🌷Истанбул🌷 [тема 59]

Това,с тези листчета и печати, го чета от известно време, но миналата седмица като минахме границата никой не е давал такова листче. Аз , понеже бях чела , очаквах да ни дадат , но нямаше . Това е на Кап. Андреево. Преди това брат ми минаха Лесово , но и там не са им давали такива листчета...

Привет мили мои Прибрахме се в петък вечерта и сега вече оправям багаж, подаръци покупки. Искам първо да благодаря на всички които ми помогнаха да посетя Истанбул, отговаряха неуморно на въпроси и подаваха ръка в закучени ситуации. Благодаря ви от сърце, бъдете здрави, вие и вашите семейства, както и благословени от Бога в който вярва всеки от вас, предполагам освен християни, пишат и мюсюлмани тук.

Та за добре дошла се разболях в самолета. Аспирацията в самолета беше толкова силна, все едно вентилатор имаше срещу лицето ми 11часа. Пътувах с яке и качулка, но уви, в събота се тръшнах. Бях си взела Аферин форте, но не работи за сега. Но ще се оправя. Няма на къде. Ще си гледам снимките и клипчетата, които направихме с голям мерак и настроение и ще ми мине.

Понеже за листчета говорите на митнически контрол. И ние сме с такова листче. На летището на паспортна проверка ни го дадоха като влизахме с лични карти.

Иначе много съм впечатлена от Истанбул, много ме е яд че назад в годините са ни вменявали грешна представа за съседите, за начина им на живот и всичко свързано с тях. Спокойно и с чиста съвест мога да кажа че Истанбул е бил Америка в по-голяма си част в много отношения. Не знам колко бедно живеят хората там, но не видях един без зъби, с  наднормено тегло, лошо облечен. А за социалния живот който имат, думи нямам. Пазари, тараби шопинг, въобще не слагам в сметката. Аз реално не отидох на пазар там. И на него най-малко време отделихме. Разходихме се по Капала Чарши 1-2 часа и повече не ми се повтаряше. Но разходките по крайбрежните, хубавите ресторанти, хотела ни (макар и в Азиатската част) бяха незабравими за нас. Божествено място. Радвам се че не ни излъгаха никъде с нищо, което не изключвах, и нямахме лош късмет. А иначе всякакви други неудобства и обърквации си бяха удоволствие и страхотно преживяване.

Понеже много хора ми писаха на лични отностно превоза, ще си напиша опита, в случай че и други хора се интересуват, освен тези на които отговорих.
Превоз от летище Истанбул:
https://www.welcomepickups.com/istanbul/airport-transfer-book/ На тоя уебсайт се прави резервация. На нас ни струваше 50$ за трима човека с по един куфар и ръчен багаж. Пратиха ни на емейла снимка на шофьора и каква кола ще ни вземе. Още предния ден той ни прати съобщение че ще ни вземе, поиска имената на всички пътници. Като стигнахме му писахме и той ни попита дали не искаме по-рано да дойде да ни вземе. Бяхме само ние в колата. Мини вен.

Предвижване с таксита:
Ако имате Uber app на телефоните си, ползвате него. Те Юбър нямат там, но чрез тоя app си викате тамошните таксита. Задавате къде сте и до къде ще ходите. Калкулира ви цената, праща снимка на шофьора и номера на таксито. И там няма шменди капели. Не мога да кажа колко вземат на км, не съм обърнала внимание, но за возене 30-40мин, сме плащали по 100-120 лири.

По атракциите за да вземеш аудио гид, ти трябват докумнети. Няма значение карта, паспорт, трябва нещо да се остави. Имайте го в предвид. АКо планувате посещение на джамии, хубаво е да сте с обувки които лесно се обуват и събуват, защото хората се събуват в тези храмове и да ви е по-лесно. В тези места жените трябва да са с покрити глави. Понеже бяхме с якета с качулки, ни казаха че качулка е достатъчна. Не е небходимо да купувате шал, ако не желаете.

