В момента чета ... 78

В книгата нищо не се споменава. Прочетох статията , но мисля , че не е един и същ случай,а сходен. От друга страна не можах да намеря нищо за писателката , не че много се рових , но също като главната си героиня живее в Лондон и е адвокат ,само това.... Но нищо повече. Освен,че е дебютна книга.

Благодаря, lorito! Да, книгата е роман, така че не е документална по случая. Просто се сетих за него като прочетох за "къщата на ужасите" (the House of Horror), както стана нашумяла. Чудех се дали е споменат някъде в предговор или послеслов, но явно не.

И добре си направила според мен Въпреки че преводът на български е ужасен. На руски е "Особое мясо", защото изразът се използва като евфемизъм за човешко месо. И руската корица е в пъти по-добра:


Всъщност книгата в никакъв случай не е някаква агитация да станем вегани. По-скоро бих я определил като начин да бъде показано на обикновения, свикнал да се самозалъгва и да си затваря очите пред неприятните истини в живота човек, как изглежда реалността през очите на един непредубеден и честен със себе си индивид. Който не носи "двойни Джуу Джанта 200 Супер-хроматични, опасност-сензитивни очила, специално предназначени за хора, които желаят да запазят спокойствие в опасни ситуации, защото още при първия намек за някаква беда те стават напълно черни и по този начин ви попречват да видите онези неща, които биха могли да ви разтревожат" А въпросната неприятна истина е, че дори веганството нищо не променя. Защото на света съществуват животни, които нямат избор - те или трябва да убиват мъчително други живи същества и да поглъщат месото им, или самите те да умрат мъчително от глад. Такъв е света, в който живеем, и от нас не зависи нищо. Точно както и от героя в романа. Но усещането за осъзнаване на собственото безсилие не е приятно, затова повечето хора предпочитат да лепнат на произведението етикет "вегански глупости" и да се скрият от реалността зад удобните битовизми и клишета.

Интересен факт е, че книгата е написана през 2017 г. И в нея се описва създадена от правителствата измама - заплаха от смъртоносен вирус, служеща за промяна на световния ред и въвеждане на нови закони и правила. Както се казва, всяка прилика с  действителни лица и събития е случайна... 😁

Освен "Особое мясо" прочетох и следващите две книги на Самуел Бьорк от цикъла за Холгер Мунк и Миа Крюгер - "Совата" и "Момченце в светлината на фаровете". Бих ги препоръчал само на особено фанатични почитатели на скандинавските криминалета. И трите книги от цикъла изобилстват с хипер-невероятни ситуации:


Прочетох и "Тежкият понеделник" на Санджай Гупта (на руски, на български май не е преведена още). Написана е сравнително добре като стил. Като съдържание прилича на сценарий за "Спешно отделение" или "Болница на края на града". На едни лекари в една болница в Чикаго им се случват разни неща всеки ден и това е... Няма главен герой, няма развитие и развръзка... С еднакъв успех може да бъде 500 или 5000 страници. За убиване на времето на плажа става.

От чисто любопитство си изтеглих "Фани Хил или мемоарите на една лека жена" на Джон Клилънд, да видя какво е минавало за порнография преди 300 години. Мисля, че сега бихме го окачествили като софт еротика. Иначе - приятен, типично британски стил на повествованието. За съжаление текстът в читанката е пълен с правописни и пунктуационни грешки. Като ги оправя и добавя снимка на корицата в книгата, ще пусна линк за свалянето и.

В българската версия е "специално месо".

На Санджай Гупта книгата е преведена под заглавие "Понеделник сутрин"

На испански е carne especial, което си е "специално месо". За "особен" има други думи, употребата не е съвсем като в английския, та аз не бих предпочела "особено месо", ако превеждах книгата. Да не говорим, че думата "особен" на български често има негативни конотации, а в случая идеята е месото да се продава, а не да отблъсне клиентите. За руския превод не мога да дам мнение, разбира се, но и руските преводачи, и англоезичните често си позволяват повече волности спрямо оригиналния текст, за да го адаптират към местните културни особености, което не съм сигурна, че винаги е добре.

