Имам ли шанс с турчин или мисията е невъзможна?

Тази версия за неговото жилище се появи доста по-късно. А опитът показва, че авторите на темите постепенно изкривяват фактите под натиска на критиката.
Но дори да приемем, че авторката е ходила там, едва ли е виждала документът за собственост. Най-вероятно това жилище е на родителите.

Всъщност темата беше изчерпана още с първия коментар.

Точно, че и без него би живяла в Истанбул писа:


Два пъти пише, че той живее сам. А, Opossum го цитирала.



Не, не съвсем:


Молба към всички: четете, моля, написаното от автора за да се придържаме към факти. В противен случай авторите се чувстват нападнати и подигравани.

Четем, Невена. Вече прочетохме, че родителите му няма да я приемат, а той ще послуша тях, поради което настоява авторката да не идва. И междувпрочем, дали религията не е проблем за родителите му, четем интерпретацията на авторката, а не мнението на родителите.

Това с живеенето сам се е появило много по-късно. Първоначално информацията беше различна.
И се е появила след коментарите, че ще отиде нежелана в чужд дом.

И за местенето не казва, че и без него се е замислила, а би се замислила.

Е, то никой в тази тема не е виждал нито авторката, нито детето ѝ, нито мъжа, нито родителите му, може би има хора, които и Истанбул не са виждали, но това не им пречи да пишат. Какво като не сме виждали нотариалния акт.
С лека ръка обвинявате хората, че лъжат. Обаче нали знаете, че с каквато мярка мерите, с такава ще ви се и отмери.
Ставаше въпрос дали мъжът живее сам или не, не чие е жилището.
Няма да е първата, нито последната съфорумка неодобрена от свеки и поради това невзета от сина.
Аз самата не бях одобрявана от първата ми свекърва.
И какво от това? Те загубиха златна снаха и съпруга. Сега други ми се радват.
И детето няма да пропадне. Смятам, че жена която е така борбена и упорита може да направи много и за детето си.
От почти двадесетгодишен опит с деца на всякаква възраст и от всякакъв произход, мога да кажа, че майки които поставят детето си над всичко и мислят предимно за него, но не и за себе си, не правят добре.
За да е добре детето, майката трябва да мисли и за себе си. Нека приключи с тази връзка, за да може да продължи нататък. И може да намери чудесен човек, който да се превърне и в баща на детето ѝ.
А най-лесно ще приключи като иде и види на място, че нищо не става. Иначе все ще се пита "ами ако...".
Край на цената на два билета и няколко нощувки си струва.
А онзи борсук инстанбулски не може да ѝ казва дали да отива или да не отива в Истанбул. Не ѝ е господар. Ако откаже да се види с нея, голяма работа, тя да не е малоумна да не може да иде до летището или автогарата и да се прибере.
 А тези дето тук хвърляте камъни по нея, кой знае колко сте се мазнили на нечия майка, ама сега олеле, олеле, как ще преживее унижението. Ей така, тегли им една майна и се прибира. Едва ли ще тръгнат да я трепят, защото не я харесват за снаха.

Проектирането на собствените драми не е особено интелигентен подход. Най-малкото води до бъркането на глупостта и безотговорността с борбеност. А аргументът "вие да не сте много Убави" не е много по-различен от "ама и Вуте е зле". Но, кой колкото си може.

Е,чак пък драма да е нещо отпреди сто години, при положение че сега съм щастливо омъжена. По скоро житейски опит. Всички се опираме на него, нали?
Смятам, че ако човек е преживял или видял нещо, може да даде по-добър съвет за него.
Затова и се включих.
Интересно ми е ти защо толкова навътре вземаш съдбата на това чуждо дете и все повтаряш, че в Турция ни наричат гяури.
Това от личен опит ли е?

Никак даже, тя затова не ме обича особено. Е, някъде ... да речем след 10-тата година схвана, че отърване от мен няма, внуци налични и взе да ме приема.


Факт е, че не ни обичат особено. Търпят ни като туристи и клиенти, защото дохода им зависи от нас.

И да, от личен опит - много кофти гледат жените, хем аз не съм точно първа красавица, даже напротив.

Щом се нарича борбеност желанието на всяка цена да идеш при мъж, който в прав текст то казва да не ходиш, ок.

Каква борбеност, това е инат, умишлено затваряне на очите и нагло натрапване.

Ако религията беше проблем щеше да и го каже. Мъжът е прекалено обективен, честен и прям за да и го спести. А и религия се сменя. Детето не може да го върне в родилното.

Доста примери имам около мене на турци и туркини, които се ожениха с родителска благословия за друговерец, чужденец, но родителите им отхвърлиха разведен/а турчин/туркиня и то точно заради наличието на дете от предишна връзка.

Сестрата на най-добрата ми приятелка се ожени за англичанин в края на 1970те и родителите и бяха супер доволни. Приятелката ми роди извънбрачно от женен турчин с 3 деца, в Англия, разбира се. Скрила е тези факти от родителите си и даже направили ислямски брак, сватба с рокля и гости. Родителите и не са се усетили докато не се скарала с него. Родителите и не харесаха това, че мъжът не е образован, но приеха. Брат и щеше да се жени за рускиня и родителите одобриха, защото рускинята била красива, образована, млада и без деца.

