Лежащи мами - 49

  • 70 375
  • 1 202
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 819
Коликите и болката от бъбречната криза предизвикат много кофти и силни маточни контракции, при мен точно така се получи… В болницата ми обясниха, че това е доста застрашаващо 🥺

На всеки преглед за измерване на шийката са ме искали с празен мехур. Иначе на ехограф трудно се преценя дали е мека, по-скоро могат да оценят формата и това дали има потенциал за някакво отваряне 🤷🏼♀

# 91
  • Мнения: 153
Аз знам, че съм със скъсена шийка още от 22 г.с.  Тогава неше 23 мм, но канала е плътно затворен. АГ ми каза да не се залежавам. Към Алеракта и Магнерота ми добави утрогестан вечер. Ходя на преглед на всеки 2 седмици. До сега не си е променила размерите. Според доктора когато няма динамика и канала е затворен не е нужен плътен постелем режим. Аз даже ходя на работа (работата ми е на бюро) Единствено не вдигам тежко и не върша домакинска работа. Вече съм в 32 г.с.

# 92
  • Мнения: 252
До момичето, което казва че няма как да се скъси шийката за ден със сантиметър- моля прочетете това
https://www.mom-health.com/dynamic-cervix/
Съществуват incompetent cervix & dynamic cervix, при втория скъсяване може да се получи за няколко часа . Всяка бременност е различна, и всеки доктор има различен подход. Ако се следите при доктор на който имате доверие е различно.

Последна редакция: вт, 18 окт 2022, 05:16 от R1

# 93
  • Мнения: 258
Аз бях това, благодаря за уточнението. Не бях запозната с такова състояние. Вадя си изводите от моя опит със следене на 2 седмици в рисковите моменти за скъсяване. Слава Богу че не е било това, че на 2 седмици нищо не можа да се направи за такива внезапни състояния.  
Иначе в нейния случай различните лекари, различния апарат и пълния мехур са най-простото възможно обяснение. Естествено, не сме лекари, а и не се познаваме лично. Както и ми се ще да вдъхна кураж на някоя мама, така и е нож с две остриета да се съветваме по форуми, затова си има лекари и обективни изследвания.
Още веднъж благодаря за уточнението, дано не съм подвела някого.

# 94
  • Мнения: 71
Съвсем се обърках. На едни АГ-тата казват да не се залежават със скъсена шийка, на други да лежат плътно, на трети изброяват кои дейности да не правят (както при мен). И в крайна сметка аз съм със скъсена и мека шийка и нямам никаква възможност да лежа. Чувствам се ужасно, защото единственото време, в което мога да седна на стол или легна са двата часа през деня, в които детето спи. През останалата част съм изправена и върша някакви неща вкъщи. Чувствам се ужасно заради това. Вие как се справяте психически, момичета? Как успявате да лежите, кой готви, въобще кой върши вашите неща?

# 95
  • Мнения: 819
И аз получих две различни мнения от двете АГта при които ходих. Едната каза, че трябва предимно да лежа, другата каза да не се залежавам 🤷🏼♀🤷🏼♀🤷🏼♀

За себе си разбрах, че притеснението ми води до повече контракции и проблеми и си наложих да се успокоя и да престана да го мисля нон стоп. Всъщност това ми помогна.. лежах близо месец и половина/два.. след 27ма седмица започнах да си действам лека полека из вкъщи. Вече съм в 31г.с. и си шетам на почивки, дори започнах да готвя от време на време.

Иначе получих голяма подкрепа от мъжа ми. Зае се с всичко у дома. Готвене, чистене, пране ау.. Почти веднага успях да намеря една жена, която да поеме основното чистене веднъж в седмицата и за него остана готвенето и малките неща (пране, сушене и подобни). Това беше много добро решение.. жената чисти каквото й кажа, дори чаршафите ми сменя всяка седмица. Сестра ми също помогна с носенето на хапване от време на време, да отменят мъжа ми.

Интересното е че за този период разбрах много за “приятелите си”. И колко всъщност са ми приятели. Има такива, които до ден днешен не са дошли дори веднъж вкъщи да изпият едно кафе с мен, да не говорим за нещо друго.. Тези, които се сещат за мен, в тези моменти, се броят на пръстите на едната ми ръка. Но поне си научаваш урока.

