Имам ли шанс с турчин или мисията е невъзможна?

По нашия край защото има много турци и ни са приятели и съседи, моето усещане е, че ни е близка културата. Като отидох в Истанбул пък се зачудих колко много думи от звучащата наоколо реч разбирам. Техни думи, които и българите сме включили в речта си.
Като бях в гимназията, доста си харесвах едно момче от българските турци. С неговите родители се познавахме и мога да кажа, че бяха страхотни хора и че те също ме харесваха. Наште не бяха във възторг, ама не защото турчин, имаше друго, дето не му харесваха конкретно на него (бяха казали, че ако ставаше дума за брат му, щяха да са ок, ама за това момче - не). И се постараха да не общуваме, а аз бях твърде млада да си защитавам правата, това го усвоих после. Все пак имам хубав спомен, малко тъжен, ама хубав.

Opossum да стигне до този извод сама като си начука главата, се прави на 15-20 години. След една определена възраст и с отговорност към дете, би трябвало да разсъждаваме кое до какво ще доведе и има ли смисъл да се прави.

Аз не познавам човек, който след 20 годишна възраст е разсъждавал винаги трезво и винаги е вземал правилни решения. Особено като са намесени чувства.
Честно казано, ако се запозная с такъв човек ще бягам надалеч.
Всички грешим.
Нейната грешка поне звучи поправимо.

Късно се включваш и не си чела темата. Авторката ясно каза, че заглавието трябвало да е УЧИЛИЩА В ТУРЦИЯ. Нищо общо темата не трябвало да има с мъже, свекърви и с потребителите на СО.

Тя авторката изобщо не навлиза в подробности, а напротив - историята е разказана отгоре, отгоре и то през нейната романтична призма. Да може ние да се хванем на въдицата и видиш ли, да има аплодисменти за тази нейна безусловна любов и смелост....

Искам да знам аз :

- Къде и как се запознават
- Колко време са заедно
- Той къде аджеба, ашколсун, живее в Турция
- Живели ли са някога заедно в една къща с нейното дете

'бе, да, бееееееееее. За да ѝ го откраднеш и ти да отидеш на хубавото да си живучкаш със свеки у Турция-та.

Еее, ми добре си си. Мен искаха да ме купуват за 2 камили и 4 тави баквала. И майка ми тогава /на едно море/ чула-недочула вика "уеs". Аауу, за малко и инфаркт.

Нещо ново за 15 стр., които изпуснах? Върнах се да чета по диагонал, ама гледам няма я.

На три от тези въпроси има отговори назад в темата.
Обидно е към авторите като не се чете темата, а се пита повторно след това нещо, което вече е написано и обсъждано. Казвам го в множествено число, защото не го виждам само тук това.

Според нея ДА, според мен НЕ.

Авторке, тук си в голяма грешка. Първо, когато мъж реши да те взема за жена, трябва ти да си му първи приоритет. И ако той си промени отношението или държанието  към теб , или близките му те тормозят, от стрес може да си докараш много болести. Помисли добре, много сте различни, най– малкия проблем ви е преместването в Турция. Свекървата постоянно ще ви се меси в живота, той естествено ще слуша само нея, и ти ще бъдеш абсолютно безгласна буква.

Моето мнение, което се основава на десетилетие и малко отгоре в Англия, макар и основно в Лондон е, че англичаните са изключително толерантни и отворени към чужденците хора.

Може да имат предразсъдъци. Лично аз нямам. Имам само впечатления и те са такива, че и посмъртно не бих се оженила за мъж от Индия или Пакистан, примерно, колкото и да е образован и богат. За източноевропеец и особено поляк или руснак също не бих се оженила. Всички гореизброени са прекрасни хора, разкошни колеги, но връзки и бракове - не, мерси. Твърдо нье.

Непознати хора и език са последното, което плаши 6 годишно. Език децата научават за часове. За съжаление и забравят бързо ако не го ползват.

Детето и е абсурд да се озове в ислямска среда. Подобни хора няма да я приемат изобщо, камо ли детето и. Тя ще общува със светски турци и чужденци, работещи там. Ако има добра заплата и/или мъж да и помага, детето и ще учи в частно училище като немското, австрийското, някое от френските, италианското. Поне 10 000€ (20 000 лева) ще и трябват за подобно училище, а и трудно се намират места, особено ако детето не е тръгнало от 3 годишно там, не знае езика, няма родител с даденото гражданство или от държава, където езикът е официален.

Не ме разстройвате моля ви с тия камили!  Една едничка не са ми предложили! Само ми казаха"  Не иска ли роди едно такова хубаво русо дете за  мен, а? " 😂😂😂

Аз разбирам авторката. Преживяла е изключително много трудности. Загубила е родителите си без време, по трагичен начин, до колкото разбрах и двамата наведнъж. Само си представете какъв огромен шок е това за един млад човек! На всичко отгоре не е видяла справедливост в съда и убиецът живот си живее, докато тя трябва сама да се оправя, лекувайки емоционални и психически травми. Същевременно прави опит за семейство, бащата се оказва боклук и я оставя да се оправя с детето както намери за добре. И авторката се е справила, превъзмогвайки още една емоционална травма. За мен тази жена е боец и е достойна за уважение. Но сърцето ѝ, душата ѝ, плачат за обич. Срещнала е въпросния турчин, той ѝ е показал отношение и е съвсем нормално цялото ѝ същество да се стреми към него, защото тя копнее някой да я обича и да се погрижи за нея и дъщеричката ѝ.

Съвсем друг е въпросът дали е правилното решение да се хвърли в дълбокото с детето. Аз също като всички останали мисля, че решението да отидеш без никаква сигурност, записвайки детето в тамошно училище, граничи с безумие. Съветът, който ще ти дам е да отидеш като туристка там. Вземи и детето със себе си, разходете се, гледайте забележителности и по между другото, отидете на гости в дома на въпросния левент и виж за какво иде реч. Моето мнение е, че тази връзка няма да я бъде. Щом толкова настояваш иди, но не с цел да живееш там, а с цел почивка. Съчетай полезното с приятното и не е зле да хванеш твоя турски приятел под ръка и да те поразходи из вътрешните квартали и някой по-малък град, за да видиш с очите си истинската същност на живота и плрядките в тази страна. След това сама ще си направиш равносметка струва ли си да жертваш бъдещето на детето си, за да гониш вятъра.

Силно те прегръщам и ти пожелавам много щастие и обич!

Добре, ще се опитам да опростя мнението ми до нивото на романтична селска история и пример. Имах познат турчин, командирован в бг. Ерудиран, интелигентен, ръководеше отдел. Имаше приятелка българка, бяха заедно няколко години. Той и казваше, че никога няма да се ожени за нея, заради семейството си. Тя се надяваше и си мислеше, че нещо ще се промени. Еми накрая се сгоди за девствена българска туркиня от карнобатско село.
Или нека вземем друг пример - ако се виждам с мъж и живеем в различни градове/държави и той ми каже, че няма намерение да се мести, въобще няма да ми мине през ума да мисля варианти как да му покажа колко як е нашия град/държава и какви възможности предлага. Авторката се надява, че ще промени нещо с блага усмивка и “борбеност”, еми няма. Камо ли за един месец да “проучи” работа, училища и прочие.

Невена Турция и светско общество е оксиморон. Дори и в турските сериали - детето тръгва за “Американското” училище и целува ръка на баща си и забрадената си майка.
Нещо като колко модерни били арабките, защото носели Гучита под бурките.

Има ли смисъл, като няма значение до коя база е стигнала? На финала ще ѝ хлопнат вратата под носа, никой не я ще.