В момента чета ... 78

И около мен не четат особено. Поне не художествена литература. Затова съм тук в темата Тъкмо се захванах с един book club в реала и се случи пандемията.

В училище имах няколко приятелки, които също четяха много. Дискутирахме книги. Не знаех колко е рядко като явление тогава.

Ще трябва да си заформим клуб тук    Не знам как би могло да се осъществи за да четем една книга.

В интерес на истината, и на мен не ми се четат сериозни книги напоследък или по-скоро рядко намирам добри в този жанр: literary fiction. Сега чета "Умираща Светлина" на Стюарт Макбрайд--втората от серията. Удава му се да пише на автора и изгражда образите добре.

Че защо? Ритането на топка е популярно от по-скоро, след като първата гумена топка е създадена преди няма и 170 години

По темата - прочетох "Тревожни хора" на Бакман. И си мисля, че ако беше авторът почакал поне още две десетилетия, за да натрупа нужния житейски опит, както и ако не бяха задължителните "политкоректни" елементи, без които никоя нова книга не се издава (в случая - семейство от лесбийки, едната от които бременна, а втората - мигрант), можеше да се получи нещо действително добро. Докато сега - чак лепне от захаросан оптимизъм, особено в последните глави... Нещо като "Алхимикът" на Паулу Коелю, но за една идея по-тъмно руси читателки...

Подхванах "Изгубените" на Патриша Гибни - пак греда! Ще взема вече да начертая една блок-схема в помощ на начинаещите автори на криминалета! Детективът ако е мъж - задължително разведен, в краен случай вдовец, страдащ безутешно по бившата/мъртвата си съпруга. Ако е жена - претърпяла сексуално насилие или в семейството си, или като тинейджърка. В краен случай - разведена с деца тинейджъри, с които има куп проблеми. Сестра или брат наркомани - препоръчително. Шеф - задължително некомпетентен и вечно мърморещ. Симпатичен колега, с когото накрая самотната разследваща се събира - задължително! Положителни герои и/или невинни жертви с нетрадиционна сексуална ориентация - колкото повече, толкова по-добре. Ако се намират и в роднинска връзка помежду си и/или са цветнокожи - филмирането и многомилионният хонорар са гарантирани!

Накрая вдигнах ръце и започнах петата част на цикъла за Себастиан Бергман - "Хората, които не го заслужаваха".

Свалих си четири негови книги от цикъла за Логан МакРей и първите два от Олдкасълските романи. Навярно ще продължа с тях след Юрт и Русенфелт.

Не знам дали беше популярно да се чете, но всичките ми съученици имаха библиотеки в хола, къде по-малки, къде по-големи. Дали са чели родителите им или само от мода са си купували книги, кой знае. Сега е модерно да имаш голям телевизор в дневната и всеки в къщи да има устройство. Като че ли хората основно 'четат' из социалните мрежи, форумите , сайтовете.
Завърших "Чайната на ъгъла", много приятна книга, с добре обрисувани герои, намиращи се в средата или края на живота си. Всички носят белези от миналото си, които в един момент излизат наяве. За разлика от Победителите, тази я прочетох за 3 дни. Без да блести с изказ или някакъв много завързан сюжет, книгата ми донесе истинско удоволствие. Сега чета "Тясна врата" на Джоан Харис. Много харесвам тези нейни две страни на писане - романтично-мистичните като Шоколад, и на другия полюс - смразяващите като Синеоко момче, в които се вижда най-лошото от човешкия характер. За сега ми върви много бързо.

Лиу Цъсин ме изненадва все повече и повече с всяка страница :
“..едно общо нещо между човека на пиедестала и човека на гилотината е, че и двамата нямат избор”.
Аз пък се радвам, че избрах да чета трилогията “Земното минало”, а превода на Стефан Русинов е чудесен. И спирам вече по темата, тъй като ме чака книгата, а тя за мен се изкачва като най-доброто попадение тази година.

Благодаря, Феникс! Този човек определено ми допада Особено симпатичен ми стана, като прочетох в Уикипедия, че:


Да ти се намират негови книги в електронен вид?

