Промяна на отношенията между син и майка при поява на снаха

Otus, може и да греша. Вината не е в момичето, не е в теб, не е в майка ти. Просто не е твоето момиче. Боли много като гледам как много млади хора живеят по този начин. Нито ти си мамин син, нито тя е лошо момиче. Просто сте две кръстосани прави. Хубаво е да се разберете. Да си поставите границите, ако отказвате да се разделите, защото натам вървите или да си поемете по пътя. Страхът да останеш сам държи във вериги много хора и се свиква. Докато не се появи при теб или при нея тръпката и после пак се стига до очакваната развръзка - раздяла. Осем години съвместен живот не е малко, а все още не сте решени за дете. Кой, как и що - не знам. Не ви познавам, но определено трябва да приемете, че нещата не вървят между вас двамата и то не заради майка ти. Вероятно има чести скандали, тя е нервна, недооценена, ти пък според нея си пасивен, уж всичко се мъчиш да угодиш, а тя е все недоволна. Ами не са се получили нещата и май няма да се получат. Може да направиш някакъв излет, да останеш сам, да помислиш. Няма страшно, ако се разделите. Така ще е най-добре и за нея. А за теб - дай си време за размисъл и вземай решение. За мен, вече е взето решението. Ти пишеш тук, към теб се обръщам.

Отус, ще попитам отново - защо я държиш тази жена със себе си? Какво те държи с нея? Как си представяш живота с нея или без нея?
Тя е поставила ултиматум, ок, така е решила. Но не е въпросът в нейния ултиматум, а ти  какво очакваш да се случи.

Е, как защо? Да замести майка му в неговото обслужване (пране, гладене, чистене, готвене...) плюс секс.
Сега очаквам подробни обяснения как той изкарва парите, готви, чисти, пере, простира и т.н. Мхм... Мармоти прескачат корабчета...

Който няма и не иска деца няма нужда да е самотен, ако си намери друг партньор, който също не желае да има деца. Така и не разбрах и твоята ли не желае деца, или вече е имала и не й трябват повече, или каква е там работата. Защото ако няма взаимност в (не)желанието, е напълно възможно от там да идват проблемите. Тази жена видно е недоволна от нещо във вашите отношения, и мама може да е причина, може и да е повод. Може би ти не желаеш да си изясниш нещата, което пък навежда на мисълта, че ти е удобно статуквото. Въпросът е с какви средства си готов да го пазиш, защото много хора понякога са склонни да залъгват половинката за да си стоят в положението. Та доколко откровен си бил с нея за плановете си (или липсата им), и долколко сегашните ви отношения са общо решение?

Otus, много категорично мнение съм написала и ще се коригирам. Наистина, излез сам за риба, сред природа, на лов, каквото и да е и си изясни ситуацията. Има и нещо друго - имам чувството, че липсва доверие между вас, двамата. Кой как ще се справи в някаква ситуация?
Аз пък не разбирам някои неща - защо трябвало да се помага на възрастен в семейството. Може да се правят дарения, ама ако е за близък - оооо - това е недопустимо! Сакън, да не дадеш лев на човек, който те е отгледал, защото половинката нещо не й е кеф! Чета и се чудя! И едни мнения - ще го отсвиря, ако направи такова, ще бягам с 200, ако направи онакова... Изобщо глупости. Ако хората се разделяха за едно столче на колата или приказка, отдавна всички да сме се разпръснали по света. Казала ти за лудница, ами избухнала. Ако знаеш какво още ще си казвате, ако останете заедно. Аз много години живея с моичкия, какво ли не сме си казвали, свекърва ми изобщо не я харесвам, но нямам против да се дава някой лев, да се помага, да си я вижда. Майка му е. Понечи да измърмори за някои неща, докато моите бяха живи, ама не се получи. Възрастните трябва да се уважават, те са родители, хубави или лоши, те са ви отгледали. Като чета някои постове, косата ми настръхва. Що за мислене.
Подкрепям изцяло независимото живеене. Аз не мога да си представя друго. Синът ми е независим от както завърши училище, помагала съм, но му дадох знания и възможности, които бяха чудесен старт. Парите сам си ги изкарва.
Запознавала съм се с някои момичета на синковеца, но предпочитам да бъда настрани. Мечтая за внуци, но не за да хвърля всичко и да падна на колене. Мечтая синът ми да е щастлив. Това не включва моите пердета или намеса.

Отус, много ли трудно ще ти бъде да ни кажеш дали и приятелката ти не иска брак и деца? Че аз ако съм на нейно място и очаквам тези неща, а насреща ти дори не можеш да ми дадеш ясен отговор какво искаш и как виждаш бъдещето, не само ще полудея, ами ще ти бия шута на мига. Вие за 8 години не се ли разбрахте едно и също нещо ли искате от живота, или като най-големия тъпанар губиш времето на момичето само защото на теб ти е удобно? Ако тя иска нещо, което ти не можеш или не искаш да й дадеш, но не е наясно с твоите намерения...заслужаваш да си стоиш сам с маминка.

От това, което пише момчето, виждам възпитан и добър младеж. Момичето също не е лошо, иначе нямаше да ни бъдат спестени реплики и действия.  Щом като нямат брак, деца, за осем години между двамата не са се случили нещата. Никой не е виновен. Няма такъв. Просто не сте един за друг. Но пък познавам хора, които след много години осъзнават, че не могат да се разделят и излизат наяве силните чувства и животът им тръгва. Знае ли човек?

