В момента чета ... 78

  • 43 057
  • 740
  •   1
Отговори
# 315
  • София
  • Мнения: 9 539
Прочетох "Олив Китридж" на Елизабет Страут. Не ми допадна. Всяка глава е за различни хора и трудно успявах да правя някаква връзка, доколкото изобщо я има. Самата Олив не успя да ме докосне особено. Може би би до паднала на по-възрастна жена, на която децата вече са се отделили от дома. Оцених я с 3.
Темата за старостта и самотата в последния етап от живота някак не беше разгледана съвсем въздействащо за мен.

Последна редакция: сб, 23 юли 2022, 17:15 от zazu1

# 316
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 956
Преди време си говорихме с Миж, след като си я бях купила вече и тя каза "Много си млада за тази книга". Ето, и твоето усещане е същото. Нищо, аз с такова темпо чета, че докато дойде ред за нея, може да съм и на 50. Joy

# 317
  • София
  • Мнения: 9 539
Ами за кратък момент може би се припознах в Олив с променливите настроения, но аз съм на 42. Тепърва имам и малко дете в градинска възраст. Минават ми разни мисли за по-нататък - за порастването на големия ми син и как ще е като си хване пътя и се обажда понякога, като има време. Но просто ми беше трудно да я съпреживея и според мен не само заради разликата във възрастта. А и заради начина на написване.

# 318
  • Мнения: 2 173
След като дочетох "Топи се" от Лизе Спит с усилия на волята от моя страна, мога да кажа, че авторката наистина умее да пише и има талант - съдържанието, макар и брутално гадно, е поднесено по интересен начин, с отличителен стил - всяко нещо, подхвърлено в началото, намира своето обяснение с развитието на разказа, логично, свързано, премислено. Колкото и да бях погнусена и омерзена от всяка случка и всяка гадна подробност в тази книга, в никакъв случай не бих могла да нарека авторката бездарна, точно обратното, жалко само, че е избрала да ни разкаже точно тази история, в която няма нищо хубаво, никаква надежда, никакви връзки или топлина, само жестокост, безнадеждност и студ. Не съжалявам, че я прочетох и не бих препоръчала да не се чете, но който все пак посегне към тази книга, трябва да се приготви за гмуркане в септична яма, пълна със зловонни нечистотии - и съвсем буквално, и преносно, защото в душите на героите от тази история има само гадост, мерзост и предателсва, изгубени души, расли непривързани, които така и не намират нещо достатъчно здраво, чрез което да се прикрепят към живота. Историята ми прилича на някакъв микс от "Нищо" - Яна Талер,  "Неудобството на вечерта" от Марийке Лукас Райнефелт и само донякъде "Вечерята" от Херман Кох - заради темите и хората, които авторите описват. Ужасна книга, но и стойностна, странно съчетание, но такова е усещането ми.

# 319
  • Мнения: 11 784
Благодаря, за мен на “Топи се” е достатъчна корицата ѝ само, за да ме откаже, достатъчно отблъскваща ми е.
А относно старостта имаше един много хубав момент и интересни разсъждения в “Трите тела” по темата- както и за смисъла на самотния човек във вселената. Много добра дотук книга, изкачва се при мен към топ 5.

# 320
  • Мнения: 10 988
На мен ми е интересно защо хората четат такива книги? Какво хубаво им носи  ?

# 321
  • София
  • Мнения: 11 854
На мен ми е интересно защо хората четат такива книги? Какво хубаво им носи  ?

Защо четенето трябва да носи само хубави емоции?
Мен например тази книга ("Топи се") сега ме заинтригува отново. Представям си емоциите от четенето ѝ подобни на емоциите, които носи една провокативна арт инсталация, която те извежда от зоната ти на комфорт, шокира те и те предизвиква морално, рационално, емоционално, всякак...
Нещо подобно е и четенето на "Деликатесен труп", за която ще пиша подробно като я завърша Simple Smile

# 322
  • Мнения: 2 173
На мен лично - разширяване на мирогледа, опознаване на други хора и техните гледни точки, породени от различията в културата, произхода, възпитанието и житейския път. И за обща култура, обичам да съм в крак със съврменните тенденции в литературата, дори и не всичко да ми допада. То и няма как всичко, което прочетеш, да ти харесва, от 10 книги, една е много хубава, а от 20 - може би една е топ.
Понеже назад Mijjj писа, че заглавието ѝ е привлякло вниманието, си мисля, че по-скоро да си я прочетеш в един момент, от ревютата ти в темата, оставам с впечатление, че съдържанието ще ти понесе, а и може би ще харесаш как пише Лизе Спит. На Аня не ѝ я препоръчвам заради твърде големите гнусотии и натурализъм в нея.

# 323
  • Мнения: 10 988
Може би аз не разбирам, защото аз в момента нямам нужда от такова извеждане от зоната ми на комфорт. Напротив. В момента при всеки удобен случай се опитвам възможно най-бързо да се прибера вътре в тази ми зона и не ми се конфронтира изобщо. Твърде много кризи в последните години и то определено не лични, а обществени , социални, политическ иикономически и какви ли не. Ако може да ми е удобно не мърдам .
Затова в момента съм много в синхрон с Дамската детективска агенция и ще си я чета с кеф до книга  6. Всякакви кризи и лоши неща се тълкуват и решават философски , спокойно и добронамерено, като целта не е да навредиш и отмъстиш, а да простиш и да си пиеш чая на спокойствие.  Мерси за типа с читанката, намерих си ги там 5 и 6 и си ги свалих Simple Smile

# 324
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 956
Райна, написаното в книгата от някакви реални случки ли е /напр.това със септичната яма/ или е изцяло плод на фантазиите на писателката. Ако е първото, бих рискувала, ако е второто - защо да си го причинявам?

# 325
  • София
  • Мнения: 11 854
Хайде , един морски поздрав от мен Simple Smile

# 326
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 956
Гледат ли те странно с тая книга? Stuck Out Tongue Winking Eye

# 327
  • Мнения: 2 173
На мен ми звучи като да има много автобиографични моменти, макар че историята е измислена. Твърде реални са образите и написаното, дори и не лично преживяно, е породено от някакъв сходен опит.
А корицата перфектно се връзва с всичко останало.
Книгата е гнусна, за детската жестокост, за предателствата и душевната пустош, за безчувствените родители, които не забелезват тревожните симптоми у децата си, нещо повече - те са осоновата за това, което преживяват и им се случва, така че ако нямаш сили емоционално да я понесеш, не си я причинявай. Четенето не е приятно, но когато завършиш книгата, виждаш колко интелигентен писател е авторката, как умело и с лекота си навръзва историите в едно цяло и в крайна сметка ѝ се е получило наистина като за награда.

# 328
  • Мнения: 42 187
Аз пък никога не съм разбирала защо някой би искал да излезе от зоната си на комфорт. Мисля, че имаше научно понятие "мизераблизъм" - за хора, които обичат да им е гадно, като например Анджелина Джоли, която обича да ходи по военни зони. Или разни милионерски чеда, които нарочно избират неприятен начин на живот.
Колкото до гадостите - знам ги от други места (новини, исторически книги и предавания ...) и не бих чела нещо, в което са основен фокус на историята.

# 329
  • Мнения: 1 517
Прочетох "Олив Китридж" на Елизабет Страут.

А сериалът е много добър! Франсис Макдорманд е жестока! И не, не съм възрастна жена, напротив Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт