Каква е точката на пречупване, когато решавате да развалите семейството си?

ТафТаф,

Защо априори се приема, че майката с втори + мъж трябва да прехвърли всичките родителски (грижа,  финансови и други) задължения на гърбината на новия си мъж, а биологичният баща да бъде оставен да си живее живота? Който е правил деца, да си ги гледа (важи и за моята половинка). И най-добронамереният втори + партньор ще се обиди, ако от него се иска да играе касичкa. На теб би ли ти било приятно да си в това положение, ама честно, без класиките "аз никога няма да се поставя в такова положение, че..."

Двойният аршин категорично е от нещата, които за мен са класическа точка на пречупване в едни отношения. Семейният живот се гради с компромиси и едва ли някой ще дели храната на децата, повечето хора няма да прекрачат тази граница. Но ако почне смъртоносната комбинация от очаквания плюс двоен аршин с неочаквания към биологичния родител, тогава нещата вече съвсем естествено ще загрубеят.

Даскалке, една голяма част от биологичните бащи се развеждат с децата си, когато се разведат с майката. Това става особено отчетливо, като намерят нова жена, подобна на теб. Бившите жени, освен да ги съдят за смешните 150 лв. , друго не могат да направят.  А, да, дразнят се много, когато мъжът започне да.обрижва децата на новата жена и/или новите свои, но напълно забрави за "бившите" деца. И тогава изведнъж са квалифицирани като ревниви, завистливи вещици от новите жени от твоята порода, щото то е съвсем нормално да има делене и освен присъдената издръжка друго да не стига до "бившото" дете. Пък и новите партньори са си съвсем в правото  да делят свои и чужди деца. Значи онова "бившото" да се оправя, негов си проблем, както е и при вас.
Като човек нищо не иска да дели с чужди деца, не се обвързва с майките и бащите им. Това прави. А не проваля детски животи.

Темата не беше ли за друго, или вече си дойдохме на темата?

Дойдохме си и на темата, че май и на авторката.

И по тази тема с наличието на други деца може да стане точка на пречупване - започва се с мрънкане, прерастващо в следене на всеки лев, всеки телефонен разговор, среща или подаръци. На кого ли ще му писне първо?

Дойдохме си на темата и на парите.

Да се чудиш, колко още точки трябва да се пречупват.

Точно за това е темата, все през лятото, от няколко години, с различни профили - бившите деца, мащехата им брои кюфтетата, а пък като\ако дойде нероден петко, ехей, ще видят те...

Ще брои, ами! Нали тя ги плаща тез кюфтета!

Да, просто бих стояла тук, за да си философствам за причините, точките на пречупване и тн, но не и за траша, който брои хапките на дете.

Не бе, бабата му беше купила кюфтетата, а лирическата героиня настояваше, че не заслужавал, бил лошо дете, а пък нейното какво щяло да бъде...

А, може. Тогава нямах нерви да чета и спрях на втора страница на първата тема. Сега коментирам само тукашната тема и кой е платил кюфтетата от вчера, не отпреди 3 години.

Май имам някакъв спомен, ама добре, че имам способност да отсявам подобна плява...
Да слагат катинара, а, всичко е ясно...

Мне, в невървенето на една връзка няма един виновен винаги и двамата са виновни и не мисля, че някога съм твърдял друго, тука защото е женски форум не се осъзнава, че като почне да се говори за някой как бил муньо, всъщност се говори и за някоя как е муньовица. Просто реалността е, че когато всичко е на една ръка разстояние както е в днешния свят това предизвиква егоизъм, щото всеки иска да бъде обичан/а, ама никой/я не ще да даде толкова обич, колкото иска, а света е така устроен във всяко едно отношение, наскоро говорихме с една за инжекции за отслабване и и казах, че това няма как да се случи, човек за да е слаб трябва да се потруди, както за да е здрав, трябва да се потруди, или за да е богат трябва да се потруди и т.н. съответно получаването на любов и хубава връзка не правят изключение. Разбира се го има и това, че всеки има съдба и каквото е писано ще се случи, но това не означава да си седим на стола със скръстени ръце и да чакаме да ни паднат жълтиците от небето (или пък на вратата да ни позвъни голямата любов), има една приказка, човек да прави каквото зависи от него, пък оттам нататък да става каквото ще.
Точно уверението живеене в мир и любов без абсолютно никакви проблеми е клише излязло от приказките, щото жив човек, който да е винаги спокоен и без никакви проблеми просто не съществува. Относно жененето не говорим за лични обкръжения, а за статистики, които много ясно показват намаляването на сватбите, всъщност в бг половината семейства с деца са без бракове (в повечето западни страни нещата са още по-зле). А хората се женят млади, и все по-трудно склоняват да се женят отново или изобщо като по-възрастни именно заради увеличаването на егоизма, и подобни твърдения, че видиш ли, аз съм перфектен/тна и следователно няма нужда да се променям по абсолютно никакъв начин заради никой/я. Но връзките са именно това, промени в начина на живот и на двамата за да се случат нещата. Защото хората не са като зъбни колелца в машина, които пасват перфектно, а са по-скоро като камъни в една мелница, които лека полека се поизтриват взаимно за да си паснат що годе добре и да почнат да мелят заедно.
А за да не се провалят детските животи, защо не се тръгне от самото начало просто да няма развод, а жената внимателно да мисли от кой мъж ще ражда дете, та да не се налага след това да се развежда с него?
Защото това проваля детските животи, всичко останало са следствия.

Не могат да се измислят предварително, бе Джерами, не могат. Как не разбра от толкова писане из форума или от живота, нали много хора познаваш?!
Като има глава да пати...

Джерами, чувствата на хората се променят. Никой не може да ти гарантира, че все още ще те обича след 1-5-10 години. А при липса на любов, всички толерантности, компромиси и прояви на разбиране стават все по-трудно приложими.
Жената може перфектния мъж да е избрала за баща. Ако е спряла да го обича след 5 години, или той нея, какво може да се направи? Насила не става.