Ще попитам за още една книга, на която съм хвърлила око: Ваканцията от Т. М. Логан - има ли прочел я?

Миж, моля за съвет, защото знам, че ги чете  - между Злодеянието и Убийство в Миконос - коя да избера? Или и двете?
Досега четох ревюто ти за първата, запозната съм с действителния случай и всички продукции около него и просто се чудя дали ще ми е интересна. Но книгата не е като сериала (например), нали?

На "Ваканцията" съм дала оценка 2.5/5 *
и съм си отбелязала:
Действието е толкова протяжно, че ако книгата беше филм, нищо чудно да бях заспала по време на прожекцията.

Аня, различни са много, но и двете ми харесаха.
"Убийство в Миконос" е приятен криминален трилър за сериен убиец на млади момичета, идеален е за лято и почивка на море.
Ако път почивката е на Миконос, то съвсем
"Злодеянието" също ми хареса, там вече знаеш за какво е историята.
Не знам коя да ти препоръчам. Която те привлича повече в момента

Здравейте, завърших гръцкото съкровище , бавно ми вървеше четенето, основно заради ужасно написания диалог. Въпреки това ми беше много интересна и в план археология и в план "семейни отношения". Но повече Ървин Стоун няма да подхвана.....

Прочетох - диагонално, “Нищо не може да те заличи” на Мишел Бюси, първа “среща” с автора и честно казано не съм очарована. Вероятно има по-добри книги, но засега прочит на друга негова ще отложа.
Вчера видях в един сайт препоръки за летни четива и първото име, което се споменаваше беше на Джийн Ханф Корелиц и новата ѝ книга- също непреведена, The Latecomer, с доста по-добра оценка в ГР от Undoing и The Plot, но нито нейната, нито на “Отмяната” анотация ми се струват достатъчно интересни (а сериала не съм гледала, нямам време за следене на филми). The Plot ми хареса най-много откъм стил, макар че на моменти идваше твърде протяжна, в един момент - и предвидима, но може все пак понатам да погледна отново към нейни творби.

Преполових Момичето с гръмовния глас и мисля, че е страхотна. На два пъти ме изненада, което е направо върховно. Свикнах с изказа, и мисля че преводът е чудесен. Постигнато е автенитчното чувство на говор и първосигнална мисъл на необразован човек, като същевременно не е повърхностно. Предполагам, че не е било лесна задача.

И аз завърших Гръцкото съкровище и ми хареса. Езикът е архаичен, това е от превода (моята е старо издание). На места е прекалено описателна.
Страдание и възторг беше по-емоционална, но и тя имаше твърде описателни моменти. И от двете научих доста неща (те не са напълно точни, но предават много факти - проверявах ги).
От Ървинг Стоун вероятно ще прочета и Жажда за живот, но ще е по-нататък.

Сега довършвам и В дворците на Кносос. Тя си е тийн книга, но за разлика от съвременните, има образователен елемент и липсва модерната либерална пропаганда.

Не знам дали е от превода, аз я четох в оригинал, едно че е знам ли, префърцунен, друго тези подробности, които в крайна сметка нямат никакво отношение към сюжета (стана в 6.45, излезе в 8.15) и трето този "обяснителен" диалог, много дразнят.

Тони, Миж - благодарности! Вероятно Ваканцията ще отстъпи място на Погрешни стъпки от Катрине Енгберг. И без това не съм чела другите на авторката, а се радват тук на интерес и похвали, поне ще я пробвам.

Сигурно Ървинг Стоун се е стремил книгата да изглежда документална, затова пише в този стил. Въпреки че и фактите в нея са леко изменени - в Уикипедия пише, например, че правителственият служител, който е трябвало да следи разкопките при Троя и е изпуснал съкровището, е бил арестуван и е лежал години в затвора, докато според Стоун, Шлиман е ходатайствал за него и са го пуснали бързо.
Може и Уикипедия да заблуждава - не винаги е достоверна.