За самотата в брака

Е как какво: заема много пространство и човекът не може да диша и да се мърда 🤣

Съжалявам, но има доста хора с нормално или ниско тегло, които са харизматични.
Ако не са наясно с това си свойство, могат наистина да изземат “въздуха” на някога.
Но авторката пише доста рефлектирано и се съмнявам, че тя е причината за тази ситуация.
Разбира се, това не означава, че и тя няма отношение към развитието на ситуацията. Все пак са семейство и динамиката е обща.

Абуто, 20 кила отгоре и неоскубани вежди биха могли да са причина да няма секс, но не са причина да спрат разговори и двойката да се разминава като два R-експреса край селска спирка.
Доколкото виждам от постовете, мъжът не просто е по-ниско във всяко отношение от жената, ами даже живее в нейно жилище, щом тя може да му каже да се изнася. Вероятно не му достигат финанси, за да се изнесе сам, и чака да бъде изгонен, за да се жалне на някой приятел и да има уважителна причина да иска приютяване.
Не бих чакала два дни да се реши да сподели каква му е мъката, но това съм аз.

Имам нужда и от мъжко мнение, затова благодаря. Само че мъжът ми не е от най-фините, имам предвид, че дали съм с грим или не, дали ноктите ми са оправени или не, за него е без значение и дори ако съм се постарала, това е загуба на време.
Да, качих няколко килограма, но СЛЕД раждането и подозирам, че ги качих точно защото ми липсваше любов.

Напоследък съм свалила около 6-7кг,той го забеляза, но го констатира като факт, а не че му харесва или не. За него няма значение и секси бельото, той не се заиграва, сексът е скучен, еднообразен и го правим почти винаги както на него му хареса.

Знам, че ще ме питате какво правя с него и защо съм толкова глупава. Ами все още го обичам и някак си държа на клетвата, която съм дала.

По скоро по начало не ми изглежда да е бил влюбен в теб и да е имало силно привличане от негова страна. Иначе за някои мъже 10-15-20 кг в повече им убиват тотално желанието за секс,  но ме съмнява случая да е такъв.
Не ми изглеждат добре нещата, може да е няква временна криза от натрупани различни фактори, но може и всичко да е заминало. Търси начин да говорите, най добре той ще ти каже къв е проблема, не форума където всеки ще ти даде различен акъл.

Какво обичаш в него? Че от написаното не става ясно. Има и разлика между навик, как сега ще кажа на хората, че съм се провалила и всички други нюанси на промяна на статуквото. Обичаш когато не ти обръщат внимание и не те забелязват като жена.

Когато хората се обичат ,не забелязват килограми ,остаряване, промени. Дори се стараят за другия, да му помогнат ,да е добре, не за себе си.
 Да се изнася ,щом така трябва и да мисли насаме, каквото има да мисли. Ще се справиш.
Ще разбера,  ако си на 50  и няма смисъл от близост, да ползваш съквартиранта да сменя кран,  вдига тежко, заедно да сте заради детето ,но  не е такъв случай, имаш път ,време ,надежди. И не си  зависима с доходи.
Ребром, чакаш да се намисли дали ад идва с букет и на колене .
Егати мъжете.
То на 50 някои се развихрят сексуално в повече от младини.

Няма внимание, няма близост, няма желание към теб като жена...
Само това е достатъчно.
Колкото и да мисли два дни, желания и отношение няма да се появят.

Това е по-скоро блокада, не толкова глупост.
Изясни си защо ти е важно да изпълниш дадената клетва, дори когато се чувстваш зле в ситуацията.

Знаеш ли историята за Гюро Михайлов?
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%8E%D1%80%D0%BE_%D0%9C% … D0%BB%D0%BE%D0%B2

Ти поне имаш време и да премислиш различни развои на ситуацията, в която си.
Когато намериш краен резултат, който считаш за приемлив за теб и удовлетворяващ твоите нужди, то пътят до там ще се покаже сам....

