Имам ли шанс с турчин или мисията е невъзможна?

Лори, едни от най-добрите приятели на родителите ми са в Турция от много години. Постоянно си разменят гостувания, поддържат връзка и споделят минуси и плюсове за двете ни държави.. И да, за тях там е прекрасно.
Но в случая на авторката става дума за друго.
Тя преследва любовта, а не я среща отсреща така както си я представя.
Не избира държавата, защото предлага по-добро бъдеще, а мъжа.

Недей, че сега и теб ще подкарат. От самото начало разчитат на това, че никой не ме подкрепя и всеки се старае да напише по-язвителен коментар от предишния. Както каза Lorelada явно съм твърде много идеалистка и вярваща в любовта.



То е престъпление да вземеш детето с теб, престъпление да го изоставиш. Правилно е само 18 години никой да не мърда, а пък после вече като си поеме пътя, може и да помислиш за себе си и да започнеш да си търсиш щастието примерно.


Ако твоя мозък работи така, моя не. Нито почивките, нито подаръците са ми приоритет.

Относно щастието - то е въпрос на гледна точка. За едната щастието ми е в "начесването", което така или иначе си имам и не би било логично да преместя два живота в друга държава заради същото. За другата, която ме нарече "шавлива" - пак е нещо подобно, но вместо да си шавам и тук и там, аз се чудя как да ми е трудно и т.н. За мен щастието определено не е това.

Не разчитам нито на обещания, нито на това, че някой ще ме чака с червения килим. Разчитам, че ако е писано, семейството му дори и да не ме хареса, поне няма да му забрани да е с мен. Не искам да го слагам в ситуация, в която трябва да избира и то защото го обичам, а не защото както веднага ще кажат повечето от вас - защото знам, че ще избере тях.
Човекът, ако беше какъвто мислите вие, нямаше да каже ела, запознай се с тях, виж какво ще стане и сама си прецени. Това, че те не са като нас и не престъпват думата на семействата си, не означава, че не му пука за мен или не иска да се бори. По някой път просто връзката е невъзможна. Той казва, че е невъзможна заради тях, а аз не приемам някой да ми казва какво е възможно и какво не преди да видя сама. За едни глупост, за други липса на самоуважение, за мен - борба за това, което искаш и в което вярваш.

Т.е. ти ще се бориш насила да си с него, докато той подкрепя мнението на семейството си, че между вас не може да има нищо (освен секс, когато той е в България).
Много ми харесваш, да знаеш.

Между другото, там семейството влияе на избора точно толкова, колкото и тук. Т.е. колкото им позволи човекът. Явно за него клишето е идеалният параван.

Ти как си представяш това живеене там? Ще идеш и ще се нанесеш в дома им ли? Ти и детето у напълно непознати, които не те желаят!? Или ще си наемеш наблизо квартира, а той ще си е у тях?

А... моята майка ако я оставя да бъде себе си, ще прогони всекиго, защото за мен няма да има достоен. Ето затова съм й казала: "Няма да се месиш!" и държа наистина да не ми се меси в отношенията.
Младежът в твоя случай може би се кани да я остави да те прогони, тъй ми звучи. Оставя развитието на ситуацията в нейните ръце, вместо да й каже "Няма да се месиш. Това е жена ми."
Да, защо да се отлага. Още сега пробвай, докато не е почнало училището.

Фрау, откога е ок да жертваш интересите на детето си, борейки се за своето щастие? Егаси  рядкото щастие!

безброй спорове по темата със съжителството си звучи баш като обсебване и прилепчивост...

Аз не виждам жена, която вярва в любовта. Аз виждам отчаяна жена, и до такава степен смачкана, че е готова да прегази и детето си за вниманието на някакъв мъж и семейството му.
Това не е любов, това е отчаяние и липса на каквото и да е усещане за себеуважение и стойност.

Сега и той щял да се бори... аз виждам мъж, който се бори да не му виснеш там, а не такъв, който иска да е с теб.
Не ти прави услуга като те баламосва с майка си, баща си. Ти явно имаш нужда да ти се каже в прав текст как стоят нещата. Да те прасне като с мокър парцал, и да се приземиш обратно на планетата.

Sanqta, аз го приемам като мъж, който не иска да поеме тази отговорност и решение.
Все едно ти казва " Прави, каквото си си наумила, но ти казвам какво ще се случи" А той все едно ще е страничен наблюдател.
Това и в България се случва..Но по описаното от теб за него и семейството му в Турция ( няма как да пренебрегнем някои различия) , съвсем кауза предута.
Ако беше сама..да си смела.
Но с дете..за мен е безумие.

Т.е.той ти казва, че е невъзможно, но ти ще се бориш???

Авторке, не си съгласна с нас, намираш мненията ни за язвителни. Очевидно тук не те подкрепяме. За какво ти е тази тема тогава? Слагай ключа и заминавай за Турция.

Нито ние ще ти берем кахъра, нито ще мислим какво се случва с теб. Това е форум от непознати, ти за нас си непозната и нямаме емоции към теб. Направи каквото искаш, кои сме ние да ти кажем?

Е тя го написа 1000 пъти жената!
Няма да се откаже, докато не пробва на място.

Толкова ли е трудно, да се чете с разбиране?

И от кога е лошо да си националист? Не че нещо, ама ако всички бяха меки либерални китки, до сега верно Путин щеше да е в Лисабон.

Между другото тия родители, на които казвам да не се месят, в моя случай също са ме издържали, докато следвам и купили жилище на мое име в София да си имам.
Пък аз тъй и не разрешавам да решават кой може и кой не може да ми бъде мъж. Неблагодарна работа, не като този господин, който държи на семейството и слуша за всичко.

Ами той човека е видял колко си упорита и затова ти е казал да отидеш и да се убедиш сама.То с твърдоглави хора така се действа,оставяш ги сами да се убедят.
Ти щом в него не се вслушваш,та нас ли ще ни чуеш.
Пречката дори не е в детето ти или в неодобрението на родителите му.Пречката е,че ти не си на първо място за него.Ти обаче не щеш да приемеш истината.

Вероятно е хубаво да срещнеш любов отново.
Но след един провал и дете. Цялата отговорност, която носиш сама..
Да тръгнеш да се доказваш сама с дете, на мъж и родата му..
Тц, това не е любов!