Когато спре да го притиска и обвинява; когато се реши проблемът, който го тормози; възможности - хиляда, според причините. Мъжете съвсем не са роботи и си имат настроения и терзания.
- Публикувана: 16 юли 2022, 14:11 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2022, 09:52 ч.
За самотата в брака
Аз ходя на работа. Той пое майчинството преди няколко месеца. Знам, че и това уморява.
Колкото до второ дете, според мен сега не е времето, а защо той твърди, че иска, не знам...
Вчера говорихме, но той обвини мен, че съм твърде прилепчива, че го задушавам, а аз искам просто да ме гушне, да прояви нежност, внимание, както беше преди детето.
Прав е, че съм контролираща, над това трябва да работя. Но неговата студенина към мен е убийствена.
Ще изчакам да мине малко време, за да видя дали все пак ще положи усилия да се сближим отново. Ако не стане, ще трябва да се разделим. Няма да е добре за детето, освен за мен, майка му да е нещастна.
Колкото до второ дете, според мен сега не е времето, а защо той твърди, че иска, не знам...
Вчера говорихме, но той обвини мен, че съм твърде прилепчива, че го задушавам, а аз искам просто да ме гушне, да прояви нежност, внимание, както беше преди детето.
Прав е, че съм контролираща, над това трябва да работя. Но неговата студенина към мен е убийствена.
Ще изчакам да мине малко време, за да видя дали все пак ще положи усилия да се сближим отново. Ако не стане, ще трябва да се разделим. Няма да е добре за детето, освен за мен, майка му да е нещастна.
Имали сме подобни моменти, при нас разговорът помагаше, но никога не го провеждаХ вкъщи, точно за да не се врътне в другата стая. Навън сред хората, някое уединено кафене... Свърши ми работа този подгод - даде ни време да се напаснем.
Сериозно, лекия хроничен проблем, може ли да е причина - защото един Конкор ни създаде на нас главоболия м-у 37 и 39 година на моя човек?
Сериозно, лекия хроничен проблем, може ли да е причина - защото един Конкор ни създаде на нас главоболия м-у 37 и 39 година на моя човек?
Повечето сме били в майчинство и знаем, че не е лесно, и психически. Нищо чудно и на него да му е трудно, още повече ако ти, Грейспирит, наистина го контролираш - и аз бих го правила, ако мъжът ми гледаше детето, щяха да са инструкции и какво ли не, а това подтиска.
Дано да се оправите. Не мисля, че човекът е манипулатор, просто и той има чувства. Мъжете какво, да не са от дърво?
Дано да се оправите. Не мисля, че човекът е манипулатор, просто и той има чувства. Мъжете какво, да не са от дърво?
Ако мъжът ти седи вкъщи, домакинства и гледа детето, ясно е защо е депресиран...
Т.е една жена може и трябва да майчинства, един мъж се депресира?
Грей, възможно ли е фокусът му да е към детето, щом той е вкъщи и просто да не му оставя ресурс да задоволи и твоите емоционални нужди?
Моето първо дете high need child и въобще не ми оставаха сили за някого другиго, често и за мен 🙈
Всяко дете е различно, но възрастните също, може в момента мъжът ти да не може да задоволява едновременно теб и детето емоционално.
В този случай не трябва да приемаш отношението му към теб лично, но пък можеш да се опиташ да проведеш небрежен разговор, когато детето спи и да разбереш защо се държи така.
Ти можеш да пробваш уикенда да поемеш детето и да му дадеш свобода да прави каквото иска.
Uncommon, напълно е възможно Грей да не е контролираща, тя е написала, че иска да се гушка, а това не е контрол.
Възможно е той да се чувства “заклещен” в тази ситуация, чувства се затворен и т.н
Т.е това са неговите възприятия, но Грей му е партньорка, не терапевт. Той трябва да осмисли какво му тежи и какво може да промени.
Майчинството не означава стоене вкъщи!
Да, не се ходи на работа, но никой не е заключен вкъщи.
