В момента чета ... 78

  • 42 887
  • 740
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 298
И около мен не четат особено. Поне не художествена литература. Затова съм тук в темата Simple Smile Тъкмо се захванах с един book club в реала и се случи пандемията.

Ще трябва да си заформим клуб тук  Simple Smile  Не знам как би могло да се осъществи за да четем една книга.


Хайде, да заформим клуб! Аз търсих book club около мен, но не намерих нищо. Реших аз да направя такъв, засега сме 3ма души Laughing и чакаме есента, за да започнем, че лятото всеки е нанякъде.

Моя приятелка ни основа такъв, за момента сме около 5-6 човека редовно на срещите в края на месеца, но се надявам да станем повече. Всеки месец избираме по една книга. При интерес ми пишете Simple Smile

# 661
  • Мнения: 19
The time traveler's wife чета в момента в оригинал. Доста ми е интересна. Почти я преполових. Тези дни ще я дочета, ако ми остане време.

# 662
  • Мнения: 288
@Happy Mijjj ツ - да, защо не!  Аз ли да отворя темата там?
Вече писах на Miracle@3 и техният клуб звучи чудесно.

А за да съм по темата - в момента чета Имението с ягодите на Лорън Дентън, а преди това четох Магазинът за цветя на Глори Роуд, пак от нея. Не са нищо особено, но да кажем приятни за плажа Simple Smile Мисля след тях да си довърша трилогията за Девабад или да започна Ники Френч или Мишел Бюси.

# 663
  • Мнения: 2 628
Клубът онлай ли ще е,или за определен град срещи на просеко и сирена??…не,че съм кифла,ама като ще има среща….🤔😂

# 664
  • София
  • Мнения: 7 330
И аз ще участвам - независимо дали онлайн или офлайн. Simple Smile
За да не е спам - прочетох прекрасна книга "Преоткриване на крилете" на Сю Монк Кид. Книгата проследява животът на две жени - негърка-робиня и нейната господарка. Впоследствие разбрах, че "господарката" е реална историческа личност - Сара Гримки - една първите боркини за премахване на робството, но и за правата на жените. Книгата е много увлекателна, топла, човешка.

# 665
  • Мнения: 1 006
Бих участвала в клуб ако е онлайн и ако имам достъп до книгите, които ще се обсъждат. Някои книги, които коментирате, не се намират около мен в книжарници. (И Просеко няма да откажа, но ще трябва да е виртуално Sad )

Иначе продължавам със серията на Стюарт Макбрайд за Логан, но забуксувах на третата.

Скрит текст:
Заиграл се е с обществата садо-мазо в третия роман, и детайлите при едно убийство са брутални.

Видях, че някой е споменал "Медальонът". Аз я четох преди години и ми хареса.

Последна редакция: пн, 15 авг 2022, 22:19 от Cool_Cat

# 666
  • Мнения: 752
И аз бих участвала в такъв клуб, но да има достъп до книгите.Обожавам да чета.И да уча езици също:hugs:

# 667
  • Мнения: 2 165
"Часовниците в стаята на мама" от Таня Трифунович - чудовищна глупост, не знам защо си я причиних. Някаква ненормалница описва депресията си по изключително разбъркан и отвратителен начин в неуспешен опит за литературно бълнуване. Изобилие от еднодумни изречения, невероятно тъпи "прозрения" за живота, майчинството и любовта, с две думи - "мрак и тъпота", буквален цитат от съдържанието, описващ душевното състояние на разказвачката.
Лирическата героиня, която ту приема образа на майката, ту на дъщерята, е някаква пълна нещастница, изначално недоволна - от това, че е родена жена и е осъдена на женска орис, от мъжа си, от работата си и от това, че е родила дъщеря - едно мрънкало. Всичко се върти около идеята, че майка с депресия ти дава депресия като наследство и около идеята за противопоставянето на майката и жената. От всички книги, кандидати за малините, тази е абсолютен фаворит, макар да не съм я дочела, но то едва ли ще има рязък обрат в последните 50 страници.

# 668
  • Мнения: 11 784
Има книги, които биха могли да бъдат предмет на дълги дискусии и анализи. Не бих казала, че съм съгласна с всичко и съм съответно някакъв фен на Цъсин, но постоянно ме кара да се спирам и замислям върху някои въпроси, поставени в неговите книги. Без да е спам, мисля, в момента чета този цитат относно един епизод :
“…довело до … некроза и отлепяне на ретините. Лечението се състоеше в непълно генетично клониране и получаване на нови ретини от стволови клетки на клонинга”.
Толкова. За малко над 1400 страници дотук общо- за първи път се споменава ей така, мимоходом и между другото клониране и целите за използването му. После текстът продължава с нещо съвсем различно и поставящо отново куп въпроси, касаещи правно, и морално, и в определен смисъл обществено-политическо естество. А също в икономически и демографски аспект.

