Каква е точката на пречупване, когато решавате да развалите семейството си?

Тоест, заменила е мъжа за нещо привидно по-добро, и сега страда по това, което не й е било достатъчно. Това не е случай на грешна преценка дали да се развали семейството, а на жена, която не знае какво иска, и не е готова да носи последствията от избора си. На такива рядко всъщност им липсва това, което са загубили, а просто се чувстват прецакани. Понякога се навиват, че са оценили бившия, но това в много случаи е преходно, докато не се окаже, че пак им е сигурен. За мен мъжът в тази конфигурация е извадил късмета. Както казах, когато единият търти с 200, понякога другият се спасява.

Много често нещата са като във френски филм - нормални хора, които правят грешки - видиш историята на единия, видиш историята на другия и после се чудиш защо се е стигнало до този момент. И филмът завършва с едно мълчание, което е съжалението. В американските филми непременно трябва хората да имат основателна причина, да карат с колата по правия път и никой от тях да не се обърне назад.

+100
Всъщност, не е рядкост, когато след раздяла по нейно желание,  жената търпи дори повече несгоди в новата връзка, отколкото в първата. Просто отказва да признае, че е сгрешила. А ако има и дете от втория, съвсем се оковава.

Конкретно при мен, в нашия случай, бившата няма деца от следващите си партньори. Казвала е, че иска да има, макар, че за мен това е по-скоро политкоректно да се намира в приказки. Но както все се рови в това ние дали и кога ще имаме дете, започвам да си мисля, че това и е някакъв сериозен проблем не само защото като родя синът и вече няма да е единствено дете.

Това винаги става, ако не си научил урока от предния път..)

Със сигурност ù подавате индикации как нейният син ще бъде отпращан редовно, за да има за вашето общо дете. Дори да не се усещате. Фактът,че наричаш нейната загриженост за детето ù 'ровене' и се мъчиш да иронизираш какъв сериозен проблем е, е доказателство. Да, сериозен проблем е по подразбиране, не само защото бившата с детето ви се 'рови' в личните решения. Тези решения не касаят само вас, било е редно партньорът ти да се замисли за това, преди да тръгне по любов.

Случаят не точно за точката на пречупване, а "хитрата сврака с двата крака". Понеже дамата се е полакомила за по-апетитната хапка, която се оказала горчива и сега съжалява за глупавия си избор и щастливата развръзка на бившия си. Грубичко прозвуча, но от представената история това се подразбра. Както казаха преди мен вече, чувства се прецакана и най-вече детето й. Предполагам, че осъзнава колко лекомислено е постъпила. Не става ясно дали само от чиста меркантилност се впуснала в тази нова връзка или по-дълбок разрив в семейните взаимоотношения с бившия са довели до това да отвърне поглед от него и да му търси заместител.
Различно е, когато поводът за развод е нетърпимост между партньорите поради кофти характер или пороци, друго е заради залитане по втори да си развалиш семейството.

За залитане по друг/а, това се прави когато още те влече.
Идва момент в живота, на дадена по-напреднала  възраст, когато не искаш друг, собственото ти спокойствие е по-важно от всичко.
И постепенно се откриват неочаквани хоризонти.

Не знам достаатъчно примери, за да обобщя, но мога да разкажа една конкретна история. Моя приятелка се омъжи за мил и добър мъж, който беше 112 % под чехъл, и си му беше добре там. Създадоха си прекрасно детенце. Тя е малко властна и доминантна и в един момент реши да му натрие носа, като го натири.
Получи се успешно. Той страдаше, срещах го случайно, надяваше се тя да размисли, макар че вече се бяха разделили. Казвах й, тя беше доволна от развитието и не помисляше за втори шанс.

И така, докато някаква го "омотала", той се ожени за нея и си заживя щастливо с нея и нейното дете, просто защото е такъв човек - от тези, на които малко им трябва, лек характер.
Еее, не ми се разправя какво коментираше моята приятелка.
Убедена съм, че това беше огромна грешка от нейна страна. И точката на пречупване беше изцяло измислена, ей така, за да докаже нещо на ... кого? На себе си, на него? Яд ме е за тях, защото наистина си пасваха.
Може би ако той беше по-властна личност, тя щеше да го цени повече. А така, тя сигурно е мислела, че той ще е винаги наоколо, на разположение, умилкващ се като кученце.

