В момента чета ... 78

  • 43 066
  • 740
  •   1
Отговори
# 270
  • Русе
  • Мнения: 1 188
Започнах ...  Темата е отново за дисфункционални семейства , родителите по-скоро, които имат 6 деца и съм още в началото , така че нищо не мога да споделя повече.
Иначе прочетох три книги на Ерик Шмит:
1. ,,Оскар и розовата дама,, най-много ми хареса. Кратка, докосваща разбира се , заради драмата, че се разказва от 10г дете болно от рак.
2. ,,Миларепа,, под формата на притча ,насочва към будизма като засяга темата за прераждането , злобата и завистта и изкореняването им. Три книги са, това е първата , не смятам да чета другите.
3.,, Феликс и невидимият извор,, една идея ми беше по-интересна , но към края скучна. Феликс е детето,Фату е майката. Те живеят в Париж, където Фату има заведение, но изпада в депресия и се търси начин да се излекува от това състояние.
Бих дала още два шанса на Шмит , но определено не съм разтърсена от творчеството му , толкова, че да го препоръчвам.

# 271
  • Мнения: 2 173
Ако ще даваш 2 шанса на Шмит, препоръчвам да са "Концерт в памет на един ангел", "Двамата господа от Брюксел" или "Отмъщението на прошката". Въобще разказите са му най-силните творби.
Купула съм си последната му - "Изгубеният рай", но още не съм я започнала.

# 272
  • Пловдив
  • Мнения: 6 584
Бях започнала да гледам "Домът на Гучи", не ми хареса и не го догледах.

# 273
  • Мнения: 1 007
Повлияна от темата, прочетох "Грехът на Малтица" на Лиляна Михайлова. Авторката е талантлива и образът на Малтица е създаден добре макар че мъжките герои ме подразниха.

Започнах да чета "The Harbor" (Пристанището) на Катрин Енбърг. Напълно бях забравила, че това е авторът на "Наемателката", която ми беше плоска със сюжет или герои. Засега става, но не е нищо особено. Може би съм изключение, но тези скандинавски трилъри са ми някак си клаустрофобни и тягостни. Не знам дали е някаква частица от народопсихология или този социално-емоционален  ефект се култивира специално от издателите. Ще ми е интересно какво мислите.

Темата ми помага да избера какво да чета и какво да не докосвам. След ревюто на Lorito, слагам "Момиче А" на "не" листа. Не ми се чете за поредното дисфункционално семейство.

# 274
  • Мнения: 1 001
МАРИ77,  интересно, жена да изгони сурогатната майка, която носи нейното дете!? Изоставя и детето си.
Всъщност, нещата не са такива, каквито изглеждат.
Резюмето, което съм копирала е от самата книга.
Откровенията на героите са много силни и зад всеки техен избор  стои мотив, който оправдава действията им.
След като прочетох Лека нощ, красавице си дадох сметка, че причините, които са довели до отказа от детето са оправдани, на фона на определени житейски условности.
Личният избор не е продиктуван от каприз . Там се крие тайна, която няма да издавам.Simple Smile
Ако все пак някой има интерес, може да пише на лично. Ще му разкажа книгата накратко.

# 275
  • Мнения: 6 431
Прочетох "Силата на кучето" и съм доста доволна, заслужаваше си. Може да няма много действие (не е и толкова малко, поне според мен), но психологическата дълбочина е голяма, това е основното тук.

А сега ще продължа с четвъртата книга от поредицата за Оливия Рьонинг и Том Стилтон (на български е издадена само първата част - "Прилив", макар че е ставало въпрос и за сериалите, които са направени по първите 2 книги).

Една от следващите книги, които планирам, ще бъде "Невидимите фурии на сърцето", за нея съм решила със сигурност.

# 276
  • София
  • Мнения: 11 854
Прочетох "Силата на кучето" и съм доста доволна, заслужаваше си. Може да няма много действие (не е и толкова малко, поне според мен), но психологическата дълбочина е голяма, това е основното тук.

Точно!