Сестра и се разведе, остави детето в Англия и в Истанбул заживя с по-млад турчин, неженен и без деца. Още са заедно, но мъжът цени огромното и жилище в скъпия квартал, добрата и заплата, сините и очи, манекенската и външност и многото и кинти 😇. Можело значи! Подробност е, че родителите на мъжа са починали 🥳.

И по-консервативните турци са склонни да приемат човек с дете ако тяхното дете е разведени и с деца, но за ерген или мома не. Така беше и в България допреди 30г.

В Лондон се запознах с една туркиня от момчилградско. Родителите и били против връзката с българин, а той пък се оженил за друга. Не искали, уж, друговерец. Англичанина го коткаха и гледаха като писано яйце, поне докато и купи къща и си вземе паспорта 🌞, тя де. 

В Турция е малко като в България - интересът клати феса.

Opossum, привичките при мюсюлмани са съвсем различни. Мъжът представя бъдещата жена на майка си, ако е взел решение да е с нея. Да се жени. Тук вече може и игра да има, ако например му трябва придобиване на постоянно прибиваване в бг и тн ,но тук случая не е такъв. Той я пъди, да не ходила дори, камо ли да и предлага нещо. Казва и ТЯ да си проучи как седят нещата в неговата страна 🤣.
Знам и аз случаи с араби тук, от всякъде. Тези, които държат на българските си жени си личат, има и такива разбира се. А някоя опитала се да върже мъжа и детето им общото  взеха да си го отглеждат с все братови жени и братовчеди, но майката не я прибраха. Тя се алкохолизира в последствие. Почти не я допускаха преди това до дъщеря и. Пък, ако е син, да не говорим..
Иначе за Турция..имам приятелка с дъщеря , на 14,15 . Запозна се с един, голяма любов уж. Ама като отиде и все в някакъв апартамент се виждаха. Сваляше и уж звезди, и не уж, никакви роднини ,запознанства. Така откараха 2, 3 години и нищо. Оправданието беше бизнеса отново. Не знам дали я е обичал наистина, вероятно, но не и за семейство. Та, авторката хич не е първата и последната,с която играят по тоя начин. И наистина пълно е с турци и по света и в Сф, които имат странични връзки, някак си го приемат , дори и да са женени, но ни една не знам да са я взели в последствие за семейство . И всички уж разделени, с проблеми в брака и в един момент като се приберат по Турция за постоянно  и рязко всичко им е ок и забравят за българската си изгора. Имам една позната двама , трима смени и нищо. Понеже и тя работеше в такава среда. А беше и доста хубава, но... напразно. Имайте малко самочувствие, за да не се държат с вас като държанки , освен ако не е това целта. 😜

Нека не бъркаме чешенето на егото да кажем с борбеност. Съгласна съм за здравословен егоизъм, но нейното си е пълна тъпотия. И тук не става въпрос за здравословен егоизъм на майката. Нито за някаква си свекърва. Става въпрос за това, че ще причини на детето си абсолютно излишни стресове в тази крехка възраст и неприятни емоции.

Невена, с цялото ми уважение към мненията ти, това не е приказка и изключения кой, какво, къде. Партньора ми е англичанин, приета съм от семейството му, но има предразсъдъци към източно европейци, африканци и прочие във Великобритания. Приети сме в обществото, особено в Лондон, за работа няма проблем, приятелства, социализиране и прочие, но предразсъдъка си го има, усеща се. Както и към останалите азиатски и африкански култури. Какво говорим за Турция и мюсюлмани.Ще причини тотално различна, неблагоприятна среда на детето си. Непознати хора, непознат език, неясно настроени хора около него. Абсолютна глупост, не борбеност.

Не знам авторката дали чете още, но ми е интересно на какъв език комуникират и дали е ходила в Турция, откакто се познават.

Аз не смятам в никакъв случай, че тази връзка има бъдеще. Обречена работа, поради недостатъчна любов от мъжа.
Просто жената трябва сама да стигне до този извод, а това очевидно може да стане като отиде там.
И не е правилно да се нарича лоша майка, да се обижда и да се говори за отнемане на деца.
Това е доста деликатна тема и аз често съм чела за семейни проблеми в други теми на хора, които си позволиха да се държат грубо тук. Не мисля, че беше редно така да се нахвърлят.
А и постигате обратен ефект по този начин. Авторката сигурно вече си е купила билет до Истанбул.
Езикът е най-малкият проблем за едно дете. Ех, защо някой не ме е водил като съм била малка в чужбина да науча лесно някой и друг език, ами сега на стари години се мъча.
Тя е написала, че е ходила и дори в апартамента му, но някои хора казаха, че лъже за това.
Също така каза, че говори турски, но не много добре (което може да означава всякакво ниво).