Понеже не знам в коя седмица си, но ако си далеч от критичната 27/28 бих дала няколко предложения:
- спокойствие му е майката… колкото и трудно да звучи, колкото си по-спокойна, толкова по-добре за теб, знам че не винаги е възможно 🥺
- ако имаш финансова възможност намери си домашна помощница, която да те отменя за основното чистене веднъж в седмицата, ако имаш възможност може да си намериш и такава, която да готви също. Аз имам задръжки в началото, но се пречупих и сега съм много доволна, че го направих 😁
- ако има някой роднина, който да поеме грижата за детето (някоя баба, дядо, близък човек) не се притеснявай да попиташ и да искаш помощ, лошото е че не всички разполагат с такава помощ 😕 ние чакаме първо дете, но сестра ми докато беше бременна с второто, претърпя инцидент и реших да изпратят баткото при бабата и дядото и дори там го записаха на градина..
- говори с мъжа ти, ако има възможност да поеме повечето домашни задължения. Знам че не всички са готови на това, но не пречи да го изговорите. При нас моя мъж веднага предложи сам, но му беше адски трудно, много мрънкане чух 😅 Обаче и аз спрях да му правя забележки и да не се връзвам на всяка малка подробност 😃 хубавото при нас е че моя мъж работи от вкъщи, но често съм яла в 11 часа вечерта докато чакам за храна.
- има доста заведения с готвени манджички за обедно меню, възползвай се и си поръчвай
- не се обвинявай, сигурна съм че правиш всичко по силите си 🤗🤗🤗

Съвсем се обърках. На едни АГ-тата казват да не се залежават със скъсена шийка, на други да лежат плътно, на трети изброяват кои дейности да не правят (както при мен). И в крайна сметка аз съм със скъсена и мека шийка и нямам никаква възможност да лежа. Чувствам се ужасно, защото единственото време, в което мога да седна на стол или легна са двата часа през деня, в които детето спи. През останалата част съм изправена и върша някакви неща вкъщи. Чувствам се ужасно заради това. Вие как се справяте психически, момичета? Как успявате да лежите, кой готви, въобще кой върши вашите неща?

# 96
  • Мнения: 71
Много си мила, благодаря за нахъсването. В 23гс съм, моят мъж също работи от вкъщи, той чисти, той простира, той пазарува, той сменя памперси, той вдига детето. Но все пак е и на работа и не може да я гледа нон стоп, също не може да готви. Тя посещава частна ясла до обяд, но често боледува и си седи вкъщи. Детето е на 1г4м, не яде кухни, налага се да готвя, но пък яде каквото и ние, нищо специално. Нямаме никакви роднини, които да помагат, пък дори и да искам помощ. Просто ситуацията, в която сме, съвсем ме отегчава. Плача всеки ден, нервна съм, не мога да се порадвам на бременността си, нямам грам почивка и си мисля, че направихме грешка, като пожелахме тази ранна бременност. Просто не издържам психически, виня се, че не почивам, а в същото време наистина правим всичко възможно и това е нашият максимум. Съжалявам за мрънкането, по повод приятелите, разбирам. Съжалявам, че ще го кажа, но след раждането, съвсем няма да ги виждаш и чуваш. Ако си по-млада майка, вероятно приятелите ти все още нямат деца и някак няма да се вписвате в една категория интереси. При мен не се случи така, защото повечето ми приятели имаха вече деца.



Цитат на: Butterfly_Lilly
link=topic=1472701.msg45474105#msg45474105 date=1666524164
И аз получих две различни мнения от двете АГта при които ходих. Едната каза, че трябва предимно да лежа, другата каза да не се залежавам 🤷🏼♀🤷🏼♀🤷🏼♀

За себе си разбрах, че притеснението ми води до повече контракции и проблеми и си наложих да се успокоя и да престана да го мисля нон стоп. Всъщност това ми помогна.. лежах близо месец и половина/два.. след 27ма седмица започнах да си действам лека полека из вкъщи. Вече съм в 31г.с. и си шетам на почивки, дори започнах да готвя от време на време.

Иначе получих голяма подкрепа от мъжа ми. Зае се с всичко у дома. Готвене, чистене, пране ау.. Почти веднага успях да намеря една жена, която да поеме основното чистене веднъж в седмицата и за него остана готвенето и малките неща (пране, сушене и подобни). Това беше много добро решение.. жената чисти каквото й кажа, дори чаршафите ми сменя всяка седмица. Сестра ми също помогна с носенето на хапване от време на време, да отменят мъжа ми.

Интересното е че за този период разбрах много за “приятелите си”. И колко всъщност са ми приятели. Има такива, които до ден днешен не са дошли дори веднъж вкъщи да изпият едно кафе с мен, да не говорим за нещо друго.. Тези, които се сещат за мен, в тези моменти, се броят на пръстите на едната ми ръка. Но поне си научаваш урока.