Edit:
Вече намерих на руски цялата трилогия "Земното минало", както и отделния роман "Кълбовидна мълния". Ако някой иска да ги споделя в общ архив, да пише.

Лиу Цъсин няма избор, освен да подкрепя правителството. Иначе ще има много неприятности. Освен това, не всеки си мечтае да се изнесе на Запад.

Всъщност, една от основните теми в първата част от трилогията, е за жестокостта на Културната революция.

-------
Сигурна съм, че преди да навлязат гумените топки, се е намирало какво друго да се рита (парцалена топка, надут мехур, или каквото и да е).

Относно политкоректността. Дали авторите си поставят "автоцензура" или гласно или негласно им налагат такива изисквания. Прочетох "Риск печели, риск губи" на Джефри Арчър. Първата за детектив Уоруик. Ни в клин, ни в ръкав се споменава, че сестра му, която е второстепенен персонаж, живее с жена. Тази жена въобще няма нищо общо с историята и интригата, не се появява като действащо лице. Ей така, да има и такива. Дразнещо е.

Трилогията чета на български език - хартиено издание, нямам електронен вариант такъв.
В началото и първата книга Цъсин много описателно е представил Културната революция, тогава погледнах случайно, че в интеренет някъде имаше въпрос  “дали е минала в Китай през редакция книгата”, така че всеки, който има желание може да се запознае лично с творбата. А пък издателите видях, че са организирали събитие на 30.08 за обсъждане на книгата, ето още един вариант за желаещите за дискусия да намерят място за обсъждането ѝ.

Доколкото знам, в Китай е била цензурирана - тези части не са махнати, но са подредени по различен начин. Книгата не започва с тях, а са преместени някъде към края.

В САЩ има нещо като цензура - има задължителни изисквания да се включват цветнокожи и полово неопределени в сюжетите, както и всички да са либерали. Интересно е, че това не отговаря на нагласите в обществото и идва от определи хора с пари и власт (т.е. олигарси), които държат да наложат някаква своя гледна точка.

Записвам се в тази тема и аз. Последните две години нямах възможност и време за четене, и това ми се отрази доста негативно. Изчетох "Хавра" на Захари Карабашлиев за няколко дни. Сега съм на "18% Сиво",но тя ми върви доста по- бавно. Последната я взех от библиотеката заедно с книга от списъка за училище на дъщеря ми. Вече не намирам смисъл в купуване на книги, нямам къде да ги съхранявам и затова ще се възползвам от услугите на библиотеките. Ще следя темата за вдъхновение и се надявам трайно да се върна в отбора на четящите.

Тази тенденция с полово неутралните имена е набирала сила и тук.
Например Алекс  персонално мен много ме дразни 😂 Да наречеш някоя съвременна Александра Сашка , а не "Алекс" се приема за лична обида.
Същото е и с разните Ники-та от Никол и т.н.и т.н.

Явно днес е ред на Джефри Арчър да му намирам кусури. Чета "Ези печели". Действието се развива 1968. Съветски гражданин и то ленинградчанин, попада в западна държава и за пръв път вижда и е впечатлен от невиждано изобретение-прахосмукачка. Хайде, де! В България има прахосмукачки шейсетте години и то съветско производство. Дразня се от такива измислици. Те са имали ракети и човек в космоса, но виж, прахосмукачка-не. Нищо, че е изобретена началото на 20 век.

Аз не знам защо изобщо подхванах отново книга на Бакман, след като веднъж стъпих на криво с него и знам, че не го понасям... Не съм минала и половината, не знам дали ще я издържа. Бла-бла-бла, малко духовити мисли, много бла-бла...

Който не е харесал веднага Бакман, май няма смисъл да упорства. Аз преборих Уве и Бабата с големи усилия и вече даже не помня за какво се разказваше. Зарязах "Бьорнстад" съвсем в началото и нямам желание да пробвам да я дочета.
Сега покрай "Тайната вечеря" на Хавиер Сиера откривам интересни неща за учениците на Леонардо да Винчи. Самата книга е слабовата, но фактите, които се споменават, ме карат да ровя из нета за допълнителна информация.

Баш Бабата ме препъна мен преди години. Пътят обаче ми влезе директно в сърцето. Няма да упортствам повече с негови книги, не.