжаление във втората книга - "Изгубени завинаги" - вече са вмъкнати и задължителните "политкоректни" елементи - героите са представители на малцинствата , които по време на криза се държат по съвършено нетипичен за тях цивилизован начин. Например, спомнете си какво се случи в Ню Орлиънс след наводненията - полицията се оказа безсилна да овладее мародерстващите банди негра и латиноси и се наложи намесата на редовни армейски части с бронирани машини, картечници и огнехвъргачки... Затова се отказах да чета третата част - "Светът, в който живеем". Където, според рецензията, авторката вмъква и поредната любовна история...

За съжаление, вече не се пишат наистина добри (поне според мен) постапокалиптични романи като "Денят на трифидите" и "Какавидите" на Джон Уиндъм или "На брега" на Невил Шут...

# 99 10 юли 2022, 18:58 ч.

Мнения: 11 690

Прочетох "Момичето с гръмовния глас" - абсолютни 5*

Тази прекрасна книга, разказваща за живота на малкото нигерийско момиче Адуни, ще остане завинаги в сърцето ми!
Историята е и жестока, и ужасяваща, и трагична, на някои места и комична, но е преди всичко вдъхновяваща история за триумфа на безкрайния и непобедим оптимизъм на Адуни. Запомнила от починалата си майка, че човек, който е образован , има глас, най-голямата мечта на това крехко, но същевременно и много силно дете е да има и тя глас и то не какъвто и да е, ами "гръмовен". Именно тази мечта и стремеж я карат да премине през ужасяващите страдания на живота си в съвременно робство и да съхрани вярата в сърчицето си, че "утре ще е по-добре от днес".
Напомни ми до голяма степен на друга прекрасна книга ("Златното момче" на Тара Съливан), също ситуирана в Африка и с главен герой момче на възрастта на Адуни.
Чудна, чудна книга!

# 100 10 юли 2022, 19:52 ч.

Мнения: 4 739

Приключих Това се случи на Майорка и е сякаш съм била на кратко пътешествие в приятна компания.
Точно това представлява книгата - малко бягство и време за отдих, през което удоволствието се преплита с неотложните мисли и планове, които винаги са там някъде в главата.
Написана много умело и разказваща за една компания, в която всеки отделен човек и/или двойка се стреми да промени курса и да преодолее личната си турболенция.

Симпатична и реалистична история за това какво въобще знае човек за някой друг, включително и за най-близките си.
Отрезвяваща и приятна среща с истината, че във всеки съюз има тайни, заключени врати и път, чиято посоката може да те отведе до щастието или разочарованието.
Да намериш собствените си малки острови е предизвикателство и приключение, което пък никога не е късно да предприемаш.

# 101 10 юли 2022, 20:06 ч.

Русе
Мнения: 1 184

В началото ми беше малко тегаво , но сега се надявам да ми стане интересно и да ме грабне. Поредната книга за ВСВ , но за моя радост действието не се развива в лагерите и акцент е, както става ясно от анотацията и корицата спасяването на едно дете и отглеждането му от не биологичните му родители. Времевата линия тече преди и сега, както обичам и най-вече виждаме гледната точка на всеки един от героите.
Преди това прочетох ,,Жива" от Ина Ясипова. Страхотна корица , но предвидима и банална, да не говорим , че на моменти лековатото поведение на главната героиня ме издразни. Иначе добра идея, но все пак дебютна книга , мислех че ще е нещо тип ,, Живот в скалите,, но се доближава бегло. Хареса ми , че се акцентира върху българското село , богомилството и определено баба Стойка ми беше любимият персонаж. Иначе се чете бързо за ден.

# 102 10 юли 2022, 20:44 ч.

Мнения: 1 563

Цитат на: Happy Mijjj ツ в нд, 10 юли 2022, 18:58

Прочетох "Момичето с гръмовния глас" - абсолютни 5*

Знаех сии, че ще ти хареса, въпреки стила! Радвам се много и си записвам да погледна "Златното момче".

Аз прочетох около стотина страници от "Хартиеният дворец" и много ми харесва засега!

# 103 10 юли 2022, 20:46 ч.

Мнения: 2 138

Цитат на: Calibre в нд, 10 юли 2022, 14:25

Защото аз пък точно Рагнар Йонасон изключих от списъка си за четене, след като научих, че е едновременно адвокат, банкер, писател, университетски преподавател и преводач от английски. Защото просто няма как един човек да се занимава с всичко това едновременно и да поддържа ниво, по-високо от посредственото.

Посредствен е, не бих спорила с това, но и не съм очаквала нещо друго от книга, с която си почивам. Една книга може да е приятна за четене и без да е запоняща се. Сега обаче, след коментара ти за "Пътувам сама", си мисля, че може би ще я прочета, понякога е грешка да не четенеш кнгите в реда на написването им. Хайде, чакам с нетърпение отзив и за другите части.
На мен буквално ми издърпаха "Когато животът ти поднесе хипопотам" от ръцете, така става, когато някоя книга много ти хареса и я похвалиш и на другите. Книгата определено ме грабна - свежа, колоритна, увлекателна, изоблистваща от разнообразни идиоти в главните роли, един нормален няма. Сега ще почета малко разкази, докато си ми я върнат, Шмит може би, или Олга Токарчук.

# 104 10 юли 2022, 20:58 ч.

Мнения: 11 690

Цитат на: Bили в нд, 10 юли 2022, 20:44

Цитат на: Happy Mijjj ツ в нд, 10 юли 2022, 18:58

Прочетох "Момичето с гръмовния глас" - абсолютни 5*

Знаех сии, че ще ти хареса, въпреки стила!

Между другото направи ми впечатление, че стилът се променя от средата натам.
Е, някои думи като "краци" и "ено" вместо крака и едно си остават до края, но като цяло ми се струва, че еволюира.
Или пък читателят така потъва в историята, че и специфичният изказ става част от магията Hug

Препоръчани теми

Обсъждане на имотни обяви-31

773
Жилища и имоти

Отказ от доставка на Ивентим билети

Хайде на театър - 17

Пазаруване от HМ, тема 59

Причина:

Причина: