АВГУСТ 🤱🏼 2022 💙💗👧🏻 👶🏻 (Тема 15)

  • 41 189
  • 738
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: 545
Тези дни не мога да ви насмогна да ви прочета. Вчера бях на тонове - края на 37 г.с., всичко е наред, имах една контракция. Другата седмица живот и здраве ще се гушкаме с моето момиченце ☺️. Някакви големи страхове нямам, единствено дали ще се справям (но няма не справила се майка), и дали няма да тръгне преди секциото. 9 месеца минаха като миг, а сега последните две седмици се нижат много бавно 😔.
Страхуваш ли се, какви са усещанията да си вече толкова близо?

# 436
  • Мнения: 768
Мен не ме е страх толкова от операцията може би защото работя в операционен блок и наистина вече съм развила голям толеранс. Приемам секциото, като една от любимите ми операции на работа, първо е единствената свързана с нещо толкова положително, като раждане на нов живот, второ е най-кратката, спрямо да речем коремната хирургия, при която повечето операции варират между 2-3 часа най-малко.

# 437
  • Мнения: 545
Мен не ме е страх толкова от операцията може би защото работя в операционен блок и наистина вече съм развила голям толеранс. Приемам секциото, като една от любимите ми операции на работа, първо е единствената свързана с нещо толкова положително, като раждане на нов живот, второ е най-кратката, спрямо да речем коремната хирургия, при която повечето операции варират между 2-3 часа най-малко.
Това е добре, поне виждаш нещата от по-спокойно ъгъл. Аз смятам дай Боже - нормално с епидурална, нямам показания за секцио, а така по желание не смятам, че е ок / за себе си, не налагам мнение/.

# 438
  • Мнения: 4 235
Неизвестна, начални кариесчета, мнооого мънички още. Да ги следим и да ходим редовно на преглед. Могло и да не се развият Rolling Eyes

Днес беше ужасен, ужасен ден. Угаждахме за всичко на малката. Целият ден беше планиран така, че да й е интересно. И тя не спря да мрънка и да плаче и да проявява претенции за всичко. Изцедени сме с баща ѝ. Не ми се мисли какво ще е като към картинката добавим и бебе скоро, живот и здраве Flushed

# 439
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 079
Тези дни не мога да ви насмогна да ви прочета. Вчера бях на тонове - края на 37 г.с., всичко е наред, имах една контракция. Другата седмица живот и здраве ще се гушкаме с моето момиченце ☺️. Някакви големи страхове нямам, единствено дали ще се справям (но няма не справила се майка), и дали няма да тръгне преди секциото. 9 месеца минаха като миг, а сега последните две седмици се нижат много бавно 😔.
Страхуваш ли се, какви са усещанията да си вече толкова близо?

Не ме е страх от раждането, надявам се така и да си остане. Не знам как ще прозвучи, но нищо не чувствам 😔. Някакси все още не мога да осъзная, че след две седмици в къщи ще има още някой, и той ще разчита изцяло на мен. Хем нямам търпение да дойде вече сред нас, хем ме е страх дали ще усетя онази любов, за която говорят всички майки. Преди не го написах, че не знам как ще бъде прието, но може би това ми е най- голямото притеснение 😔 .

# 440
  • Мнения: 4 235
Пламинго, мен ми е второ и не усещам нищо Laughing Първия път пак беше така. А и не съм от жените, които са припадали по деца и бебета Grin ММ ме бъзика, че първите дни съм била като призрак, че не съм обичала бебето Joy Аз действително бях под голям стрес и нямам особен спомен от първите дни вкъщи. Добре че той беше две седмици отпуска. Сега обаче сигурно ще си е вкъщи само една и... пак треперя как ще се оправя. Любовта... тя си идва в един момент. Може би е по-скоро инстинкт за закрила на едно толкова беззащитно същество. И ти иде да го гушкаш, да го пазиш от всичко лошо на този свят, къса ти се сърцето като плаче...

Последна редакция: сб, 16 юли 2022, 21:15 от Барбалена

# 441
  • Варна
  • Мнения: 1 475
Пламинго, и аз така се чувствам - тоест нищо не чувствам 😄 дори не приемам насериозно факта, че може всеки един момент да се появи. Предполагам ще усетим емоцията в един момент. Но сега по-скоро нямам чувства. Не мога да кажа, че обичам бебето от първия миг, в който е в корема ми… просто ми е странно, че в истинско същество и мога да го обичам 😄😄😄😄

# 442
  • Мнения: 3 630
Тези дни не мога да ви насмогна да ви прочета. Вчера бях на тонове - края на 37 г.с., всичко е наред, имах една контракция. Другата седмица живот и здраве ще се гушкаме с моето момиченце ☺️. Някакви големи страхове нямам, единствено дали ще се справям (но няма не справила се майка), и дали няма да тръгне преди секциото. 9 месеца минаха като миг, а сега последните две седмици се нижат много бавно 😔.
Страхуваш ли се, какви са усещанията да си вече толкова близо?

