КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ - споделяне на опит и знания - 40-а тема

Здравейте и от мен, аз ползвам хомеопатия от няколко години за детето. Когато има остри състояния като хрема, кашлица и т.н. се повлиява много добре от хомеопатичното лечение. Сега, обаче, имаме друг проблем, и нещо все не успява да се повлияе от лечението. Детето е на 9 години, много чувствителен, срамежлив, страхлив, и от почти три месеца има тикове на очите основно, но и главата мърда леко назад понякога. Малко след като се появиха тиковете започна от време на време да става нервен, понякога не го свърта на едно място. Посетихме невролог - според лекаря проблемът не е неврологичен. Посещаваме и психолог. Много разчитах(и все още е така) с хомеопатия да се справим с тези състояния, сменихме няколко лекарства. В началото имат някакъв ефект, после нещо се случва и спират да му действат, и минаваме на следващото. Досега са му изписани Каустикум 200, после Натрум муриатикум LM1, Карцинозин 200, сега последно Стафизгария 200. Къде грешим?

Няма да помогне хомеопатията за емоционални проблеми. При напрежение е възможно първоначално да има някакъв резултат, но след това всичко се връща отново и отново.

Аз не разбирам много, но не е ли прекалено да се дават всеки месец такива потенции при положение, че още след първия прием е имало не само подобрения, но и не е боледувал след това.

Здравейте! Вие като родители посетихте ли психолог за вас? Детето в случая (предвид възрастта му) е огледало на родителите, тъй като усвоява мисловни и поведенчески характеристики главно чрез подражание.... Склонна съм и поради това, че всяко едно лекарство бързо изчерпва действието си, да предположа, че в случая става въпрос точно за това - родителски маниер на поведение и възпитание.  С две думи - например ако лекуваме едно дете от последствия от кавги, караници, наказания, но вкъщи продължават кавгите, караниците и суровите наказания, то няма да бъде излекувано, тъй като (според хомеопатията) имаме негативна поддържаща причина, а според психологията (коекс система травматизъм). Тоест ако някой от родителите е твърде страхлив, срамежлив и т.н., няма как детето да усвои модел на адаптивно поведение, тъй като няма от кого да го види и поема.


Благодаря за отговора! И аз, и баща му посещаваме психолог, защото очевидно проблемът е общ. Внимаваме много с поведението си, с начина, по който правим забележки. Опитваме се да ограничим до минимум възможните провокатори на стрес. Но се чудя относно хомеопатията и по-скоро различните потенции - дали там е възможно да има нещо сгрешено? Ако някой е достатъчно компетентен, бих се радвала да ми обясни как се използват различните потенции.


Хомеопатията може да помогне, ако обаче сте готова и да отстраните това, което ви разболява. Пример: лекуваме алкохолик (проблеми с черен дроб например), но той продължава да пие.... Понякога, тъй като хомеопатията не е панацея, се налага работа "на терен" - преосмисляне на грешни, и изграждане на нови адекватни житейски споразумения и т.н.

Точно така. Една-единствена доза ХЛ може да действа месеци наред, може и повече. Когато процесите са задвижени, те си вървят - човек е живо същество, не машина, която трябва на N-брой часове да бъде навивана, тъй като не може сама. Много колеги изписват медикамент при посещение, само защото трябва да "имат очи" да си вземат таксата. Такса се взима за свършената работа. Човек е отделил време, изслушал е, прегледал е, дали ще назначи медикамент няма никакво значение, тъй като за да стигне до преценката "нямате нужда този път от лекарство", също е работил. Впрочем ревизирайте този рус токс....

Здравейте! Вие като родители посетихте ли психолог за вас? Детето в случая (предвид възрастта му) е огледало на родителите, тъй като усвоява мисловни и поведенчески характеристики главно чрез подражание.... Склонна съм и поради това, че всяко едно лекарство бързо изчерпва действието си, да предположа, че в случая става въпрос точно за това - родителски маниер на поведение и възпитание.  С две думи - например ако лекуваме едно дете от последствия от кавги, караници, наказания, но вкъщи продължават кавгите, караниците и суровите наказания, то няма да бъде излекувано, тъй като (според хомеопатията) имаме негативна поддържаща причина, а според психологията (коекс система травматизъм). Тоест ако някой от родителите е твърде страхлив, срамежлив и т.н., няма как детето да усвои модел на адаптивно поведение, тъй като няма от кого да го види и поема.