По пазарите на повечето места е добре да имате кеш. На няколко места ако платя с карта и ми даваха по-висока цена. Една блуза си купих от едни тараби край Капалъто. Беше 200 лири кеш, 220 с кредит карта. Та кеш си трябва.

На мола с аквариума Аква флория, има отсъпка за възрастни за аквариума. Редовна цена 350лири, за възрастни 300лири. Така че ако сред вас има хора на възраст, по-малко може да платят. Също по път за тоя мол, по-напред ви писах 3 спирки преди мола ни смъкнаха всички. Не разбрах защо. И ни взе друго метро. Та не се шашкайте. Явно е нормално.

Друго което ме ошашка - за грамажа на ракията. Алкохола е обявен в 35cl, 50cl, 75cl. Никой от нас не знаеше какво е. Мислехме че е 50гр. А то се оказа 350мл, 500мл, 750мл. Бяхме си поръчали 50cl, т.е.500мл. Та пихме какво пихме на ресторанта и другото си го взехме. Как да изпие половин литър ракия човек.

АКо ще ходите на Пиер Лоти, пригответе се за огромни опашки, освен ако не отидете много рано. Ние в 11 на обяд се бяхме подредили, 1 час чакахме през седмицата. Не забравяйте бг църква в неделя не работи, а Долмабахче в понеделник. В бг църква може да платите и в бг левове. За Топкапъ се редете от към входа на парка Гюлхание, а не пред централния вход.

За офлайн карта горещо препоръчвам Moovit. МНого удобен app. Задаваш от къде до къде ще ходиш и ти дава с какъв превоз и колко време ще ти отнеме, както и колко ще ти струва. АКо ползвате мармарая не забравяйте да се наредите да ви върнат част от парите за маршрута. Например - взехме мармарай от някъде покрай Топкапъ до мола Аква флория. Цялата цена е 15,33. Като слязохме, отидохме на автоматите и ни изписа 9,86, върнати 5,47 от тези 15,33.

Истанбул според мен е за посещение пролетно и есенно време, може би зимно време ако е мека зимата. По тези баирища, тълпи от хора и народ, не знам как се оцелява лятото.

АКо се сетя друго пак ще ви пиша.

Здравейте!Планувахме пътуване до Истанбул мислейки,че можем да влезнем само с лични карти ,но приятелка се върна вчера от организирана екскурзия и каза ,че са им искали паспорти.Може ли да споделите в крайна сметка как се минава.Благодаря! 🙂

Ами не знам за от къде планувате да влизате. Но ние влязохме на 4 Октомври през Истанбул летището и аз много се притеснявах дали ще може с лична карта, понеже ми е изтекъл бг паспорт. Личната ми карта е валидна иначе. Другия ми паспорт е американски. Но за влизане с него трябваше да платим виза. Та реших да пробвам с валидна бг карта и каквото такова. Минахме си с лична карта, дадоха ни такова листче за каквото се говори в предните постове и това беше. Яд ме е че го хвърлих и не ви го снимах.

 Ще минаваме през Малко Търново .

Ето малко по-различни снимки от Истанбул. От азиатската част, алеята пред нашия хотел. Страхотно място, с много млади хора вечерящи, забавляващи се, влюбени двойки, слушащи музика младежи. Това ми е на мен любимата част от този град.














Ето ги кабинките за качване на Пиер Лоти:


Само две са на лифта по 8 човека във всяка, т. е. 16 човека на горе и 16 на долу. И за това става много бавно. Има само две кабинки за нагоре и две за надолу. Само седнали се возят. Не може да се натъпчат с хора.

Не мога да си обърна снимките поради някаква причина.