Аз паралелно с "Последната мисис Периш" не устоях и почнах "Деликатесен труп" ...бррр.... Rolling Eyes

# 277
  • Мнения: 11 784
Периодично чета и разказите на Георги Господинов (Избрани истории) и засега съм приятно изненадана. Не всички разкази ми харесаха, но имаше такива, които определено и бяха интересни. Не знам дали бих чела понатам Физика на тъгата или Времеубежище, но като начало за запознаване с неговото творчество тези разкази ми се струват повече от удачен избор.
Продължавам да чета и Трите тела на Лиу Цъсин и ми харесва и като замисъл, и като начин, по който е написана книгата.

# 278
  • Мнения: 29 548
Аз се мъча с разказите на Бърдаров. Много го   харесвам като автор, но "До последната минута" са разкази на футболна тема, а тя не ми е любима

# 279
  • Мнения: 1 517
Прочетох "Две сестри" само благодарение на ината си. Не обичам да оставям недовършени книги. Изключително повърхностна и безинтересна, тук-там има някакви проблясъци, но не са достатъчни. Не знам дали историята е загубена в превода, защото нивото е изключително ниско. За пропуснати думи и грешки въобще няма да споменавам. Затова обичам да купувам старите книги... Съвременната литература и преводи все повече ме отказват... Сега започвам втората част на "Тайната на жълтата стая", а именно "Парфюмът на дамата в черно".

# 280
  • Мнения: 11 784
Тайната на жълтата стая на Льору съм чела в ученическа възраст и тогава много ме беше впечатлила. Интересно е ако сега я прочета дали ще е така отново, за щастие съм я забравила достатъчно като сюжет и герои.

# 281
  • Мнения: 1 517
Тайната на жълтата стая на Льору съм чела в ученическа възраст и тогава много ме беше впечатлила. Интересно е ако сега я прочета дали ще е така отново, за щастие съм я забравила достатъчно като сюжет и герои.

При мен беше същата работа. Даже помня точно цитата с "парфюмът на дамата в черно" и тогава се чудех какво е това нещо Simple Smile Наскоро разбрах, че има продължение, и за да си припомня точно как свършваше първата книга, хвърлих едно око в читанка на последните три глави. Не бих я чела повторно, сигурна съм, че няма да ми хареса толкова Simple Smile

Последна редакция: чт, 21 юли 2022, 16:30 от M1m

# 282
  • София
  • Мнения: 26 128
И според мен "Две сестри" е надценена.

# 283
  • Русе
  • Мнения: 1 188
Завърших ,, Момиче А,, и това, което мога да напиша е, че очаквах извращения и описания на мъките и страданията и дори си представях най-лошото. Но не. Книгата започва от зад напред , когато главната ни героиня Александра е вече успяла и богата адвокатката , майка й умира в затвора и тя е изпълнител на завещанието й- пари и ,, къщата на ужасите,, в която са прекарали детството си. Проследяваме какво се е случило и как от нормално семейство с работещи родители , но баща , който след няколко разочарования в професионален план и неуспехи ,решава , че единствените ,които ще го послушат ,та дори и на сила ще са децата му. Жената естествено е с разсъдъка си , но с промит мозък .... Та запознаваме се с всяко едно от шестте деца и виждаме как въпреки, че са станали хора травмите от миналото не са ги напуснали. С една дума , мислех че ще е ужасна , разбира се  малтретирането на деца не е лека тема , но тук липсваше ужасни сцени и описание. Да, бащата е религиозен , но това беше споменато , а не водещо в книгата. С една дума хареса ми. Най-вече какво направиха с наследството.
Имам и ,, Стъкленият замък,, , която е на същата тема за дисфункционални семейства , ще видя там дали ще ме впечатли повече и ще ги сравня.

# 284
  • Мнения: 1 007
Lorito, "Момиче А" много напомня за истински случай--the Turpin case--който беше нашумял по новини преди няколко години. Бяха създадени филми с интервюта с дъщерите и т.н. Къщата беше наречена the House of Horror oт новинарите. Доста гадна история! Не съм го следила и не знам детайлите. Авторката пише ли дали книгата е вдъхновена от него?

Ето го случая:
https://en.wikipedia.org/wiki/Turpin_case

Общи условия

Активация на акаунт