На море в Гърция 2022 - IV

Съгласна съм, че някои хора не искат да пътуват толкова време наведнъж. Но искам да кажа, че пътуването до Лефкада не е толкова дълго и изморително и може да се вземе в един ден. Всеки сам решава. Аз лично нямам неограничен отпуск и не обичам да губя дни в междинни нощувки, ако не се налага. Ние за Лефкада тръгвахме в 5 сутринта и към 13.30 ч. бяхме в Лефкада Таун. И то когато гръцката магистрала до Превеза не беше довършена. Но пък сме двама шофьори и при необходимост сменям съпруга ми да почине.

При двама шофьори е друго, но наистина е въпрос на индивидуална преценка и стил на пътуване. Понякога дори се възхищавам на хора, които са толкова мотивирани и експедитивни, но да тръгна в 5 ч. за почивка ми се струва някакъв особено перфиден вид мъчение . Преди 10-11 ч. бихме тръгнали само ако сме ангажирани със самолет или ферибот. Не гледам на междинните нощувки като загуба на време - напротив, като на чудесна възможност да опозная други части на Гърция и да хапна на още някое вкусно място, по възможност далеч от много-много морски туристи.
Загорохория, Вермио, Парнас, Превеза и Амбракийския залив, Керкини, Волос, Янина, Мецово, Галаксиди, Нафпактос и т.н. още много сме видели и поопознали по път, докато се мотаем два-три дена към крайната цел. Та даже и на Евия сме спирали да спим на връщане от Аморгос (това си беше друг вид лудост).
Даже ми е нещо като хоби да намирам интересни места по пътя - резервацията обикновено правя в деня преди тръгване и това допълнително вдига хазартния елемент. Единственото условие е да няма повече от 30-40 км отклонение от магистралата, щото пътят и без това не е малко (добре, очевидно в примера с Евия не съм го спазила, прекосихме я почти цялата ).
Откривали сме и разкошни хотели на много добри цени, в някои от които сме се връщали неколкократно.

Параход, разбирам напълно и твоите доводи, но просто искам да дам и друга гледна точка. Иначе при пътуване на повече от 900 км определено  бих направила междинна нощувка. А дестинациите, които си изброила, и на мен са ми интересни, но пусто не ми се откъсва от времето за плаж. Трябва да е извън плажния сезон. Може някой ден да стане. А по отношение на ранното тръгване - за гръцкото море съм готова на всякакви жертви За Черно - тръгваме късно.

И на мен не ми се ходи специално за повече дни на планина, все към морето ме дърпа, затуй така Разбира се, ходим и извън плажния сезон, дори да е само за уикенд или с 1-2 дни отпуск - прекалено много харесвам Гърция без туристите, за да си го спестя. Аз също разбирам доводите на хора като теб, както казах - понякога дори леко им се възхищавам, но за нас е невъзможно. В различни периоди и по обективни причини, не само от глезотия. Преди 12-14 години имахме малко дете, което пътуваше много трудно, независимо от часа, автомобила и всички други обстоятелства, то ни "дресира". После имаше "светъл" период, сега причините са други.
Дай боже всекиму повече време за почивка и пътуване и така, както му харесва.

Да дам моите пет стотинки по темата. Ние решихме тази година да направим междинна почивка около Солун и да е на море. Спахме в Лептокария, което не препоръчвам като курорт, но пък мястото за настаняване беше ок. Съседното Паралия Пантелеймонас има хубав плаж и е по-близко до представата ми за море. Обаче, това си е още почти час след Солун. После има и още час повече наобратно до магистралата. Вариантите на изток от Солун ще са горе-долу същите като време. Ако се избере самия Солун за нощувка, няма да има плаж, но пък храната е много вкусна и е подходящ за разходка. На връщане не направихме почивка, и определено ни беше тежко.

При тръгване от София за Лефкада по обяд, аз бих избрала спирка в Мецово или Янина. Настаняване, разходка и ще стане време за вечеря
Без спиране бих го направила при ранно тръване, което ние също предпочитаме, като миленка_д. 7-8 часа са оптималния вариант за Лефкада. Може и да станат с 1-2 часа повече според обстоятелствата или ако крайната точка е в южната част на острова.

Ние спряхме от Варна в Кавала ( цял ден каране) , където резервирахме пет нощувки с Airbnb. Оттам отидохме до Литохоро и Олимп за две нощувки и три дни след което продължихме към Атина.
Разгледахме три дни и хванахме ферибота към Крит.
Там обиколихме острова за шест дни, отново на ферибота и нощувка на Метеора.


