Според мен докато има любов и при двамата, семейството може да оцелее. Почнете ли да изпитвате безразличие един към друг, вече е свършено и трябва да се реши дали оставате да живеете като съквартиранти, или всеки да си търси щастието другаде. Например след някакво скарване ако още се търсите за прегръдка, правите крачки за сдобряване, има надежда. Но ако вече даже ти е все едно за какво и как ще спорите, или просто не те интересува другият как се чувства, това за мен означава край. Разбира се, че има неща, които са непростими, тях не ги засягам. Говоря за когато се обмисля раздяла, или не. Понякога дори и на чисто физическо ниво почваш да изпитваш погнуса към отсрещния, тогава за какво да стоиш.
- Публикувана: 20 авг. 2022, 21:49 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2022, 13:39 ч.
Каква е точката на пречупване, когато решавате да развалите семейството си?
Според мен и това "съпровождане" и подкрепяне в процес на вземане на решение за раздяла, ако е обикновен житейски случай, в който няма насилие, подчертавам, че няма насилие, ми се струва нередно. Ако клиентът си търси патерица или съучастник, който да поеме отговорността и да каже "пракратявай връзката", то определено не съм съгласна.
От първия пост се остава с впечатление, че приятелката ти просто завижда, което е човешко. Но трябваше да започнеш от историята за насилника - приятелката ти не съжалява, а искаше да е на мястото на бившия. Иска й се тя да е тази, която е по-щастлива в новата връзка. Ако обичаше бившия си, никога нямаше да го остави. Вече не трезва глава, вероятно разбира, че бившия е по-свестния от двамата, но нищо повече. Разбира също, че си обърка живота без да е била принудена. И аз имам много такива примери. Точката на пречупване при жените, които са с добри мъже винаги идва много лесно, бързо се развеждат и 100 процента от тях съжаляват после. При съпруги на насилници, понякога и 30 години не стигат.
Никога в живота няма да ми мине през ума, докато слушам жена, която е удряна и обиждана, че може и да се спаси нещо. И обикновено съветите “бягай с 200” не се дават на двойки, които просто не са ходели на почивка тази година, и жената започва да се глези.
Никога в живота няма да ми мине през ума, докато слушам жена, която е удряна и обиждана, че може и да се спаси нещо. И обикновено съветите “бягай с 200” не се дават на двойки, които просто не са ходели на почивка тази година, и жената започва да се глези.
...дават съвети за бягане с двеста, също и доста консултанти професионално го правят, защото така е по правило и са длъжни да го кажат.
Кога са длъжни професионалистите да дадат съвет за раздяла или разтрогване на брак?
Питам съвсем сериозно.
Длъжни/трябва ли да го дават, ако не са питани, т.е клиентът/пациентът е отишъл при тях с друг проблем, но специалистът е на мнение, че в първоосновата на повдигнатия проблем стои неравностойната връзка?
Съответно смята, че като се прекрати връзката, ще се разреши и проблема...
Мнението ми не е във връзка с автора на темата, а е в отговор конкретно на твоя пост.
Аз пък не познавам нито една жена, която да съжалява за развода си. Всички са давали по 1, 2, 3 - 5- 10 шанса и нищо не е сработило. За какво да съжаляват?
Самата аз се омъжих втори път.
Да въздишаш по бившия си мъж е просто загубено време. Колкото по-бързо се освести жената, толкова по-добре
Самата аз се омъжих втори път.
Да въздишаш по бившия си мъж е просто загубено време. Колкото по-бързо се освести жената, толкова по-добре
Е, то човек свиква с промяната и си напасва някак житието и битието и в един момент трябва да започне да вярва, че не съжалява, иначе ще й горчи цял живот. Рационализация. И да съжалява, ще се самоубеди, че не съжалява, защото все някак трябва да продължи да живее.
А дори да съжалява, ще избягва да го казва пред други хора, защото знае, че няма да звучи добре или ще чуе "преодолей го, на може така". Хората си мълчат.
А дори да съжалява, ще избягва да го казва пред други хора, защото знае, че няма да звучи добре или ще чуе "преодолей го, на може така". Хората си мълчат.
И аз не познавам жена, която да съжалява за развода си. Да съжалява, че е отлагала - да, такива има.
А другото - жените, които мислят, че разведените приятелки им завиждат... ами човещинка, особено, ако бракът не е от успешните. Самоубеждават се, че кофти брак е по-добре от липсата на такъв, огромна ценност, за която останалите да завиждат.
Лични наблюдения.
А другото - жените, които мислят, че разведените приятелки им завиждат... ами човещинка, особено, ако бракът не е от успешните. Самоубеждават се, че кофти брак е по-добре от липсата на такъв, огромна ценност, за която останалите да завиждат.
Лични наблюдения.
В един момент осъзнах, че съм напълно безразлична - вече не го питах защо се е прибрал късно, не го питах какво му се яде за вечеря, не ме интересуваше да си говорим за ежедневието, за работа и т.н.
От ядосване за всяко нещо постепенно преминах към огромно спокойствие, точно защото не ми пукаше вече. Тогава той стана нервен, груб, избухлив. В един такъв изблик обиди много грозно мой близък и вече бях сигурна, че съм дотук.
От ядосване за всяко нещо постепенно преминах към огромно спокойствие, точно защото не ми пукаше вече. Тогава той стана нервен, груб, избухлив. В един такъв изблик обиди много грозно мой близък и вече бях сигурна, че съм дотук.
Викаш по-добре да й кажат: "Съжалявай, има за какво - втори такъв мъж няма!"
Ако се е стигнало до развод, винаги причините са сериозни. Една двойка не знам да се е развела от скука.
Ако се е стигнало до развод, винаги причините са сериозни. Една двойка не знам да се е развела от скука.
Ако ти кажа, че познавам всякакви - и от скука, и от глупост, и от всичко? Хората могат да се разделят/разведат по всякакви причини, които те са сметнали за важни за себе си. Включително от скука. Смятат, че "зад ъгъла" ги чака нещо по-интересно.
Не е нужно да й казват "съжалявай". Фактът е, че съжалява. Но дали ще го каже е друг въпрос. Най-вероятно ще играе ролята "не съжалявам", именно защото се очаква от нея да не съжалява.
За мен приказките "не познавам нито една жена, която съжалява" са празни приказки. Има достатъчно много, които съжаляват, но някак трябва да се справят и да живеят нататък.
Никога не се знае дали всяка следваща връзка би трябвало да е по-добра. По-различна в някакви неща може би. Но дали ще е по-добра е неясно. Със сигурност всеки се надява да е по-добра, иначе не би се впуснал в нова връзка.
Абе хората правилно казват - никой не бяга от хубавото.
Простичко, но вярно обяснено.
Сега, може да не е било пълна трагедия, включваща бой, алкохолизъм и изневери, но за да е приключило, връзката е била нещо... дефектна.
Простичко, но вярно обяснено.
Сега, може да не е било пълна трагедия, включваща бой, алкохолизъм и изневери, но за да е приключило, връзката е била нещо... дефектна.