Всъщност точно с второто дете бяхме всички вкъщи, заради локдауните: да, беше различно майчинство, с ДО за сина ми, но аз не го възприех да съм заключена вкъщи. Наслаждавах се на рязко намаленото обществено темпо, бяхме много сред природата, отделяхме си повече внимание, защото нямаше какво да ни разфокусира.
Мъжът ми сутрин се разхождаше с бебето, аз учех със сина, после следобеда аз имах време за мен, докато малката спи, той правеше също каквото иска, сина също. Всеки имаше време за себе си и никой не се е чувствал затворен, макар дефакто даже и детските площадки да бяха заключени (в чужбина съм).
Според мен Грей трябва да разбере кой са неговите нужди: дали му трябва потвърждение, че работата, която върши (гледа детето) е важна и тя му признава голямата отговорност и усилията, които полага; дали му трябва повече свободно време за неговите си интереси и приятели; дали е нещо друго.
Явно и той самият не е наясно и не знае какво да прави, за да излезе от ситуацията.
Да, не се ходи на работа, но никой не е заключен вкъщи.
Всъщност точно с второто дете бяхме всички вкъщи, заради локдауните: да, беше различно майчинство, с ДО за сина ми, но аз не го възприех да съм заключена вкъщи. Наслаждавах се на рязко намаленото обществено темпо, бяхме много сред природата, отделяхме си повече внимание, защото нямаше какво да ни разфокусира.
Мъжът ми сутрин се разхождаше с бебето, аз учех със сина, после следобеда аз имах време за мен, докато малката спи, той правеше също каквото иска, сина също. Всеки имаше време за себе си и никой не се е чувствал затворен, макар дефакто даже и детските площадки да бяха заключени (в чужбина съм).
Според мен Грей трябва да разбере кой са неговите нужди: дали му трябва потвърждение, че работата, която върши (гледа детето) е важна и тя му признава голямата отговорност и усилията, които полага; дали му трябва повече свободно време за неговите си интереси и приятели; дали е нещо друго.
Явно и той самият не е наясно и не знае какво да прави, за да излезе от ситуацията.
Ама чЕки малко, бе, жена. Та ти си разменила тотално ролите ви. Не осъзнаваш ли в каква позиция си го поставила, нали си психолог, ми я вземи се замисли малко. И после искаш от него да се държи като мъж. Ми, няма как да стане. Ти си сама си го превърнала в нещо друго. Сори.
Истината е, че един мъж ако проявява слабости пред жена си, това води към раздяла. Затова ако е в дупка, депресия, може би опитва сам да се справи и му е трудно. При него има бая фактори, които могат или да му направят много силна психиката или да я смачкат - насилие като дете, поел майчинство, жена му изкарва повече пари, ниско либидо, жена му с по-голямо.
Колкото и жените да не се съгласят тук, трябва според мен да покажеш по-голяма смиреност като жена, да поемеш малко женската роля, а той да влезе в мъжката. Поеми ти майчинството, кажи му че искаш сега ти да се занимаваш с това, а той да има време да се развива като мъж. Покажи му че се възхищаваш от него - ако е със смачкано самочувствие, това ще му го вдигне. Кажи че си горда от това как той като мъж възпитава по мъжки сина ви (дори и това да не е напълно истина).
Ако една жена е слабата това е нормално, така че не би било проблем едно семейство да е перфектно, дори жената да реве, да е депресирана от време на време, да е слаба, да няма работа.
Обратното - почва да куца.
На твоя мъж му трябва тестостерон, нещо да го нахъса, агресия в положителен аспект.
Покажи се слаба, разплачи се. Излъжи го, че се чувстваш много слаба, че в работата се чувстваш глупава и го помоли за съвет, да те прегърне. Де да знам - някак трябва да обърнеш ролите при вас и той, дори и симулативно в началото, да влезне в мъжките обувки.
Колкото и жените да не се съгласят тук, трябва според мен да покажеш по-голяма смиреност като жена, да поемеш малко женската роля, а той да влезе в мъжката. Поеми ти майчинството, кажи му че искаш сега ти да се занимаваш с това, а той да има време да се развива като мъж. Покажи му че се възхищаваш от него - ако е със смачкано самочувствие, това ще му го вдигне. Кажи че си горда от това как той като мъж възпитава по мъжки сина ви (дори и това да не е напълно истина).