Сутринта посетихме още манастири и Оттам продължихме към Корча, Албания за нощувка и Охридското езеро сутринта.
Оттам тръгнахме в 11 сутринта, спряхме в Халкидики за хапване и бяхме в Пловдив в 1.30 сутринта.

Много ви благодаря!
Значи избора ще е или Метеора или Янина, според вашите препоръки.
Желая ви хубава и усмихната седмица

Обиколихте Крит за 6 дни?

По темата Мецово/Янина - зависи по кое време е спирката. В Янина може да е много топло, Мецово е планина.

Ние за 7 дни обиколихме частично западната част на Крит. Но все пак бяхме на почивка. Навъртяхме около 800 км на острова. Но за мен Крит не е място, на което да си прекараш почивката на един-единствен плаж пред хотела.

Miss Wanderlust, вашата обиколка на колко пропътувани километра по суша се равнява? Иначе аз не съм привърженик на такива обиколки. В Гърция предпочитам да се концентрирам върху една, максимум две дестинации.

Искам да благодаря на Параход, че ми показа книгата "Мед, маслини и октопод". Невероятна е, прочетох я с огромно удоволствие. И още повече ми се приходи на Китира да опитам уникалния мед от мащерка. Дано стигнем някой ден там!

Прекрасен остров е Китира, прекрасен. Само три дни успяхме да му отделим, но определено ще се върнем отново.

Всеки ден бяхме на различен плаж и място. Спяхме в Малиа, но обиколихме Ираклион, Ханя. Балос, Кноссос, Агиос Николаус и много плажове между тях.
Не зная колко км сме навъртяли- ние обикаляме доста.

Преди съвсем да са ми се изтрили спомените, да надраскам още малко бележки за Лесбос. По места и без никакви поетични отклонения

Снимките са тук и тук.

Митилини – столицата, но гърците най-често наричат с това име и целия остров. Място с много дълга история.
Голям за островните стандарти, хаотичен град (30 000). Има нужда от време, за да го опознаеш и откриеш хубавите му черти, с което ние не разполагахме. Най-известната сграда е църквата „Св. Терапонтий“ с големия си купол (от неговото име идва думата „терапия“). Както почти всеки град и село в Лесбос, има крепост – тази е една от най-големите в Гърция, строена последователно от византийци, генуезци и османци. На пристанището стърчи малка Статуя на свободата – прилича на американската, не е точно същата, историята и авторите им нямат нищо общо. Защо е там, е трудно да се каже

Моливос – най-красивият град на Лесбос. От 1919 г. официално се казва Митимна, но другото име се ползва и до днес. Крепостта е генуезка и красиво осветена през нощта. Градът е построен на стръмен хълм, а кръчмите са по крайбрежието. Може да се нарече единственото космополитно място на острова – без да е натрапчиво туристически, има шарена интернационална публика и няколко откровено масови таверни долу на пристанището. Има и доста добри обаче. Има плаж средна хубост и е близо до Петра, за която вече казах.

Пломари – столицата на узото. Незабележително с друго индустриално градче, по-мърляво от другите. Със забележително тесни улици, ако се объркаш като нас и се наложи да пресечеш целия град, за да излезеш на крайбрежната В близост са най-популярните плажове на острова – Агиос Исидорос и Тарти. И двата са с много чадъри, шезлонги, заведения, нещо крайно нетипично за Лесбос. Тарти е едропясъчен, закътан между скали, Исидорос е с малки бели камъчета. И двата са прекалено населени за нашия вкус, достигат се по тесни криви пътища.

Заливът Гера – изглеждаше невзрачно място в Гугъл, оказа се много приятна изненада. Разбира се, плажчетата са гадни, защото в дълбокия вътрешен залив вълни са почти невъзможни, но има изключително живописен крайбрежен път, селца, таверни. Препоръчвам Kostas Avlonas.  
На Гера е и единствената функционираща минерална баня на острова. Лесбос по забележителен начин неглижира балнеоложкото си богатство и извори като Ефталу и Полихниту, където блика минерална вода с температура 60-80 градуса, са запуснати. Скала Терми също, там на главния път може да се види скелетът на отдавна изоставения Гранд Хотел Сарлица, построен през 1909. Не знам какво да мисля по този въпрос, а и не съм питала местните.

