ДЕВЕТокласници 2022/2023 - Тема 1

Моята се запали да чете още повече през последните години, но и аз споделям мнението, че е важно и какво се чете. В това отношение, смятам, че и книгоиздаването е станало повече бизнес, който умело успява да се продава с медийни (и всички възможни) средства и сред връстниците.
“Винету”, сигурна съм, няма да прочете.

Аз помня "Кралят на Петрола".
Попитах набора знае ли какво изобщо е Майн Рид. Отговорът бе "Нещо, свързано с четене на мисли, значииии това е приложение за четене!". ЖелЕзна логика извади

хахахаха, направих бързия тест и аз.

за имената на авторите - нищо не знае, нищо не му говорят.
споменах Олд Файърхенд - също.
Винету си спомни от раз и веднага след него - Поразяващата ръка.
абе, магаре, казвам му - Поразяващата ръка е Олд Файърхенд, но в друг превод. не повярва.
след това слушах дълго и напоително как едно име се превежда по един начин, а не на който както му скимне.
и аз казвах същото за баба Вихронрав, която виждах и като Уедъруакс, но не ме отразиха. аз него също.

избягахме маратона. даже групата се апгрейдна за 10К и нашия с тях - да не остане назад.
ходи като патица и обяснява колко е трудно докато не извадих и нашите медали и не му показах и нашите печати.
сега седи и ни гледа с респект.

Ахахаха, ама ти си го подвела - не си попитала Кой, а Какво - не е много честно.
Иначе, точно Карл Май, Майн Рид и Салгари не са ми в топ класациите и не ми е много важно дали точно тях е чела - дори не бих ги нарекла класици - не са много по-стойностни от днешните модерни приключенски книги. Кой каквото иска да чете, вкусът ще дойде по-късно, надявам се.

Tsugumi, разбира се, че е важно и това какво се чете, но при положение, че синковеца не ще да чете, отегчава се, се радвам на вашите четящи деца. И аз и баща му като деца сме чели много. Аз съм дете на майка библиотекар и прекарвах много часове в библиотеката. Бях прочела толкова книги преди тръгна в първи клас, че майка ми изписа един читателски картон.
После като ученичка до към 10-ти клас стриктно си прочитах всички препоръчителни книги - те за нас си бяха задължителни. Накрая почнах да си позволявам да не дочитам всичко - сещам се, че така и не дочетох Мъртви души. Отделно от задължителната литература за лятната ваканция, четях много художествена литература: Винету, Оцеола, Синовете на великата мечка и т.н. Четях и фантастика, и приключенски книги… Мъжът ми е минавал по допирателната с прочетено туй-онуй от задължителните книги, но е чел много други. Много съжалявам, че синът не чете, но като се замисля и щерката след 7-ми клас прочете една книга по английски в осми клас и май това беше. Само от Христоматията четат и разни критики, а не е добре така.

Времената много се промениха от нашите детски и ученически години.  Баба ми беше библиотекар, а майка ми е преподавател по литература. Даже не можех и да си помисля, че няма да прочета нещо от задължителната литература. А голяма част от свободното си време прекарвах в библиотеката, уж да помагам на баба ми, но по-интересно ми беше да се ровичкам в книгите. И до ден днешен, сутрин ставам най-рано от всички, за да се поразкърша и да седна да чета на спокойствие. Съпругът ми чете по две книги на седмица. Преди години, преди да излязат електронните книги, не можех да му насмогна на темпото на четене - заринахме се от книги. Сега вече всичко е електронно.
Девойката, обаче, не мога да я накарам да прочете нищо от класиката, която ние сме чели. В крайна сметка има неща, които трябва да се прочетат, въпреки че не са толкова интересни. Тя си има свое виждане по въпроса.

Ysap, разбирам те. ❤ Страстен четец съм. Това е единствената страст, на която съм вярна.


Децата ни изминават своите пътища. Сигурно и нашите родители са се притеснявали и поставяли същите въпроси, както и ние сега.

Ето едно мнение на Нийл Геймън за децата, книгите и библиотеките, което споделям, особено за това какво четат децата и дали трябва да сме недоволни от това:

https://www.theguardian.com/books/2013/oct/15/neil-gaiman-future … VX-iVznDIiwsBU9YM

тук на български:
http://prilivi.eu/2013/10/neil-gaiman/?fbclid=IwAR3GmCtZ-HplnMKV … Xl91IT_drWBlaupc4


Заек, моята майка беше библиотекар, разбирам те, същото детство имах.

