Камъни в жлъчката - тема 9

  • 46 885
  • 1 034
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 6 289
Bolinon, четох в темата и запомних за твоето пиле с картофи след операцията хаха...зачудих се дали си му сложила мазнина при печенето.
 Lavaca, никога ли не си съжалявала че си се оперирала?

# 466
  • Мнения: 3 636
Bolinon, четох в темата и запомних за твоето пиле с картофи след операцията хаха...зачудих се дали си му сложила мазнина при печенето.
 Lavaca, никога ли не си съжалявала че си се оперирала?
Да, сложих му олио. Наготвих си го както го готвя, но без черен пипер. Аз от подправките, които са тип пикантина не ползвам, но и те не са подходящи за след операцията. И аз ще си го запомня, защото ММ ми вдигна два скандала заради него. Първия, че съм готвила, сутринта ме бяха изписали и той явно смяташе, че не трябва да мърдам от леглото. А втория като видя, че се каня и аз да ям от него, мислеше си, че съм готвила само за него и детето. Съпругата на негов приятел се беше оперирала около месец преди мен и приятеля му му беше обяснил, че тя спазвала много строга диета. Но излезе, че при нея е имало и други усложнения, защото е чакала много и основно заради тях е била диетата. Като ми махнаха конците ме заведе при моите родители заедно с детето да постоиме и коментара на майка ми беше: Аз си мислех, че ще пиеш хапчета и ще пазиш строга диета пък ти си ядеш както преди, само не пържиш и не слагаш черен пипер. След един месец започнах и черен пипер да слагам по малко. Като ходих на превръзка на 5 ден доктора ме попита какво ям и като му казах, каза много правелно, така трябва, то ако нещо ти прави проблем ще си покаже.

# 467
  • Мнения: 788
pandorina,  О, имах същите мисли преди операцията и около 2м. след, дали трябваше да го направя и какво ли не, но след разговори с лекари и познати казват, че е трябвало така да направя.Винаги като ходя при моя гастро в началото все го питах, дали е трябвало, той ми казва, че е трябвало, а той не е този, който настояваше за операция.И като се замислих, че бях и с абсцес на черния дроб , който не го виждаха на ехографа, а го видяха по време на операцията, и уж беше спокойна жлъчката  имах и  разслоена стена .След 2м.след операцията тези мисли изчезват ,особено като започнеш да ядеш всичко вече:blush:

# 468
  • Мнения: 6 289
Дай Боже всекиму така да е след операция! Твоят и някои подобни постове ме окуражават, но за съжаление има и други, които са доста тревожни. Божа работа в коя група ще се озова след 2 седмици. Може би имаш много адаптивен организъм, защото навсякъде чета, а и лекарите казват, че на организма и най-вече на черния дроб му трябва време за адаптация да се настрои според новите условия. А и възрастта тук си казва думата де, едно е на 30, друго на почти 60, а има и на доста повече. Ще се опитам да мисля позитивно или..поне изобщо да не мисля до операцията.

# 469
  • Мнения: 788
Дай Боже всекиму така да е след операция! Твоят и някои подобни постове ме окуражават, но за съжаление има и други, които са доста тревожни. Божа работа в коя група ще се озова след 2 седмици. Може би имаш много адаптивен организъм, защото навсякъде чета, а и лекарите казват, че на организма и най-вече на черния дроб му трябва време за адаптация да се настрои според новите условия. А и възрастта тук си казва думата де, едно е на 30, друго на почти 60, а има и на доста повече. Ще се опитам да мисля позитивно или..поне изобщо да не мисля до операцията.

Аз не съм на 30, а на доста повече.И аз четох много работи, но имаше една дама, която в прав текст ми писа, че вместо да споделям ,защо имам тежест, защо ме подпира, а може ли да е това  да се оперирам. И малко и тя ми помогна за решението.Да тук  разбрах почти всичко и бях наясно . А и аз съм повечко страхлива  дори доста и незнам как се реших. Имам голям страх, а три часа след операцията се разкарвах в стаята ,а даже и по коридорите.А на другия ден след операцията бях слезнала вън с близките ми и бях  запалила първата си цигара след операцията.Сама си слязох и качих ..Та каквото и да решиш успех ти желая!

Последна редакция: пт, 24 мар 2023, 10:28 от lavaca

# 470
  • Мнения: 6 289
При мен донякъде наклони везните и че се грижа за майка ми с деменция, която за момента не е в толкова тежко състояние и стига да има кой да и дава лекарствата и храната може сама да се обслужва. За 3-4 дена мога да намеря кой да помага, но недай Боже и тя да се влоши и с мен да загрубеят нещата...
Благодаря Lavaca, страх не страх ще отида пък дай Боже всичко да е наред!

# 471
  • Мнения: 2 291
pandorina, няколко пъти съм писала в темата, че моята жлъчка е махната без да съм имала нито една криза и се оказа, че е била напълно неработеща. Три месеца след операцията се чувствам отлично, избягвам само пържено. Да, вярно, аз съм на 30, но пък в момента преминавам през инвитро, което беше и основаната причина да ми препоръчат махане, тъй като хормоните са доста натоварващи за жлъчката. От петима специалисти, които ми правиха ехография само един видя какво е реалното състояние на жлъчката, но въпреки това 3 от 5 бяха на мнение да я махам, ако искам да забременявам.
Родителите ми също са премахната жлъчка. Майка ми се оперира на 58г, след доста зачестили кризи, баща ми на 60, след трета криза изобщо, една година не беше имал въобще кризи, но се оказа и с панкреатит, даже след операцията се наложи повторна хоспитализация при него, но имаше доста усложняващи фактори. От операциите им минаха съответно 5 и 3 години, хранят си се нормално и си живеят живота без страх от кризи.
Не се плаши от възможни проблеми, а действай. Кризите почнат ли, няма да спрат, а е ненужно да поемаш рискове дали нещо няма да се подпуши.