Понеже не знам в коя седмица си, но ако си далеч от критичната 27/28 бих дала няколко предложения:
- спокойствие му е майката… колкото и трудно да звучи, колкото си по-спокойна, толкова по-добре за теб, знам че не винаги е възможно 🥺
- ако имаш финансова възможност намери си домашна помощница, която да те отменя за основното чистене веднъж в седмицата, ако имаш възможност може да си намериш и такава, която да готви също. Аз имам задръжки в началото, но се пречупих и сега съм много доволна, че го направих 😁
- ако има някой роднина, който да поеме грижата за детето (някоя баба, дядо, близък човек) не се притеснявай да попиташ и да искаш помощ, лошото е че не всички разполагат с такава помощ 😕 ние чакаме първо дете, но сестра ми докато беше бременна с второто, претърпя инцидент и реших да изпратят баткото при бабата и дядото и дори там го записаха на градина..
- говори с мъжа ти, ако има възможност да поеме повечето домашни задължения. Знам че не всички са готови на това, но не пречи да го изговорите. При нас моя мъж веднага предложи сам, но му беше адски трудно, много мрънкане чух 😅 Обаче и аз спрях да му правя забележки и да не се връзвам на всяка малка подробност 😃 хубавото при нас е че моя мъж работи от вкъщи, но често съм яла в 11 часа вечерта докато чакам за храна.
- има доста заведения с готвени манджички за обедно меню, възползвай се и си поръчвай
- не се обвинявай, сигурна съм че правиш всичко по силите си 🤗🤗🤗

Съвсем се обърках. На едни АГ-тата казват да не се залежават със скъсена шийка, на други да лежат плътно, на трети изброяват кои дейности да не правят (както при мен). И в крайна сметка аз съм със скъсена и мека шийка и нямам никаква възможност да лежа. Чувствам се ужасно, защото единственото време, в което мога да седна на стол или легна са двата часа през деня, в които детето спи. През останалата част съм изправена и върша някакви неща вкъщи. Чувствам се ужасно заради това. Вие как се справяте психически, момичета? Как успявате да лежите, кой готви, въобще кой върши вашите неща?

# 97
  • Мнения: 819
Милата! Много съжалявам, че ти е така напрегнато. Много се надявам скоро да отмине този стресов момент 🤗 Прави каквото можеш и доколкото зависи от теб, за другото не се нервирай и не съжалявай. Така е трябвало да стане. Сигурна съм, че нещата ще се наредят!

Иначе хич не съм млада.. на 35 съм и повечето около нас имат деца, даже по две. Явно просто всичко зависи от това, колко хората държат да поддържат отношения с теб, дори когато ти не си във форма. Но за това са изпитанията в живота, да отсееш истинското около теб 😎

Кураж, малко ти остава до критичния 7ми месец 🙏🙏🙏

# 98
  • Мнения: 1 027
Моника, аз изкарах 8 месеца на легло с дете на 3г, като започнах на лежа беше на 2г.6м.
Много е трудно, почти една годшна не участвах в живота му направо.. Много ми тежеше, та и до ден днешен.
Като боледуваше и се гледахме, подготвах всичко около мен и наблизо - храна,вода, дрехи,игри,играчки и т.н, за да намаля ставанията. Научих детето да слиза и да се качва само на стола за хранене с друг помощен стол, да се качва сама в стола за кола.
Отделно се хранехме в леглото и дивана, нямаше как.
Отивам до WC, за да ползвам ставането,минавайки пускам пералня/сушилня и т.н.
Погледахме и доста детски, просто статичните игри все и писваха в един момент,но беше неизбежно. Много е трудно наистина.
С храната майка ми помагаше или поръчвахме.
Кураж и спокойствие. Аз бях със серклаж и почти изкарах до термин. В началото на деветия почнах да обикалям паркове,площадки, всички контракции ми спряха, защото бяха на психическа основа, никоя терания не ми повлия, освен фактът че минах 35г.с.
Успех ти желая, не се отчайвай! Опитай да се организираш с повече почивка, да и картофи съм белила по диваните 🤫🤫🤫🤫

# 99
  • Мнения: 935
Моника, и аз подобно като Хоуп. Лежах от самото начало даже, бях с 2 серклажа и дете на 2.9г. Бременна с близнаци! Всичко си бях наредила до мен. Ставането ми беше свързано с обмисляне, какво да свърша 10 в 1. Редувахме пъзели всякакви, книжки, игри за спалня им виках. Ядяхме в леглото във вид на игра, не че съм привърженик, но неволята е страшно хубаво изпитание. Успех ти пожелавам!

