Каква е точката на пречупване, когато решавате да развалите семейството си?

Гледат. Но има и такива, които не ги гледат добре, да не кажа, че и откровено ги тормозят. Но и да не ги тормозят,  то стигат конфликтите между децата и новия партньор на майката, особено в пубертета.
Когато си тръгва една жена, не знае предварително дали някой ден ще попадне на някой от първата група или от втората.
Затова и жените обикновено са по-търпеливи в брака и дават всички възможни шансове, преди да си тръгнат, особено когато има и деца. И търпят точно заради децата – за да не ги оставят без баща.
Защото разводът в повечето случаи е това – децата остават при майката и без постоянното присъствие на бащата. Малко са мъжете, които остават пълноценни бащи и след раздялата и които делят родителските грижи поравно. В повечето случаи са „неделни“ татковци, подхвърлящи някаква там издръжка, колкото е решил съдът. А основната част от грижите остават за майката – и финансови, и организационни, и възпитанието, което е най-основната част от родителските грижи. Едно е в почивните дни и отпуската да водиш детето насам-натам по различни забавления, друго е да търчиш да го водиш по ясли, градини и училище, после на работа, след работа пак търчане да го прибереш, пазаруване, готвене, пране, чистене, домашни... И в почивните дни, когато можеш да отделиш повече време на детето, да му обърнеш внимание, да се забавлявате заедно, идва таткото и върши тази приятна работа, оставяйки за теб неприятната.
Много пъти съм чувала от оплакващи се жени, че стоят заради децата, за да не ги оставят без баща. Само веднъж съм чула мъж да казва, че търпи жена си, само за да не остави децата си без майка. Ама там майката наистина беше за гонене... И се разделиха, чак когато децата пораснаха и си поеха по пътя.

Затова съм написала "много", а не "всички мъже". Ясно е, че има и други. А има такива, които тормозят и биологичните си деца, така че няма гаранция как със стоене при биологичния ще бъдат избегнати този вид проблеми. Имам познати, които казват, че са се чудили дали не са осиновени - и това го казват едва ли не като някаква надежда, която ще им даде обяснение защо биологичните им бащи са постъпвали по този начин.

Иначе съм съгласна, че жените дават шансове с години - това е и обществено-културен натиск, зер, да не си тръгне жената, ами да живят с децата още едни 10-20 години със задълбочаващите се проблеми. И накрая децата да обвиняват майката, че не се е развела.

Нарциса, как си го представяш реално това с парите по равно? Дай пример.

Няма какво да си го представям, виждала съм го - каквото за едното, това и за другото, съобразено с възможностите и възрастта, естествено.
По-интересно е ти какво си представяш. Разходите за пеленаче са ниски, дали ще си щастлива - според твоите собствени думи - в пъти повече да отиват за голямото дете, понеже има повече нужди?

Те моите са с малка разлика и трудно може да се раздели по равно всичко, кво остава с природени от различни майки. И дори да кажем вадим тефтерите и смятаме всичко до стотинка, вниманието пак не може да бъде разпределено. Трудно си го представям как ще гледаш пълноценно дете при положение, че не живеете заедно с майка му, дори и при най добро желание от страна на бащата. Тва значи пак да живеете на практика заедно, а за нова връзка изобщо абсурд. Така че детето при раздяла винаги е ощетено, просто няма друг начин

Важи приказката "далеч от очите - далеч от сърцето". Не е честно, но това е положението в обичайния случай. С времето се отчуждават, дори когато другият родител не полага особени усилия да ги отчужди.

Това, че детето е ощетено винаги при раздяла е вярно само в частта, че то става дете на разведени родители. Това не може да бъде избегнато. В много други отношения може да бъде напред с материала. Вкл. откъм уроци, възможности и всякакви други важни за тийна неща.

Аз не знам какво щях да мога да им осигуря, ако бяхме останали заедно с баща им. За него от един момент нататък стана важно да се раздава за приятели и други външни на семейството хора. Сега съм с мъж, който не им е баща, но дава всичко за семейството, което прави нещата в пъти по-лесни за мен. Също така бащата пък си има връзка с децата, води ги на почивки последните години и т.н. Значи при разделени родители те получават от нас повече, отколкото биха получили при родители заедно. Парадоксално, но факт.

Напротив една стабилна връзка винаги е основана на компромиси, просто защото хората са различни, всеки с неговите си недостатъци, за съжаление в днешното консуматорско общество разделите за щяло и нещяло се поощряват, вместо да се търси разрешение на проблемите, (и после има недоволни защо мъжете не щат да се женят, е за кво да се женят след като възможността да се налага да се развеждат е изключително голяма). А ако нещата бяха така както твърдиш, защо хората с напредване на възрастта, особено ако преди това не са имали сериозни връзки, много по-трудно влизат в такива, нали с времето са помъдрели? Именно защото са увеличили егоизма в тях и са много по-малко склонни на компромиси.
О външно е така, и въпросната от примера също беше такава като описаните от теб, собствено жилище, лична кола, добра професия, мъжки интерес (според нейните думи) ама под повърхността изобщо не стоят така нещата, защото живота е много повече от финансова стабилност ма мноого повече. Иначе разбира се, че никой няма да каже, че съжалява за решението си, то и тя се радваше, че се е разделила, ама няколко години по-късно все още бълваше пепел и жупел по бившия и новата му жена. А заради детето, нямаше как трябваше да ги вижда редовно.
Инак за последното изречение след сблъсък и с двата вида в кратък период от време, ако избора е само между тях съм принуден да се съглася. Но в крайна сметка съществуват и други избори.
Гледат като "свои", но не са свои, а това от едно дете абсолютно винаги се усеща без никакво изключение (децата имат мноого силна развита интуиция), разбира се отстрани нещата винаги изглеждат различно, защото никой не може да погледне в душата на тоя човек. А откъсването се случва съвсем естествено, защото когато не живееш с един човек, винаги лека полека се откъсваш от него.
Тя си живее в собствен свят, мислех, че е само при нея, но в скорошен сблъсък с подобна установих, че това са особености на дългото моминство.