Не ме е страх от раждането, надявам се така и да си остане. Не знам как ще прозвучи, но нищо не чувствам 😔. Някакси все още не мога да осъзная, че след две седмици в къщи ще има още някой, и той ще разчита изцяло на мен. Хем нямам търпение да дойде вече сред нас, хем ме е страх дали ще усетя онази любов, за която говорят всички майки. Преди не го написах, че не знам как ще бъде прието, но може би това ми е най- голямото притеснение 😔 .
Спокойно, ще я почувстваш. Може би не веднага, дори сигурно не веднага. Аз бях така и с първото, и с второто и сега с третото. С първото страшно се терзаех, че видиш ли всички разправят как още не са родили, а това дете вече го обичат и не си представят какво биха правили без него, а аз не чувствах това. Мислех си, че сигурно съм най-ужасния човек на света щом не обичам детето си още преди да се е родило, че някой ми обясняваха, че го било обичали и преди да го заченат даже. После постепенно всичко си дойде на мястото. Първите дни като почнеш да плаче и не знаех какво да го правя ми идеше да го върна в болницата, защото смятах че там знаят какво да го правят, а аз съм лоша майка. За няколко дни всичко си дойде на място. И колкото и да не ти се вярва и второто съм имала желание да им занеса обратно, защото пък тя не спираше да реве просто за спорта. В един момент като ММ ме питаше сега пък защо реве му казвах, ами защото и се реве, откъде да я знам. И наистина не я знаех. След като си направил всичко, което се предполага, че трябва да я успокой, започваш да успокояващ себе си, че явно на детето му се реве и това е.

# 443
  • Мнения: 1 316
Ние ги носим 9 месеца тия бебета, изградили сме някаква връзка с тях. Чудя се на татковците какво им е, те кога почват да усещат нещо?
Нашият татко се вълнува, че ще става татко и няма търпение, сигурно като всеки друг.
За себе си предпочитам естествено раждане, просто защото не искам да ме оперират. Разбира се не на всяка цена ест. раждане, ако нещо налага секцио ще се съглася. Не искам да рискувам живота и здравето както на себе си, така и на детето си.
И едното и другото сигурно не са от най-приятните неща, не бих съдила никой за избора му.

# 444
  • Пловдив
  • Мнения: 1 430
Добре, че отворихте тая тема, та да разбера, че не съм единствената, която нищо не чувства 😳😅 Странно ми е все още, че в корема ми има човече и то ще се появи съвсем скоро на бял свят и ще си е наше, вкъщи ще го вземем 😳 И на това човече трябва да му дадеш всичко на което си способен, трябва да го направиш Човек и то ще расте ли расте, няма да стои само бебе и ти си изцяло отговорен за него... 🙆‍♀️

Последна редакция: сб, 16 юли 2022, 21:43 от Елънче

# 445
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 079
Ох, момичета, благодаря ви! Знам че не съм единствената, но някакси ме успокоихте ❤️. Най- странното е че през цялата бременност се вълнувах много, а точно сега накрая нищо, все си мислех че точно последните дни са най- вълнуващи. Възможно е да е заради работата на ММ, очаквах че ще бъдем заедно първите дни, и ще си бъдем подкрепа един друг, но го повишават и му казаха, че не може да си вземе бащинството и просто сега се чувствам супер несигурна .. Но вярвам че всички ще се справим ❤️

# 446
  • Мнения: 1 316
Сигурно нещо в бременният ни мозък изключва към края. Да нямаме много емоции, за да не сме лабилни. Но да, нещо
и аз не мога да осъзная, че ще си донесем един човек вкъщи съвсем скоро. Все едно съм отстрани на нещата като пасивен наблюдател.

# 447
  • Мнения: 607
Днес сме на сватба. Аз вече съм парцал, на детето му се спи, баща ѝ ще я кара, но стоически ще изкарам още поне 2 часа, че е сватбата на една от най- добрите ми приятелки.
На бебка не ѝ допада мн джангъра, или пък ѝ допада и затова не спира да ме подритва 🤣
Утре сигурбо ще го изкарам лежейки....

# 448
  • Мнения: 1 478
Аз пък май съм от другите жени , които сякаш си го обичат от преди да са го виждали Или да не използвам думата обичам да кажем , че съм се привързала вече .Разбира се имам моменти, в които си казвам ама какво ще правя с това дете , всичко ще е различно , снощи даже мн ми се спеше, а имах един притеснителен момент и си викам "баш сега ли трябва да раждам , толкова ми се спи" 😬
Така че момичета това са си съвсем нормални мисли , но вярвам , че всяка майка обича детето си .При нас таткото се вълнува , а и много искаше дете , затова вярвам , че макар и да не е в неговия корем бързо ще се привърже.
Момичета да ви питам , след като съм направила 2.5 см разкритие само от една вечер менструални болки дали продължавам да правя като ме наболява така слабо? За мен е слабо и доста търпимо , но хем искам да отида да раждам с голямо разкритие ,хем не искам да пропусна момемта с епидуралната.

# 449
  • Мнения: 334
Момичета, спокойно Simple Smile
И аз съм от тия дето нищо не чувстват, хем имам 2 седмици до термин и след махането на серклажа вчера, може и да тръгне вс момент, ама аз съм баси непукиста.
Единственото което ме притеснява е дали ще се оправя с бебето , и да не изпадна в някоя депресия..

Общи условия

Активация на акаунт