Вичето,vici 75
Добре сте се завърнали и Бързо да оздравяваш!
Гечмиш Олсун 🥰 Вземи два Аферина,и течности.И аз така от климатик се разболях в автобус.
Пиши там сичкУ.
Какви подаръци зима,Ко купихти за Хамериканците,
Колко тараби бищисахти😃.
Тоз лаф баш мий на сърце и ши ги ползвам и язе.
Ши земиш рачийката,тъй де,амчи как.😃
Прежди,куки,плетиво,како напрайхти, нещо намерихте ли😌ръца- пръца

Няма проблем с ЛК. Тези от ТА винаги си "връзват гащите " с паспортите. Едно време искаха до 6 месеца преди изтичане на паспорта , а хората минаваха с изтичащи паспорти след 1-2 дена. Така че няма проблем да минавате с ЛК

vici75, радвам се , че ти хареса Истанбул и много ми беше приятно да чета впечатленията и преживяванията ти там. Бързо оздравяване!!!

redemi, ръца пръцата много ми липсва. По 23 хил крачки по баири направо съм възхитена. Куки и плетива не взехме, че нямало баш каквото трябвало. Не им разбирам на плетки.

Но аз си взех кожено сакенце, мъжо и той, на детето якета две (но от мол, не от пазара, че те младите не харесват пазарена стока и веднага я разпознават). Обувки си взех от естествена кожа. Намерих едни магазини за медицински материяли. От там си взех чорапи за разширени вени. Уж операция правих за тях преди години, но пак нося чорапи, че си пазя краката много. От онези сувенирните чашки си взех (дето са на една табличка по 2 (и по 4 и 6 имаше) половината в нещо метално влизат, за кафе; не мога да обесня), кафе си взехме 1кг. Баклави, локуми, ядки, маслини, смокини, че и айрян взех две стъклени бутилки. Две дамски много жижани чанти си взех. Пуртафел. Мъжо колани. Аз много жижани нощнички, тениски, гащя за домочадието от 100% памук. С тоя силен долар ми излязоха по 2-3$. Ей такви благинки. Добре че не ни надушиха на летището с маслините, че зян щяха да отидат. Но всичко мина. От летището ми останаха малко лири и какво какво, шоколади Линт. Страхотни и три симита Взех от тяхното раки за сувенир на приятели. Но го взех от квартален магазин. 35cl 190 лири. Послена летището видях 145. По-евтино беше, ама карай, не ме е съборило. Само отбелязвам.

Мерси Чефи и на теб .

Тоя Аферин по две ли бре, аз по едно вземах, то за туй не помага. Не разбрах по  колко се взема, то по две трябвало.

Да допълня за тези които не са с кола и ще се премъкват със самолет - ако ще вземате насипно насипно фурми, смокини, маслини, питайте там от където ги вземате да ви ги вакуумират. Аз не знаех че и това правят. Предложиха ми на едно място и аз после питах по другите места където се спирахме. Всичко ми вакумираха по тараби всякакви. Забравих да кажа че си купих и махлеб за козунаците по Великден. Аз исках една супена лъжица, но продавача ми даде половин торба. За 1-2 лири. Сега се чудя какво да го правя. Ама карай. Освен в хладилник да го държа. Имах взет от магазин тук, но ползвам много малко и гледам се вгранило в бурканчето, а тая половин торба ще я позлвам 10 години минимум.

vici, с тези  хубави спомени  за сокаците истанбулски бързо да оздравяваш! ❤️ 💕 ❤️
И като отидеш пак, ей такива пъстри и весели репортажи да пишеш!

И една по инстаграмски  шарена врата от Балат, че дано те вдигне на крака. 💞

За закуските и моите предпочитания не ви бях писала. Честно да ви кажа малко не ми бяха по вкуса, което не значи че не са хубави. Виж моя мъж нямаше такива притеснения. Малко е от типа “всичко мачка”  Той яде бюрек, на мен мазно ми се видя. Гюзлеми пробвах със сирене, но нещо не ми бяха солени и сиренето като на нашата извара докарваше. Но мъжо не ги върна. Но аз съм си башкъ и много ми харесаха симитите, едни сладки като нашите войнишки курабии ( не знам дали се сещате -топче със захар отгоре; хледам портакал пишеше пред тях, но големи техните, като малки питки). Отделно в нашата кеартална пекарна се влюбих в едно нещо дето не знам как се казва, на друго място не го срещнах. Това, кафявото първото дето е забита табелката 