Последна редакция: пн, 15 авг 2022, 23:55 от fenyx

# 669
  • Мнения: 1 001
Аз пък се мъча с Детето на Фиона Бартън.
От библиотеката е.
Толкова излишни словоизлеяния скоро не бях срещала.
Преполових книгата и нищо интересно не се случва.
То се е случило, но назад във времето .И сега , 20 години  се разтягат като за 50.

# 670
  • Мнения: 547
Прочетох "Дрога" на Уилям Бъроуз, сега чета "Морфин" на Булгаков и ще мина на "Записки на младия лекар". Булгаков ми прилича на любимия ми Арчибалд Кронин - автобиографичната "Приключения в два свята", изглежда и "Записките" ще бъдат такива. "Дрога" ми е класи под "Мементо", която четох скоро, през април.
Хващам оттук-оттам и не много книги успявам да изчета докрай, напоследък успеваемостта ми е много ниска. "Напълно побъркан" на Жил Льогардие ми тръгна добре.

"Детето" ми беше харесала на мен, заради тематиката.
"Часовниците в стаята на мама" я бях пробвала, даже два пъти, изобщо не ми тръгна, не си я причиних. Как пък ще се мъча да чета нещо, при положение че успявам едва с 50-тина книги годишно, толкова много книги има за четене, а времето е толкова малко!

Скрит текст:
За 20 години можеш да изчетеш 1000 като супер максимум, ако интензивно се занимаваш с това и с почти нищо друго в извънработно време, което темпо аз можех да поддържам 2 години, сега захванах други проекти и темпото спадна. Няма и миг да загубя с 1, продължавам с търсенето на това, което ми допада.

# 671
  • Мнения: 5 461
Да споделя мнението си от "Японският любовник" . Влязла съм в серия Алиенде, но този роман мисля, че ще я прекъсне. Преди това изчетох Дъщеря на съдбата и Портрет в сепия, после Паула и много ме впечатли начинът на писане, умелото преминаване между хора и събития, запознава те с толкова истории, много от които лични. Паула особено ми отговори на въпроса как успява да напише другите си книги. Просто животът на авторката си е роман сам по себе си. В любовникът обаче нещо липсва, или по-скоро е непълно, някак повърхностно и разпокъсано. Отново засяга интересни теми и събития от Втората световна война, за които не бях чувала, като това, че в Америка също е имало концентрационни лагери. Темата за старостта и приемането на неизбежния край е много добре предадена и някак, сякаш лично изпитана. Погледнах кога е писала романа и наистина е един от последните й, когато е била над 70 г. Главната героиня звучи така, сякаш разказва живота на Исабел. Както беше писала някоя от вас в ГР - ако беше първият й роман, който съм прочела, сигурно нямаше да посегна към друг.
Четох отзивите ви за Победителите и мисля да си го спестя. Ние срещу всички ми дойде в повече с преразказа на първия роман в половината книга, не мога да го понеса отново Simple Smile
 Много ми е интересно обаче, как, хем така повечето коментиращи тук не харесват Бакман, хем в Годишните класации все печели първо място Laughing
Ако има читателски клуб, аз съм ЗА, стига да не се четат новоизлезли книги, защото обикновено стигам до тях с година-две закъснение Simple Smile

Последна редакция: вт, 16 авг 2022, 12:27 от Джинa

# 672
  • Berlin
  • Мнения: 12 971
Добре, че е темата! Тези Хроники на Клифтън четох по случайност преди доста години, първите 2 книги и после не можах да продължа и забравих и автор, и заглавие. Сега ще си ги запиша и прочета, когато имам време.
Сега се чудя дали Дървесни истории, или Мозайка от убийства да започна. Не мога да реша.😀 И ми свършва купчинката с хартиени книги на български.

# 673
  • Мнения: 6 636
Вкарах нов автор за мен в лицето на Ларш Кеплер с "Хипнотизаторът". Не знам защо си мислех, че Юна Лина е жена, така ми звучеше по логика. Най-дразнещото ми при скандинавците е напоителните обяснения за места и улици, които естествено нямат прочитане и обикновено ги прескачам. Става едно - отиде от улица Бръм до улица Бръм .. и т.н. Защо толкова държат да обясняват тия неща, не ми е ясно. 

# 674
  • Мнения: 2 165
Много харесвам Кронин, обаче към Булгаков след "Майстора и Маргарита" не бих посегнала скоро, просто не мога да го понасям. Все пак този паралел между двамата пробуди любопитството ми.

Общи условия

Активация на акаунт