Ако една жена е слабата това е нормално, така че не би било проблем едно семейство да е перфектно, дори жената да реве, да е депресирана от време на време, да е слаба, да няма работа.
Обратното - почва да куца.
На твоя мъж му трябва тестостерон, нещо да го нахъса, агресия в положителен аспект.
Покажи се слаба, разплачи се. Излъжи го, че се чувстваш много слаба, че в работата се чувстваш глупава и го помоли за съвет, да те прегърне. Де да знам - някак трябва да обърнеш ролите при вас и той, дори и симулативно в началото, да влезне в мъжките обувки.
С мъжа ми сме заедно от 3 години и половина. Набързо се оженихме, заживяхме заедно. Имаме дете на година и половина, желано.
Аз ходя на работа. Той пое майчинството преди няколко месеца. Знам, че и това уморява.
Проста сметка - детето тъкмо е влязло/влиза в бебешкия пубертет и няма нищо общо с гукащото бебенце от първата година. От няколко седмици има нужда просто да се свие на дивана и шумът от телевизора да го приспи? Явно инатенето и трошенето на нерви е започнало, но той няма смелост да ти сподели как преминава денят му, защото предполага, че се пише поредния провал на неговата сметка. А реално дори и за майките, които обгрижват от ден първи децата си, сблъсъкът с новата фаза е челен и напасването изисква цялото им търпение и емоционален резерв. И вечерта се прибираш ти и изискванията продължават, дори да са под формата на очакването ти за гушкане - ами търси убежище човекът, макар и в другата стая. Ще се сближите отново като започнеш да проявяваш внимание и загриженост към него, а не само да ги очакваш за себе си.
Иначе съфорумките по-напред са прави, говориш за мъжа си като за губещ и неспособен и в крайна сметка държиш него отговорен за изхода на ситуацията (ама щял ли и той да работи над себе си, ще били сме видили дали той щял да се промени итн). Защо е толкова важно за теб той да се издъни? Какво твое вътрешно убеждение ще потвърди такъв развой - имаш ли страхове, че си се взела с човек, който не ти е от чергата? Отстрани звучиш точно така...
Да, за един мъж може да е доста депресиращо да стои в майчинство с детето (за жена също, но при мъжете влияят и културни фактори). Смяна на роли, чувство, че не е успял да осигури той семейството, и самите грижи, които са доста изцеждащи, нещо, което на мъжете рядко им се отдава възможност да разберат.
На мястото на авторката бих седнала с него да обсъдим стратегия за организирането на целия процес и времето. Така че да има лично време и за двамата, общо време, грижите да са балансирани. Да не се явява тя тартор на цялата схема, а той завряната майчица. Колкото и нечестно да ни се струва на нас жените, понеже ние сме едва ли не длъжни в такава ситуация, щом семейството страда, трябва да се пренагласят нещата. Варианти има, но ще трябва търпение и взаимност.
На мястото на авторката бих седнала с него да обсъдим стратегия за организирането на целия процес и времето. Така че да има лично време и за двамата, общо време, грижите да са балансирани. Да не се явява тя тартор на цялата схема, а той завряната майчица. Колкото и нечестно да ни се струва на нас жените, понеже ние сме едва ли не длъжни в такава ситуация, щом семейството страда, трябва да се пренагласят нещата. Варианти има, но ще трябва търпение и взаимност.
Ако мъжът ти седи вкъщи, домакинства и гледа детето, ясно е защо е депресиран...
Септември детето тръгва на ясла и той ще се върне на работа. Нямаше как да не му отстъпя майчинството, защото той самия го поиска, нямаше да можем да се оправим финансово, ако той работеше, а аз гледах детето.
Проблемите ни не са откакто той е майчинство, доста преди това са...
Проблемите ни не са откакто той е майчинство, доста преди това са...