Завиждам на тези с четящите деца. При маниакално четящи родители... и баби / дядовци... и по-назад мога да отида, ама тях не ги е познавал - моите баба и дядо, де, че и техните родители - аз не съм ги познавала, от тях са останали... един гоблен, една снимка и книги... ама нА, отрочето от телефона не се отлепя.
Пък аз (и преди съм писала) сигурно единственото, което така и никога не съм прочела, е списък със задължителна литература...

Добри, Поразяващата ръка не е Олд Файърхенд. Олд Шетърхенд е. Те са три Ръце в романите му- Олд Шетърхенд (кръвният брат на Винету), Олд Файърхенд (един по-дърт чичак ) и Олд Шуърхенд (за когото не помня много, щото се появява само за кратко и не блести особено). Карл Май много го четях, откъде да знам, че и той пише фантастика, т.е. измислици.

Наборът не чете. Изобщо. Като го заям за четенето, казва, че е чел "баба Илийца" и това било много. Обаче покрай него си промених мнението за четенето. Той примерно много слуша-дискусии, подкасти, най-различни публицистични и научни канали. Има доста богата обща култура, но основно "модерна обща култура", ако мога така да се изразя. Това са нещата, които сега се обсъждат, които сега са важни и на дневен ред. Не е чувал за "Наследникът от Калкута", но следи предаванията на Джон Оливър и изявите на Джордан Питърсън, примерно. Разбира историческия контекст на събитията, няма проблем с това, щото щеш-не щеш ти ги казват и ги научаваш. Някак за единица време получава много по-голям обем информация, получава различни гледни точки и способност да изгради собствено мнение. Това му е "естествено" по негови думи-когато разучава един проблем, да слуша възможно най-различни мнения по въпроса- хора на различна възраст, раса, политическа и сексуална ориентация дори. Това, което му липсва, а това е проблем на цялото поколение, е устойчивост, упоритост и търпение. Като четеш книга, получваш информация, удовлетворение и емоции след дълго време- няколко часа, няколко дни...С предаванията не е така-много по-кратко и много по-бързо се случват нещата, което води и до дефицити. Но пък живеем в различно общество и мисля, че след 20-ина години техният, на децата ни, начин на живот ще е доминиращ.

Големият чете книги постоянно, все носът му е в телефона, там си е инсталирал киндъла. Ученето му страда от постоянното четене. Това му е голямото удоволствие и като всяко удоволствие носи негативи.

Та трудно е да се каже, кое е по-добро, по-важно и какви точно ползи носи. Да са здрави децата, пък с четене или без, светът се върти.

Наборът току що не се сети за Карл Май, но за Винету се сети, и после цитирам: "Някакъв индианец...не е ли от Карл Май?.. бил ли е някога задължителна литература?"
И после попита дали някакво проучване правим в бг мама....

Дали личи кой е фен? E. Салгари отлежава на тавана, че е микроразмер библиотеката в настоящата къща.
П.С. Бях залетяла като дете да ходя в Германия в музея на Карл Май,че и пушката на Шетърхенд да видя.

Много се забавлявах с лафовете на децата 😂
Моята не съм я питала за тримата автори, но едва ли ще ги знае. Тя също е от четящите, но само модерна литература, сиреч фентъзи, хоръри и подобни. Следи в Ютюб разни анализи на книги (и такова нещо имало дори в тикток).
От задължителната литература прочете Гъливер и отзивът беше, че не бил толкова зле. Мадам Бовари с мъка до половината и каза, че волята й се е изчерпала и не издържа повече 🤣
За беда учителката е споменала, че точно тази книга ще обсъждат цялата и трябва да я прочетат. При останалите само откъси.
Нещо хич не й харесва тази учителка и всичко прави с нежелание там.

Olive,  аз умишлено го попитах знае ли Какво е... така де, ако го е чувал, ще знае че е Човек, а не приложение

aunt Ogg, аз също заключих като теб - наборът слуша разни дискусии, чете статии и т.н. В 5.клас  учителката му по История/която основно преподава БЕЛ в училище, magi_sveta ще се сети коя е/ така го запали по предмета, че след нейните часове се ровеше за информация, търсеха филми с баща си, гледаха, анализираха, дискутираха /аз кротко си рисувах с малката, не с м по тази тематика/. Когато интересът е събуден, няма какво да ги спре.
Сега си търси разни онлайн семинари, в областта на финансовата грамотност, но баща му е доста вещ в тази област и се получават live семинари, че и безплатни
anitsa, Олд Шетърхенд ли беше 300 и кусур страници? Точно с нея баща ми навремето пробуди интереса ми. Ако решиш, идвам с теб в музея