Страх ме е че не мога да се оправя сама с бебчо !

  • 7 127
  • 165
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 612
Абсолютно съм съгласна с Fever Ray.
Племенниците ми са отгледани по такъв начин. Когато сестра ми беше бременна с първото, бяха в ремонт и отиде да живее “временно” с бебето при майка ни. Само чеее… бабата пое изцяло грижите за детето, сестра ми шляпна и второ Simple Smile С една годинка разлика, 3 год майчинство ги изкара лежейки и гледайки сериали, а бабата гледаше децата. И то с лесното се свиква….Сега децата са на 5 и 6 год. Можете да си представите как се развиха нещата… нямат НИКАКВА връзка с родителите си. А родителите им представа си и нямат какво да ги правят… освен да ги изпратят при баба Simple Smile

# 76
  • Мнения: 4 508
Съгласна съм, че баба и дядо, които помагат имат голяма вина. Затова казах, че трябва да се отделят, за да могат да си поемат бебето, а не да разчитат на някого.
Майка й може да й обяснява, че не може да се справи и това да поражда още страх. Щом търси съвет, значи има надежда да се стегнат с таткото и да се справят.

# 77
  • Мнения: 3 961
Не дочетох всичко.
На 20 години се учи, работи и живее.
Било чалготеки или музеи. Това си е лично ваша работа.
Тук ти обясняват, че майката се напасва към бебето, че трябва да имаш майчински инстинкт и т.н.
Предишното поколение това знаеше - да завърши средно образование някак, да се научи да готви 15 манджи, да се омъжи и да роди две дена, от които поне едното момче.
Това е тяхното нормално.
Това да си на 20 години и да се фръцкаш по дискотеките свободно по нощите...вместо с кеф да сменяш насран памперс ...
Просто много сте избързали и не сте помислили за себе си първо.
Годините, които са си за вас лично никога няма да се върнат.
Според мен вземете сериозни мерки, защото ако имате още едно дете животът ви ще стане за пример, но няма да бъде живот за вас.
А майката, която мрънкоти трябвало е да обясни разни неща на дъщеря си. Или що пък, нали си има внученце да се хвали по съседите.
Сега всички, чиито най-хубави млади години са напаснати спрямо бебенца могат да се включат.

# 78
  • Мнения: 18 272
Едно време гимназията беше до 17, после УПК до 18.
Днес гимназията е до 19.  Героинята е на 20. Кога забременяла, кога родила? С 20годишна дъщеря с бебе през 2022 година не знам кой би се хвалил.

# 79
  • Мнения: 3 961
А има, има.
Такива, които не са виждали нищо от живота.
Направо си ги представям от младата булка с черпака и сополивите деца до домакинята на средна възраст с порасналите деца с черпака.
Благоверния на кушетката с вестника, оплешивял, по стар протрит потник.
Единствено вълнение какво са си купили съседите.

# 80
  • София
  • Мнения: 35 503
Не дочетох всичко.
На 20 години се учи, работи и живее.
Било чалготеки или музеи. Това си е лично ваша работа.
Тук ти обясняват, че майката се напасва към бебето, че трябва да имаш майчински инстинкт и т.н.
Предишното поколение това знаеше - да завърши средно образование някак, да се научи да готви 15 манджи, да се омъжи и да роди две дена, от които поне едното момче.
Това е тяхното нормално.
Това да си на 20 години и да се фръцкаш по дискотеките свободно по нощите...вместо с кеф да сменяш насран памперс ...
Просто много сте избързали и не сте помислили за себе си първо.

Годините, които са си за вас лично никога няма да се върнат.
Според мен вземете сериозни мерки, защото ако имате още едно дете животът ви ще стане за пример, но няма да бъде живот за вас.
А майката, която мрънкоти трябвало е да обясни разни неща на дъщеря си. Или що пък, нали си има внученце да се хвали по съседите.
Сега всички, чиито най-хубави млади години са напаснати спрямо бебенца могат да се включат.
С маркираното съм 10000% съгласна, но детето е факт, трябва да си го гледат, а не други да им го гледат. Само не съм съгласна да се обвинява майката на авторката. Всеки има глава на раменете си, да я ползва по предназначение. Другите не са му виновни, ако не го прави.

# 81
  • Мнения: 18 272
А има, има.
Такива, които не са виждали нищо от живота.
Направо си ги представям от младата булка с черпака и сополивите деца до домакинята на средна възраст с порасналите деца с черпака.
Благоверния на кушетката с вестника, оплешивял, по стар протрит потник.
Единствено вълнение какво са си купили съседите.
Не отричам съществуването на такива хора, но не се срещат толкова често. Времената се смениха.