# 472
  • Мнения: 788
При мен донякъде наклони везните и че се грижа за майка ми с деменция, която за момента не е в толкова тежко състояние и стига да има кой да и дава лекарствата и храната може сама да се обслужва. За 3-4 дена мога да намеря кой да помага, но недай Боже и тя да се влоши и с мен да загрубеят нещата...
Благодаря Lavaca, страх не страх ще отида пък дай Боже всичко да е наред!

Всичко ще е наред!

# 473
  • Мнения: 3 636
При мен донякъде наклони везните и че се грижа за майка ми с деменция, която за момента не е в толкова тежко състояние и стига да има кой да и дава лекарствата и храната може сама да се обслужва. За 3-4 дена мога да намеря кой да помага, но недай Боже и тя да се влоши и с мен да загрубеят нещата...
Баба ми преди 1г почина, вече беше с много тежка деменция. Трябваше и човек, който да я обслужва за абсолютно всичко и така беше с месеци. Съвет от мен, оперирай се докато майка ти още е добре и може, защото нещата след това стават много тежки. Възстановителния период е кратък, не боли чак толкова много. Щом аз, която имам много нисък праг на болка вкъщи не съм пила никакви обезболяващи, може да се каже, че почти не боли. Болката в началото е от дрена, като се махне той и болката почти напълно изчезва. Майка ми щеше да припадне като и звъннах по скайп около 24ч след операцията и ме видя седнала по турски на леглото. На другия ден сутринта ММ като дойде да ме вземе ме завари да си връзвам маратонките клекнала и чак милия забрави за какво е дошъл. Добре, че не влезе като се бях напъхала под леглото да си ги вадя, едната жена в стаята беше предружителка и тъкмо беше спряла да ми се кара, че тя щяла да ми ги извади, защо съм се била напъхала аз. На 38г бях тогава.

# 474
  • Мнения: 6 289
Благодаря ви за подкрепата!

# 475
  • Мнения: 3 571
Пандорина, така, както изглежда, по-добре еднократен риск, отколкото живот в риск. Прегръдки!
На 42 я махнаха моята, на баща ми над 60. И той на крак беше на другия ден, а на третия взел даже да "прекопае" ягодите, та изяде кавгата. И аз бях с абсцес и разслоение. Нещата ми се случиха толкова бързо, за месец и половина, че ако имах възможността да имам симптоми и яснота преди това, нямаше да отлагам. Операция по спешност е с повече рискове.

Храната е индивидуално, има само общи правила, но все пак. Иначе аз също съм на мнение, че колкото по-рано се захрани човек, толкова по-добре.

# 476
  • Мнения: 6 289
Пандорина, така, както изглежда, по-добре еднократен риск, отколкото живот в риск. Прегръдки!
На 42 я махнаха моята, на баща ми над 60. И той на крак беше на другия ден, а на третия взел даже да "прекопае" ягодите, та изяде кавгата. И аз бях с абсцес и разслоение. Нещата ми се случиха толкова бързо, за месец и половина, че ако имах възможността да имам симптоми и яснота преди това, нямаше да отлагам. Операция по спешност е с повече рискове.

Храната е индивидуално, има само общи правила, но все пак. Иначе аз също съм на мнение, че колкото по-рано се захрани човек, толкова по-добре.

Благодаря Мечка! А този абсцес вижда ли се на ехографа или чак като са те отворили са разбрали? Щото на мен вече 2-ма гастро ми казват, че не виждат възпаление, за разлика от първата ехография но не при специалист, която ме уплаши че имам разслоена стена и възпалена жлъчка. Може ли да не се вижда, а после да се окаже че има?

# 477
  • Мнения: 9 744
Не съм Мечка, но да кажа - при мен не се виждаше, при операцията са установили. Затова и ми вливаха антибиотици следващите 2 дни. И обезболяващи също, та не ме боляло след операцията. Simple Smile

# 478
  • Мнения: 6 289
Не съм Мечка, но да кажа - при мен не се виждаше, при операцията са установили. Затова и ми вливаха антибиотици следващите 2 дни. И обезболяващи също, та не ме боляло след операцията. Simple Smile
А как ти беше СРП-то преди това. Мен от това ме е страх, какво ще се окаже като бръкнат...

# 479
  • Мнения: 252
Някой след упойката да е продължавало да му се вие свят и да вижда замазано?
Аз също не съм имала от типичните кризи. Повиши ми се билирубина, имах тежест и къркорене в червата. И сега след операцията червата бърбалочат, веднага след хранене. Все още са ми жълтеникави очите. Днеска е четвърти ден и ходя по-изправена. Като лежа нямам никакви болки. За болката има значение колко е сластната жлъчката за черния дроб. Моята болка я усещам вътре, където е била жлъчката. Дупките и разреза почти не болят. Само пъпа щипе, защото все още излиза секрет от него.

Общи условия

Активация на акаунт