Като мъж, ако харесвам жена ми - това означава, че няма значение с грим ли е, прическата и каква е, ноктите какъв цвят са. Ако я харесвам - просто отивам до нея и я прегръщам. Ако се е "наконтила" ще кажа "Уауу" и пак ще я прегърна. Разликата е това двесекундно "уауу". За много много голяма част от мъжете грим, нокти, прическа са последното нещо, което ще ги впечатли. Тея неща са за да може една жена да впечатли друга жена. Знаете ли каква ми е първата реакция като видя жена с изпипан маникюр, особенно тея изкуствените дето стърчат по повече от сантим - Тая как си бърше... и какво ли има под тея нокти. Бум, маникюра на такава жена става минус за мен.  Но пък някоя жена ще се впечатли сигурно. На къде бия - Ако един мъж харесва една жена, той просто я харесва, точка. Ако не я харесва - няма значение какви фатки и пинизи се прилагат - полза няма. Ако е харесвал една жена вчера, но днес не, значи нещо е станало снощи. И това не значи само физическа промяна, може да е една дума, може да е определено действие, но нещо е станало.
Ти си доктор и знаеш, че има разлика между излекуване на заболяването и премахване на болката. Едното иска диагностика и време, другото често е едно хапче на четири часа. При теб има нужда от време и лекуване. Ако искаш това разбира се. И ако има надежда. Защото някога просто няма. Но след една тема във форума да кажеш - ще го изчакам два три дена и ако не стане - ще му кажа да се изнася - нещо не ми звучи добре. В тоя форум най-лесния съвет е - вратата, развод. Но не знам дали винаги е най-добрия съвет.

Greyspirit, бих те посъветвала да се съсредоточиш върху себе си, а не да търсиш отговори в него, които често не се откриват.
Моят опит е, че ако мъж не иска разговор и търсене на изход от ситуацията, опитите само рефлектират върху теб негативно. Още повече те смачква.
Едва ли има значение ..дали има любовница, дали е подтиснато егото му и т.н.  Той просто е вдигнал ръце и се е съсредоточил единствено върху себе си.

Ако толкова много го обичаш пак с категоричност ще го извадиш от летаргията, която го е обзела.
Но трябва да си готова и да продължиш сама.

Тя все пак е мислила... За да пусне тема във форума, доста е мислила. Не е нещо, което ѝ е хрумнало току-що.
Най-вероятно изходът и на нея ѝ е ясен, просто не ѝ харесва този вариант. И той съвсем няма да е провокиран от някакви непознати анонимници в някакъв форум...

Аида сигурно си права. Понякога ни трябва малко кураж за да направим нещо.
Може би темата е точно за това.

Ох, започвам да се чувствам виновна и тук - слабохарактерна съм, ако търпя положението, а ако се реша на раздяла пък - много прибързвам. Не е толкова лесно, хора. Свикнала съм с него, обичам го още, така мисля, но положението ни не е розово.

Разбира се, че динамиката е обща, имам и аз пръст, но се опитвам да разбера какво е, за да се оправят нещата евентуално. Със сигурност и аз имам вина, но защо само за мен сегашното положение е проблем? Обидно е, че на него му е все тая.

Готова съм да остана и сама с детето, но все пак трябва да разбера какво се е случило в действителност, за да съм сигурна дали да опитвам да оправя нещата или да продължа напред без него.

Виж, ще го кажа така - щом рф, който по принцип в такива теми пуска заядливи коментарченца за жената, в твоята мисли, че мъжът не е ок - ти си в кофти положение.

И не е изобщо задължително твоят проблем да е проблем и на мъжа ти.

Точно тези, които ти казват, че прибързваш, най-вероятно ще сменат ключалката не след година и половина лошо отношение, а след няма и месец.
Не знаеш какво е обич, като срещнеш истинския, ще се чудиш как си се заблуждавала, че сега обичаш. Ама няма да стане с борсука на пейката отвън, а пък ти да ревеш вътре.