Във всяко семейство е различно и търпимостта също.
Моята точка на пречупване беше изгубеното доверие. Веднъж предадена на един фронт...разговори и заедно ще преодолеем щетите. След година второ предтелство на съвсем различен фронт и край. Осъзнах, че заедно вече няма.

Не е лесно. Но пък дава спокойствие.

Интересни са ми изказвания как повече жени/мъже оставали сами... Ами за да не си сам, ти трябва някой от другия пол, освен ако не си гей. Съответно заетите са равен брой, а остатъкът е следствие от разлики в броя, смъртността и т.н. фактори, а не пряка зависимост от това колко лесно е за единия или другия пол да си намери връзка. Паралелните връзки не ги броим за заетост, вярвам, иначе те биха наклонили везните към повече заети жени.

Джерами много ме кефи, като започне да ни говори с назидателен тон, все едно само жените са виновни за положението в една връзка. Жените по-често взимат решение за раздяла/развод, но мъжете по-често са причина да се стигне до това решение.

Хората имат много по-малко търпение и толерантност към нещата, които ги дразнят или им отнемат от щастието, спокойствието. И това не е нещо лошо, все пак спокойствието е в полза на физическото и психическото здраве. Предпочитам да запазя това, отколкото с години да се боря за някакви отношения. Ако на тези отношения "им е било писано", е нямало да се стига до вечни борби, походи и стратегии да бъдат спасявани.

Не съм сигурна, че разбирам какво точно имаш предвид.
Ще използвам клишето - по-добре сам, отколкото зле придружен. Това за някои. За други е по други причини, примерно искат други неща в живота си, а не да правят връзка.

Нарциса, оставам с впечатление, че по твоята семейна парадигма мъжът трябва да покрива изцяло всички разходи по децата. Първо беше, че трябвало преди да има друго дете да си вдигнел дохода, което не винаги е реалистично очакване. После се оказва, че би трябвало да съм недоволна в периодите с по-големи разходи, защото за по-голямото ще отиват повече пари. То майка няма ли и не са ли длъжни и двамата родители да покриват разходите на собствените си деца? Тоест - да, ще има покачване, но то трябва да се носи и от двамата биологични родители, а не само от бащата, дръзнал да има още едно или повече деца.

Клише. Всеки има недостатъци. Въпросът е да се събереш с човек, който е със същите или подобни. Тогава си живеете в мир и любов.
Компромисите за основни неща пораждат неудовлетвореност, която се натрупва и избива след време. Не е лесно да живееш чужд живот и да си щастлив. Както казва Andariel, хората израстват по различен начин. Затова се получават разминавания при тези, които са се събрали като млади. Нормално е.

Не съм забелязала мъжете в моето обкръжение (20+-40+) да не щат да се женят. Консуматорското общество няма никаква връзка. По-скоро развитието на обществото. Ако някога е било срамно да си разведен и е трябвало да търпиш физически, психически тормоз или връзка, която очевадно не върви, то сега не е нужно човек да си причинява това. Всъщност и на двамата, защото неизбежно води до дразнене, избухване и влияе на всички, включително децата.
И за зарязания, независимо дали е той или тя, е по-добре да бъде освободен и да си потърси човек, който ще го обича, вместо някой да се дърля с него за всяка дреболия.

Нямам много такива познати, за да мога да кажа със сигурност. В конкретните примери, които познавам причините са различни. Номер 1, прекалено влияние на родителите. За тях нито една не беше подходяща, вече е на 60+ г., живее си с мама.
Номер 2, след като се оказа, че голямата му любов не изпитва същото към него се озлоби, приятелите му "помогнаха" допълнително и вече всички жени са лоши, дори не им дава шанс.
Както казва мъжа ми - докато човек слуша приятели и родители, няма да има семейство. И за двата пола се отнася.

Но за да не е имал човек сериозна връзка никога, явно има нещо в характера, което е прекалено рядко срещано, за да си намери човек със същия "дефект".

Бащата ги прави тези неща за своите деца, те са му плът и кръв. Добрите родители се грижат за децата си, а не се стискат и не забравят за тях. Майките така или иначе отглеждат децата и поемат по-голямата част от битовата, възпитателната и всякаква тежест, включително. Това не го ли броим? Има периоди и моменти от живота на децата, когато разходите се покачват и от тези моменти зависи бъдещето на същите тези деца. Ако бащата не иска да помогне с курсове или уроци, когато му е времето, кога ще го направи?