# 100
  • Мнения: 71
Благодаря ви много, момичета. И все пак спомнете си с дете на 1г4м какво е. Тя не се спира за секунда, не може да говори, обяснявам ѝ някакви неща, но въпреки това, тя си е още бебе, нито е самостоятелна, нито мога да я заиграя за повече от 5 мин. на едно място, повярвайте ми. Не е като да не опитвам. Някак си мисля, че ако беше над 2г щяхме да си говорим, да обясня. Иска постоянно да ходи из стаите и като затворя вратата, за да седна малко, тя започва да пищи на вратата, докато не отворя и естествено започваме да ходим по стаите и да играем. Нейното хоби всъщност е катерене на всички възможни места, на които може да се пребие брутално. Както и да е, няма да ви занимавам с това какво да гледаш поотраснало бебе, знаете и вие как е много добре. Стискайте ми палци утре на прегледа шийката да не е мръднала след тази тежка седмица. За по-натам, мисля да си търся жена, на която да плащам и да помага.

# 101
  • Мнения: 55
Здравейте, дами! В 13 г.с. съм, като днес бях на преглед при д-р Христов от Надежда, който измери шийката 3 см (миналият вторник на празен мехур друг лекар я измери 3.5 см, а пък 2 седмици преди това 3.3 см). Четох, че Христов е експерт в своята област, но буквално се наложи да му вадя думите от устата - останах с усещането, че претупа прегледа или по-скоро моята нужда да науча повече неща по темата серклаж. Дори накрая сподели - "в Интернет има  много информация, може да прочетете". Опитвам се да се абстрахирам от това и затова търся мнения тук от дами, които са били скоро на операция при него. В никакъв случай не подценявам експертизата му, но се опитвам да разбера дали отношението по принцип е такова или съм го хванала в кофти ден.
И още нещо - тази вечер след вземане на микробиология днес прокървих леко - случвало ли ви се е?

Последна редакция: пн, 24 окт 2022, 20:32 от DHope

# 102
  • Мнения: 35
Здравейте
Искам да ви попитам дали някой от вас е имала болки в влагалището, то не е точно болка а по скоро нещо като натиск и предърпване но ме притеснява.

# 103
  • Мнения: 819
DHope не мога да споделя впечатление от д-р Христов, на мен ми сложиха песар в Токуда. А в крайна сметка той какво каза като заключение ? Моето АГ беше много против превантивния серклаж, освен ако няма изрични показания за поставянето му. Аз съм с 33мм шийка заради конизация и я следихме стриктно от 14г.с. на всеки две седмици. Към 23г.с. започна скъсяване заради контракции и бъбречна криза и стигнах до 25мм. В 25г.с. реших да сложат все пак песар и сега съм в 31г.с. и още държа на 24мм, надявам се да издържи до финала… иначе информация в интернет има много, той какво по-точно ти е казал да търсиш там 🤔 Случи ми се да имам леко кървави нишки след едно взимане на секрет, но от цервикалния канал, защото пускахме фемофлор плюс.

Babydream01 аз имам от време на време болки в срамната кост и около влагалището, уж се дължало на разтягане на сухожилия. Но са кратки и бързо минават.

# 104
  • Мнения: 55
Butterfly_Lilly, благодаря за отговора! 😊
Ами, нищо конкретно не ме насочи да чета, просто на въпроса ми да ми разкаже по-подробно какво представлява интервенцията, сподели, че е оперативно зашиване на шийката и това беше. Аз, разбира се, и преди това бях изчела купища информация, но имах нужда да получа детайли от лекар. От типа пациенти съм, които имат нужда от цялата картина, а и все пак си има доза притеснение в мен, оттам и нуждата да знам повече.
Иначе следящият ме АГ в 8 г.с. я измери 3.3 см (вагинално), 10 г.с. ме гледа само с коремен, така че не го броя като максимално достоверно, 12 г.с - 3.5 см и началото на 14 г.с (вчера реално) - 3.8 см. А от 3 до 3.8 си е разлика. В понеделник ще потърся мнение финално и от друг АГ и ще преценя в каква посока да действам. Дотогава, геройски съм опънала бут на леглото Grinning
Иначе зацапването изчезна още в същия ден - и докторът потвърди, че щом е еднократно и са именно кървави нишки, както споделяте и Вие, се дължи на самото вземане на секрет.
Спокойна вечер!

Babydream01, и аз имам от време но време, но както и Butterfly_Lilly e споделила, са кратки и бързо отминават. Макар да не съм питала изрично АГ, се съмнявам да са контракции (да се усещат толкова ниско, едва ли), просто наистина една кратка тежест и придърпване точно около срамната кост, която бързо отминава.

Последна редакция: ср, 26 окт 2022, 22:21 от DHope

Общи условия

Активация на акаунт