# 82
  • Мнения: X
На 20  е наистина малка. Но аз родих на 22 - не много по-голяма. И на всичко отгоре бебето беше силно недоносено, без самостоятелно дишане, интубирано, 28 дена в кувьоз, с нищожни шансове за оцеляване. Съвсем нормално си го гледахме с баща му, като ни изписаха, не защото бяхме много героични, а защото предимството на тази млада възраст е оптимизмът. Като си още млад, неопитен, неособено информиран, имаш сили и ентусиазъм за неща, от които сега ми се изправя косата. А тогава морето ми беше до колене.

# 83
  • Мнения: 612
Аз не съм съвсем съгласна за “младата булка с черпака”. Айде ние не сме особено “малки” родители, но що годе сме млади. Родих на 23, сега съм на 24г. Дискотеки и преди това не обичах- изоообщо не ми липсват 😆
Е, разбира се с бебе не е като да си сам, но споменах вече, че с добра организация и желание .. всичко се постига. Та и бебето гледам, и “черпака” въртя, грижа се за дома, и работя (от вкъщи).. и успявам да се поддържам, и да се глася, излизаме с бебето, ходим на нови и интересни места, ходим на почивки… и даже ми е по- забавно, отколкото като бяхме сами с ММ.
Та има и готини млади мами. Даже много.
Детето не е пречка, даже внася безкрайно щастие .. и забавление. Но ако живота на някой е само дискотеки и лежане… да, определено ще види зора.

# 84
  • София
  • Мнения: 18 670
Нещо се бъркат стереотипите.
Ранното майчинство и свободата не си противоречат, нито е задължително да спре животът с появата на дете и да се гушнат младите на дивана, гледайки Панорама.
Аз завърших на 17, на 18 се "отделих" от родителите ми. Кавичките са, защото и досега живеем в съседство, но всеки си знае и семейството, и домакинството. Омъжих се на 22 г. Родих на 25 първото. Предстои да родя на 47 петото. И сме на светлинни години от стереотипа за домакинята с черпака и половинката с потника.
Децата не са ни попречили нито на учене, нито на частен бизнес, нито на активен начин на живот, нито на постоянните пътувания и дори живот в чужбина, нито на срещи с приятели, независимо на коя възраст сме решили да ги имаме. Само дето от опит знам колко е важно поне в първите месеци да се изгради връзката дете-родители. После е късно.

# 85
  • Варна
  • Мнения: 2 064

Това да си на 20 години и да се фръцкаш по дискотеките свободно по нощите...вместо с кеф да сменяш насран памперс ...


С кеф, без кеф, ще го сменя. Всеки е отговорен за изборите си. Това се обяснява н-страници.
За другото съм съгласна, ама вече не се стига.

# 86
  • София
  • Мнения: 18 670
Отговорност му се казва. Или не го раждаш, или ще сменяш насраните памперси и ще се научиш да ти е кеф. Това е положение. Рекламация няма в тая игра, но е жалко да вържеш цялата рода да ти се върти на пета, за да си купонясваш.
Страхът е оправдание, а приказката за оправданията и з...ка всички я знаем.

# 87
  • Мнения: 2 352
Не съм сигурна, че съществува майка, която да не се страхува за дете си. Тепърва ще има бъзсънни нощи, рев от зъбки, захранване, задавяне от храна, боледуване, падания. Страха винаги го има, притесненията също.
Ама ако от сега се вдигнат ръце, после какво ще прави?

# 88
  • София
  • Мнения: 18 670
Тя не пише, че се страхува за детето си, а за себе си. Че бебето щяло да плаче. Все едно през деня не плаче! Че те на 2 месеца още не различават ден от нощ .
Явно и през деня толкова го гледа, щом не е наясно.

# 89
  • Мнения: 7 131
Всичко е до отговорност, не до възраст. Когато и да родиш, детето е грижа и отговорност на двамата си родители. Животът не свършва, променя се. Моите деца са 2, имат 7 години разлика. Аз нямам баби, готови на безсънни нощи. А така ми се е искало в редки моменти. Затова и съвсем умишлено не съм желала деца с малка разлика.
По Коледа мъжа ми, аз и голямото дете бяхме с повръщане и температура. Докато аз самата не знам как си стоях на краката, държах на каката косата да повръща по сряд нощ, после я пращах да спи с татко си, а аз някак се довличах да кърмя и дондуркам бебе, молейки се да не лепне и то. Е, тогава така се надявах някоя баба да се обади и да каже "ще дойда да поседя с бебето за 2 часа да починеш", но уви 🙄 Затова наистина не искам и не мога да разбера лиготии да не си гледаш детето, за да бришеш дискотеките или просто да си спинкаш сладко. И все пак разбирам, че страха от плач произлиза от липсата на опит и все още мотото "мама знае най-добре". Но е време авторката да осъзнае, че вече тя е "мама" в поговорката.

Общи условия

Активация на акаунт