Здравейте, жена на 26г. съм, преди 1 месец родих. Отдавна исках дете, и вече го имам! С приятелят ми живеем сами, в денят, в който се прибрахме от болницата и реших вечерта да поспя и … О, чудо! Бебето не спря да се събужда и плаче през час и половина, направо ми се ревеше и не знаех на къде да потегля, а по принцип съм и доста нервен човек..Беше ме страх, не знаех какво да го правя, бях изморена и недоспала постоянно, единствено вечер идваха майка ми и баба ми за 1 час, за да изкъпят детето ( приятелят ми няма роднини, които могат да ни помагат ) .. До авторката - Отне ми около 2 седмици да свикна с бебето, да се опознаем и научим навиците си, не е спало и 1 ден при някой друг, освен в болницата! Детето ми е на АМ и имаме режим на хранене и спане, и с времето се свиква и се нагаждате взаимно! На всеки му е трудно, нали така се става майка? Не се става майка вечер по заеденията! Нормално е бебето да плаче, нали за това е бебе, плюс това ако му изградиш и ти режим няма да си мислиш, че то ще плаче по цял ден и цяла нощ и няма да спи, но като нямаш желание да опиташ и разчиташ някой друг да ти го гледа.. е няма как да стане! Майка ти и баба ти са изгледали техните деца, не са длъжни да гледат твойто, все пак ти си майката .. на 20 години ТИ трябва да се наспиваш , а роднините ти, които са изморени вече от живот, работа, проблеми, нямат нужда да се наспиват, така ли? Да добавя, че НЕ майка ми, а баба ми го гледа 1 път в седмицата, в който ден, 1 път не съм си позволила да си легна вкъщи и да си почивам, въпреки, че ми се е искало, но все пак като съм поела отговорността да съм майка и жена, трябва да си изпълнявам и домашните задължения! Та така.. Единственото, което ще ти остане след време е детето ти! Нито кръчмите, нито купоните, нито нещо материално! ОБИЧАЙ СИ ДЕТЕТО И СЕ ГРИЖИ ЗА НЕГО!