То най-лесното е да кажеш "не сме един за друг".
Целуваш жабата, не става на принцеса, и хоп - следващата жаба и така. Това докъм 30 някъде минава, но са нужни и известни компромиси, за да можеш категорично да кажеш, че наистина не сте един за друг с човека. Аз се убедих, че двама души с напълно еднакво мнение няма и няма да го намеря тоя, дето за всяко нещо да сме съгласни един с друг. Въпрос на уважение и обич е обаче, като имате някакви разногласия да се намери някакъв компромисен вариант. Така че, вместо да се пращат един друг на психолог, което наистина може да се приеме за обидно или да пишат във форуми, убеждавайки се в собствената си правота, да вземат да посетят ЗАЕДНО такъв, и той да се опита да разбере къде е проблемът. Ние тук до утре можем да си развиваме теории. Нали имаше един лаф, че понякога не е толкова важно дали си прав, а дали си щастлив.

Дори психолог не им трябва, а да отидат някъде да поработят заедно малко в градината, нещо като "фермата" в минивариант да си изиграят двамата - сами, да копаят, да сеят, да берат, да поливат, да си готвят. Не на почивка с басейн. Да работят, да срещнат трудности без да им се месят трети лица. И така като поизкарат известно време, или ще се разберат, или ще се разделят.

Отус вече не влиза в мамата. Обидихме го, защото го караме да има деца, а такова нещо не му влиза в плановете.
Всъщност се питам той какъв отговор търсеше на проблема си в темата "Промяна на отношенията между майка и син с появата на снаха". В неговия случай няма такава промяна. По-скоро проблемът е към тема с хипотетично заглавие "Невъзможност за сближаване с жена заради близост между син и майка".

И тук започва да става интересно. Как мерим близост? Кое е прекалено в контакта с родител преди и след създаването на семейство? Те нямат брак, но след 8 години заедно, което е повече от някои връзки с подпис... 

На мен лично ходене при майката всеки уикенд по график също би ми дошло една идея в повече - ако говорим за здрав, прав, човек, който няма нужда от обгрижване, разбира се. Това по същество означава, че двойката никога не разполага с този ден изцяло за себе си. Замислете се, те не могат да отидат никъде за един уикенд така, сами или с приятели. И още много други неща. Задължението за грижа към възрастен родител може  да се изпълнява така, че да не пречи на семейния живот на двойката.

Донякъде не можем да обвиняваме и майката, син и е, липсва и, иска да прекарва време с него. Но всяка седмица по половин ден? Не е ли и тя тази, която като по-възрастен човек да съобрази, че може това да е неприятно на жена му? В днешно време, с всичката тази електроника, и пари може да и преведе по сметка, и по някое приложение да се чуят на камера... Различно е от физическото присъствие, ОК, но ако другото пречи на семейството на детето ти и ти можеш да се отдръпнеш малко, да намалиш вижданията...

Някак ... Мярка трябва и двупосочно съобразяване.

Едно време ,когато имахме тийнове, дойде един гост и започна да разказва как по път и  по работа попаднал в хора ,дето си говорели свободно(това беше че аз се произнесох, че не ограничаваме разговорите и си говорим за всичко) и каза, че били две семейства - родителското и на сина. Бащата казал ,че сефтосал банята с майка им(нова баня) пернал я вече  и питал сина дали и той  е... Не помня точните думи ,илюстрирам как си говорят в някои семейства. Свободни са всякак, че и ми дойде в повече разказа ,защото говорим ,но все пак облечено  в културни думи.
 Толкова за разните правила и  грешни  контакти в семейството ,всякакви ги има и че не са нашите не ги прави  осъдителни.
 Другото - всяка седмица , не значи в почивните дни като са от един град ,може да минава вечер  за няколко часа да пипне нещо, знам как е  сама жена, и  аз съм,  а те са далеч моите и е трудно като стане  авария някаква. Писна ми да търся хора.
 Но наистина сега се повдигна и този въпрос - ако посещенията означават липса на  личен живот и невъзможност да се отиде за два дни (почивни) някъде си е проблем.
  Понеже темата не е заключена си позволих да добавя мнение.
 Проблем има ,но къде  е само двамата могат да открият ако поискат  и да го решат.

Цял половин ден на седмица, много е, многооо!
Да го имат предвид тези сами жени, които се отказват от половинка "в името на детето", защото то трудно щяло да приеме нов човек или подобни съображения. Като ви отсвири заради половинката си, поне вие да си имате своя.

Видях, ама късно.

Лорелада, а колко според теб е "нормално"?

Боряна, разбирам, че има "мъжка работа", която натежава, ако си сама жена, но аварии не се случват всеки ден. Ако домът на майката е станал вече за ремонт, което е нормално, всичко се изхабява, тогава подходът трябва да е друг - ремонт, а не ходене през вечер да се "кърпи" нещо. В крайна сметка имотите си искат поддръжка, но не трябва и желанието на майката да прекарва време в една стая с порасналия си син да се маскира зад нуждата от ремонти. Не е коректно, някак си. В една къща винаги има какво да се пипне и съответно да има "повод и причина".

За мен е по-логично ако е станало за ремонт, да го няма и един месец, ако трябва, но да се  приключи с каквото има да се оправя и после като се виждат, да си е за виждането,  а не така прикрито и притворно.