Промяна на отношенията между син и майка при поява на снаха

  • 21 118
  • 442
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 21
И според теб като съм разбрала за случая, месеци след като вече живеехме заедно, трябваше да "бягам с 200" вместо да разрешим проблема ли?

Ми, добре.

Само че не всяко нещо е видимо отначало.

# 421
  • Мнения: X
Мъжът не е рефер, жената, ако има проблем, просто си го решава, вместо да чупи нервите си. Децата са бъдещето и акцентът трябва да е там. Не да се връща години назад и да търси патологии, че навсякъде ще излязат. Аз си мисля, че мъж, на който му пилят на главата непрекъснато разни глупости, ще потърси начин за по-спокоен живот.
Ако на мен ми тровят нервите с неща, които не са ми на дневен план, няма да търпя дълго. Обаждала съм се на майка си и баща си винаги, когато съм смятала за важно. Помагала съм, когато е трябвало. Същото е било и при моя мъж. Той се обажда почти всяка вечер на майка си и го е правил и преди, когато бяхме млади. Патология не виждам.
Бягането с 200 не е моя идея. Аз си решавам по друг начин проблемите. Тук чета тази идея - бягането с 200, както за луковици, обиди към човека, с който се дели живота.
Успокойте се, вероятно имате много важни неща за решаване, заедно с мъжа си, започнете да ги решавате. Оставете свекърва си, тя е жива и здрава, почивайте си, докато синът й поправя батерията в банята и си живейте живота. Лесно е да се каже, но пък не е непостижимо. Децата са най-важното, да са щастливи и спокойни.

Последна редакция: нд, 18 сеп 2022, 10:37 от Анонимен

# 422
  • Пловдив
  • Мнения: 27 072
Мъжът не е рефер, жената, ако има проблем, просто си го решава, вместо да чупи нервите си.
И как се решава проблем с хора, които ако не е мъжа са ти никакви?

# 423
  • София
  • Мнения: 62 595
В началото не е видимо, но сега е кристално ясно. При такава връзка той ще я реже веднъж, дваж, триж, но тя няма да ви остави да живеете нормално. Ще е като кацнала на рамото му. Заслужава ли си? Ако смяташ, че можеш да промениш нещата и той ще е достатъчно устойчив да следва курса, ок. Животът си е твой.

# 424
  • Мнения: X
Мама беше допуснала такава грешка - с баба влязоха в конфликти. Късно осъзна грешката, когато загуби много и то от нейните хора. А баба ми беше тази, която накрая се оказа най-зад нея. Това го видях с очите си, страдах заради такива разриви, защото обичах и двете, много ме болеше. Така, че всеки постъпва така, както сърцето му повелява. Аз, за себе си, такъв проблем не съм имала и нямам. Решението се оказа много хубаво и лесно. Пък, който как - смело напред!

# 425
  • София
  • Мнения: 34 862
Мъжът не е рефер, жената, ако има проблем, просто си го решава, вместо да чупи нервите си.
...
Ха, зависи как си решава проблема. Ако е като мен - по сталински, мъжът може да предпочете да е рефер.

# 426
  • Мнения: 21
Честно казано не му е лесно, защото все се опитва да го бие по гузна съвест - как може така, аз съм ти майка, тя каква ти е. След толкова години дуднене на едно и също на моменти е вече фонов шум, но няма как да не му е кофти, че не мирясва. Никой не иска да живее в нон стоп дуднене, да ти е жена - ще се разведеш, но с майка си...

В началото не е видимо, но сега е кристално ясно. При такава връзка той ще я реже веднъж, дваж, триж, но тя няма да ви остави да живеете нормално. Ще е като кацнала на рамото му. Заслужава ли си? Ако смяташ, че можеш да промениш нещата и той ще е достатъчно устойчив да следва курса, ок. Животът си е твой.

# 427
  • София
  • Мнения: 62 595
Сега като се замисля, може да опитате нещо, което  е като при режима на виждане при децата - уговаряте с мъжа ти и с нея някакъв график и я успокоявате, че не я изоставя на произвола на съдбата.  При едно по-мило и приятелско отношение може да миряса поне малко и поне за известно време.  Тя се държи като малко дете и с малките деца трябва и малко да й "баеш", както казват бабите, за да се успокоят.

# 428
  • Мнения: 19 538
Половин ден седмично с майката ми се вижда идеално. Бившият прекарваше доста повече време с баща си (майка му почина първа).
Половин ден, тоест 5 часа от 168 часа седмично. Толкова да се дразниш заради 5 часа, след като той прекарва много, ама много повече време с теб, според мен е тъпо.
Добре, че не съм майка на момче.

# 429
  • Пловдив
  • Мнения: 27 072
Половин ден седмично с майката ми се вижда идеално. Бившият прекарваше доста повече време с баща си (майка му почина първа).
Половин ден, тоест 5 часа от 168 часа седмично. Толкова да се дразниш заради 5 часа, след като той прекарва много, ама много повече време с теб, според мен е тъпо.
Добре, че не съм майка на момче.
Е той мъжът да не прекарва 168 часа с теб? Или не ходи на работа?

# 430
  • Мнения: 19 538
Пак са много повече от 5.
Или работи денонощно?

# 431
  • Мнения: 23 285
Змеица, ти наистина имаш проблем, но какво да се прави, няма да го разрешиш според мен и по-зле ще става.
 Тя каква ти е  е показателно. Извън нормата на всяко  отношение.

 Янтре ,това че синът ми е избрал да не се жени не е по моя вина.  Посрещала съм му гаджетата и с родителите им,  приемала съм ги, той какво иска не знам, не питам вече.  Има и такива хора, приела съм го.А за харесването - форум голям ,място има за всякакви хора.
 

# 432
  • София
  • Мнения: 15 879
Преди години една колежка от университета си беше хванала гадже. Понапреднаха им отношенията, докато в даден момент не разбра, че още спи в едно легло с майка си. Моментално скъса с него. И до ден днешен изпитва гнус, като се сети.

# 433
  • Бургас
  • Мнения: 6 063
Чета и се дивя на степенуване, избори и глупости. Коя била по-по-най. Мъжете ни са в пъти по - добри точно в тези ситуации и рядко биха имали такива кокошкарски размисли и биха ни поставяли в “грозни” сценки.
Как мерите и степенувате две съвсем различни вида връзка е мистерия.
Кога изобщо ви остава време да мислите за някакви чаши и всякакви други дребни простотии? Чаши?
Кое било минало и т.н….Уважаеми,  родителите стават минало, когато не са сред живите! И дори и тогава не е съвсем така!
Жалко за собствените родители на тези, които ги наричат минало. Баща ми е починал преди 20 години и още не е минало.
За мен темата приключва тук. Начетох се на тотални глупости. Не си стурва да се губи време дори.
Ако започна да смятам часовете на мъжа си, собственоръчно ще си лепна задвратник и ще се запитам “Толкова ли изпадах, че не мога да си намеря занимание без него”. За негов късмет съм много над сметката без кръчмар.

# 434
  • София
  • Мнения: 15 879
Лесно е да не степенуваш отношенията, докато не се откажеш степенуван.

Общи условия

Активация на акаунт