Не виждам да са си пасвали, по-скоро ù е бил удобен, но тя с такъв характер подсъзнателно го е презирала. А може и не толкова подсъзнателно.
Властни с такива, на които малко им трябва, рядко са добра двойка, да не кажа никога. Единият винаги ще стигне до момента с презрението, а другият винаги е някак глупав и вечно неразбрал.

Аз пък познавам доста такива успешни двойки. Вярно, повечето са сред по-възрастното поколение, но и сред младите има.
Тайната е „подчиненият“ да знае кога и как „да тропне по масата“. Обикновено оставят волана в ръцете на по-напористата и властна половинка, когато става въпрос за ежедневните, дребни проблеми, но си запазват правото на вето по по-важните въпроси. И са си много добре – не си тормозят мозъка за битовизми, а си мислят само за техните си неща. Когато усетят обаче, че воланът криви към канавката, се намесват и го изправят.

Единственото обяснение, което намирам е българската черта не на мен да е добре, а на другия да е зле, защото съветите бягай с двеста, които се дават в 95% от случаите, се дават от жени, чийто личен живот не върви добре и по някакъв начин си мислят, че ще се почувстват по-добре ако някой се вслуша в техен съвет и успеят да разрушат друго семейство. А такъв съвет аз бих дал единствено при споменатото физическо насилие, дори и при зависимости, ако хората се обичат би трябвало да се опитат да ги преборят заедно.
А пък за една жена с дете е много много по-трудно да си намери сериозен мъж, отколкото обратното. Тази година имах вземане даване с две такива и прецених, че е изключено в поне следващите 20 да имам общо с такава жена за сериозна връзка (освен ако не е любовта на любовите). Спомням си едната как хем се оплакваше от бившия си колко ужасен бил, хем говореше с омраза за сегашната му колко дебела била и затова я бил взел за да не я ревнува както преди ревнувал нея. Разбира се приятелката от темата съжалява, че мъжа е намерил отново любовта, тоест изглежда е достатъчно свестен след като лесно си е намерил друга жена и е създал ново семейство, но на мен специално в такива конфигурации винаги ми е най-тегаво за детето, защото то винаги отнася всичко. Па тука нека убеждават колко било хубаво да се разведеш. А ако браковете не бяха огромна ценност за жените, както се прави опит да се втълпява, що аджеба жените продължават да искат да се омъжват и непрекъснато и тук четем теми тип що не предлага или що не иска да се жени. А и тези дето са се развели в крайна сметка преди това са се омъжили. А относно раздяла от скука аз се сещам за един случай отдавна (не си спомням много подробности), дето една се беше развела с мъжа си щото и бил скучен, а той я носеше на ръце, та тя се омъжи за някакво лошо момче, дето и направил дете ама и изневерявал (дали още като бременна или с бебе вече не си спомням) и непрекъснато и скандали, и накрая тя си отглеждала детето сама, докато оня първия скучния, си създал друго семейство. В същото време жени живеят с физически насилници, че и ги защитават защото и с такива съм имал познанства и съм се карал. И това в жените наистина никога не съм го разбирал, да разкараш мъж, който те обожава за да го смениш с мъж дето се държи с теб като с парцал.

Рови дали ние ще имаме дете, за нейното какво да рови, то си съществува.

И за нейно съжаление, това не е решение, в което да участва или с което мъжът ми да се съобразява с нея.

Това е съвсем друг типаж, како. Има разлика между дроб и хитрец. Аз описвам дроб, ти - хитрец.

О, Боже....
Мъжът ти, за твое съжаление, не е спрял да бъде баща на другото дете и, за твое съжаление, е длъжен преди и на теб да ти направи дете, да помисли как да направи така, че да не дели децата си. Би трябвало и сама да се сещаш, че ако започне да ги дели в полза на твоето, ти се поставяш в кофти позиция да станеш бивша с дете #2. Като сравня твоето описание на бившата с отношението ти, рискът си е доста голям.

Обичайно това е надеждата и стратегията - да зареже своето заради моето/нашето. Най-древната игра.