Агия Параскеви – голямо село (може би град), близо до Калони на другия голям вътрешен залив. Денем се минава по широк удобен път, вечер като се прибираш – изненада; улицата е затворена за автомобили, наизвадени маси, столове и всичко живо яде, пие и се весели. Похапнахме и ние, но все пак трябваше да се приберем в Скала Сикаминеас, което се оказа не много лесна работа. След безплодно навигиране по тесни тъмни улички и между масите на едно мезедополио, откъдето gps-ът настояваше да минем, местните взеха нещата присърце, станаха, разместиха пикапа, паркиран невменяемо пред църквата, и ни преведоха на заден към правия път

Сигри – най-хубавият, единственият класически хубав плаж на острова, с фин жълт пясък и прозрачна вода. Кой знае защо, по-студена, отколкото навсякъде другаде. Сигри се надява на по-добри времена, тъй като вече има голямо пристанище и от тази година веднъж седмично там спира ферибот от Пирея. Но селото изглежда известно само и единствено на гърците и не изглежда да ламти за туризъм. Единствената таверна на плажа – Plaz, е и единствената единодушно лоша таверна за целия ни престой. Сигри също има крепостчица – османска. Няколко км преди селото е музеят на открито „Вкаменената гора“ - вкаменелости на дървета на милиони години. Има отделни екземпляри, изложени край пътя в цялата околност, и може да прецените дали ви интересува да се задълбочите по темата. При нас беше невъзможно, тъй като температурите гонеха 40 градуса, а Сигри беше на около 2 часа път до хотела ни (в посока)
Но понеже все пак плажът и селото са много красиви, за залеза да не говорим, ето една малка история за тях. През лятото на 1959 г., две години след Нобеловата награда и няколко месеца преди края на живота си, Албер Камю го добутал до отдалеченото рибарско село в западен Лесбос Сигри благодарение на своите приятели Лето и Ангелос Катакузинос. Ангелос бил родом от Лесбос, учил медицина във Франция и т.н. Със съпругата му били интелектуалци от световна величина, пиели си узото с Камю, Фокнър, Артър Милър, Шагал, Сеферис. Та, на Камю толкова много му харесало в Сигри, та казал неща от сорта на "Тук е земята на боговете" и "На това място бих искал да умра" (по-подробно пише в книгата на Лето In the company of Albert Camus). Но нямал тоз късмет и умрял в катастрофа на 4 януари 1960 г. във Франция. Около Сигри има и други по-класически плажове, доближаващи се до пясък - при Скала Ересу, Гаватас, Кампос. Но като цяло тази част на острова е гола и безрадостна, на фона на пищната зеленина на севера.

Сикамия (Сикаминия) – нашето планинско село, подстъп към което е пристанището Скала. На страшен баир. Има църква, училище (нефункциониращо), сенчест площад с кафенион и минимаркет. Има и таверна на главния път, където паркират всички гърци, понеже в селото дръзват да влязат с кола само редки смелчаци, например зареждащият магазина. Центърът на просветата в района е с. Мантамадос, което местните произнасяха като Мадамадо.

Като общо впечатление, островът ни се видя чудесен. Цените са като Гърция преди 10 години, никъде другаде напоследък не съм виждала такива. Храната е изобилна и вкусна, рибите са много на почит. Туризмът е кът. Хората са любезни и мили, за огромна изненада всички говорят английски. Настаняването също е евтино, особено предвид в кой сезон бяхме. За Лесбос май тия неща нямат много-много значение. Зелено е, аграрно, навсякъде щъкат козички, овце, коне, таралежи и лисици също ни бяха чести спътници (таралеж имахме и в нашия двор, освен котки, а лисица освен по пътищата нощем срещнахме посред бял ден в крепостта на Моливос).
Недостатък са огромните разстояния. Все пак, като изключим тези към Тарти и Пломари, пътищата навсякъде са хубави и широки. Ако човек разполага с повече време, добре е да си направи 2-3 бази в различните краища и да се мести през няколко дни, вместо да бие часове всеки ден в обследване на острова. Друга досада по наше време бяха пълчищата оси и стършели, заради горещото и безветрено време. Ловяха се само на месо и сладки безалкохолни напитки – ако нямаш нищо от това на масата си, не ги виждаш.
Водата беше много приятна за плуване – нищо общо с чая на Лимнос, но не и студена (студена е само на Сигри). Залезите са забележителни. Котките са безчет. Крепостите е добре да се покоряват по/след залез слънце. Препоръчвам за хора, които имат нужда от доза автентична Гърция и не се страхуват от липсата на фин пясък тип Слънчака. За пик сезон, когато на по-популярните места е лудница и скъпотия, бе направо неоценимо.

Параход, благодаря, че ни разходи из Лесбос. Иначе и поетичните отклонения винаги са много приятни.

Вероятно, защото се това за различни гръцки пътешествия ФБ реши да ми предложи изложба🤣, ако на някой му е интересно:
https://m.facebook.com/events/2010471502495774?acontext=%7B%22so … %22%7D&aref=3

Gigi-gagi,
то не е изложба, а цяло фотосафари-екскурзия!

А без поетични, за да не стане непоносимо дълго...