Ей казвам ви мога да живея 24 часа на това. Солено е, със сирене по средата от край до край, ама сирене наистина, и чубричка. Може и да не е, но солена подправка и е ронливо като курабия от вътре. Не е от маяно тесто. Ако някой знае рецепта, да ми прати 😂

Vici75, това е поача. Ето и рецептата за теб и всички любители на поача.

Поача със сирене/Pogaca with cheese/Pogaca mit Kaese
Поача със сирене
Продукти:
3 ч.ч. брашно
3 с.л. кисело мляко
1 бр. яйце + жълтък за намазване 1 бр. (7гр.) суха мая
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
1/2 ч.ч. топла вода 1/2 ч.ч. олио
черен сусам (чьорек оту)
За плънката:
1 ч.ч. сирене
Приготвяне:
Първо смесвате сухите съставки (мая, сол, захар, брашно) и прибавяте към тях яйцето, киселото мляко, водата и олиото. Месите меко тесто. Оставяте за около час да почине. След това точите на лист с дебелина около 1/2 см. и с чаша или форма режете кръгчета. В тях слагате плънката, която може да бъде всичко по желание сирене с магданоз, кашкавал, кренвирши, кайма. Затваряте кръгчетата и притискате краищата с вилица,като на мида. Редите на малко разстояние в тавичка, намаслена и поръсена с брашно и оставяте хубаво да втасат на топло. След това мажете с жълтък и поръсвате с черен сусам (чьорек оту) и печете на 180 градуса°C, докато се зачервят. Вадите ги веднага от фурната и ги покривате с кърпа за кратко, за да не са с твърда кора.

Червенокоса вещица (Марго), много много ти благодаря Гледам има мая в твоята рецепта. Ще я пробвам като се пооправя при всички случаи. Но сякаш това моето беше с консистенция на сладка, на курабия. Като го разхапех и се трошеше и сухо беше. Не мекичко. Аз обожавам сухи тестени неща и за това ми допадна. Умишлено търсих сухи симити, но не намерих. Все пресни, меки бяха. Но пак ми харесаха.

Не можах да пробвам боза. От където минахме, все по литър имаше и нямаше как да се напъваме с толкова нещо. Обаче си купих смокиня от един пазар. Като юмрук голяма. Страхотна беше. 10 лири за бройка ни поиска човека.
Круши не можах да пробвам. Жълти, огромни като картинка. МНого исках, но какво по-напред да яде човек. Един стомах имаме само. Лещената супа и тя не ми хареса. От тук от форума от темата с турските рецепти съм правила турска лещена супа, и много ми е харесвала. Не знам защо на място нещо не случих. А ядох на няколко места. На брашно биеше. Като сгъстена с прекалено много брашно беше. Но въпреки това ядях всеки ден по една супа.

Рецептата ще пробвам при всички случаи.

Ооо, Марго 😍 едва се сдържам да не направя, но ще е за закуска, че да не преяждаме вечер. 😂
И аз благодаря за рецептата! ❤️
И като vici ядох едно чудно, ронливо нещо (соленичко) на автогарата, но девойката беше толкова зле, че за всичко ми отговаряше "бюрек" . 😂
То беше с триъгълна форма като притиснато по края с пръсти и надутичко, но нямаше пълнеж, а беше поръсено с някаква подправка отгоре.
Ооо, само като се сетя... 😋 😋 😋

Рецептата на Вещицата ми се струва, че е за класическата поача. Хапвала съм я и е супер.
Разрових се от любопитство и попаднах на рецепти с брашно от лимец и без мая, а с бакпулвер. Сигурно е вариация. Ако има желаещи, ще я постна.
Ох, на мен ми е слаб ангелът като чуя за тесто..