Хомеопатията може да помогне, ако обаче сте готова и да отстраните това, което ви разболява. Пример: лекуваме алкохолик (проблеми с черен дроб например), но той продължава да пие.... Понякога, тъй като хомеопатията не е панацея, се налага работа "на терен" - преосмисляне на грешни, и изграждане на нови адекватни житейски споразумения и т.н.

Точно така. Една-единствена доза ХЛ може да действа месеци наред, може и повече. Когато процесите са задвижени, те си вървят - човек е живо същество, не машина, която трябва на N-брой часове да бъде навивана, тъй като не може сама. Много колеги изписват медикамент при посещение, само защото трябва да "имат очи" да си вземат таксата. Такса се взима за свършената работа. Човек е отделил време, изслушал е, прегледал е, дали ще назначи медикамент няма никакво значение, тъй като за да стигне до преценката "нямате нужда този път от лекарство", също е работил. Впрочем ревизирайте този рус токс....

MamaVeni987, адмирации!

Не ограничавайте стреса, без стрес няма шанс за адаптация. Ако вие се научите с таткото да бъдете по-смели, решителни, непритеснителни, детето ще бъде същото.

https://www.youtube.com/watch?v=vzHRsjEiFz8&t=62s
Ето за потенциите. Текстът от кратката лекция е като коментар към видеото отдолу.

Благодаря от сърце! А могат ли да се оправят последиците от сгрешено лекарство или потенция? Имам предвид новопоявили се симптоми.

Могат! Но първо е необходимо хомеопатът да направи разбор дали са от лекарството. Понякога на емоционално ниво имаме нужда от освобождаване и лекарството прави точно това. Един човек, който винаги емълчаливо се е съгласявал и се е потискал по този начин, получава вътрешен стимул да се изяви. И не винаги знае как. Отстрани изглежда като скандално поведението му. А реално, той се освобождава от дълго натрупано напрежение. Не казвам, че при вас с детето е такъв случая (дано не обърках постовете). Само, че трябва да се направи подробен разбор от Х, който следи случая. Възможно е и обратното, някой със свръхреакции към действителността, да почне малко да преосмисля случките и да реагира по-спокойно.

Добринка, след беладона обикновено температурата още малко се покачва и после разко спира.
Направо съм в потрес как предписвате ликарства тук и в тема за Класическа, а не за "модернизирана" хомеопатия.
Този инфлуенцинум на кой миазъм  е нозот, че не знам?

И да вметна, че туберкулинум може да се предписва и не в качеството на нозот, а като симилимум за конкретна картина към настоящия момент.

Към майката, задала въпроса - не е казано, че след започване на лечение с хомеопатия, дето автоматически спира да боледува, според Вашите очаквания и разбиране за болест.
Доколкото следя, детето се справя добре, въпреки честите боледувания. От кога детето е на хомеопатия?  Защо очаквате, че хомеопатията ще бъде вълшебна, а традиционната медицина с купищата сиропи и имуностимуланти има право да не дава желания от нас резултат...Търпение.
Трябва си време. А междувременно, помислете за някои фактори, които може да разболяват детето ви, външни, емоционални, които разстройват жизнената сила и детето реагира с чести вируси.

Не е задължително да има влошаване. С времето ще го видите. Но, да, ако се случи влошаване и то е за по-кратко и не толкова силно, нещата в общия случай вървят на подобряване.
Пример - предписано ми е ХЛ, след втория прием извади нещо хронично. След като то размина (в слаба форма) усетих много силен  прилив на енергия.
Мечка Малинарка, от приятел споделено за Румен Стойчев - системно ниски потенции на гранули, а дори за мен беше видно, че няма развитие. Търпеливо изчака пациента повече от половин година и нещата почнаха да се подобряват при следващия хомеопат.